Решение по дело №135/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 175
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20227080700135
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№175

 

гр. Враца, 10.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.04.2022 г. /дванадесети април две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                                                                            КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ , като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНД № 135 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на  В.К.Х. – Н. ***, против Решение № 33 от 13.01.2022 г.,постановено по АНД № 1052/2021 г. по описа на Районен съд – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 11-01-115/13.08.2021 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр. София, с което на касатора на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 5 вр. чл. 13, ал. 4 вр. чл.9 ал.2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.

  В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.  Твърди се, че съставеният АУАН и издаденото НП не съдържат датата и мястото на извършване на нарушението, с което е допуснато нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН. Сочи се, че не са събрани доказателства, че „Т. т. – ***“ ЕООД е юридическо лице по смисъла на чл. 61 от ТЗ, регистрирано с имущество, собственост на Община Враца, поради което не е еднозначно установено, че касатора  е ръководител на организация от публичния сектор по чл.2 ал.2 т.7 от ЗФУКПС. Поддържа се, че  актосъставителят и  АНО не са компетентни да  издават съответните актове. Сочи се, че приетото в АУАН и НП изпълнително деяние не кореспондира с изпълнителното деяние на нарушението по чл. 13, ал. 3 от ЗФУКПС, което изисква кумулативното създаване и прилагане на контролни дейности по отношение на контролните дейности по т. 5. Твърди се, че ЗФУКПС не следва да бъде прилаган по отношение на управителите на  ЮЛ. Прави се възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на конкретната хипотеза на приложената санкционна норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.

По делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на касатора * Л. В., в което поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и допълнително развити доводи.

Ответникът – АДФИ гр. София, чрез процесуалния представител ** Р. М., в депозирана писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и развива доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП № 11-01-115/13.08.2021 г., издадено от Директора на АДФИ гр. София, с което на касатора на основание чл. 32, ал. 2 от ЗДФИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева за това, че на *** в ***, като управител на търговско дружество по чл. 61 от ТЗ, е сключил допълнително споразумение към Договор № 2018-ОП-02/ 01.06.2018 г. с „А. п. **“ АД *** за наемане на употребявани моторни превозни средства, с което е поето финансово задължение за заплащане на наем без преди подписване на споразумението да е упражнен предварителен контрол за законосъобразност, разписан във въведените през м. декември 2008 г. системи за финансово управление и контрол - нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 5 вр.чл.13 ал.4 вр.чл.9 ал.2  от ЗФУКПС.

При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, Районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.        

Решението е неправилно.

Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства, поради което не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. 

Касаторът е управител на търговско дружество по смисъла на чл. 61 от ТЗ, което  попада в хипотезата по чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС. От приложения Договор за възлагане на управление № 234/28.09.2018г. е видно, че правата на едноличен собственик и на Общо събрание на дружеството се упражняват от Общински Съвет Враца и няма съмнения, че капитала е 100 % собственост на Община Враца, което се установява и след справка в Търговския регистър. С оглед изложеното, неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на проверяващия орган от АДФИ – държавен финансов инспектор и актосъставител, както и на АНО – директор на АДФИ, издал наказателното постановление.

В оспореното решение правилно и обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и да са го лишили от възможността адекватно да я организира. Издаденото НП съдържа задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Описанието на санкционираното нарушение в АУАН и НП е достатъчно  пълно и ясно, за да разбере извършителят в какво се обвинява, респективно да организира защитата си в пълен обем.

Неоснователно е направеното от касатора възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на конкретната хипотеза на приложената санкционна норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. Съгласно посочената разпоредба, на  лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се налага  наказание глоба от 200 до 2000лв. за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт. Непосочването в правната квалификация на предложението на конкретната правна норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, което АНО приема за основание за налагане на санкцията, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съобразно разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове това посочване не е задължително.

При анализа на доказателствата по делото се налага извода, че описаното в НП и в АУАН нарушение е извършено от лицето, чиято отговорност е ангажирана. Към АНП са приложени Системи за финансово управление и контрол от м. декември 2008 г., Инструкция за поемане на финансов ангажимент при осъществяване на търговската дейност на „Т. т. - ***“ ЕООД и Инструкция за изграждане и функциониране на Система за предварителен контрол, които са  утвърдени от управителя на дружеството. Съгласно т. 5 от Инструкция за поемане на финансов ангажимент при осъществяване на търговската дейност на „Т.т. - ***“ ЕООД, предварителният контрол при поемане на финансов ангажимент се осъществява от съставителя на годишните счетоводни отчети. При необходимост от специални компетенции за извършване на предварителен контрол може да бъде привлечено и лице, притежаващо специфични знания и умения, което се намира в облигационно правоотношение с дружеството. При извършената проверка е установено, че в дружеството няма назначен финансов контрольор или друго лице, което да упражнява предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения и преди извършване на разходи. Предварителен контрол не е осъществен от главния счетоводител и контролни листове не са попълвани. Нарушението е квалифицирано правилно, като посочената за нарушена правна норма на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС е изменена след извършване на деянието, но и при сега действащата редакция на чл. 13 от ЗФУКПС (изм. и доп., ДВ – бр. 13 от 12.02.2019 г.) е налице задължение на ръководителите на организации по чл. 2 да осигуряват превантивни контролни дейности, в т. ч. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност, които трябва да се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигане на целите (чл. 13, ал. 3, т. 3 от закона), с оглед на което не е отпаднала съставомерността на деянието. Приложимата в случая санкционна разпоредба на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ не е претърпяла законодателни промени през този период, поради което и съобразно изискването на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН правилно е приложена действалата към момента на извършване на нарушението правна норма, доколкото липсва по-благоприятна за дееца последваща законодателна промяна относно наказуемостта на деянието.

Правилно и законосъобразно е становището на въззивния съд, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо на санкциониране. Засегнати са важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разходване на публични средства, поради което санкционираното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.

Касационната инстанция намира обаче, че  с оглед  тежестта на извършеното  нарушение, размерът на наложеното наказание е прекомерен и непропорционален, поради което се явява несправедлив. За постигане целите на закона  е достатъчно  да се наложи глоба  в предвидения минимален размер от 200 лв., в какъвто смисъл следва да се измени и оспореното НП.     

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването пълно или частично, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение за  ответната страна  в размер на 100 /сто/ лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 33/13.01.2022г., постановено по АНД № 1052/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №11-01-115/13.08.2021г. на Директора на АДФИ и вместо него

 

                                           ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ  НП №11-01-115/13.08.2021г. на Директора на АДФИ, с което на В.К.Х. – Н. ***  на основание чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ  е наложена глоба в размер на 500/петстотин/ лв., като НАМАЛЯВА  глобата на 200 /двеста/лв. 

ОСЪЖДА В.К.Х. – Н. ***   ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София сумата 100,00 /сто/ лева  за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           2.