Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
25.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15203 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от
23.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 54033/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 72 състав, З. „Л.И.“ АД- ***
/ЕИК ********/ е осъдено да заплати на „ОЗК- З.“ АД- гр. София /ЕИК ********/
на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД сумата 11811.06 лв., частично
предявена от 13 715.24 лв., регресно вземане за платено от ищеца обезщетение за
вреди на МПС „Мерцедес Е55АМГ“ с ДК №********, причинени при ПТП, настъпило на
14.06.2014 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от 27.09.2016 г. до
изплащането й, и сумата 954.75 лв., частично предявена от 1 450.41 лв.- законна
лихва за забава за периода от 29.09.2014 г. до 27.09.2016 г., както и да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 758.47 лв.- разноски по делото,
като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над 11 811.06 лв.
до претендираните 12 303.29 лв., и относно лихвата за забава- за разликата над
954.75 лв. до претендираните 1046.40 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „ОЗК-
З.“ АД е осъден да заплати на ответника З. „Л.И.“ АД сумата 4.38 лв.- разноски
по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „ОЗК- З.“ АД- гр.
София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен
искът му по чл.86 ЗЗД за присъждането на лихва за забава при плащането на
главница от 7 111.56 лв. за периода 20.04.2016 г.- 27.09.2016 г., с искане
да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
сумата 318.68 лв. на посоченото основание.
Въззиваемата
страна З. „Л.И.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната
част, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД /предмет
на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за частично отхвърляне на предявения от „ОЗК- З.“
АД акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на лихви за забава при
плащане на главницата от 7 111.56 лв. за периода 20.04.2016 г.- 27.09.2016 г. /възлизаща
според вззивника- ищец на 318.68 лв./, като неоснователен- чл.272 ГПК. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации относно дължимостта на спорната мораторна
лихва.
Според
събраните в процеса доказателства с Решение от 15.04.2015 г. по гр.д.№ 11501/
2014 г. на РС- Варна, влязло в сила на 12.03.2016 г., и Решение от 12.03.2016
г. по гр.д.№ 46/ 2016 г. на ОС- Варна /окончателно/ ищецът по делото- в
качеството на застраховател по имуществена застраховка „каско“, е осъден да
заплати на увредено при ПТП лице застрахователно обезщетение от 7 111.56 лв. общо.
Не е спорно по делото, а се установява и от доказателствата, че посоченото
застрахователно обезщетение е заплатено на застрахованото лице на 20.04.2016
г., когато именно застрахователят- ищец се е суброгирал в правата на увредения
срещу причинителя на деликта и съответно е възникнало регресното му право срещу
застрахователя- ответник, застраховал гражданската отговорност на последния.
Не
е спорно и че след извършеното на 20.04.2016 г. плащане от страна на ищеца не е
отправена покана до ответника за плащането на регресно обезщетение в
горепосочения размер. Действително страните по настоящото дело са участвали в
производството по гр.д.№ 11501/ 2014 г. на РС- Варна, по което са постановени
решенията за присъждане на застрахователното обезщетение от общо 7 111.56 лв., „ОЗК
З.“ АД- като главна страна- ответник по иска, а З. „Л.И.“ АД- като подпомагаща
го страна, но обстоятелството, че на последното са били известни както
решението за присъждане на сумата, така и размерът на дължимото застрахователно
обезщетение, не обосновава извод за изпадането му в забава относно плащането на
същото като регресно обезщетение на ищеца по чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Това е
така, тъй като цитираното влязло в сила съдебно решение придава само ликвидност
на това вземане- като съдебно признато то става безспорно по основание и по
размер. Спрямо ответника по настоящото дело, обаче, то не e нито изискуемо, нито е налице забава
при изпълнението му. То е станало изискуемо едва при възникване на регресното
право на ищеца, предпоставено от извършеното от него плащане на застрахованото
лице и настъпване на суброгацията. Ответникът не би могъл да знае дали и кога е
платено застрахователното обезщетение, нито дали застрахователят- ищец ще
упражни по отношение на него регресното си право по чл.213, ал.1 ГПК /отм./.
Предвид
тези съображения, за да изпадне в забава, ответникът- длъжник следва да е
поканен от кредитора, каквото е изискването на чл.84, ал.2 ЗЗД. Такава покана
от ищеца до ответника в случая нито се твърди да е отправена, нито са
ангажирани доказателства в този смисъл.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
15203/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При
това положение акцесорният иск по чл.86 ЗЗД правилно е отхвърлен за процесната
сума /предмет на въззивното обжалване/ като неоснователен и недоказан. Следва
да се отбележи, че и в случай на уважаването на този иск, с оглед
диспозитивното начало на ищеца не би могло да бъде присъдена лихва за забава в
размер, надвишаващ цената на иска, или максимално сумата 91.65 лв. /разлика
между претендираната по делото лихва от 1 046.40 лв. и присъдената от СРС лихва
от 954.75 лв./, а не сумата 318.68 лв., посочена във въззивната му жалба.
Поради
изложеното и тъй като релевираните от „ОЗК- З.“ АД доводи за необоснованост и
неправилност на обжалваното решение се явяват неоснователни, жалбата му като
неоснователна следва да бъде отхвърлена, респ. постановеното от СРС решение,
което е правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.03.2018 г., постановено по
гр.д.№ 54033/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72 състав, в обжалваната част, в която предявеният от „ОЗК- З.“ АД- гр. София /ЕИК ********/
срещу З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен в
частта за сумата 91.65 лв. /разлика между претендираната лихва от 1 046.40
лв. и присъдената от СРС лихва от 954.75 лв./, претендирана като мораторна
лихва при плащането на главница от 7 111.56 лв. /регресно застрахователно
обезщетение/, считано за периода 20.04.2016 г.- 27.09.2016 г.
ОСЪЖДА „ОЗК- З.“ АД- гр. София /ЕИК ********/
да заплати на З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК
********/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението по
гр.д.№ 54033/ 2016 г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав, е влязло в сила като необжалвано от страните в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.