Р Е
Ш Е Н
И Е № 260060
гр. Хасково, 26.02.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря К.Н. като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
974 по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– „АЛПИ КОЛОР“ ЕООД – гр.Хасково е останал недоволен от решение № 396 от
15.07.2020 год., постановено по гр.д. № 1000 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за съществуване на вземане за неустойка
над уважения размер от 312 лева до предявения – от 4 680 лева, поради
което го обжалва с молба решението да бъде отменено в посочената част и вместо
него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска за разликата, възлизаща
на сума от 4 368 лева. Обжалва решението и в частта на разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– „ВИКИ - СУПЕРТРАНС“ ЕООД – гр.Хасково
- оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Алпи Колор“ ЕООД – гр.Хасково
против „Вики Супертранс“ ЕАД – гр.Хасково, с искане да се признае за установено
съществуването на вземания в размер на 3 120 лева – наемна цена по договор за ползване на товарен автомобил –
влекач, за периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2018 год. и в размер на
4 680 лева – неустойка за забава за периода от 10.02.2018 год. до
24.02.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018 год.,
присъдени със заповед № 226 от 28.02.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 525 / 2018 год. по описа на
Районен съд – Хасково.
Предявеният
установителен иск е допустим – предявен на 24.04.2018 год. - в едномесечния
срок, визиран в нормата на чл.415, ал.4 от ГПК, считано от получаване на
съобщението – 28.03.2018 год., с което заявителят е уведомен за постъпило от
длъжника възражение, подадено срещу заповедта за изпълнение.
Решението
в частта, с която е уважен иска, предявен на основание чл.422, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземане в размер на 3 120 лева - наемна цена по договор за ползване на товарен автомобил –
влекач, за периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2018 год. и в размер на 312 лева
– неустойка за забава за 24.02.2018 год., е влязло в законна сила, поради
необжалването му.
Предмет
на разглеждане в настоящото въззивно производство е решението в частта, с която
е отхвърлен иска за установянане съществуването на вземане за неустойка в
размер над уважената част от 312 лева до предявения размер от 4 680 лева,
претендирана за периода от 10.02.2018
год. до 23.02.2018 год.
Вземането
за неустойка е основано с твърдения за неточно – забавено изпълнение на договор
на наем на автомобил, сключен между страните на 01.10.2014 год., допуснато от
страна на въззиваемия с процесуалното качество на ответник в производството по
делото пред първоинстанционния съд, за периода от 10.02.2018 год. до 24.02.2018
год.
Съгласно
чл.5 от сключения между страните договор, наемната цена е определена в размер
на 120 лева с ДДС, месечно до 31.12.2014 год., а от 01.01.2015 год. – 240 лева
с ДДС, платима по банков път, за което наемодателят издава фактура за
получената наемна вноска. При забава в плащането на наемната вноска е
предвидена неустойка в размер на 10 % за всеки просрочен ден, дължима от
наемателя, съгласно чл.8 от договора.
Безспорно
по делото е установено, че ответникът в качеството му на наемател е допуснал
неточно – забавено изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена,
за което е ангажирана и отговорността му с решението в необжалваната му част, с
която е прието за установено, че дължи на ищеца – наемодател сума в размер на
3 120 лева, представляваща наемна цена за периода от 01.01.2017 год. до
31.01.2018 год.
Спорен
по делото е въпроса досежно момента, в който вземането за неустойка е станало
изискуемо, а от тук и размера и срока, за който се дължи. Доколкото в сключения
между страните договор за наем липсва клауза, предвиждаща срок за заплащане както
на наемната цена, така и на неустойката, следва да намери приложение правилото
на чл.303 а, ал.3 от ТЗ, според което ако не е уговорен срок за плащане
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14 – дневен срок от получаване
на фактурата. Като писмено доказателство по делото е приета покана, приложена
по изисканото ч.гр.д. № 525 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково, с
която ищецът е предоставил на ответника
3 – дневен срок за заплащане на наеманата цена в размер на 3 120 лева,
дължима по фактура № 89 от 03.01.2018 год. Поканата и фактурата са връчени на
ответника на 09.02.2018 год., видно от известие за доставяне, представено със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при което визирания в
цитираната по-горе правна норма 14 – дневен срок е изтекъл на 23.02.2018 год.,
считано от който момент съдът приема, че длъжникът е изпаднал в забава, при
което вземането за обезщетение,
претендирано като неустойка за забава се явява основателно само за 24.02.2018
год. и в размер на 312 лева, определен съгласно чл.8, ал.2 от договора като 10
% от дължимата сума за всеки просрочен ден, до който размер искът е уважен.
Поради липса на жалба от страна на ответника по иска и с оглед предвидената в
нормата на чл.271, ал.1, предл. последно от ГПК, забрана за влошаване
положението на жалбоподателя с евентуално ново решение, възъззивният съд не
дължи произнасяне по въведеното с отговора на въззивната жалба възражение за
нищожност на неустоечната клауза.
Като
неоснователен съдът намира изложения във въззивната жалба при условията на
евентуалност довод за това, че наемателя е изпаднал в забава на 03.02.2018 год.
– с изтичане на 14 – дневния срок от получаване на предизвестие, връчено на
20.01.2018 год. при условията на отказ, предвид това, че със същото на
ответника не е била изпратена фактурата за дължимия наем, съгласно изискването
за това, придвидено в чл.303 а, ал.3 от ТЗ, поради което и срокът за изпълнение
не е започнал да тече с връчване на предизвестието за прекратяване на наемния
договор. От друга страна съдържанието на цитираното предизвестие не обективира
искане на кредитора за изпълнение на парично задължение, поради което с
получаването му длъжникът не изпада в забава.
Не
са налице основанията за тълкуване на договорните разпоредби, съгласно нормата
на чл.20 от ЗЗД, доколкото съдържанието на същите е ясно и точно формулирано,
като разпоредбата на чл.5.1 от договора
обективира единствено и само постигнато между страните съгласие относно размера
на месечната наемна цена, но не и срока, в който същата следва да бъде
заплатена. От друга страна, разпоредбата на чл.8, ал.2 от договора визира
задължение за неизправната страна да заплати неустойка при допусната забава в
плащането на наемната цена, като с оглед на изложените по-горе съображения при
липса на договорна клауза, уреждаща срока за изпълнение, следва да намери
приложение предвидената законоустановена такава в чл.303 а, ал.3 от ТЗ.
Достигайки
до същите крайни фактически и правни доводи за неоснователност на иска за
присъждане на неустойка за периода от 10.02.2018 год. до 23.02.2018 год. и
отхвърляйки същия за разликата над уважения размер от 312 лева до предявения
размер от 4 680 лева, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 396 от 15.07.2020 год., постановено по гр.д. № 1000 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: