№ 237
гр. Ловеч, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500559 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 259 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба №9511/14.08.2025 от „Кредит инкасо
инвестмънт БГ“ЕАД,ЕИК *********-гр.София, бул. „П.Владигеров“№21,
бизнес център „Люлин-6“,ет.2 против съдебно решение №441 от 08.05.2025 г.
по гр.д. 6915/2024 г. на Районен съд-Ловеч. Въззивникът посочва,че обжалва
постановеното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно .
Подробно се обосновава становището, че съдът неправилно е приел, че липсва
уведомление за цесия на вземането. Обсъжда се, че изводите относно
неплащане реално на сумата 1500 лева на заемополучателя са неверни.
Акцентира се върху основателност на предявените искове, като се цитира
съдебна практика. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени като
основателни и доказани.
Представен е писмен отговор №10966/26.09.2025 г. от Ж. Е. Х. чрез
1
проц.представител адв. Ст.Т., назначена за особен представител на
въззиваемия. Заявява, че съдебния акт е правилен.Изтъква се, че правилно
съдът е възприел липсата на реално предоставяне на сумата в заем, както и
липсата на уведомление за цесията на дълга .Моли атакуваното съдебно
решение да бъде потвърдено като законосъобразно.
Въззивникът редовно призован в съдебно заседание не изпраща
представител.
За въззиваемата страна, се явява назначения особения представител
адв. Ст. Т.. Заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани и
моли да бъдат отхвърлени.
От представените писмени доказателства по гражданско дело 2128/2024
година на Ловешки Районен съд,гр.д.ч.х. 1678/24 г. на ЛРС, ч.гр.д. №9833/24 г.
на СГС , ч.гр.д №1201/24 на ЛРС, от становището на страните преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция
приема за установено следното:
Постановено е съдебно решение №441 от 08.05.2025 г. по гр.д.
6915/2024 г. на Районен съд-Ловеч, което се атакува изцяло, като неправилно
и незаконосъобразно. С цитирания съдебен акт са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, предявените от “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.”Панчо Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, чрез
пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на директорите,
упълномощена от М. Г. и А. Б. – в качеството им на представляващи
дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт С. К., преупълномощен от
З. Н. Д. срещу ответника Ж. Е. Х., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ
адрес : ***, представляван в исковото производство от назначения му за
особен представител адв.С. Т. от АК-гр.Ловеч, обективно съединени
облигационни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за заплащане на сумата 4 230 (четири хиляди двеста и тридесет лева),
от които 1 500 (хиляда и петстотин лева) непогасена главница, 488,61
(четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) договорна
/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 2 241,39 (две хиляди и двеста
четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Отхвърлена е претенцията на въззивника за
2
заплащане на съдебни разноски. Постановено е да се изплати на на адв.С. Т. от
АК-гр.Ловеч адвокатско възнаграждение в размер на сумата 723 лева от
внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство
на Ж. Е. Х..
Има подписан договор за паричен заем №749280/09.11.2022 г..
Цитираното в договора – чл. 4,ал.2 от договора искане №749280 от 09.11.2022
г. ,Стандартен европейски формуляр на въззиваемия не е представено.
Приложени са общи условия на заемодателя. В договора фигурират като
страни „Креди Йес“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Хасково, ул.“Лозарска“№12-кредитодател и Ж. Е. Х., ЕГН-
**********, с постоянен и настоящ адрес : ***-кредитополучател за 1 500,00
лева. Постигнато е съгласие относно 17 бр. погасителни вноски по приложен
погасителен план с краен срок на договора 09.04.2024 г. при размер на
погасителна вноска -116,98 лева на девето число, месечен лихвен процент е
3.330% и ГПР : 48.170% . Посочената обща сума за плащане възлиза на 1
988,61 лева. В клаузата на чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че Ж.Х.
удостоверява с полагането на подписа си получаване на заемната сума в
размер на 1 500 лева, съгласно параметрите посочени в чл.3 на настоящия
договор и се задължава да я заплати на заемодателя „Креди Йес“ООД, ЕИК :
*********, в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения
погасителен план и в Общите условия към договора за заем. Длъжникът поема
задължение в чл. 5, ал.2 от договора да предостави на заемателя заемната сума
при условията на договора, а заемателя да върне дължимата сума заедно със
съответния ГПР в сроковете на погасителния план-чл. 7,ал.2 и 3 от договора.
Предвидено е Общите условия чл. 10,ал.1 от договора обезпечения чрез
ценна книга в полза на заемодателя с включени лихви и евентуално
неустойки, с гаранти-две физически лица при определени условия ,на които те
да отговарят,залог на движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два
пъти общата сума за плащане, първа по ред ипотека, предоставяне на
безусловна банкова гаранция. В договора е посочено, че договора се
обезпечава с гарант/и , отговарящи на условията на чл. 10,ал.2,т.1 от ОУ и още
едно от обезпеченията по избор на заемателя-ипотека,особен залог върху
движимо имущество при условията на чл. 10 от ОУ, банкова гаранция.
Посочено е че обезпечението е ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
По делото е представена в оригинал запис на заповед от 09.11.2022 г. за
3
обезпечаване на паричен заем , както е вписано в текста на записа на заповед,
с която Ж. Е. Х. се е задължил да заплати безусловно, неотменяемо и без
протест на „Креди йес“ООД-Хасково ЕИК ********* на предявяване сумата в
размер на 4080 лева на адрес ***. Записа на заповед е предявен на Ж. Х. на
10.11.2022 г. Договорена е неустойка по чл.8 от договор, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор
обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2 091,39 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителния план. Следователно неустойката е предварително
определена в конкретен размер и включена в размер на месечната погасителна
вноска.
В договора няма клауза за предсрочна изискуемост на вземането, а
кредитора може едностранно да обяви такава на основание чл. 12 от договора
се прилага в чл.11, ал.1 от Общите условия към договора за заем за всички
дължими и изискуеми по договора задължения – в това число цялата дължима
главница, дължимите до момента на обявяване на предсрочна изискуемост по
заема лихви, остатъкът от дължимата по чл.8 от договора неустойка /ако има
начислена такава/.
Представена е съдебно-икономическа експертиза от 13.06.2025 година ,
по която в открито съдебно заседание на 25.06.2025 г. вещото лице посочва, че
е изготвена само по данните от делото и е направило неуспешен опит да се
свърже с въззивника. В този смисъл настоящата инстанция преценява, че
изводите на вещото лице не изясняват правния спор, доколкото то е
интерпретирало писмените доказателства по делото. Посочването , че е
извършило проверка по партидата на процесния кредит при заемодателя е
опровергано ,предвид изявлението на вещото лице, че не е имало връзка с
въззивника и следователно не е работило със счетоводни данни при него,
относно изясняване на въпроса за реалното получаване на сумата от
длъжника.
На 12.01.2024 г. е сключен договор за цесия между „„Креди йес“ООД,
ЕИК : 200688545като цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД,
цесионер, по силата на който страните са се споразумели, че продавачът ще
прехвърли на купувача свои вземания, произхождащи от договори с трети
4
лица. В приложение 1 от същата дата към договора за цесия е вписана под №
3218 Ж. Е. Х., ЕГН-********** за сумата 1 500 лева- главницата, остатък на
договорна лихва към датата на прехвърлянето е 488,61 лева, остатък такси
/неустойки/ застраховки /суми по доп.услуги/ разходи за забава, към датата на
прехвърляне в размер на сумата 2 241,39 лева или общо 4230 лева.
Цесионерът е пълномощен от цедента да съобщи на длъжника цесията.
Приложена е обратна разписка с клеймо , че към 23.02.2024 г. не е намерен
получателя на адреса, тъй като е преместен.
Подадено е заявление №7472/02.07.2024 г. по ч.гр.д. №1678/2024 г. на
ЛРС от въззивника за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417,
т.9 от ГПК въззиваемия за вземания в размер на сумата 4 230 лева, включваща
: 1 500 лева главница; 488,61 лева договорна лихва от 09.11.2022 год. до
09.04.2024 год.; 2 241,39 лева неустойка, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.07.2024 год. до изплащане на вземането и
съдебно-деловодни разноски- д.такса в размер на 84,60 лева, 361,50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С влязло в законна сила на 30.10.2024 г.
разпореждане №2661/14.10.2024 година на ЛРС е отхвърлено искането на
кредитора по заявлението от 02.07.2024 г. Указано е на заявителя в
едномесечен срок от съобщението , че може да предяви осъдителни искове по
чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК. Съдебният акт е съобщен на въззивника на
22.10.2024 г. и е в законоустановения срок е подадена искова молба за
процесните суми.
В настоящето производство са предявени осъдителни искове против Ж.
Е. Х. от въззивника –цесионер на дълга с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД за сумата 4 230 лева, включваща : 1 500 лева главница; 488,61
лева договорна лихва от 09.11.2022 год. до 09.04.2024 год.; 2 241,39 лева
неустойка, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
– 03.07.2024 год. до изплащане на вземането-предмет на заповедно
производство по чл. 417,т.9 от ГПК по заявление №7472/02.07.2024 г. по
ч.гр.д. №1678/2024 г. на ЛРС. Ловешки окръжен съд счита, че предявените
искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Не се доказват твърденията на ищеца-възивник, че съществува договор
за кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ . Въззивникът е кредитна институция-
кредитодател, а възиваемата страна – кредитополучател, вписани като страни
в договора от 09.11.2024 г. Спазена е писмената форма за действителност на
5
договора по чл. 430,ал.3 от ТЗ,договорът е подписан от страните/няма
въведено твърдение в отговора на исковата молба за неавтентичност на
подписа на длъжника/ , но не се доказва , че кредитодателят е сключил
договорната връзка. Договорът за банков кредит е двустранен, реален,
формален и възмезден по характер. Договорът има действие при
осъществяване на факта на предаване на заемната сума. Това обстоятелство
следва да се докаже по писмени документи, счетоводните отразявания и
действия на длъжника. Длъжникът не е заплащал вноски по договора, а
въззивникът не е предоставил информация за реално предаване на сумата на
длъжника по допусната експертиза.
Ловешки окръжен съд приема, че ищецът не е бил изправна страна по
договорна връзка , тъй като няма доказателства да е превел по банков път или
на каса сумата от 1500 лева на Х.. Издадената запис на заповед от 09.11.2022 г.
е вписано в текста и, че обезпечавала вземането на кредитора-въззивник по
каузална сделка-договор за заем от същата дата. В записа на заповед
фигурира сума в размер на 4080 лева, която няма данни как е формирана,
предвид претендираната в заповедното производство сума в по-голям размер
от 4230 лева. Доколкото в записа на заповед не са разграничени суми по
главницата и други вземания по договора за заем,няма и такива твърдения за
начина на определяне на сумата 4080 лева и в настоящето производство, съдът
намира, че записът на заповед не отговаря на размера на дълга по договора за
заем,както и на претенциите в заповедното и по исковото производство. В
ценната книга няма и изявление за получаване на сумата по договора за
кредит от 1500 лева, тъй като такава не е посочвана и не може да се направи
извод за реално получаване на кредита от длъжника-в такъв аспект решение №
88 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 374/2012 г.. Ищецът се е позовал с
допълнителна молба на записа на заповед от 09.11.2022 г.в заповедното
производство, а в исковото е акцентирал на договора за заем, обезпечен с нея.
Всяка от страните доказва фактите на които обосновава защитната си
теза.С въвеждането на твърдения от издателя на менителничния ефект за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден редовният запис на заповед, доказателствената тежест е за
въззивника. Ловешки районен съд е съобразил основанието на иска и
възражението на ответника и надлежно разпределил доказателствената тежест
между страните с подробен доклад по чл. 146 от ГПК на 23.04.2025 г. С
6
отговора на ответника – въззиваем е направено възражение,че сумата не е
получена реално и не се дължи. Допусната е съдебно-икономическа
експертиза относно установяване на реално получаване на сумата от Х.. От
заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът счита, че не се
доказва реално получаване на сумата от Ж. Х.. Вещото лице е посочило в
съдебно заседание на 25.06.2025 г., че не е могло да се свърже с въззивника и
да провери счетоводната документация. Следователно на основание чл. 161 от
ГПК следва да се приеме за доказано твърдението на въззиваемия, че сумата
не е реално получена, предвид пречките, които са създадени от въззивника. В
посочения смисъл е актуалната съдебна практика, която настоящата
инстанция споделя- Решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 218/2012
г. ,Решение № 136 от 6.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2483/2014 г.,Решение № 14
от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1453/2014 г., Решение № 38 от 7.03.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1778/2021 г., Решение № 50022 от 9.03.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 1635/2022 г., Определение № 50586 от 21.11.2023 г. на ВКС по т. д. №
1718/2022 г., Определение № 2262 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4082/2023 г.Съобразно характера на договора за заем , който е реален, не се
доказва получаване на сумата от длъжника и предявения иск за заплащане на
сумата 1500 лева е неоснователен и недоказан.
Предвид изводите на съда относно действието на договора за кредит, не
следва да се обсъждат доводите, касаещи цесията на дълга. Прехвърлянето на
дълг не валидира сделката , предвид констатациите изложени по-горе в
мотивите за липсата на реално дадена сума по кредита в размер на 1500 лева
на длъжника.
Съдът е сезиран и с акцесорни вземания за сумата 488,61 лева договорна
лихва от 09.11.2022 год. до 09.04.2024 г. и 2 241,39 лева неустойка по чл. 92 от
ЗЗД, но предвид неоснователност на главния иск тези искови претенции също
са неоснователни и недоказани.
Съдебно решение №441 от 08.05.2025 г. по гр.д. 6915/2024 г. на Районен
съд-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При такъв изход от процеса съдът съобрази, че разноските за адвокатско
възнаграждение на въззиваемата страна са внесени от въззивника. Други
съдебни разноски от въззиваемия не са претендирани и доказани и не следва
да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно решение
№441 от 08.05.2025 г. по гр.д. 6915/2024 г. на Районен съд-Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8