Р Е Ш Е Н И Е
№ 260691 / 9.6.2021г.
гр. Перник, 09.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1878 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Л.В.П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. И.В., срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, с ЕИК: *********,
с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/
сумата от 1632.83 лева – застрахователно обезщетение за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за м. март 2016 г., ведно със сумата от 466.77 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.04.2016 г. до 18.02.2019
г., както и сумата от 159.65 лева – представляваща законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.02.2019 г. до
04.02.2020 г. /датата на изпадане в забава на застрахователното дружество/; 2/
сумата от 2567.56 лева – застрахователно обезщетение за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за м. април 2016 г., ведно със сумата от 712.52 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.05.2016 г. до 18.02.2019
г., както и сумата от 251.05 лева – представляваща законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.02.2019 г. до
04.02.2020 г. /датата на изпадане в забава на застрахователното дружество/; 3/
сумата от 2547.37 лева – застрахователно обезщетение за неизплатено нетно
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 20 дни през 2016 г., ведно
със сумата от 683.91 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.06.2016 г. до 18.02.2019 г., както и сумата от 249.08 лева – представляваща
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
18.02.2019 г. до 04.02.2020 г. /датата на изпадане в забава на
застрахователното дружество/; 4/ 1000 лева – имуществени вреди, представляващи
направени разноски по гр.д. № 1155/2019 г. по описа на Пернишкия РС; 5/ 350
лева – имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение по
извънсъдебна процедура за изплащане на застрахователни обезщетения от ответното
дружество; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между ответното дружество „ОЗК – Застраховане” АД и
дружеството „Електрисите” ЕООД – работодател на ищеца била сключена застраховка
„Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя”, задължителна
съгласно чл. 74а, ал. 2, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта. Съгласно
подписани две застрахователни полици № ***и № ***бил поет застрахователен риск за
изплащане на обезщетение в случай на неизплатени дължими възнаграждения на
работниците, наети от предприятия, осигуряващи временна работа. Посочва се, че
ищецът бил в трудово правоотношение, считано от 10.03.2016 г. до 17.06.2016 г. по силата на трудов договор на основание чл.
68, ал. 1, т. 2 от КТ, но неизплатени останали вземанията му за м. март и м.
април 2016 г., както и ползваният от него платен годишен отпуск.
На следващо
място се твърди, че ищецът предприел съдебна процедура срещу дружеството работодател
„Електрисите” ЕООД, но в нарушение на чл. 430, ал. 2 от КЗ, ответното дружество
застраховател не било привлечено като трето лице помагач. В тази връзка било
образувано гр.д. № 1155/2019 г. на Пернишкия РС – същото приключило с Решение №
1993/13.12.2019 г. като работодателят бил осъден да заплати претендираните от
ищеца вземания, както и разноските по делото.
Твърди се,
че ищецът отправил искане до застрахователя от 16.01.2020 г. за изплащане на
дължимите му суми. Последният от своя страна изискал документи с оглед
ликвидационната преписка. Въпреки че ищецът предоставил документите към момента
на подаване на исковата молба от ответника не било извършено плащане. С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор, с който
исковите претенции се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че ищецът вече е получил
удовлетворение на претенциите си чрез постановяване в негова полза на решение
по гр.д. № 1155/2019 г. по описа на Пернишкия РС и издаване на съответен
изпълнителен лист. В тази връзка с настоящото дело ищецът целял да се получи
двойно плащане. На следващо място се твърди, че в исковата молба не била посочена
банкова сметка ***, а само на процесуалния му представител.
По отношение
на основателността на първо място се посочва, че трудовото правоотношение на
ищеца не попадало във времевия обхват на сключените застрахователни договори,
доколкото същите касаели само бъдещи служители на „Електрисите” ЕООД, а не вече
наети такива преди сключването им. В тази връзка се обръща внимание, че
дружеството работодател не е изпълнявало задълженията си към работниците още
преди сключване на полиците, но е подвело застрахователя, а не е и уведомило
последния за финансовите си затруднения своевременно.
На следващо
място се твърди, че неизплащането на трудови възнаграждения и такива за отпуск
не било покрит риск по сключените застраховки. В тази връзка се обръща
внимание, че обхватът на застрахователното покритие включва само вреди,
причинени от трудова злополука. Застрахователното покритие не включвало
вземания на работниците, представляващи трудово възнаграждение. Освен това към
полиците нямало нито документи колко са работниците нито какви са
възнагражденията им. Обръща се внимание, че застрахователят не можел да изземва
функциите на Фонда за гарантиране на вземанията на работника и служителя при
несъстоятелност.
Излагат се и
подробни доводи, че дружеството работодател е премълчало обстоятелства относно
финансовото си състояние при сключване на застрахователния договор като не било
уведомило застрахователя своевременно за настъпване на застрахователно събитие.
Напротив – дружеството работодател продължило дори да наема работници като
премълчавало финансовите си затруднения до 14.06.2016 г., когато изтичал
договорът му с предприятието ползвател. В тази връзка се поддържа, че
застрахователят имал право за откаже плащане. Посочва се, че с поведението си
дружеството работодател е направило опит да прехвърли отговорността за
неизпълнение на собствените си задължения върху застрахователя, който ако бил
запознат с всички относими обстоятелства не би сключил съответните
застрахователни полици при установените в тях условия. В тази насока се твърди,
че работодателят е премълчавал обстоятелства, което е довел и до нарастване на
размера на щетата, за което застрахователя не можел да носи отговорност.
На следващо
място се твърди, че и претенцията за заплащане на платен отпуск била
неоснователна, доколкото ищецът работил само три месеца, но претендира
обезщетение за пълния размер на отпуска от 20 дни.
Оспорва се и
че работникът реално е полагал труд при дружеството ползвател в посочените в
исковата молба периоди, както и в необходимите часове, доколкото в тази връзка
не били представени изискваните по закон документи. Не става ясно и какво било
трудовото възнаграждение на ищеца и дали същият е получил някакви плащания –
доколкото част от трудовото му възнаграждение следвало да се плаща от
работодателя, а друга част от дружеството ползвател. В тази връзка се твърди,
че застрахователят не можел да носи отговорност за неплатените от дружеството
ползвател суми. Посочва се и че няма данни дали работникът вече не е получил
дължимото от някое от двете дружества. Всичко това правело невъзможно да се
изчисли размерът на неплатеното трудово възнаграждение.
На последно
място се твърди, че имало и процент самоучастие от минимум 500 лева за всяка
щета, който не бил приложен. Посочва се, че към застрахователя вече били
отправени 25 претенции като размерът им надвишавал лимита на полицата.
Оспорват се
и акцесорните претенции са обезщетение за забава и лихва за забава.
По делото е
изготвена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Приложено е за послужване
гр.д. № 1155/2019 г. на Пернишкия РС. С нарочно определение от 31.08.2020 г.
като трето лице помагач по делото на страната на ответника е конституирано
дружеството „Електрисите“ ЕООД.
В съдебно
заседание, проведено на 17.05.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява
становище за уважаване на исковете в пълен размер. Набляга върху дължимостта на
всички разноски, платени за адвокатско възнаграждение в хода на настоящия
процес, на гр.д. № 1155/2019 г. на Пернишкия РС и в извънсъдебната процедурата
със ответника.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в открито съдебно заседание по делото. Изразява
писмено становище за отхвърляне на исковете изцяло евентуално частично.
Третото лице
помагач „Електрисите“ ЕООД не се явява по делото, не изпраща свой представител
и не изразява становище по исковете.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и от материалите по гр.д. № 1155/2019 г. по описа на Пернишкия РС се
установява, че между ищеца Л.В.П. и третото лице помагач дружеството
„Електрисите“ ЕООД е било налице трудово правоотношение, възникнало въз основа
на валиден трудов договор № 206/10.03.2016 г., по силата на който ищецът заемал
длъжността „общ работник“. Между ищеца и третото лице помагач било сключено и
споразумение от 10.03.2016 г. за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ
временна работна ръка във Франция.
На следващо място по делото не се спори,
че в полза на ищеца е поставено
Решение №
1993/13.12.2019 г.
по
гр.д. №
1155/2019 г. на
Пернишкия РС, влязло в сила, както и че ищецът е бил служител на дружеството
„Електрисите” ЕООД в периода от 10.03.2016 г. до 17.06.2016 г. Липса спор и че между „Електрисите”
ЕООД и ответника са сключени валидни застрахователни полици № ***и № ***- „Обща гражданска отговорност – отговорност на
работодателя”.
Видно от Решение № 1993/13.12.2019 г. по гр.д. №
1155/2019 г. на
Пернишкия РС дружеството „Електрисите” ЕООД е осъдено да заплати на Л.В.П.
следните суми:
-
2082,96 лева – представляващи брутен размер на незаплатено
трудово възнаграждение за м. март 2016 г., сумата от 466,77 лева,
представляваща законна лихва за забава върху нетния размер от 1632,83 лева, считано от 26.04.2016 г.
до 18.02.2019г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.02.2019 г. до окончателното й изплащане;
- 3266,24 лева, представляваща брутен размер на незаплатено
трудово възнаграждение за м. април 2016 г., сумата от 712,52 лева,
представляваща законна лихва за забава върху нетния размер от 2567,56 лева, считано от 26.05.2016 г.
до 18.02.2019г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.02.2019г. до окончателното й изплащане;
- 3231,28 лева, представляваща дължимо брутно възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск от 20 дни през м. май и м. юни 2016 г., сумата
от 683,91 лева, представляваща законна лихва за забава върху
нетния размер от 2547,37 лева,
считано от 26.06.2016 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2019
г. до окончателното й изплащане;
- 1664,40 лева, представляваща
разликата от полученото и дължимото обезщетение за безработица за периода от 17.06.2016
г. до 16.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.02.2019 г. до окончателното й
изплащане.
- 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие.
Няма данни претендираните суми да са били платени на ищеца от
работодателя му, включително и след постановяването на осъдителното решение в
полза на ищеца срещу „Електрисите" ЕООД за заплащане на същите. Видно от приложеното писмо от Камарата на ЧСИ
с представено към него извлечение от Централен регистър на длъжниците срещу
дружеството „Електрисите" ЕООД са образувани четири на брой изпълнителни
дела, но всичките са от 2017 г., поради което и обективно същите не касаят
процесните вземания.
По гр.д. № 1155/2019 г. на Пернишкия РС настоящият ответник ЗАД „ОЗК –
Застраховане” АД, с ЕИК: ********* НЕ Е
привлечен като трето лице помагач.
На следващо място от представените застрахователни полици № ***и № ***се установява, че в периода на трудовото правоотношение на ищеца с
третото лице помагач, било налице застрахователно правоотношение между
ответника ЗАД „ОЗК Застраховане" и третото лице „Електрисите" ЕООД по
договор за застраховка „Обща гражданска отговорност", Секция I - "Отговорност
на работодателя". По силата на договора за застраховка ответникът е поел
да покрива за периодите съответно от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г. /първата
полица/, както и от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г. /втората полица/, риска от
цялостно и/или частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията
му, произтичащи от КТ, раздел VIII, б. "в" – „Допълнителни условия за
извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа",
довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат
наемани за осигуряване на временна работа. В полиците е
отразен следният повод за предяване на претенция: цялостно иили частично
неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му произтичащи по
Кодекса на труда, раздел VIII, буква „В” – допълнителни условия за извършване
на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с, ал. 5,
довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат
наемани за осигуряване на временна работа. Застрахованите лица били следните:
лицата, заети по трудов договор за временна работа през срока на застраховката
за изпълнение на основна дейност на застрахования. Уговорени са следните
допълнителни условия: лимит на отговорност в размер на 200 000 лева и самоучастие
на застрахования в размер на 10 % при минимум от 500 лева на щета.
Видно от уведомление за щета №
139/24.06.2016 г. „Електрисите” ЕООД е
уведомило „ОЗК Застраховане" АД за настъпило на 20.06.2016 г.
застрахователно събитие – щета по двете
застрахователни полици, представляващо незаплащане на трудово възнаграждение на
работници, сред които е Л.В.П. /съгласно приложен списък/.
Представено е искане от 16.01.2020 г.
(дата на пощенското клеймо) на Л.В.П., действащ чрез пълномощника си адв. В.,
адресирано до ответното дружество застраховател, с което се иска заплащане на
застрахователните обезщетения. В тази връзка е приложен договор за правна
защита и съдействие за изготявне на документи и представителство за
извънсъдебно уреждане на спора за заплащане на застрахователното обезщетение,
за което е платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. В тази
връзка с писмо от 21.01.2020 г. на застрахователя ответник са изискани
документи от ищеца. Няма спор, че независимо от представянето им застрахователят
е отказал плащане на претендираното застрахвателно обезщетение.
От заключението по съдебно
икономическата експертиза, се установява, че съобразно датата на
назначаване на ищеца 10.03.2016г. и датата на прекратяване на договора му –
17.06.2016г., пропорционалният размер от полагаемия се годишен отпуск, спрямо
изтеклата част от годината, е 9 дни.
Неизплатеното нетно трудово възнаграждение
за м.02.2016г. е в размер на 1632.83 лева, а след приспадане на
самоучастието от 10%, договорено в полицата – 1469.55 лева. Неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2016г. е в размер на 2567.56
лева, а след приспадане на самоучастието от 10%, договорено в полицата –
2310.80 лева. От своя страна неизплатеният размер за ползван платен годишен
отпуск 20 дни /19 дни за м.май - 2420,58 лева и 1 ден за месец юни – 126,79
лева/ е в размер на 2547,37 лева, а при съобразяване на самоучастието –
2292,63 лева. В тази връзка общият размер на неплатените суми от работодателя
са 6747,76 лева, а след съобразяване на самоучастието – 6072,98 лева.
Съгласно експертизата размерът на
законната лихва върху сумата от 1632,83 лева /възнаграждението за м. март
2016г./без аванс// за периода от 26.04.2016г. до 18.02.2019 г. е 459,49 лева и от 18.02.2019г. до
04.02.2020г. е в размер на 156,93 лева.
Размерът на законната лихва върху сумата от 2567,56 лева /възнаграждението за м. април 2016г./без
аванс// за периода от 26.04.2016 г. до 18.02.2019 г. е 701,11 лева и от 18.02.2019г. до 04.02.2020г. в размер на 246,77 лева.
Относно отпуската от СИЕ е видно, че
размерът на законната лихва върху сумата 2420,58 лева /възнаграждение за
ползвания платен годишен отпуск от 19 дни за м. май 2016 г./ за периода
от 26.06.2016г. до 18.02.2019г е 640,78
лева и от 18.02.2019г. до 04.02.2020г. е в размер на 232,64 лева. Размерът на законната лихва
върху сумата от 126,79 лева /възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск
от 1ден за м. юни 2016 г./ за периода от 26.07.2016г. до 18.02.2019г
е 32,51 лева и от 18.02.2019г. до
04.02.2020г. в размер на 12,19 лева.
На следващо място от СИЕ се установява, че
по ЗП №710230201500001/17.04.2015 г. застрахователната сума е в размер на
200 000 лева с 10 % самоучастие т.е. лимитът на
отговорност на застрахователя е 180 000 лв.
Няма извършено плащане по заведени щети по ЗП №710230201500001 от 17.04.2015 г.
По ЗП №710230201600001/15.04.2016г. застрахователната
сума отново е в размер на 200 000 лева с 10 %
самоучастие т.е. лимитът на отговорност на застрахователя е 180 000 лева. По
втората полица обаче има извършени плащания по заведени 10 броя щети с № 71023000012016
на обща стойност 63867,99 лева. Останалата част от неизплатения лимит по
полицата е в размер на 116132,01 лева според вещото лице, като се има предвид
фиксирания й размер от 200 000 лева и изплатените суми до момента искове в
размер на 63867,99 лева.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че по
първата полица няма плащания, което е установено от справка при самия
застраховател.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
експертизата кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, не е
оспорена от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявени са
искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ и чл. 432, ал. 1 от КЗ / вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото се претендира заплащането на парични
вземания на работника за м. март 2016 г., т.е. във връзка със застрахователната
полица, сключена през 2015 г. при действието на отменения КЗ. В тази връзка
съгласно § 22 от ПЗР на КЗ от 01.01.2016 г. /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. /, се
прилага Част Четвърта по отменения КЗ. Искът за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск след прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца е с квалификация чл. 432 от действащия КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ /чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм.// увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Основателността
на предявените искове се обуславя от осъществяването на следните юридически
факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Обща гражданска
отговорност", по която ищецът да е трето ползващо се лице (бенефициер), в
срока на действие на договора да е настъпило застрахователно събитие, което е
покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди, изразяващи се в
неполучени трудови възнаграждения, обезщетение за временна неработоспособност,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като освен посочените
правопораждащи факти ищецът следва да установи и размера на претендираните
вземания.
В настоящия случай ответното застрахователно дружество не е страна по гр.д. №
1155/2019 г. на
Пернишкия РС, поради което не могат да бъдат приложени последиците
на чл. 223 от ГПК и правопораждащите юридически факти следва да бъдат
установени от ищцовата страна.
Доколкото от представените по делото доказателства не се установява сумите,
присъдени с Решение № 1993/13.12.2019 г. по гр.д. № 1155/2019 г. на Пернишкия РС, да са заплатени от
третото лице помагач /работодател на ищеца/ това решение не
рефлектира по допустимостта и основателността на исковите претенции, предмет на
настоящото дело по арг. от т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК - т. 2.
В настоящия случай от представените по делото доказателства и предвид
възприетата по-горе фактическа обстановка се установява наличието на застрахователен договор „Обща гражданска отговорност - отговорност на
работодателя“ между „Електрисите“ ЕООД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, отнасящ
се за 2016 г. В полицата са договорени специалните условия, че застраховани са
лицата, заети по трудов договор за временна
работа през срока на застраховката за изпълнение на основна дейност на
застрахования, т. е. същият се отнася, както за действащите трудови договори,
така и за предстоящите, които ще се сключат. Уговорено
е още, че застрахователното покритие обхваща неизпълнените задължения на
работодателя спрямо работниците по трудов договор за осигуряване на временна
работа по чл. 107с, ал. 5 КТ, а според т. 2 от цитираната норма предприятието,
което осигурява временна работа, е длъжно да плаща на работника или служителя
полагащото му се трудово възнаграждение. В тази
връзка следва извод, че ищецът е застраховано лице – бенефициер по застраховката работник, нает за
осигуряване на временна работа, тъй като
е сключило споразумение от 01.04.2016 г. към трудов договор за
предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 от КТ временна работна ръка във
Франция.
На следващо място настоящият състав приема, че в случая е
доказано и настъпването на процесното застрахователно събитие, изразяващо се в
неизпълнение от страна на работодателя на задълженията му, произтичащи от КТ,
едно от които е задължението му за изплащане на трудовите възнаграждения на
работника – по арг. чл. 128, т. 2 от КТ. Относно обстоятелствата, че в процесния период ищецът е бил нает от „Електрисите"
ЕООД, застраховано при ответника, липсва спор между страните. В тази връзка неоснователни са възраженията, че покриетието обхващало
единствено вземанията за вреди от трудова злополука. Действително в общите
условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност”, секция I „Отговорност на работодателя“, е отразено, че се
покриват рискове, свързани с трудови злополуки, но в специалните условия,
договорени в застрахователната полица, които има приоритет пред общите условия,
е посочено, че се обхващат неизпълнените задължения на работодателя спрямо
работниците, сред които е незаплащането на трудово възнаграждение, каквото
задължение е предвидено в чл. 107с, ал. 5, т. 2 от КТ.
Доколкото от страна на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД не се
твърди, а и не се доказва плащане на процесните суми, представляващи дължимо
застрахователно обезщетение по процесната щета № 139/24.06.2016 г. следва да се приеме, че основанието на вземанията е доказано.
В тази връзка на първо място за неоснователни следва да се приемат
възраженията за намаляване на застрахователното обезщетение с 10 % поради
уговорено самоучастие в застрахователната полица. Посоченият извод следва от
чл. 107р, ал. 7 от КТ, съгласно която разпоредба дружеството работодател „Електрисите“ ЕООД като предприятие, осигуряващо
временна работа, осъществява своята дейност след регистрация в Агенцията по
заетостта при условия и по ред, определени в Закона
за насърчаване на заетостта. Съгласно чл. 74е, ал. 2, т. 7 от последния е предвидена задължителна застраховка за
вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от такива
предприятия за осигуряване на временна работа. Именно сключването на подобна
застраховка е предпоставка за регистрацията на
дружеството като предприятие, което осигурява временна работа. Щом
застраховката е задължителна, то на основание чл. 432, ал. 2, изр. Второ от КЗ
не може да се прави възражение за самоучастие на застрахования.
На следващо
място неоснователно е и възражението, че работодателят не е регистриран като
предприятие, което осигурява временна работа, доколкото в подкрепа на това
възражение не са представени никакви доказателства. От изготвената СИЕ категорично се установи, че не е изчерпан
застрахователният лимит по полиците, поради което възражението на ответника в
обратния смисъл също е неоснователно.
На последно
място неоснователно е и възражението, че не следва да се изплати
застрахователно обезщетение, тъй като дружеството работодател не е уведомило
застрахователя за обстоятелства, които са от значение за сключване на договора.
Това е така, тъй като не се посочват изрично кои са тези обстоятелства, а дори
да се приеме, че се касае за премълчаване на финансовото състояние, то не се
представят никакви доказателства в това отношение. Следва да се отбележи и че
чл. 363, ал. 5 от КЗ изисква знание на работника за премълчаните обстоятелства
от работодателя при сключване на договора, а такива доказателства не са
представени. От ангажираните от ответника доказателства не се установи и
възражението му, че при уважаване на настоящите
искове ищецът ще се удовлетвори два пъти – доколкото не се въведоха данни
ищецът да е образувал изпълнително производство срещу третото лице помагач.
Предвид гореизложеното съдът приема, че исковете за сумата от 1632.83 лева – застрахователно обезщетение за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2016 г., за сумата от 2567.56 лева – застрахователно
обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. април 2016 г.,
както и за сумата от 2547.37 лева –
застрахователно обезщетение за неизплатено нетно възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск от 20 дни през 2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 16.04.2020 г. са основателни и следва да
бъдат уважени в пълен размер.
Относно
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД същите могат да се обособят условно на две
групи: 1/ такива от съответната датата на изискуемост на трудовото
възнаграждение (26.04.2016 г., 26.05.2016 г., 26.07.2016 г.) до 18.02.2019 г. –
датата на подаване на исковата молба срещу работодателя; 2/ такива от 18.02.2019 г. (датата на подаване на исковата молба
срещу работодателя) до 04.02.2020 г.
Съгласно чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.
3.
Според
разпоредбата на цитираната ал. 3 от чл. 429 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най - ранна. В
настоящия случай дружеството работодател е уведомило застрахователя на
24.06.2016 г., а ищецът го е направил едва на 16.01.2020
г. /писмото чрез адв. В./. Релевантана е по – ранната дата, като същата да се
приложи за вземанията за трудово възнаграждение (1632.83 лева - трудово
възнаграждение за м. март 2016 г. и 2567.56 лева – трудово възнаграждение за м.
април 2016 г.), тъй като е след претендираните дати (26.04.2016 г. и 26.05.2016
г.). По отношение на последната претендирана дата за начало на периода за лихва
за забава върху вземането за отпуск, то същата следва да се съобрази, така
както е посочена в исковата молба.
Обезщетението
за забава върху сумата от 1632.83 лева за периода от 24.06.2016 г. до
18.02.2019 г. е в размер на 439,98 лева, а върху сумата от 2567.56 лева за
периода от 24.06.2016 г. до 18.02.2019 г. е в размер на 691.82 лева. Видно от
СИЕ за претендирания период от 26.06.2016 г. до 18.02.2019 г. обезщетението за
забава върху сумата от 2547.37 лева възлиза на 673.29 лева. В тази връзка и
посочените претенции от първата група такива за обезщетение за забава следва да
бъдат уважени за посочените периоди и суми, като за останалите периоди
съответно над доказаните суми следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Втората
група обезщетения за забава – за периода от 18.02.2019 г. до 04.02.2020 г.
следва да бъдат уважени съгласно заключението по СИЕ – т.е. за сумата от 156.93
лева – обезщетение върху 1632.83 лева, за сумата от 246.77 лева – обезщетение
върху 2567.56 лева и за сумата от 244.83 лева – обезщетение върху 2547.37 лева.
За разликата над посочените размери исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Изцяло
неоснователни са исковите претенции и за сумата от 1000 лева – имуществени
вреди, представляващи разноски по гр.д. № 1155/2019 г. по описа на РС Перник и
за сумата от 350 лева –имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение
за консултация и представителство по извънсъдебна процедура за изплащане на
застрахователно обезщетение. Неоснователността на първата претенция следва
пряко от разпоредбата на чл. 429, ал. 5 от КЗ. Съгласно същата застрахователят заплаща в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза
на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване
на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.
В настоящия случай, както се отбеляза по-горе, видно от материалите по гр.д. №
1155/2019 г. по описа на РС Перник ответното застрахователно дружество не е било привлечено като страна в
процеса между работника и работодателя. По тези съображения и същото не следва да отговаря за присъдените в
полза на работника разноски в това производство. Относно втората претенция за
сумата от 350 лева следва да се отбележи, че съгласно чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В тежест
на ищцовата страна е да установи противопоравно
действие/бездействие на ответното дружество, свързано с неизплащане на
застрахователно обезщетение; наличието на имуществени вреди (заплащане на
адвокатски хонорар) и нейният размер, както и причинна връзка между вредите и
противоправното поведение. В настоящия слуай не е налице причинна връзка между
неизплащането на застрахователното обезщетение и заплащането на адвокатски
хонорар. Платеният хонорар не е следствие и пряка причина от поведението на
застрахователното дружество, а е свързано с желанието на застрахования да
сключи договор за правна защита.
В посочения смисъл е и Решение № 110/09.04.2021 г. по в.гр.д. № 66/2021 г.
по описа на Пернишкия ОС.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът претендира
разноски в размер на 1200 лева – адвокатски хонорар и 424.83 лева – държавна
такса. Посочените разноски са действително извършени, видно от договор за
правна защита и съдействие от 05.08.2020 г. От ответното дружество обаче е
направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Предвид цената на исковите претенции съобразена с разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото е основателно, доколкото минималния хонорар възлиза на
около 850 лева. В тези връзка и предвид фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение на 950
лева. От така посочената сума от общо 1374.83 лева на ищеца предвид уважената
част от исковете следва да се присъди сумата от 1191.10 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 350 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 250 лева за СИЕ и 10 лева за съдебни удостоверения. Посочените
разноски са действително заплатени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника
следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в размер от 150 лева предвид
фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка от сумата от общо 410
лева на ответника предвид отхвърлената част от исковете следва да се присъди
сумата от 54.79 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.П., с
ЕГН: ********** и адрес: *** следните суми:
сумата от 1632.83 лева /главница/
– застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на
работодателя“, обективиран в застрахователни полици № ***от 15.04.2015
г. и № ***от 15.04.2016 г. между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД,
за неизплатеното от работодателя „Електрисите” ЕООД нетно
трудово възнаграждение за м. март 2016
г. по
трудов договор № 206/10.03.2016 г. и споразумение от 10.03.2016 г.
за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка, ведно със
сумата от 439,98 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2016 г. до 18.02.2019 г., както и сумата от 156.93 лева – представляваща законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска срещу
работодателя – 18.02.2019 г. /дата на исковата молба срещу работодателя/ до
04.02.2020 г. и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба до
окончателното плащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата от 26.79 лева, представляваща разликата между уважения размер от 439,98
лева и пълния размер на претенцията от 466.77 лева, както и за периода от 26.04.2016 г. до 24.06.2016 г. вкл. и
иска за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.02.2019 г. /дата на
исковата молба срещу работодателя/ до 04.02.2020 г. за сумата от 2.72 лева, представляваща
разликата между уважения размер от 156.93 лева и пълния размер на претенцията
от 159.65 лева, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.П., с
ЕГН: ********** и адрес: *** следните суми: сумата от 2567.56 лева /главница/ – застрахователно обезщетение по
застрахователен договор „Обща гражданска
отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователни
полици № ***от 15.04.2015 г. и № ***от 15.04.2016 г. между „ОЗК – Застраховане“
АД и „Електрисите” ЕООД, за неизплатеното от работодателя „Електрисите” ЕООД нетно
трудово възнаграждение за м. април 2016
г. по
трудов договор № 206/10.03.2016 г. и споразумение от 10.03.2016 г.
за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка, ведно със
сумата от 691.82 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2016 г. до 18.02.2019
г., както и сумата от 246.77 лева –
представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска срещу работодателя – 18.02.2019 г. /дата на исковата молба срещу
работодателя/ до 04.02.2020 г. и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата исковата
молба до окончателното плащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата от 20.70 лева, представляваща разликата между уважения размер от 691.82
лева и пълния размер на претенцията от 712.52 лева, както и за периода от 26.05.2016 г. до 24.06.2016 г. вкл. и
иска за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.02.2019 г. /дата на
исковата молба срещу работодателя/ до 04.02.2020 г. за сумата от 4.28 лева, представляваща
разликата между уважения размер от 246.77
лева и пълния размер на претенцията от 251.05 лева, поради неоснователност
на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.П., с
ЕГН: ********** и адрес: *** следните суми: сумата от 2547.37 лева /главница/
– застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на
работодателя“, обективиран в застрахователни полици № ***от 15.04.2015
г. и № ***от 15.04.2016 г. между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД,
за неизплатеното от работодателя „Електрисите” ЕООД нетно възнаграждение
за ползван платен годишен отпуск от 20
дни през 2016 г. по трудов договор № 206/10.03.2016
г.
и споразумение от 10.03.2016 г. за предоставяне на
основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка, ведно със
сумата от 673.29 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.06.2016 г. до 18.02.2019
г., както и сумата от 244.83 лева –
представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска срещу работодателя – 18.02.2019 г. /дата на исковата молба срещу
работодателя/ до 04.02.2020 г. и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата от 10.62 лева, представляваща разликата
между уважения размер от 673.29 лева
и пълния размер на претенцията от 683.91 лева и иска за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска – 18.02.2019 г. /дата на исковата молба срещу работодателя/ до
04.02.2020 г. за сумата от 4.25 лева, представляваща разликата
между уважения размер от 244.83 лева
и пълния размер на претенцията от 249.08 лева, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковите претенции на Л.В.П., с ЕГН: **********
против ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, с ЕИК: ********* за заплащане на следните
суми: сумата от 1000 лева –
имуществени вреди, представляващи направени разноски по гр.д. № 1155/2019 г. по
описа на Пернишкия РС и за сумата от 350
лева – имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение по
извънсъдебна процедура за изплащане на застрахователни обезщетения от ответното
дружество, както и за законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
Застраховане” АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Л.В.П., с ЕГН: ********** сумата от общо 1191.10 лева, представляваща разноски
за адвокатски хонорар и държавна такса в настоящото производство съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Л.В.П., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, с ЕИК: ********* сумата
от общо 54.79 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение,
експертиза и съдебни удостоверения в настоящото производство съобразно
отхвърлената част от исковите претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Електрисите”
ЕООД, с ЕИК: *********.
Препис от
решението да се връчи на страните, в това число на третото лице помагач.
След влизане
в сила на решението изисканото за послужване гр.д. № 1155/2019 г. на Пернишкия
РС да се върне на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.