Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 24.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на 15.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3600 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело № 3600/2019 г. по описа на Районен
съд – К. е образувано по предявени искове от „В.и К.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК: *********, представлявано от Р.Т.Р.– управител, чрез
адв. А.С., със съдебен адрес:***,
против Н.И.И., ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че
ответникът е титуляр на партида в ЕООД “В.и к.” с № *** за адрес гр. Н., ул. „**********” № 1, вх. А, ет. 2, ап. 4. С
ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и
потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се
задължава да доставя питейна вода до имота на абоната, а той се задължава да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред
от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Сочи, че ответника има неизплатени в срок
задължения към ищцовото дружество в размер на 461, 74 /четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 12.03.2018г. до 21.05.2019г., както и лихви за забавено плащане в размер на 22,84 /двадесет и два
лева и осемдесет и четири стотинки/ за
период от 28.04.2018г. до 08.07.2019г.
За този период било извършвано ежемесечно отчитане
и начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в гр. Н., ул. „**********” № 1, вх. А, ет. 2, ап. 4.
Поради неплащане ищцовото дружество подало до РС – К. Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.И.И.. Образувано било ч.гр.д. № **** / 2019 год.
по описа на РС – К. и издадена заповед
за изпълнение.
Предвид обстоятелството, че издадената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс,
Районен съд – К. е дал на заявителя, ЕООД „В.и к.”***, указания да предяви иск
относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Моли съда да признае за
установено, че Н.И.И., ЕГН **********,***, дължи да заплати на ЕООД
“В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер на 461,74
/четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки /, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги
по партида № *** на нейно име за имот в гр. Н., ул. „**********” № 1, вх. А, ет. 2, ап. 4, за периода 12.03.2018г. до 21.05.2019г., както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/ 20019г. по описа на Районен съд – К. - 11.07.2019г.
до окончателното й заплащане.
Моли съда да признае за
установено, че Н.И.И., ЕГН **********,***,
дължи да заплати на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер на 22,84
/двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.04.2018г. до
08.07.2019г.
Претендира за разноски, сторени в настоящото
съдебно производство, както и направените разноски в заповедното производство в
размер на 25 лева.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат А. С., която моли съда да уважи предявените искове.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор особения представител на ответницата,
адв. А. А.. Заявява, че
оспорва напълно предявения установителен иск по основание и размер. Сочи, че
няма контакт с ответницата, поради което взема становище на база приложените
документи.
Твърди, че предвид на това, че предмет на иска
били периодични плащания в различни размери, свързани с реалното потребление,
исковата молба била непълна и следвало в петитумът на същата да бъдат уточнени
частичните периоди и размера на дължимите суми за всеки месец по отделно. Ето
защо не следвало да се дава ход на делото преди да бъде извършено това
уточняване.
По принцип този установителен иск бил допустим,
но оспорва представените към него като доказателства - квитанции за всеки месец
от процесният период.
Тези квитанции не били подписани от потребителя.
Те не отразявали и действително консумираната вода. Сочи, че в квитанция №
20008355942/ 28.04.2018 г. било записано старо показание 100 куб.м. и ново
показание 108 куб.м. Изразходваната вода била 8 куб. метра на стойност 18,24
лв. с ДДС. Видно от всички останали приложени разписки за останалите периоди от
време, навсякъде било записано като старо показание 108 куб.м. и като ново
показание същото количество - 108 куб.м. т.е. нямало изразходвана вода. Във
всички тях били записани изразходвани кубични метри вода различни по обем и
нямащи нищо общо с тези на раздела „за разпределение“, което число идвало от
разликата между отчетените други водомери и общия водомер.
Отчитането на водомерите се извършвало в
присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на такъв,
отчетът се подписвал от свидетел. При невъзможност за отчитане на водомера
поради отсъствие на потребителя или негов отказ, това обстоятелство се
удостоверявало с протокол, съставен от длъжностно лице на ВиК, подписан от него
и от поне един свидетел. Такъв протокол не бил съставян и не бил представен
поделото. След като нямало такъв, не би могло да се приложи и друг метод на
изчисляване на потребената вода.
Твърди, че били нарушени изискванията на чл. 30
и чл. 32/2/ от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, както и останалите разпоредби
на същата както и на действащите Общи условия, за които също нямало данни да
били предоставени на ответницата.
Неизпълнението на тези задължения водело до
невъзможността на ответницата да възрази срещу начислените суми. Издаването на
тези разписки, приложение към ч.гр.д. № ****/2019 г., не можело да имат
доказателствена сила.
Не възразява срещу искането на бъде назначена
експертиза, която освен въпросите посочени от ищеца в исковата молба да се
произнесе и по следните въпроси: Извършена ли е проверка на водомера на ответницата
през процесният период; има ли подписани от нея квитанции или протокол за
отсъствието и; на каква база е изчислена потребената вода; дължат ли се суми за
отпадни води;
Моли да бъде изискана справка от МВР за това
дали ответницата през този период е била в чужбина, както и сведение за нейният
постоянен и настоящ адрес.
Моли да бъде задължен ищецът да посочи свидетел,
който да установи начинът на отчитане на изразходваната вода.
В съдебно заседание ответницата Н.И.И., чрез особения
си представител адвокат А., поддържа посоченото в писмения отговор становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са представени и приети като
доказателства: Заверено копие на
лихвен лист по партида № ***; заверено копие на 13 бр.
квитанции; Покана-съобщение № 0088213/22.05.2018 г.; досие
на абонатен номер 251123 и разпечатка от кол-центъра абонатен № ***.
С исковата молба са предявени два обективно
съединени иска с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ****/
2019 г. по описа на РС – К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по
депозирано от „В.и к.“ ЕООД *** срещу Н.И.И. заявление за издаване на заповед
за изпълнение за неплатено задължение за консумирана питейна вода по партида ***,
за имот, находящ се в гр. Н., ул. „**********” № 1, вх. А, ет. 2, ап. 4, за
периода 12.03.2018г. до 21.05.2019г.,
съдът е издал Заповед за изпълнение на 12.07.2019 г., съгласно която е
разпоредил длъжникът Н.И. Ивановада заплати на кредитора главница 461, 74
/четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/; 22,84
/двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.04.2018г. до
08.07.2019г.., законна лихва върху главницата от 10.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането и
разноски 25 лева.
Процесуалният представител на ответницата оспорва твърденията
на ищеца, че дължи претендираните суми за консумирани количества питейна вода.
Оспорва изправността на доставчика, по отношение на поетите от него задължения
по силата на обвързващите страните Общи условия в т.ч. отчитане показанията на
средството за измерване на уговорени правила, условия и срокове.
Съдържанието на спорното материално правоотношение
е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи / Наредба № 4 /
и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на “В
и К” ЕООД гр. С./ Общи условия /, одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4 В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл. 5 т. 6 от
Общите условия потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги
съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, т.е. в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за задължението за периода от 12.03.2018г. – 21.05.2019г.
са издадени тринадесет броя квитанции на обща стойност 461,74 лева. В
счетоводството на ищеца липсват осчетоводени плащания, извършени от ответницата
по процесната квитанция. Съдът възприема експертното заключение, тъй като
същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите
доказателства по делото.
Редът за отчитане и заплащане на използваните ВиК услуги е уреден в чл. 30 и сл. От Наредба № 4. Съгласно чл. 30 „Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация“
Чл. 33. Ал. 2 „При установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или договора за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.
Съгласно чл. 26., ал. 2 от Общите условия: „При повреждане на
индивидуален водомер на потребителя, В и К операторът начислява количеството
изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от
предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от Общите условия, като
след изтичането му В и К операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал.
8 от Общите условия. При липса на данни за средномесечния разход за съответния
период от предходната година, по изключение В и К операторът начислява за срока
на предписанието по чл. 20 от Общите условия потребление по реда на чл. 25, ал.
8 от Общите условия /чл. 25, ал. 8,
т. 1. по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател/.
По делото е представена покана-съобщение с №
88213/22.05.2018г. до ответницата, от която е видно, че на 22.05.2018г. и е
указано, че водомерът й е повреден – „стопен“ и ако в срок от един месец не
подмени същия, количеството ползвана вода от нея ще се определя по реда на чл.
39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4, според която разпоредба:
Чл. 39, ал. 5 „По изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва:
1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател;
Ал. 6 До поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател“.
По делото бе разпитана св.
Татяна Колева – инкасатор в гр. Н. на ищцовото дружество, чиито показания съдът кредитира с доверие, поради
това,че същите не са в противоречие с останалите доказателства по делото. От
разипта на свидетелката стана ясно, че отчита водомерите в този район от 04.06.2018 г. и от тогава водомера в имота на ответницата е повреден. Тя заяви: „Няма я
вътрешността /на водмера/, стопен е. Разговаряла съм с обитателите на
имота. Трябва да се смени с нов. На двама човека начисляваме,….. на човек се начислява“. Свидетелката заяви, че не й е
отказван достъп до имота.
Предвид повредата на водомера, през процесния
период на ответницата е начислявано количество ползвана вода в хипотезата на
чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 и чл. 26, ал. 2 от Общите условия – без
водомер по 5 куб.м. вода на член от домакинството, като на всеки три месеца
това количество се завишава с 1 куб.м. на човек.
Според показания на разпитаната свидетлека Колева,
в имота живеели трима възрастни и две деца, като по партидата е начислявана
ползвана вода за двама души.
В квитанция № **********/28.04.2018г. за период от
12.03.2018г. до 20.04.2018г. е начислено количество вода от 8 куб.м., по реално
измерени показания на водомера, като за „старо“ е записано показание – 100
куб.м., а за „ново“ – 108 куб.м. В останалите квитанции, издадени по партидата
на ответницата в графа услуга е записано - „вода- служебно“, а под показания на
водомера – „старо“ и „ново“ фигурират едни и същи показания. В графа
потребление са начислявани първоначално 10 куб.м. вода – по 5 куб.м. на член от
домакинството. В следващите три квитанции, издадени през месеците юли, август и
септемри са начислявани по 15 куб.м. вода, по 5 куб.м. на човек при трима
обитатели на имота. В последствие на всеки три месеца количеството начислена
вода по партида № *** е завишавано, съответно на 16 куб.м., 17 куб.м. и 18
куб.м. вода. По същия начин са отразени начислените количества вода в досието
по абонатен № ****** по партида № *** за гр. Н. на името на Н.И.И..
С оглед на така събраните доказателства, съдът
намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника по
партида 000*** в гр. Н. в размер на 461,74
лева. Експертното заключение по делото не е установило нередовност на
счетоводното записване на ищцовото дружество досежно дължимата от ответника сума,
поради което на основание чл. 182 ГПК това записване може да се ползва като
доказателство в полза на съставителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, към която
препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва за периода 28.04.2018г.
– 08.07.2019г. е в размер на 22,52 лева. С оглед на това съдът намира за
установено наличието на неизпълнено задължение на ответниците към ищеца за
заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер, като над
него до размерът на посочената в исковата молба лихва от 22,84 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
Гореизложеното налага извода, че предявените
искове по чл. 422 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени, като се
признае за установено по отношение на ответника Н.И. Ивановасъществуването на
вземането на ищеца за сумата от 461, 74 /четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет
и четири стотинки/ за главница; 22,52
/двадесет и два лева и петдесет и две стотинки/, обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.04.2018г. до
08.07.2019г.., законна лихва върху главницата от 10.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № **** / 2019 г. по описа на РС – К..
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. С т.11г от
Тълкователно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК
ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в
размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/ и 865.00 лева /осемстотин шестдесет
и пет лева/ в настоящото съдебно производство.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Н.И.И., ЕГН **********,***, съществуването на вземането на ЕООД “В.И К.”***, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сума в
размер на 461,74 /четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки/, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги по партида
№ *** на нейно име за имот в гр. Н., общ. Н., ул. „**********“ № 1, вх. А, ет.
2, ап. 4 за периода 12.03.2018г. до
21.05.2019г., както и законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ****/2019г. по описа на Районен съд – К. - 11.07.2019г. до
окончателното й заплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.И., ЕГН **********,***, съществуването на вземането на ЕООД “В.и к.”***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер на 22,52 /двадесет и два лева и петдесет
и две стотинки/, обезщетение за
забавено изпълнение на паричното задължение
за период от 28.04.2018г. до 08.07.2019г., като отхвърля същия в
останалата му част до размера от 22,84 лева.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на “В.и К.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Румен Тенев Райков,
ЕИК ********* направените разноски в заповедното
производство в размер на 25 лева / двадесет
и пет/ лева и 865.00 лева /осемстотин шестдесет и пет/ лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: