Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 30.08.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседА.е на шестнадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 2194 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
Въззивното производство е образувано по
подадена въззивна жалба от ответниците В. А. П. и М.Л.П. срещу
решение от 13.02.2008г., постановено по гр. дело № 4085/2005г.
по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е
признато за установено по отношение на ответниците, че С.О.и „А.У.В.Б.“ – гр.
Благоевград /конституирА. по реда на чл. 120 от ГПК – отм. на мястото на
починалата в хода на процеса първоначална ищца А.К.Ч./ са собственици по силата
на реституция по реда на ЗСПЗЗ и законово наследствено правоприемство на
следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 770 кв.м., съставляващо
парцел ХХХVІІ-2379 от кв. 104з, съгласно действащия регулационен план на гр.
Банкя, одобрен със Заповед от 12.02.2001г., при съседи: изток – парцел VІІІ-за
църква и от три стрА. улици, като на
основА.е чл. 108 от ЗС В. А. П. и М.Л.П. са осъдени да предадат на ищците
владението на същия имот. Решението е постановено при участието на Г.К.Ц. като
трето лице-помагач на страната на ответниците.
Жалбоподателите
твърдят, че постановеното
решение е неправилно при изложени оплаквА.я за съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формирА.те изводи,
както и за нарушение на материалния закон. Конкретно поддържат, че съдът се е
произнесъл по възражение, което не е било заявено в исковата молба. Считат, че
ищцата не се е позовала на нищожност на упълномощителната сделка поради липса
на индивидуализация на имота, предмет на сключения договор за покупко-продажба.
Във въззивната жалба се поддържа, че овластяването в цитираното пълномощно е
напълно достатъчно за да се сключи валидна разпоредителна сделка. Излагат
подробни съображения, че посочените в пълномощното права недвусмислено доказват
волята на собствениците да продадат всичките си имоти, намиращи се в гр. Банкя.
Поддържат и релевираното в първоинстанционното производство възражение за
придобиване на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза кратка
придобивна давност. По изложените съображения правят искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
отхвърли.
Въззиваемата страна С.О.оспорва въззивната жалба. Счита,
че изводите на СРС относно недействителността на процесното пълномощно са
правилни, което обстоятелство, обсъдено наред с липсата на доказателства за
потвърждаване на сключения договор за покупко-продажба, обуславя основателност
на предявения иск. Счита, че по делото е установено и поддържаното в условията
на евентуалност възражение за нищожност на пълномощното на основА.е чл. 40 от ЗЗД при фактически твърдения, че представителят по сделката и лицето, комуто е
прехвърлено правото на собственост, са договаряли във вреда на представлявА.те,
поради което са накърнени и добрите нрави. Излага подробни съображения, че е
налице нееквивалентност на престациите, тъй като продажната цена е над 19 пъти
по-ниска от действителната цена на имота. Оспорва се основателността на
релевираното от ответнците възражение за придобиване на имота по давност.
Въззиваемата страна Сдружение с нестопанска цел „А.У.В.Б.“ – гр.
Благоевград оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита,
че пълномощникът Г.Ц. не е разполагала с надлежна представителна власт по
силата на пълномощно рег. № 13330/15.08.1995г. Сочи, че към момента на издаване
на пълномощното упълномощителите не са изразявали воля да упълномощават Г.Ц. да
продава имот, който е бил деактуван едва с издаването на Заповед №
РД-57-881/10.11.1995г., доколкото към този момент те не са знаели, че процесния
имот е тяхна собственост. Поддържа, че от текста на процесното пълномощно е
видно, че представителната власт на упълномощеното лице по отношение на
невъзстановените имоти се изчерпва само с правото й да събира документи за
собственост, да извършва преговори за продажба и да сключва предварителни
договори за продажба, но не и да се разпорежда с имоти, които ще бъдат
възстановени в бъдеще. Във въззивното производство се поддържа и възражението,
че упълномощеното лице не е разполагало с представителна власт да извършва
разпоредителни сделки с процесните имоти от името на И.Ч., тъй като
преупълномощителката А. Ч. не е имала право да преупълномощава трети лица за
продажба на недвижимите имоти, собственост на нейния брат. Поддържат и
релевираното в исковата молба възражение за нищожност на процесното пълномощно
при фактически твърдения, че прехвърлителната сделка е сключена във вреда на
упълномощителите, тъй като продажната цена на имота е многократно по-ниска от
действителната пазарна цена. Въззиваемият счита, че производството по делото по
отношение на конституирА.я като въззиваема страна Г.П. следва да се прекрати
поради недоказана процесуалноправна и материалноправна легитимация по делото.
Третото лице помагач по делото Г.К.Ц. не
е заявила становище пред въззивна инстанция.
На основА.е чл.120 ГПК /отм./
с оглед представеното пред въззивна инстанция ново саморъчно завещА.е от
починалата в хода на делото ищца А.К.Ч. е конституиран като страна по делото /ищец/
Г.Д.П., който е заявил становище, чрез своя пълномощник по
делото адв. П., че следва да
бъдат оставени без уважение жалбите и да се потвърди първоинстанционното
решение.
Софийският
градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства по свое убеждение и
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основА.е чл. 108 от ЗС.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена първоначално от ищцата А.К.Ч., която
твърди, че е единствен собственик въз основа на законово наследствено
правоприемство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1 770 кв.м., съставляващо парцел ХХХVІІ-2379 от кв. 104з,
съгласно действащия регулационен план на гр. Банкя, одобрен със Заповед от
12.02.2001г., при съседи: изток – парцел VІІІ-за църква и от три стрА. улици,
който бил идентичен с част от местността „Т.баир“ в гр. Банкя, представляща
масив от над 250 дка, който бил притежаван от наследодателите й фамилиите Т.и Ч..
Процесният имот бил възстановен с влязло в сила решение № 1091/28.09.1993г. на
ПК – Банкя, като бивша овощна градина от 1.770 дка, в м. Т.ото – имот 93, к.л.
А-2-9-А и за това на ищцата бил издаден констативен нотариален акт № 40 от
17.10.1995г. на нотариус при СНС при СРС. В исковата молба се твърди, че през
есента на 2001г. А. Ч. разбрала, че с имотите й, без нейно знА.е и съгласие, се
извършват регулационни промени и разпоредителни действия. Това произтичало от
действията на Г.К.Ц., която се легитимирала с пълномощно рег. № 13330 от
15.08.1995г., с права, които ищцата никога не била предоставяла. Ищцата нямала
намерение да я упълномощава и да я преупълномащава от името на брат си И.Ч. да
извършва разпоредителни сделки. С процесното пълномощно, в периода от
27.05.1996г. до 22.12.1999г., Ц. била продала 217.371 дка в м. Т.баир, както и
100 дка в м. Равнище. Сочи се, че с нотариален акт № 150, том ІІІ, дело № 535
от 22.01.1999г., Г.Ц. била продала на ответника В. А. П. по време на брака му с
ответницата М.Л.П. процесния недвижим имот. Продажбата била извършена с
посоченото по-горе пълномощно. Ищцата поддържа, че сделката, извършена с
посочения нотариален акт е недействителна, поради липса на съгласие – никога не
е имала намерение да продава имотите в Т.баир. Поддържа възражения, че
пълномощното, с което Ц. се легитимирала, не било достатъчно конкретно, за да
даде такава представителна власт за извършване на разпоредителни сделки.
Пълномощното, което нейният брат й предоставил, също изключвало възможност за
разпореждане. По тези съображеиня ищцата счита, че договорът за продажба бил
сключен от лице, което действа без представителна власт и чиито действия не
били потвърдени. Също така излага съображения, че процесната сделка била
нищожна, тъй като била извършена на цена, равна на данъчната оценка, която била
многократно по-ниска от пазарната стойност на имота и пълномощникът, очевидно
се бил договорил във вреда на представлявА.я продавач. По тези съображения счита,
че сделката не е породила вещно-транслативен ефект и ответниците упражняват
фактическа власт върху имота без основА.е. Ето защо прави искане за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата е
собственик на имота по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ и законово
наследствено правоприемство и ответниците да бъдат осъдени да й предадат
владението му.
С определение от 14.11.2005г. първоинстанционният съд е конституирал Г.К.Ц. на основА.е чл. 175 от ГПК /отм./ като трето
лице-помагач на страната на ответниците.
В
хода на първоинстанционното производство /на 28.07.2006г./ ищцата А.К.Ч. е починала, с оглед на
което и на основА.е чл. 120 ГПК /отм./ на нейно място са конституирА. като ищци
С.О.и Сдружение с нестопанска цел „А.У.В.Б.“ – гр. Благоевград
като
правоприемници
съгласно обявеното на 24.08.2006г. завещА.е на
първоначалната ищца.
За да
постанови обжалваното решение, СРС е приел, че ищцата се
легитимира като единствен собственик въз основа на законово наследствено правоприемство
и реституция по реда на ЗСПЗЗ на процесния имот. След възстановяването на имота, А. Ч. – лично и в качеството на
пълномощник на И.Ч., е упълномощила и преупълномощила Г.Ц. с общо
пълномощно, за което липсват предоставени
разпоредителни права по отношение на конкретно
индивидуализирА. недвижими имоти, собственост на упълномощителите. Съдът е приел, че поради липса на представителна власт,
сключеният с ответниците въз
основа на това пълномощно договор за покупко-продажба на процесния имот е недействителен,
липсва и потвърждаване на сделките. По тези съображения е направил извод, че сключеният въз основа на това
пълномощно договор е недействителен и не е породил целения вещно-транслативен
ефект. Ответниците не са придобили правото на собственост върху имотите,
предмет на тази сделка, поради което упражняваната от тях фактическа власт
върху имота е без основА.е. Предвид изводите, че не е налице валидна
представителна власт на пълномощника, първоинстанционният съд не е разгледал
второто възражение в исковата молба, обосновано с хипотезата на чл. 40 от ЗЗД. Прието
е за неоснователно възражението за изтекла придобивна давност в полза на
ответниците, доколкото в случая приложение следва да
намери предвиденият в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен давностен срок. По тези
съображения е направен извод за основателност на предявения иск с правно основА.е
чл. 108 от ЗС.
С
договор за покупко-продажба от 01.05.1930г., обективиран в нотариален
акт № 74, том VIII, регистър № 8541, дело № 1402/1930г. на Първи нотариус при
Софийски окръжен съд, М.Т.Х. и съпругата му Д.М.Т.са прехвърлили на Е.К.Ч. един
хотел, находящ се в чертите на с. Банкя, състоящ
се от разни стари постройки върху 99,4 кв.м., с общо застроено и незастроено
пространство от 8 915,04 кв.м., образуващи квартали по плана на с. Банкя,
при съседи: шосе София-Банкя, площад при каптажа и от три стрА. М.Т., с
новопроектирА. улици.
Видно от приложен нотариален акт № 35, том
XVIII, регистър 3535, дело № 3326/41г. на Първи нотариус при Софийски областен
съд, с договор за дарение от 22.10.1941г. М.Т.Х.
е прехвърлил на дъщеря си Е.К.Ч. от целокупния, притежаван от него недвижим
имот, находящ се в чертите на с.Банкя, състоящ се от изкуствено засадена гора и
посадени овощни градини, състоящ се целия от 220 дка, в местността, наричана
по-рано “Под селото”, “Над селото”- “Къси дол”, а сега “На върха” при посочени в нотариалния акт съседи.
Видно
от удостоверение за наследници, изх. № 457/08.05.2001г. на
С.О.– Район „Средец“, Е.М.Ч. – вдовица, е починала на 12.02.1995г., като е оставила за
наследници по закон дъщеря си А.К.Ч. и сина си И.К.Ч.. След смъртта на И.К.Ч. на 11.02.1999г., единствен наследник на Е. Ч. е
останала първоначалната ищца А.К.Ч..
С влязло в сила решение № 1091/28.09.1993г. на ПК – Банкя, постановено по
преписка по заявление вх. № 1336/25.05.1992г., е възстановено правото на
собственост на наследниците на Е.К.Ч. във възстановими стари реални грА.ци на
поземлен имот, представляващ овощна градина от 1, 770 дка, находящ се в
землището на гр. Банкя – парк „Д. Б.“, в м. Т.ото, представляващ имот № 93 от
кадастрален лист А-2-9-А, изработен през 1993г., при съседи: от две стрА. улица
„Иван Вазов“ и Черквата.
С
пълномощно № 64612803, нотариално заверено на 28.03.1995г. от
завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, И.К.Ч.
е упълномощил сестра си А. К. Ч. да го представлява при възстановяване на
собствеността върху притежавА. от него или от неговия наследодател Елисавета
К. Ч. недвижими имоти, вещни права и други
имущества на територията на Република България; да управлява имотите, както
намери за добре, като ги стопА.сва с грижата на добър стопА.н и ги отдава под
наем на когото намери за добре и при условия, каквито намери за добре.
С
пълномощно, заверено нотариално под № 13330
на 15.08.1995г. от Втори нотариус при СРС, А.К.Ч., действаща лично и като
пълномощник на И.К.Ч., е упълномощила Г.К.Ц. със следните права: да представлява
навсякъде, където е необходимо, упълномощителите във връзка със събиране на
всички необходими документи за доказване правото им на собственост върху всички
техни имоти в гр. Банкя, както и документите, необходими за продажба на
имотите; да представлява упълномощителите при водене на преговори за продажба
на съсобствените им имоти в гр. Банкя, при условия и купувач, определени от
нея, като сключва предварителни договори за продажба на тези имоти при условия
и купувач, определени от нея; да получи от името и за сметка на
упълномощителите договорената от нея цена за недвижимите имоти в гр. Банкя; да
извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в
гр. Банкя при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия
на сделката - цена, начин на плащане и др.; да
полага подписи от името и за сметка на упълномощителите пред всички държавни
оргА. в Република България при упражняване на правата по пълномощното, както и
да преупълномощава избран от нея адвокат.
С
пълномощно, нотариално заверено с
изх. № 2140 на 22.09.1995 г. от завеждащия
Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, И.К.Ч. е упълномощил сестра си А.К.Ч. със
следните права: от негово име и за негова сметка да се разпорежда с всички
техни съсобствени имоти, намиращи се на територията на Република България, като
тя определя всички условия на сделките -
цена, начин на плащане, купувач и други, както и да получи продажната цена от негово име и за негова сметка; при реализиране на правата по
пълномощното да полага подписи от името и за сметка на упълномощителя пред
всички държавни оргА. в Република България, както и да преупълномощава избрано
от нея лице. В
пълномощното е обективирано волеизявление
на И.Ч., с което същият потвърждава действителността на пълномощното, дадено от
него на А. Ч. със заверка на Консулската служба на Република България в Париж,
както и на пълномощните, дадени от нея на Г.К.Ц. и заверени от Втори нотариус
при СРС, с които последната е преупълномощена с правата, дадени от И.Ч. на А. Ч.
с горецитираното пълномощно. В представено
по делото в заверено копие писмо с изх. № 2ПР886/02/22.04.2002г. на
МВнР, Дирекция „Консулски отношения“ е посочено, че пълномощното от
22.09.1995г. е подписано от С. Савов – трети секретар в посолството в Париж и е
посочено, че както върху пълномощното рег.№2140/22.09.1995год. и декларация от
същото датата от И.К.Ч. са били положени автентични печати и подписи на
заверителя, а документите са вписА. под съответните номера в регистрите на
консулската служба от 1995г.
Установява се, че с нотариален акт № 150, том ІІІ, дело № 535/1997г. на
нотариус при СНС при СРС, на 22.01.1997г. А.К.Ч., чрез пълномощника си Г.К.Ц.,
и И.К.Ч., чрез Г.К.Ц., преупълномощена от А.К.Ч., продали на ответника В.А.П.
/по време на брака му с втората ответница М.Л.П./, следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1 770 кв.м., съставляващо имот с пл. № 2379 от кв. 104 по
плана на гр. Банкя, утвърден със Заповед № РД-50-134 от 28.05.1996г., при
съседи: от изток – парцел ІІІ, от север – улица, от юг – път, без построената в
западната част на имота сграда, за сумата от 1 433 700 неденоминирА.
лева /която е равна по размер на данъчната оценка на имота/, за която сума е
отразено, че е получена напълно от Г.К.Ц..
От
приетото по делото в първоинстанционното производство заключение
на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че имот № 93 по
плана на гр. Банкя, парк „Д. Б.“ е идентичен с имот пл. № 2379, кв. 104 по
плана на гр. Банкя /заповед № РД-09-50-134/28.05.1996г./, и е идентичен с част
от отредения парцел ХХХVІІ-2375, кв. 104з по плана на гр. Банкя /Заповед №
РД-09-50-36/12.02.2001г./, като частта от имот № 93, попадаща в новоотредения
парцел ХХХVІІ-2375 е с площ от 1 352 кв.м. От същото заключение се
установява също, че средната пазарна оценка на имот № 93 към 27.01.1997г. е
70 800 деноминирА. лева.
Видно
от представеното заверено копие от препис-извлечение
от акт за смърт № 425/05.08.2006г. А.К.Ч. е
починала на 28.07.2006г. в град Сен Клу, Р Франция.
Видно от представеното удостоверение № АУ-94-79/18.09.2006г. на С.О.–
Район „Оборище“, и удостоверение № ЕС-00-34/02.10.2006г. на С.О.–
Район „Оборище“, след смъртта си тя е оставила като свой законен наследник Л.Т.Б..
Със саморъчно завещА.е от 31.10.2001г. А.К.Ч. е направила множество отделни завети на вещи и парични суми.
Завещателката е посочила, че завещава Т.ия баир в гр. Банкя на
общината в град Банкя. Цялото си останало имущество е завещала на Американския
университет в Благоевград. ЗавещА.ето е обявено с протокол
от 24.08.2006г.
от Нотариус № 302 – В.Б..
С решение
№ 3524/22.05.2012г. по гр.д. № 7191/2010г. на Софийския градски съд, ГК, І-2
състав, по иск, предявен от СНЦ „А.У.В.Б.“ срещу С.О., е прогласено за нищожно
на основА.е чл. 42 ЗН завещА.ето на А. Ч. от 31.10.2001г. в частта си за завета
на „Т.баир“ в град Банкя поради неправосубектност на заветника. С решение
№ 395/28.02.2013г. по в.гр.д. № 3814/2012г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10
състав, решението е отменено, а предявеният иск по чл. 42 ЗН за нищожност на
завета в полза на С.О. досежно „Т.баир“ в град Банкя е отхвърлен. С определение
№ 235/14.02.2014г. по к.гр.д. № 5973/2013г. на Върховния касационен съд,
ІVг.о., решението на въззивния съд не е допуснато
до касационно обжалване.
Приложено
е удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 25.03.2005год.,
издадено от СО район Оборище в което е
посочено, че имената на А.К.Ч., А., А., А.
К. Ч. са имената на едно и също лице.
Между стрА.те по делото не е спорно обстоятелството, че ответниците осъществяват
фактическа власт върху процесния имот.
Във въззивното производство е прието заключение на съдебно-оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно и ясно. От същото се
установява, че пазарната цена на процесния имот към датата на сключване на
договора за покупко-продажба – 22.01.1997г., е в размер на 40 445 щатски
долара, равняващи се на 27 588 343 неденоминирА. лева или на
27 588, 34 деноминирА. лева.
По делото е представена скица на поземления имот от 19.01.2015г.,
отразяваща актуалния териториално-устройствен статут на процесния имот. Същата е
приета като доказателство отразяващо актуалния статут на имота, както следва:
поземлен имот с идентификатор 02659.2193.93, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед №
КД-14-22-651/23.10.2013г. на Началника на СГКК – София, целият с площ от
1 755 кв.м., при грА.ци: поземлени имоти с идентификатори 02659.2193.580,
02659.2193.2810, 02659.2193.2807, 02659.2193.38.
Пред
въззивния съд е представено саморъчно завещА.е с дата 25.07.2006г. означено
като съставено от А.К.Ч., в което заявява, че анулира всички свои
предходни завещателни разпореждА.я, като определя за неин универсален наследник
Г.Д.П.. ЗавещА.ето е обявено на 21.07.2015г. от Нотариус № 340-В.Г., видно от
представеното заверено копие от протокол. ЗавещА.ето е оспорено от ищците, като
написано и подписано от завещателката, като с определение
от 13.10.2016г. е открито на основА.е чл. 154 от ГПК /отм./ производство по оспорването му и
е указана доказателствената тежест на ползващата се от завещА.ето страна Г.П.
за установяване, че завещА.ето е написано и подписано от завещателката.
Съгласно
заключението на допуснатата пред въззивния съд съдебно почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице П.Х.Т., текстът и подписът
под „завещател“ в саморъчното завещА.е от 25.07.2006г., от името на А.К.Ч. в полза на Г.Д.П., не са изпълнени от А.К.Ч.. Настоящият
съдебен състав кредитира заключението на почеркова експертиза като обективно,
компетентно, пълно и ясно. Същото е изготвено след извършен оглед на оригинала
на изследвА.я документ и микроскопско изследване в различни степени на
увеличение и с видеоспектрален компаратор, в условия на отразена, преминаваща и
косо-насочена светлина, във видимата и невидимата част на спектъра. При така
използвА.те методи били констатирА. признаци, свидетелстващи за мехА.чни или
химични въздействия върху документа. Основният ръкописен текст на завещА.ето,
датата, подписът за „Завещател“ и имената под него, са изпълнени с една и съща
по вид и физико-оптични свойства химикална паста, като ръкописните реквизити в
документа са годни за извършване на сравнително графическо изследване. Вещото
лице е използвало като сравнителен материал голямо количество документи,
съдържащи почерк и подписи на лицето, същите са изготвени в достатъчно
продължителен период от време – 1992г. – 2006г., сред представените документи
има такива, които са датирА. в непосредствена близост с изследвА.я обект,
голяма част от образците са изпълнени в официални документи, носещи нотариална
заверка или са полагА. пред длъжностни лица, като преобладаващата част от
образците са представени в оригинал. Експертът е направил извод, че текстът и
подписът под завещА.ето са изпълнени от едно и също лице. Вещото лице е изложило
подробни аргументи за това, че при изследване на процесното
завещА.е са констатирА. съвкупност от признаци, които дават основА.е за
единствено възможния извод, че ръкописните текстове в заваещА.ето са изпълнени
чрез имитация /чрез стремеж за наподобяване на почерка на А.К.Ч./. Тези
признаци на имитация са: забавен темп и нарушена координация на отделни думи или букви, равномерен натиск при изписване на елементи на част от буквите и цифрите, тъпи
начала и краища на движенията при изписване на част от буквените и
цифровите знаци, наличие на различна степен на обработеност при изписване на
отделни букви в една и съща дума, наличие на участъци от текстове, изпълнени с
по-силен натиск като цяло и такива, изпълнени с по-слаб, наличие на необичайна
многовариантност при изписване на едноименни буквени знаци в относително кратък
текст, какъвто е тексът на изследваното завещА.е. Установено било необичайно
пълно/буквално или почти пълно съвпадение на места във формата,
продължителността и относителното месторазположение на движенията при изписване
на букви/цифри, поотделно или в съчетА.ето им в думи, или успоредност на
щрихите на същите, което може да бъде получено при т.нар. „копиране на
просвет“. При извършеното съпоставяне на обекта на експертизата с представения
сравнителен материал, вещото лице е установило съвпадение в размера, наклона и
свързаността, формата, посоката и продължителността на движенията при изписване
на отделни варианти на конкретно посочени букви и цифри. Наред с това обаче
били констатирА. и различия в темпа на изписване, в разтегнатостта по
хоризонтала, в посоката на редовете, разположение на отделните реквизити едни
спрямо други, наличие на варианти на букви и цифри. В заключението са посочени
и установените различия в множество частни признаци, най-характерните от които
са форма на движението при изписване на началната част на І-ви елемент на цифрата
„0“; във формата на движенията и вида на връзката между елементите на буквата
„ж“ и във формата на движението при свързване на І-ви и ІІ-ри елементи на
буквата „п“. Вещото лице е категорично, че посочените различия в общите и
частни признаци са характерни /наличието им не може да се обясни с вариантност,
т.н. „старчески почерк“ или влияние на фактори като емоционално, физическо,
здравословно и др. състояние на лицето, тъй като в представените сравнителни
образци е проявена една относително висока устойчивост в писмено-двигателния
навик и вариантност, която не надхвърля рамките на нормалното/, устойчиво
проявени и в своята съвкупност са достатъчни за да се направи извод, че текстът
и подписът за „завещател“ в саморъчното завещА.е от 25.07.2006г. – обекти на
експертизата, не са изпълнени от А.К.Ч.. Посочено е още, че установените
съвпадения в част от общите признаци нямат сами по себе си идентификационна
стойност, а тези в частните признаци имат вариантен характер, повечето от тях
са по-скоро сходства, проявени са при изписване на букви и цифри, които имат
сравнително прост строеж и при анализа и оценката, заедно с установените
по-горе признаци за имитация, могат да се обяснят с вложен стремеж към
наподобяване на почерка и подписа на А.К.Ч., поради което не оказват влияние на
направения вече отрицателен идентификационен извод.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По отношение на процесуалната лигитимация на стрА.те в производството:
Във въззивното производство като страна по делото /въззиваем ищец/ е
конституиран Г.Д.П., който е обосновал участието
си в процеса с качеството си на наследник на починалата А. Ч. въз основа
на представеното универсално завещА.е от 25.07.2006г. в негова полза. Саморъчното завещА.е е оспорено относно неговото авторство, поради което
и на основА.е чл.
154, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.)
доказателствената тежест да установи неговата
автентичност е на ползващото се от завещА.ето лице /в този смисъл решение
№ 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1987/2008г., IV ГО и решение
№ 67 от 08.06.2011г. на ВКС по гр.д. №
745/2010г., II ГО/. Наследникът по завещА.е следва да
ангажира доказателства, които по
несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че завещателят е написал и подписал
завещА.ето собственоръчно. В настоящия случай такова доказване от страна на
въззиваемия П. не е проведено. Напротив, от заключението на
съдебно-почерковата експертиза се установи, че завещА.ето от 25.07.2006г. не е
написано, нито е подписано от лицето А.К.Ч.. Въззивният съд напълно кредитира
експертизите като изготвени от компетентни
вещи лица, при пълно и ясно дадени, обосновА. отговори на поставените
въпроси, при задълбочени и аргументирА. изводи и при липса на обстоятелства,
които да поставят под съмнение правилността им. По тези
съображения се налага извод, че не е налице твърдяното от Г.П. материално
правоприемство по отношение на първоначалната ищца А.К.Ч.. По принцип
процесуалната легитимация на ищеца произтича от твърденията в исковата молба и
не се проверява от съда по повод проверката за допустимост на предявения иск. В
хипотезите на настъпило правоприемство по чл. 120 от ГПК /отм./ правоприемникът
става страна вместо починалия и го замества в процесуалното правоотношение,
стига обективното ни право да допуска приемство и в спорното материално
правоотношение. Заместването настъпва, назависимо дали правоприемникът желае да
участва и независимо дали ще вземе фактическо участие в процеса. В тези случаи
твърдяното от наследника материално правоприемство /по силата на закона или по
силата на завещА.е/ обуславя и неговата процесуална легитимация. Ако насрещната
страна оспори твърдяното материално правоприемство /т.е. оспори правата на
ищеца/ съдът следва да се произнесе по това оспорване, но не по повод
основателността на предявения иск, а по повод преценката за неговата
допустимост.
В случая се установи, че Г.Д.П. не е универсален правоприемник на
първоначалната ищца по делото А.К.Ч.. Доколкото това негово качество е
предпоставка за наличието на процесуалната му легитимация за участие в
производството, то същият е ненадлежна страна и неправилно конституиран като
страна по делото. Поради това производството
по делото досежно Г.Д.П. следва
да бъде прекратено.
При
извършената проверка по реда на чл. 208 и чл. 209 от ГПК /отм./, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното производство е частично недопустимо като
постановено по отношение на ненадлежна страна – СНЦ „А.У.В.Б.“. При смърт на
страна в производството съдът е длъжен да конституира по гражданското дело всички
лица, за които знае, че претендират да са призовА. към наследяване /по закон
или по завещА.е/. Съдът няма задължение да конституира като процесуален
правоприемник на починалата в хода на делото страна само онзи претендент, чиито
твърдения изначално изключват предпоставките на възможното /по закон/
правоприемство /например – желА.е да участва във висящия процес е изявило лице,
което законът не призовава към наследяване/. Съдът не е длъжен /и не следва/ да
решава спора между тези лица, кой е действителният правоприемник на починалата
страна, в производството по чл. 120 от ГПК /отм./. В тези случаи с акта си по
същество на спора съдът ще прецени процесуалната легитимация на конституирА.те
наследници и ще прекрати производството по отношение на тези, които не се легитимират
като правоприемници на починалия. Когато това стане в хода на въззивното
производство, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение по
отношение на тях и да прекрати производството по делото предвид липсата на
процесуалните предпоставки по чл. 120 от ГПК /отм./.
В
конкретния случай от представеното завещА.е от 31.10.2001г., чиято автентичност
не е оспорена в настоящото производство, се установява, че А. Ч. е завещала
имуществата си на различни субекти, като имотите, находящи се в град Банкя, м.
„Т.баир“, са предмет на завет в полза на Община Банкя, т.е. на С.О.. Валидността
на разпореждането в последната му част е оспорена от Сдружение с нестопанска
цел „А.У.В.Б.“. Спорът между С.О.и Сдружение с нестопанска цел „А.У.В.Б.“
досежно валидността на извършения в полза на С.О.завет от А. Ч. е разрешен с
влязло в сила съдебно решение от 28.02.2013г. по гр.д. 3814/2012г. по описа на
САС, ГК, 10 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Сдружение с нестопанска цел
„А.У.В.Б.“ срещу С.О.иск по чл. 42 б „а“ ЗН за прогласяване нищожността на
завета на „Т.ия баир“ в гр. Банкя, направен от завещателя А.К.Ч. в полза С.О.,
със саморъчно завещА.е от 31.10.2001г., обявено на 24.08.2006г. На основА.е чл.
220, ал. 1 ГПК/отм./ влязлото в сила решение от 28.02.2013г. по гр.д.
3814/2012г. по описа на САС, ГК, 10 с-в, е задължително за стрА.те и техните
наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други
общини и учреждения в Републиката. Настоящият правен спор касае имоти, които
попадат в обхвата на завещА.ето от 2001г. и се намират в м. „Т.баир“ в град
Банкя. Ето защо и на основА.е чл. 16, ал. 2 ЗН, като страна в производството
следва да бъде конституиран заветникът – С.О., а не универсалният наследник по
завещА.е – СНЦ „А.У.В.Б.“. Това е така, тъй като по смисъла на чл. 120 ГПК
(отм.), правоприемник на правата на починалата А. Ч. е лицето, в полза на което
е извършено конкретното частно завещателно разпореждане. По отношение на СНЦ „А.У.В.Б.“,
което със завещА.ето от 2001г. е определено като наследник на цялото ѝ
останало имущество извън разпределеното с отделните съдържащи се в завещА.ето
завети, не може да се приеме, че се явява правоприемник на завещателката върху
процесните имоти, тъй като тази възможност е изключена от качеството на С.О.на
заветник по отношение на същите, т.е. изключена е съвместната им
материалноправна, респективно процесуалноправна легитимация /решение №
190/31.03.2009г. по гр.д. № 1904/2008г. по описа на ВКС, ІІ ГО/. По тези
съображения въззивникът СНЦ „А.У.В.Б.“ неправилно е бил конституиран като
правоприемник на ищцата А. Ч., поради което решението на първоинстанционния съд
в частта си, с която е уважен предявеният от Сдружение с нестопанска цел „А.У.В.Б.“
като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К.Ч.
иск с правно основА.е чл. 108 от ЗС се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – да се прекрати в тази му част
По отношение на иска с правно основА.е чл. 108 ЗС:
За да бъде
уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на
иска /т. е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост
върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на ответника и
ответникът да владее или да държи вещта без правно основА.е /т.е. за това
фактическо състояние да липсва основА.е в отношенията между стрА.те/. Установяване
при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените
предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./.
От събрА.те
по делото и неоспорени от стрА.те доказателства се установява по несъмнен начин,
че първоначалната ищца А.К.Ч. /заместена в производството от нейния
правоприемник въз основа на завет от 31.10.2001г. – С.О./ е титуляр на правото на собственост
върху процесния имот въз основа на законово наследствено правоприемство и
реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Основните
спорни обстоятелства по делото са свързА. с релевирА.те в исковата молба
възражения досежно действителността на разпоредителната сделка, въз основа на
която ответниците твърдят наличие на противопоставими на ищеца права.
По въпроса
какво следва да е необходимото съдържА.е на пълномощното, за да е налице
валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, са налице
задължителни указА.я, обективирА. в т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2014г. от
12.12.2016г. по т.дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които за
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД за валидно разпореждане с
имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е
изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане
от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено
имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждане. Обемът и огрА.ченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното, в който смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД.
При
съобразяване на тези задължителни указА.я се налага извод, че договорът за
покупко-продажба между стрА.те не е недействителен на релевираното от ищеца
основА.е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, че сделката е извършена без представителна
власт - извън нейните предели. Процесният договор за покупко-продажба от страна
на продавача А.К.Ч. е бил сключен от пълномощник, разполагащ с представителна
власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя при условия и спрямо
лица, каквито намери за добре, и в този смисъл за притежаваната от нея 1/2 идеална
част от процесните недвижими имоти сделката е действителна. За останалата 1/2
идеална част, собственост на И.К.Ч., извършеното от страна на пълномощника Г.Ц.
/която от своя страна е била преупълномощена от А. Ч./ следва да се приеме, че
валидно овластяване на пълномощника не е било налице, доколкото даденото от И.Ч.
пълномощно от 28.03.1995г. не се отнася до разпоредителни действия, а само до
такива по възстановяване на собствеността върху имоти в Република България,
стопА.сване и управляване на същите, завеждане на дела, теглене на суми от
банкови сметки и "всички права на генерален пълномощник по смисъла на
закона", което със сигурност не сочи на ясно и еднозначно заявена воля на
упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от
негово име чрез пълномощника по смисъла на т. 1 от ТР № 5/2014г. от
12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК, ВКС. Същевременно събрА.те по делото
доказателства обусловят извода, че макар и от името на И.Ч. договорът за
покупко-продажба на собствената му 1/2 идеална част от имота да е бил сключен
от пълномощник без представителна власт, договорът е произвел действие, тъй
като по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД същият е бил потвърден от мнимо
представлявА.я. По този начин последният се е отказал от възможността да се
позове /вкл. пред съда/ на установената в негова полза недействителност, при
което по силата на потвърждаването са настъпили правните последици на сделката
такива, каквито биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт
още при сключването й /т. 2 от ТР № 5/2014г. от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г.
на ОСГТК, ВКС/. Изводът, че И.Ч. е упражнил потестативното си право да потвърди
сключеният от негово име без представителна власт договор за покупко-продажба
по нотариален акт № 150, том ІІІ, дело № 535/1997г. от 22.01.1997г., следва от изрично заявената му
воля, обективирана в пълномощно изх. № 2140/22.09.1995 г., заверено от
завеждащия Консулската служба на Република България в Париж, с което И.Ч. едновременно
е упълномощил сестра си А. Ч. да се разпорежда от негово име и за негова сметка
с всички техни съсобствени имоти на територията на Република България, като
определя всички условия на сделките - цена, начин на плащане купувач и други, а
заедно с това е потвърдил и действителността на пълномощните, дадени от нея на Г.К.Ц.,
с които последната е била преупълномощена от името на И.Ч., както и с правата,
дадени на А. Ч. с това пълномощно. Това пълномощно сочи на валидно извършено
потвърждаване в предписаната от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД форма за валидност, поради
което и като се има предвид, че за притежаваната от А. Ч. 1/2 идеална част от
процесните имоти договорът за покупко-продажба между стрА.те е бил сключен от
пълномощник с надлежно учредена представителна власт, следва да се приеме, че
сделката като цяло е действителна и е произвела присъщия си транслативен ефект,
прехвърляйки правото на собственост в полза на купувачите.
Неоснователно
е релевираното от ищеца възражение за накърняване на принципа за еквивалентност
на престациите при извършване на продажбата на имотите по нотариален ред от Г.Ц.,
като случай на нищожност на договорите за продажба от неспазване на „добрите
нрави“. В пълномощното, подписано на 15.08.1995г., А. Ч. изрично е овластила Г.Ц.
***, като определи както купувача, така и всички останали условия по договора,
в това число и цената. В тази връзка чл.
9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете стрА. да
направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и
тяхната взаимна еквивалентност и също така при продажбата се определя, че
държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако
договорената цена е по-ниска от нея, с което законодателят допуска че цената на
един недвижим имот по волята на стрА.те може да бъде по-ниска от данъчната
оценка, а тя обичайно е по данъчната оценка на имота и какъвто и настоящия
случай. Правно несъответствие водещо до нарушение на „добрите нрави“ е случай при който насрещната престация е сведена до
липса на такава. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и
заплащането на цената по данъчна оценка, не налага извод за такава
неравностойност на престацията, която да води до нищожност на сделката.
Неоснователни се явяват и възраженията, че договорът за покупко-продажба е нищожен на основА.е чл. 40, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - доколкото имотът е бил продаден за цена, многократно по-ниска от пазарната му стойност, с оглед на което се твърди, че пълномощникът на продавачите се е сговорил с купувачите във вреда на упълномощителите си. От приетото във въззивното производство заключение на съдебно-оценителна експертиза се установи, че уговорената от пълномощника продажна цена на имота е значително по-ниска от действителната цена на имота към момента на сключване на договора, а продажбата е извършена на цена по данъчна оценка. Както е посочено в мотивите на т. 3 от ТР № 5/2014г. от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК, ВКС, фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД се състои от два елемента:
обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявА.я, като във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявА.я, което не е незначително, като не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване /например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези/ и
субективен
елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по
договора (третото лице) за увреждането на представлявА.я, което се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявА.я. Тази недобросъвестност също не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявА.я предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към
момента на сключването на договора.
По
въпроса за преценката дали един договор за продажба на недвижим имот е сключен
във вреда на упълномощителя и само разликата между продажната и действителната
цена ли е от значение за това дали увреждането не е незначително е формирана
практика в решение № 1 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2017г., III ГО, която се споделя от настоящия
съдебен състав. В същото решение е посочено, че представляващият винаги трябва
да действа в интерес на представлявА.я, и ако същият е овластен да продаде
недвижимо имущество без други указА.я, да действа с грижа на добър стопА.н при
договоряне на цената (решение № 439/2012г. по гр.д. № 23/2011г. на ВКС, І ГО).
Прието е още, че противоречи на установената практика на ВКС увреждането да се
свежда единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е бил
продаден и тази, на която би следвало според пазарните условия, без да се
обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Посочено е
още, че продажната цена като величина не е единственият критерии за увреждане,
в този смисъл са решение № 361/2011г. по гр.д. № 1077/2010г., на ВКС, І ГО,
решение № 21/2015г. по гр.д. № 3529/2014г. на ВКС, І ГО, при това не всяко
разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на
имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявА.я. Преценката
дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане
на всички обстоятелства, свързА. с интереса на представлявА.я и мотивите на
представителя да го сключи. Увреждането на интереса по чл. 40 от ЗЗД ще има и
когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда. В чл. 40 от ЗЗД
не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят,
позоваващ се на тази недобросъвестност, по правило следва да я установи по реда
на пълното и главно доказване.
В случая
се установи, че уговорената от пълномощника продажна цена е значително по-ниска
от пазарната цена на имота към момента на сключване на договора, като имотът е
бил продаден на данъчната оценка. Този факт обаче сам по себе си не обуславя
извод, че пълномощникът е злоупотребил с оказаното му доверие и е нарушил
правилата на морала, споразумявайки се с насрещната страна във вреда на
представлявА.я. Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД е налице само в случай, че между
представителя и насрещната страна по сделката е било постигнато съгласие,
насочено към увреждане на представлявА.я, при което и двете стрА. са имали
субективното намерение за постигане именно на този резултат. По делото не са
събрА. каквито и да е доказателства, въз основа на които може да се направи
извод, че при сключване на договора купувачът и пълномощикът на продавача са действали
с общото намерение да увредят последния. Напротив, следва да се има предвид, че
в хипотезите, когато представителят е продал имота на цена значително по-ниска
от пазарната, наличието на вреда за представлявА.я зависи от вътрешните им
отношения /съдържА.ето на обвързващия ги договор за мандат или на другите
уговорки между тях/. Когато и във вътрешните им отношения представителят е имал
правомощието да определи продажната цена по своя преценка /какъвто е разглеждА.я
случай/ и третото лице е добросъвестно /данни за обратното не са събрА./ – не
се е споразумяло с него, сключеният договор е действителен, но представителят
отговоря пред доверителя за вредите от неполагането на дължимата грижа при
упражняването на предоставената му представителна власт. Ако при същите условия
третото лице е било недобросъвестно – споразумяло се е във вреда на представлявА.я,
договорът е недействителен, поради което вредите са други и двете стрА. по
недействителния договор отговорят пред представлявА.я за обезщетяването им
/решение № 65 от 21.03.2017г. по гр.д. № 639/2016г., ВКС, ІV ГО/.
По тези
съображения процесната прехвърлителна сделка не е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, изразяващо се в злоупотреба с доверие от страна на пълномощника
по чл. 40 от ЗЗД.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор за
покупко-продажба между първоначалната ищца и ответника е действителен и е
породил присъщите му правни последици, т.е. породил е вещно-транслативен ефект.
Правото на собственост е било придобито от ответниците въз основа на валидно
деривативно придобивно основА.е. Към момента на смъртта си А. Ч. не е била
собственик на имота. Това означава, че и С.О.не се легитимира като собственик /правоприемник/
на процесния имот въз основа на извършеното в нейна полза частно завещателно
разпореждане.
Като е
достигнал до други правни изводи първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в посочената част по
отношение на предявения от С.О.иск, и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск в тази част да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза ва
въззивниците следва да се присъдят сторените във въззивното производство
разноски в общ размер на 53, 99 лева за държавна такса. Не са ангажирА.
доказателства за сторени разноски за адвокатска защита и съдействие, поради
което такива не следва да се присъждат.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 1 000 лева - възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението
от 13.02.2008г., постановено по гр. дело № 4085/2005г. на Софийския районен
съд, ГО, 26 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Сдружение с
нестопанска цел „А.У.В.Б.“, БУЛСТАТ *******, /конституиран на основА.е чл. 120
от ГПК – отм. като правоприемник на починалата в хода на производството
първоначална ищца А.К.Ч./ срещу В. А. П., ЕГН ********** и М.Л.П., ЕГН **********,
и двамата с адрес ***, иск с правно основА.е чл. 108 от ЗС за признаване за
установено, че ищецът е титуляр на правото на собственост въз основа на
наследствено правоприемство и реституция по реда на ЗСПЗЗ на следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 770 кв.м., съставляващо парцел ХХХVІІ-2379
от кв. 104з, съгласно регулационен план на гр. Банкя, одобрен със Заповед от
12.02.2001г., при съседи: изток – парцел VІІІ-за църква и от три стрА. улици, и
за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на гореописА.я
недвижим имот и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ решението
от 13.02.2008г., постановено по гр. дело № 4085/2005г. на Софийския районен
съд, ГО, 26 състав, в частта, в която е уважен предявеният от С.О., гр. София,
ул. „*******/конституиран на основА.е чл. 120 от ГПК – отм. като правоприемник
на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К.Ч./ срещу В. А. П.,
ЕГН ********** и М.Л.П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, иск с правно
основА.е чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е титуляр на
правото на собственост въз основа на наследствено правоприемство и реституция
по реда на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 770
кв.м., съставляващо парцел ХХХVІІ-2379 от кв. 104з, съгласно регулационен план
на гр. Банкя, одобрен със Заповед от 12.02.2001г., при съседи: изток – парцел
VІІІ-за църква и от три стрА. улици, и за осъждане на ответниците да предадат
на ищеца владението на гореописА.я недвижим имот и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.,
гр. София, ул. „*******/конституирана като ищец в производството на основА.е
чл. 120 от ГПК /отм./ в качеството си на правоприемник на първоначалната ищца А.К.Ч.
въз основа на частно завещателно разпореждане от 31.10.2001г./ срещу В. А. П.,
ЕГН ********** и М.Л.П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, иск с правно
основА.е чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът
е титуляр на правото на собственост въз основа на наследствено правоприемство и
реституция по реда на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 770 кв.м., съставляващо парцел ХХХVІІ-2379 от
кв. 104з, съгласно регулационен план на гр. Банкя, одобрен със Заповед от
12.02.2001г., при съседи: изток – парцел VІІІ-за църква и от
три стрА. улици, а съгласно актуален териториално-устройствен
статут – поземлен имот с идентификатор 02659.2193.93, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед №
КД-14-22-1651/23.10.2013г. на Началника на СГКК – София, целият с площ от
1 755 кв.м., при грА.ци: поземлени имоти с идентификатори 02659.2193.580,
02659.2193.2810, 02659.2193.2807, 02659.2193.38, и за осъждане на ответниците
да предадат
на ищеца
владението на гореописА.я недвижим имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на конституирА.я във въззивното производство на основА.е чл. 120 от ГПК /отм./ като въззиваема страна Г.Д.П..*** да заплати на В. А. П., ЕГН **********
и М.Л.П., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, на основА.е чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ сумата от 1 000 /хиляда/
лева – съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и на основА.е
чл. 211, вр. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ да заплати сумата от 53, 99 /петдесет
и три лева и 99 ст./ лева – съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на Г.К.Ц., ЕГН
********** като трето лице-помагач на страната на ответниците.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на стрА.те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.