№ 1002
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20243110200785 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Волк строй“ ООД срещу Наказателно
постановление № 03-2300662/02.08.2023г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди, че същото не му е било надлежно връчено, а вместо това е изпратено
за събиране на публичен изпълнител. Намира, че с това е накърнено правото
му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление. В условията на евентуалност моли същото да
бъде изменено и размерът на санкцията да бъде намален до предвидения в
закона минимум.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се
представлява от адв.Д. Н. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Допълнително заявява, че между дружеството и посоченото в
НП лице е имало сключен граждански договор, по силата на който
изпълнителят се задължил да постигне определен резултат, а именно-да
извърши кофраж на изкоп. Счита и че е налице несъответствие между
1
описаната в НП длъжност „общ работник“ и извършваната от лицето А. Ж.
дейност. Позовава се на годишната данъчна декларация на дружеството за
предходната година и моли за намаляване размера на наложеното наказание, в
случай, че съдът не уважи искането за отмяна на наказателното
постановление.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че извършването на нарушението е
безспорно установено. Изразява несъгласие с доводите, че е било налице
гражданско, а не трудовоправно отношение между дружеството и работника.
Намира за законосъобразно определен и размерът на наложеното наказание.
Изтъква наличието на друго нарушение от същия вид, осъществено от
дружеството. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на претендираното нарушение. По отношение
спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдът установи следното:
наказателното постановление е с отбелязване, че е връчено на 21.12.2023г. по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила на 05.01.2024г. От приложеното
по делото известие за доставяне обаче се установява, че пратката, съдържаща
наказателното постановление, е върната като непотърсена. В практиката на
ВАдмС в подобни случаи се приема изрично, че това обстоятелство
удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и
ненамирането му на този адрес. Приема се, че непотърсването на пратката не е
еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес, както и че
по този начин не са удовлетворени изискванията на чл.58, ал.1 от ЗАНН
наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис на лицето. В тази
насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г.,
Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527 от
22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г., постановени по
сходни случаи, в които е формиран извод, че НП не е било надлежно връчено и
срокът за обжалването му не е започнал да тече.
Изложените съображения в цитираните съдебни актове се споделят
изцяло и от настоящия състав. Не се налага различен извод и във връзка с
приложения Констативен протокол с отбелязване, че юридическото лице се е
преместило на друг адрес, в който е удостоверено обстоятелството, че
въззивното дружество е било търсено на посочения от него адрес на
21.12.2023г., но не е бил установен контакт с негов представител. Отбелязано
е, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес
е неизвестен. Съдът намира, че еднократното ненамиране на представител на
дружеството не може да се приравни на напускане на адреса. От приложената
разпечатка от Търговския регистър е видно, че дружеството не е регистрирало
друго седалище и адрес на управление. Поради това не може да се счете, че
същото е напуснало посочения от него адрес. Основателни са и доводите,
2
изложени в жалбата, че управителят на санкционираното лице е контактувал с
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна многократно и наказващият орган е
имал възможност да връчи наказателното постановление. Няма също така
данни представител на дружеството да е търсен по друг начин- по телефон
или електронна поща, нито да са правени опити за установяване на актуален
адрес, след като е счетено, че известният такъв е напуснат. По изложените
съображения съдът приема, че наказателното постановление не може да се
счете за влязло в сила, а жалбата следва да се приеме за депозирана в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Въззивното дружество се занимавало с
изграждането на строеж на складова база за метали, в недвижим имот,
находящ се в с.Тополи, обл.Варна, УПИ VIII-16, кв.32. За изпълнението на
строежа дружеството ангажирало по трудов договор работници. На
15.06.2023г. то сключило трудов договор с лицето А. К. Ж., по силата на който
последният приел да изпълнява длъжността „общ работник“, с място на
работа- процесния обект. В трудовия договор била посочена дата на
постъпване на работа 16.06.2023г. Още на 15.06.2023г. обаче Ж. се явил в
обекта и започнал да изпълнява трудовите си функции.
По-късно на същата дата, в 13,20ч., от В. Б. А. и М. И. М.- инспектори
в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Варна, била извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство на обекта, при която било
установено, че Ж. полага труд, като изработва кофраж в строителния изкоп.
Работникът бил поканен да попълни декларация във връзка с извършването на
проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и той
декларирал, че има сключен трудов договор с въззивното дружество и работи
като общ работник. Удостоверил, че получава месечно възнаграждение в
размер на 780 лева, както и че работното му време е от 08,00ч. до 17,00ч.
На дружеството било указано да представи за проверка определени
документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта
на контрол. В хода на извършената документна проверка дружеството
представило трудовия договор, сключен със Ж., както и справка за
регистрация на договора в ТД на НАП-Варна. След запознаване с
представените документи проверяващите установили, че уведомлението за
сключения трудов договор на лицето е било подадено в ТД на НАП-Варна
3
след проверката- на 15.06.2023г. в 14,47ч.
Във връзка с тези констатации на 12.07.2023г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното дружество
за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето А. Ж.
в процесния обект, преди да му е предоставено копие от уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието
на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 02.08.2023г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите В. Б. А. и М. И. М., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е
установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за
обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че Ж. е
полагал труд на датата на проверката, като е извършвал дейност, съответна на
длъжността, посочена в трудовия му договор.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените писмени
доказателства, сред които с особено съществено значение са Трудов договор
№25/15.06.2023г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ, както и попълнената и подписана от Ж. декларация с посоченото по-
горе съдържание.
По делото като свидетел е разпитан и А. К. Ж., който заявява, че е бил
нает по граждански договор, за да направи част от кофража за основите на
сградата. Твърди, че му е заплатено за извършване на възложената работа,
след приключването й. Отрича да е бил задължен да спазва определено
работно време.
Доколкото Ж. е работел за въззивното дружество и следователно не се
явява незаинтересуван и непредубеден свидетел, съдът намира, че
показанията му следва да бъдат кредитирани само в тези части, които
кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда
като достоверни. Така съдът приема за недостоверни показанията на
4
свидетеля, че е бил нает по граждански договор за осигуряване на определен
резултат, както и че е било уговорено заплащане за постигането му, а не
месечно възнаграждение, а кредитира данните от попълнената от него
декларация. Изводът за достоверността на декларацията не се разколебава
поради обстоятелството, че в т.4 работникът е отразил, че има сключен
граждански договор. Това отбелязване е зачеркнато, като е поставено
отбелязване на съседното поле, а именно-че няма такъв договор. Съдът не
намира основания да кредитира твърденията на Ж., че се е объркал при
попълването на декларацията и че я е изготвил по този начин, тъй като е бил
заплашен от проверяващите, че ще се обърнат за съдействие към полицията.
Подобна заплаха, сама по себе си, не би трябвало да притесни лицето, а и не
може да обясни попълването на декларацията с напълно конкретни данни за
уговорено месечно възнаграждение и работно време. Следователно
твърденията на св.Ж. за обстоятелствата около проверката и за наличието на
сключен с дружеството граждански договор следва да бъдат оценени като
недостоверни.
Процесуалният представител на въззивното дружество твърди, че св.
Ж. не е полагал труд за дружеството, не е работил с определено работно време
и не е имал уговорено месечно трудово възнаграждение, а е бил ангажиран за
изпълнение на определена работа-изграждане на кофраж, съобразно сключен
граждански договор. В подкрепа на изложеното е представено копие от
граждански договор от 13.06.2023г. Предвид оценените като достоверни
показания на проверяващите обаче и с оглед данните от попълнената от
работника декларация, съдът не намира основания да кредитира изложените
твърдения, а напротив- приема за безспорно установено, че Ж. е полагал труд
като общ работник за дружеството на датата на проверката, за извършването
на който е било уговорено месечно възнаграждение, както и че с него е бил
сключен трудов договор.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
5
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, на основание Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за несъответствие на
наказателното постановление с данните по делото, тъй като се приемало, че
лицето е извършвало трудови функции като общ работник, а в действителност
същият е извършвал строителна дейност. Дейността по изграждането на
кофраж не изисква определено образование или професионално обучение и
няма пречка да бъде осъществявана от лице, назначено на длъжност общ
работник. Поради това съдът не констатира наличие на несъответствие между
фактическите твърдения на наказващия орган за изпълняваната от работника
функция и посочената в НП длъжност, като не се установява в тази връзка да е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е накърнило
правото на защита на санкционираното лице.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или
служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. В
мотивите към законопроекта за изменение на КТ, с който е въведена
цитираната норма се посочва, че това уведомяване е предпоставка
за постъпването на работника или служителя на работа, предвид което и с
оглед въведената административнонаказателна санкция за неизпълнение на
задълженията на работодателите относно формата и уведомяването, може
основателно да се очаква абсолютно намаляване на числото на незаконното и
антисоциално наемане на работа - без договор, без работно време, без
гарантирана заплата, почивки, отпуски и пр.
От коментираните по -горе доказателства съдът приема за установено,
че на процесните дата и място лицето А. Ж. е било допуснато до работа в
изграждания от дружеството строителен обект, преди да му бъде
предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия
договор в ТД на НАП, който е бил регистриран след извършването на
проверката и установяването на нарушението. Проверяващите лично са
констатирали, че Ж. изпълнява дейност като общ работник в обекта и
6
следователно той действително е полагал труд за дружеството в момента на
проверката, т.е.-бил е допуснат до работа на строежа, където е започнал да
изпълнява трудовите си функции.
Безспорно е установено на следващо място, а и не се оспорва от
страна на санкционираното лице, че трудовият договор с отразена дата на
сключване 15.06.2023г. е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При
това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй
като на Ж. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но
въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения.
Доколкото трудовият договор е бил регистриран по надлежния за това ред,
същият е породил задължението за работодателя да не допуска до работа
работника, преди да му връчи копие от уведомлението. Поради това
изявлението на св.Ж., че не разпознава подписа си на документа, е без правно
значение и не обуславя отпадане на административнонаказателната
отговорност на дружеството.
Предвид всичко изложено съдът приема, че дружеството-
жалбоподател действително е осъществило неизпълнение на административно
задължение, установено с чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
Не се налага формирането на различен извод по повод твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че лицето не е престирало
работна сила за дружеството, а се е намирало на обекта в изпълнение на
сключен граждански договор за постигане на определен резултат. Съдът
намира, че приложеният граждански договор е привиден такъв, с който се
прикриват трудови правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или
граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се
изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по
силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е
постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или
произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от
него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът
или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този
смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. на
ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай Ж. е
7
извършвал възложени му от жалбоподателя функции, на място, посочено от
последния, като от него се е изисквала и определена трудова дисциплина, след
като е следвало да спазва дадено работно време; уговорено е било месечно
възнаграждение, а не такова за постигане на определен резултат. При така
установеното съдът приема, че се касае за прикрито трудово правоотношение.
Същевременно посоченият граждански договор не е бил представен при
назначената от проверяващите документна проверка, което поставя под
съмнение наличието му към този момент и съществува вероятност да е бил
изготвен впоследствие. Следва да се отбележи, че по начало е без особено
значение наличието или липсата на подобен граждански договор към момента
на проверката, тъй като в настоящото производство следва да се установи
дали се касае за граждански или за прикрити трудови правоотношения. Ако е
налице трудово правоотношение, наличието на сключен „граждански
договор“ не би обусловило отпадането на административнонаказателната
отговорност на работодателя, а по изложените по-горе съображения съдът
приема, че св.Ж. е изпълнявал трудови функции, а не е дължал постигането на
определен резултат, т.е.отношенията между страните са били трудовоправни
такива между работодател и работник. Следователно наличието на
процесното нарушение е констатирано правилно от наказващия орган.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2
от КТ, какъвто е и разглежданият случай. Понятието „работодател“ е
дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. От събраните
по делото доказателства е видно, че Ж. е бил ангажиран именно от
санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и
че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно
е счетено, че „Волк строй“ ООД има качеството работодател, чиято
административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за
установеното нарушение.
(Аналогични изводи са формирани и от ВАдмС в Решение
№6902/03.07.2024г., постановено по КАНД № 814/24г, образувано по повод
наказателно постановление, с което въззивното дружество е санкционирано за
същото по вид нарушение, извършено по отношение второто лице, установено
да полага труд в обекта по време на процесната проверка.)
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният
състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно
нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
8
на чл. 28 от ЗАНН. Втората алинея на посочения текст също така изрично
изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. Все пак съдът
намира за необходимо да посочи, че случаят по нищо не се отличава по тежест
от типичните нарушения от този вид.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е определена в размер много над
минималния, предвиден в закона, но за определянето му не са изложени
конкретни мотиви. При това положение, като взе предвид липсата на
настъпили конкретни вредни последици и на данни за влезли в сила наказания
за други нарушения на трудовото законодателство към момента на
установяване на нарушението, а също и с оглед обстоятелството, че с
работника е бил сключен трудов договор, съдът намира за законосъобразно
имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а
именно 1500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с особена фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в
минималния размер, а именно-80,00 лева. Като съобрази размера на
оставената без уважение част на жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът
на потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лв., като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя също следва да се
присъди съразмерната част от направените по делото разноски. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за
процесуално представителство (видно от представения договор за оказване на
правна помощ и съдействие). Като съобрази размера на уважената част на
9
жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на отменената санкция), съдът
намира, че на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300662/02.08.2023г., като
намалява наложеното на „Волк строй“ ООД- гр.Варна, ЕИК:*********, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, административно наказание
“имуществена санкция” от 3000,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Волк строй“ ООД- гр.Варна, ЕИК:********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 40,00 лева /четиридесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Волк
строй“ ООД- гр.Варна, ЕИК:********* сумата от 300,00 лева /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10