М О Т И В И
към Решение по НАХД № 4806 по описа за 2020 год. на Варненския районен
съд, ХХVІІ наказателен състав.
По
отношение на обвиняемия В.Г.Р. – роден
на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, работи, ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е
внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от
същия деяние, наказуемо по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр.чл.
130, ал. 1 от НК, затова, че на 26.06.2019г.
в с. Казашка река, общ. Аврен, обл. Варна, причинил
на Д.С.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, травматичен
оток по окосмената част на главата, кръвонасядания по
лицето, десния горен крайник, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие.
Предлага се Р. да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебното заседание представител на
ВРП се явява и поддържа повдигнатото спрямо Р. обвинение. Анализирайки
доказателствата по делото, прокурорът счита, че са налице достатъчно такива,
обосноваващи отговорността на обвиняемия както от обективна така и от
субективна страна. Счита, че пострадалата Д. е била подложена системно, за дълго
време на психически и физически тормоз, като упражненото спрямо нея насилие се
е случвало пред очите на децата им. Пледира за налагане на административно
наказание глоба в среден към максимума размер. Счита, че именно с това
наказание би му се оказало предупредително въздействие за последващо
нерегламентирано поведение и нарушаване на закона.
В последното съдебно заседание обв.Р. се явява лично. Отказва да даде обяснения пред съда
по повдигнатото му обвинение. В дадената му последна дума твърди, че съжалява и
моли за минимално наказание.
Защитникът на обв.Р.,
адв.Г. в началото на пледоарията си се солидаризира със становището на
прокуратурата. По-нататък при излагане на съжденията си, акцентира върху недоказаността
на обвинението в лицето на Р.. Счита, че показанията на св.П.И. били
противоречиви, а обвинителната теза се градяла единствено на показанията на св.Д..
Излага виждането си и че получаваните от св.Д. припадъци нямат
причинно-следствена връзка с поведението на неговия подзащитен.
Алтернативно пледира за налагане на наказание под минимума, с приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК. Акцентира върху икономическата обстановка в
световен мащаб, породена от заболяването Ковид 19.
Сочи, че обв.Р. работи в строителството, като има
непостоянни доходи, сочи, че същият заплаща издръжката на децата си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В.Г.Р. е роден на ***г***. Той е български гражданин, с основно
образование. Обвиняемият не е осъждан, тъй като е реабилитиран по право на
основание чл.86, ал.1 от НК.
През 2006г. обв.В.Р.
и свидетелката Д.Д. заживели на семейни начала в
с.Казашка река, общ.Аврен, обл.Варна в дома на
неговите родители. От съвместното си съжителство те имат две деца - Лили Г.,
родена на ***г. и Теодор Г. роден на ***г.
Още от раждането на дъщеря им отношенията
между св.Д. и обв.Р. се влошили, като причина за това
било поведението на Р.. Той работил в
сферата на строителството, в страната и в чужбина, и когато се върнел в дома си
употребявал алкохол. Под влияние на алкохола, променял поведението си спрямо
св.Д., проявявал неуважение, отнасял се с пренебрежение към нея, като й
отправял обиди, че е курва и че не става за нищо.
По време на съвместното им съжителство, обв.Р. имал връзки и с други жени. Когато св.Д. повдигала
въпроса, той ставал агресивен към нея, удрял я по лицето и тялото, с ръце и
крака, без да гледа къде нанася ударите. От ударите му св.Д. получавала синини
по тялото, но от срам не посещавала лекар. Нанасянето на удари и отправянето на
обиди от страна на Р. спрямо Д., често се случвало пред малолетните им деца. През
годините физическата и вербалната му агресия спрямо Д. ставало достояние и на родителите му.
Системно упражняваното от Р. физическо и
психическо насилие било повод много пъти
през годините св.Д. да напуска семейното жилище, заедно с децата си. За първи
път това се случило, когато дъщеря им била на 1г. и 6 месеца. Тогава Д. се
изнесла от жилището на Р. и отишла да живее при брат си – св.И.И. и семейството му. Поради настоятелните молби на обв.Р. и поднесеното спрямо нея извинение, св.Д. се върнала
при него.
След прибирането в дома им, до раждането на сина им Теодор, обв.Р. се държал добре с жена си. След раждането на второто
им дете, системното насилие спрямо Д. се подновило. Р. отново започнал да я
обижда и бие, заплашвал, че ще я хвърли през прозореца и в кладенец, като св.Д.
отново молела за помощ брат си и семейството му. Изнасяла се от дома си и
заживявала в дома на брат си. С брат си Д. споделяла за честите й скандали с обв.Р., за това, че я удрял, но заради сприхавия характер
на обв.Р., той не желаел да се намесва. Съпругата на
св.И., св.П.И. също била запозната с проблемите между двамата. Когато Д.
отивала в дома им, св.И. виждала по лицето и тялото й синини. Всеки път, когато
св.Д. била в дома на брат си - пристигал обв.Р., като
я молил да се съберат отново, обещавал й, че няма да употребява алкохол и няма
да упражнява насилие над нея. Тя се съгласявала и се прибирала с децата в дома
им.
В резултат на честите скандали, между
двамата както и непрекъснатите побои спрямо нея, св.Д. развила невротично
разстройство, изразяващо се в припадъци. Те се проявили през пролетта и лятото
на 2014г. - на 19.05.2014г. и на 14.06.2014г., когато Д. припаднала в дома си и
се наложило намеса на екип на спешна помощ. В тази връзка на 20.05.2014г. й
била извършена образна диагностика в МБАЛ „Св.Анна" гр.Варна. Въпреки
развитието на симптоми за невротично разстройство, обв.Р.
не преустановил поведението си.
През 2016г. поради честите скандали в семейството
им, а и поради скандалите на Р. с неговите родители, последните го помолили да
напусне домът им. Тогава Р. и Д., заедно с децата им, заживели в жилище под
наем в същото населено място. И след като се преместили да живеят
самостоятелно, Р. продължил с насилието над Д..
Тъй като обв.Р.
не променял отношението си към нея, на 13.06.2019г. тя депозирала в Районна
прокуратура гр.Варна жалба, в която посочила, че била заплашвана от него и че
се страхува за живота си и за този на децата си. Във връзка с жалбата й била разпоредена проверка.
На 26.06.2019г., около 20,00ч., св.Д. и
децата й се прибрали в дома им в
с.Казашка река. Там те заварила обв.Р. да употребява
алкохол. Последният се развикал, че децата били гладни и че Д. трябва да му
приготви храна за другия ден. Св.Д. през цялото време мълчала, за да не започне
поредния скандал, но това й поведение още повече вбесило обв.Р.,
който я нарекъл курва и мастия пред децата им,
продължил да й крещи, започнал да чупи и хвърля посуда
по нея. При тези негови действия, двете деца се разплакали и отишли в тяхната
стая. Тогава обв.Р. извикал св.Д. в кухнята и когато
тя отишла при него, започнал да й нанася удари с ръце по лицето / в областта на
окото и носа/ и главата. Свидетелката Д. се предпазвала от ударите му с ръце,
като ги вдигнала пред лицето си. Когато
се опитала да избяга навън, обв.Р. я стиснал за
дясната ръка. В един момент Д. успяла да излезе от стаята и отишла в дома на
съседката си - св.К.С.. От нея поискала телефон, за да подаде оплакване на 112.
В 22.12ч. св.Д. се свързала с оператор от националната система 112, като
съобщила, че мъжът й я е пребил, конкретизирала, че я е ударил в окото и
поискала да бъде изпратен полицейски екип.Докато била при нея св.С. възприела,
че окото на св.Д. било червено, тя самата била разтреперана, разтревожена и
плачела. След подаване на оплакването на тел. 112 й обяснила, че отива в
центъра на селото, за да изчака пристигането на полицейски служители. Междувременно
обв.Р. взел кол от дома си и тръгнал да търси Д.,
като се качил в автомобила си. Това разтревожило дъщеря му Лили Г., която в
22.23ч. подала сигнал на тел.112, като посочила какво се е случило в дома й- че
баща й е ударил майка й, както и че той е тръгнал да я търси с автомобил, като
носел кол. Детето поискало сигналът му да остане анонимен.
Щом видял Д. в центъра на селото, Р.
тръгнал срещу нея с автомобила. В този момент в селото влязъл полицейски екип
на Четвърто РУ. На сигнала на св.Д. били изпратени св.И.Д. и св.Ж.Ж. - двамата полицейски служители при Четвърто РУ ОД МВР
гр.Варна. Д. им обяснила, че обв.Р. я е бил, както и
че системно й отправял заплахи. Полицейските служители установили обв.Р. в дома му, който обаче пред тях се държал
правомерно. На обв.Р. св.Д. съставил протокол за
предупреждение, на осн. чл.65 от ЗМВР, с който го
предупредил да не нанася физически и психически тормоз над Д.. Св.Д. обяснила
на органите на реда, че ще остане заедно с децата да пренощува при свои съседи,
след което те си тръгнали.
След заминаването на полицейските органи
св.Д. отишла в дома на св.С. заедно с двете си деца. На нея споделила, че обв.Р. същата вечер й нанесъл обиди, заплашил я, че ще я
пребие. Обяснила също така, че тормозът спрямо нея продължавал от 13 години, и
се страхува от обв.Р.. Вечерта, докато Д. и децата й
били в дома на св.С., няколкократно Р. ги притеснявал, като им звънял на
мобилните телефони.
На следващия ден св.Д. отишла на работа, а по-късно отишла със св.П.И. до дома на св.С. и взела децата си.
В последствие, на 28.06.2019г. св.Д. посетила и отделение по Съдебна медицина, където
била прегледана от съдебен лекар – доктор Д.Д., като
прегледът бил обективиран в медицинско удостоверение
№ 600/28.06.2019г. При прегледа на св.Д. съдебният лекар констатирал, че при палпация в лявата теменна област се опипва разлята
болезнена подутина с диаметър 2-3 см. По горните клепачи на двете очи личат
морави кръвонасядания с диаметър в дясно около 3 см,
в ляво около 1 см. Гърбът на носа е отекъл, болезнен при палпация
в средна трета. По задно-страничната повърхност на дясната мишница личат кръгловити морави кръвонасядания
с диаметър до 1 см.
На същата
дата 28.06.2019г., св.Д. подала жалба до ВРС по реда на Закона за домашното
насилие. Въз основа на молбата, във ВРС било образуваното гр.дело №10139/2019г.
и била издадена заповед за незабавна защита. По силата на издадената
заповед з незабавна защита обв.Р. бил отстранен от
обитаваното от тях жилище в с.Казашка река.
Видно от назначената по делото и приета от
съда съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ /л.66-70 от ДП/ изготвена от вещото
лице д-р Д.Д., че на 26.06.2019г. Д.С.Д. е получила
контузия на носа, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето, десния горен крайник. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети
респективно удари с ръце, юмруци реализирани в областта на главата, лицето,
десния горен крайник. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От компютърно томографско изследване се установяват данни за установени калцификати в лява теменна област на главата. Според
заключението на експертизата същите не били в причинно-следствено връзка с
травматични увреждания в областта на главата.
В съдебно заседание вещото лице Д. изцяло поддържа даденото на ДП
заключение. Пояснява, че описаните травматични увреждания, които са установени
при прегледа на Д. са в различни анатомични области. Едното от тях е в лява
теменна област и там според вещото лице има нанесен не по-малко от един удар.
Относно уврежданията в областта на носа, сочи, че имало втори удар като най-вероятно самите кръвонасядания по клепачите са в резултат на стеклата се
кръв в резултат на травмата на носа. На въпроси на съда, пояснява, че когато има травма реализирана в областта на
носа в 90% от случаите се реализира т.нар. очилат хематом. Това са кръвонасяданията по клепачите на двете очи. Констатираните кръвонасадяния не се дължали на директни травми в областта
на клепачите, а поради това, че има рехава съединителна тъкан и от последвало кръвопопиване при счупване в повечето случаи на носни
кости, и се получили тези отоци и кръвонасядания.
Вещото лице сочи, че има увреждане и в
областта на дясна мишница, което сочело, че има действието на предмети с
ограничена повърхност -най-вероятно притискане с ръце. Констатираните
увреждания в три анатомични области, означавали, че тези травматични увреждания
са получени от не по-малко от три действия. Сочи, че ако лицето си удари главата или по-точно носа
в равна повърхност може да се реализират установените увреждания, но ожулвания
в областта на лицето няма, а са констатирани само оток и болезненост в областта
на носа.
Вещото лице сочи, че установените при компютърнотомографското изследване калцификати
в лявата теменна област на главата не може да се каже от какво са причинени.
Тези калцификати са образувани по меките мозъчни
обвивки. Те можели да се дължат на стари травми или на стари съдови инциденти,
които да доведат до образуването на такива калцификати.
Като вещото лице е категорично, че те не са във връзка с травмата, която е
получена на 26.06.2019г. Сочи, че те могат да се дължат на реализиран припадък.
На въпроси на защитата, посочва, че не може да се определи от кога датират тези
калцификати.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена от вещото лице Б. съдебно психиатрична експертиза на св.Д.Д. /СПЕ//л.72-74 от ДП/. В с.з. експертизата се
поддържа от в.л.Б. и бе приета от съда. Видно
от нейното заключение св.Д.Д. не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Няма данни за
зависимост към алкохол и психоактивни вещества. При нея били налице смесени дисоциативни /конверзионни/
разстройства. В конкретния случай можело да се приеме, че поредицата от психотравмени изживявания през последните години от
нанесените обиди и побой са отключили диссоциативните
симптоми. Психогенните припадъци били често срещам симптом на това разстройство.
Неврастенията е от същата група на невротичните разстройства. Тъй като не е
била в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е
страдала от тежко слабоумие, към момента на извършване на деянието на
26.06.2019г. тя е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние й
давало възможност правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни показания за тях. Тя можела да участва пълноценно в
наказателното производство.
В с.з. вещото лице Б. поддържа
експертизата. На въпроси на прокуратурата пояснява, че дисоциативни
означава психогенните хистерични припадъци. Сочи, че припадъците са един от
симптомите на хистеричната невроза. Неврастенията било също невроза, но при нея
нямало припадъци. При освидетелстваната Д.Д. се
откривали хистерични симптоми, тъй като били придружени с припадъци т.е. конверзионна симптоматика, което означавало хистерично
разстройство.
На
въпроси на защитата, пояснява, че по принцип всяко невротично разстройство,
включително и това установено у Д. може да се отключи от стресови събития от
околната среда. Сочи, че то се отключва от неблагоприятни стресови въздействия
на околната среда от най-различен характер.
На въпроси на съда, вещото лице пояснява,
че състоянието, което е констатирала при пострадалата най-често се получава от
упражнено домашно насилие под формата на физическо или психическо такова.
В хода на съдебното следствие бе приобщена
справка от „Национална система 112“ гр. Варна рег. № 105820-69 от 23.02.2021г.,
както и вещественото такова – 1 брой СД диск с надпис 105820-69/23.02.2021г., екз. 2, съдържащ 5 звукови файла и 14 електронни картона на
подадени сигнали от св.Д. и от дъщеря й
на 26.06.2019г.
В хода на съдебното следствие бе приобщено
заверено за вярност копие от справка от ТД на НАП – Варна относно актуално
състояние на действащи трудови договори на името на обв.
Р., от която е видно, че в периода от 08.03.2019г. до 08.03.2021г. за обвиняемия няма
регистрирани трудови договори.
Видно от приобщения по делото отчет за
изплатено трудово възнаграждение за месец декември 2020 година – 2 броя обв.Р. има сключен трудов договор с немски работодател,
като към месец декември му е изплатен брутно възнаграждение в размер на 156, 77
евро.
По делото за В.Р. е приобщена справка
характеристични данни /л.76 от ДП/, видно от която е, че той е криминално
регистриран, а при проведени беседи с негови съседи, същите познават Р., като
лице редовно употребяващо алкохол. За него няма данни да се движи сред
криминално проявени лица.
Видно от приобщеното по делото заверено
копие от постановление на РП – Варна от 10.12.2018г. за прекратяване на ДП
№2231/2018г. по описа на Четвърто РУ-Варна срещу обв.Р.
е провеждано разследване за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за това, че е
повредил чужда имущество- счупил прозорците на автомобила и къщата на баща си-
св.Г.Н..
По делото е приобщена справката
съдимост, ведно с бюлетин за обв. Р., от която е
видно, че той е осъждан - със споразумение по НОХД №703/2014г. по описа на ВРС,
с влязло в сила на 19.03.2014г. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК му било
наложено наказание по чл.42а, ал.2 от НК - пробация с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2,т.1 и т.2 за срок
от една година и два месеца, както и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година. Видно от отбелязването в свидетелството за съдимост
наказанието „пробация" е изтърпяно към
31.05.2015г., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС" е
изтърпяно на 30.12.2013г.. Данните за съдимостта на Р. сочат, че той е
реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 от НК. Към настоящия момент той не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Горната фактическа обстановка, съдът прие
за безспорно установена въз основа на гласните доказателства по делото- от
показанията на св.Д.Д., включително и тези приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1
от НПК; от показанията на свидетелите И.И. и П.И.,
включително приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК; от показанията на св. К.С., приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1
от НПК , от показанията на свидетелите И.Д. и Ж.Ж. включително
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 и ал.5, вр.ал.1 от НПК; от показанията на свидетелите П.Я. и Н.И.;
от показанията на св.Г.Н., включително и тези приобщени от ДП чрез прочитането
им по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК, в
кредитираните от съда части; от показанията на свидетеля Н. Янчев в
кредитираните от съда части; от заключението по назначената СМЕ, изготвена от
д-р Д.Д., от заключението на СПЕ по отношение
на св.Д., изготвена от д-р Р.Б., от
показанията на вещите лица Д. и Б., медицинска документация, справка от
„Национална система 112“ гр. Варна рег. № 105820-69 от 23.02.2021г., както и
вещественото такова – 1 брой СД диск с надпис 105820-69/23.02.2021г., екз. 2, съдържащ 5 звукови файла и 14 електронни картона на
подадени сигнали от св.Д. и от дъщеря й
на 26.06.2019г., заверено за вярност копие от справка от ТД на НАП –
Варна относно актуално състояние на действащи трудови договори на името на обв. Р., отчет за изплатено трудово възнаграждение за месец
декември 2020 година, справка характеристични данни за обв.Р.,
справка от ВРП, ведно с приложени постановления на ВРП, справка за съдимост, ведно с бюлетин, социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Долни чифлик и
останалите приложени по делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на
чл.378, ал.2 вр. чл. 283 от НПК.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Д.Д. депозирани в хода на съдебното следствие при
проведените й разпити в с.з. на 09.02.2021г., както и тези депозирани в ДП, на
08.08.2019г. и на 08.05.2020г. и приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1
от НПК. За да прецени показанията на тази свидетелка, съдът отчете
обстоятелството, че по делото не бе събрано нито едно доказателство, било то
гласно или писмено, което да хвърли съмнение върху достоверността и
безпристрастността на депозираните показания. И при разпита пред съдебния
състав и в приобщените разпити от ДП, показанията на св. Д. по отношение на
основните факти от предмета на доказване остават непроменени. Последователни и
логични са показанията й при всичките и разпити за обстоятелствата какви са
били отношенията й с обвиняемия по време на съвместното им съжителство, за
системните физическо и психическо насилие упражнявани спрямо нея през годините
от обвиняемия. Последователни и логични са и показанията й за случилото се в
дома й на 26.06.2019г., за нанесените
удари от страна на обв. и анатомичните области, в
които ги е реализирал той. Нейните показания напълно кореспондират с останалите
кредитирани от съда гласни доказателства. На първо място те кореспондират с
показанията на св.Ив.И. и св.П.И., които сочат, че многократно през годините
св.Д. е била жертва на насилие упражнено от обв.Р.,
което е ставало повод тя да напуска съвместния им дом. Кореспондират и с
показанията на св.П.И. относно състоянието на Д. след случилото се на
26.06.2019г., със споделеното от нея със св.И. за нанесените удари и
отправените обиди от страна на обв. Кореспондират и с
показанията на св.К.С. относно споделеното с нея от страна на Д., че е била
ударена от обв.Р. на 26.06.2019г., че е била бита и
тормозена от него 13г., кореспондират и с показанията на С., че е възприела
състоянието на Д.- с червено око, притеснена, разтреперана, разтревожена и
плачеща. Показанията й напълно кореспондират и с приобщените по делото
звукозаписи от тел.112, в които не само Д., но и дъщеря й Лили Г. съобщават за
случилото се вечерта на 26.06.2019г., а именно, че обв.Р.
е бил Д.. Не на последно място показанията на Д. кореспондират и с медицинските
находки фиксирани при прегледа й в съдебна медицина на 28.06.2019г. и обективирани
в медицинско удостоверение № 600/28.06.2019г., а именно, че при палпация в
лявата теменна област се опипва разлята болезнена подутина с диаметър 2-3 см.
По горните клепачи на двете очи личат морави кръвонасядания
с диаметър в дясно около 3 см, в ляво около 1 см. Гърбът на носа е отекъл,
болезнен при палпация в средна трета. По
задно-страничната повърхност на дясната мишница личат кръгловити
морави кръвонасядания с диаметър до 1 см.
Показанията на св.Д., че вечерта на
26.06.2019г. е била удряна с ръце по
лицето / в областта на очите и носа/ и по главата, че е била стискана за
дясната ръка от обв.Р. са в пълен унисон със заключението на СМЕ,
изготвена от в.л. Д., според което на 26.06.2019г. Д.С.Д. е получила
контузия на носа, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето, десния горен крайник. Според
заключението на СМЕ тези травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети респективно
удари с ръце, юмруци реализирани в областта на главата, лицето, десния горен
крайник. В съдебно заседание вещото лице Д. пояснява, че травматични
увреждания, които са установени при прегледа на Д. са в различни анатомични
области, което сочело на нанесен не
по-малко от един удар. Относно уврежданията в областта на носа, сочи, че има самостоятелен удар като най-вероятно
самите кръвонасядания по клепачите са в резултат на
стеклата се кръв в резултат на травмата на носа. По
отношение на установеното увреждане в областта на дясна мишница, пояснява, че
имало действието на предмети с ограничена повърхност -най-вероятно притискане с
ръце. Според вещото лице констатираните увреждания в три анатомични области,
означавали, че тези травматични увреждания са получени от не по-малко от три
действия.
Показанията на св.Д., че в периода от
2006г. до 26.06.2019г. многократно е
ставала жертва на физическо и психическо насилие напълно кореспондират и с
установеното от СПЕ, изготвена от в.л.Б.. Според заключението на тази
експертиза у Д. били налични дисоциативни /конверзионни/
разстройства. Според вещото лице в конкретния случай можело да се приеме, че
поредицата от психотравмени изживявания през последните
години са отключили дисоциативните симптоми. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че невротично разстройство, включително
и това можело да се отключи от неблагоприятни стресови въздействия на околната среда
от най-различен характер. На въпроси на съда, вещото лице пояснява, че
състоянието, което е констатирала при пострадалата най-често се получава от
упражнено домашно насилие под формата на физическо или психическо такова.
Съдът кредитира и показанията на св.Д., че вечерта на 26.06.2019г. е
споделила с органите на полицията, че е бита от мъжа си. Обстоятелството,
че двамата полицейски служители – свидетелите Д. и Ж. сочат, че не са видели
увреждания по Д., както и че тя не е споделила с тях за упражнено физическо
насилие не е в състояние да компрометира показанията на Д. по този въпрос. Това
е така не само тъй като те кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства, кредитирани от съда. Нещо повече съдът отчете, че двамата свидетели
като служители на реда, които ежедневно имат сблъсък с подобен род прояви е
напълно логично и житейски правдоподобно да не помнят в подробности посетен
сигнал през юни 2019г. както към момента на разпитите им в ДП, приобщени чрез
прочитане, доколкото същите са се състояли 05 и 06.12.2019г. те.е почти шест
месеца след инцидента, както и към
момента на с.з. в което са разпитани- а именно към 09.02.2021г. т.е почти две
години по-късно. От друга страна следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
именно органите на реда – посочените по-горе полицаи на 26.06.2019г. са
съставили спрямо обв.Р. протокол за предупреждение на
осн.чл.65, ал.2 от ЗМВР, с който са го предупредили
да не нанася физически и психически тормоз спрямо св.Д.Д..
Горното идва да покаже, че подобни оплаквания- за физически и психически тормоз
са били споделени от св.Д., за да бъдат обективирани в протокол за
предупреждение.
Ето защо съдът напълно кредитира
показанията на св.Д., че вечерта на 26.06.2019г. е била удряна с ръце по лицето / в областта
на очите и носа/ и по главата, че е била стискана за дясната ръка от обв.Р., че е била обиждана от него, както и че в периода от
2006г. до случилото се на 26.06.2019г.
тя многократно е била бита и обиждана от обвиняемия, като много често, в това
число и на 26.06.2019г., свидетели на тези действия на обв.
са били и малолетните им деца.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелката К. Стойчева, депозирани в хода на ДП и приобщени
чрез прочитането им със съгласието на страните на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.4 от НПК. Нейните показания са логични,
последователни и кореспондират с останалите кредитирани по делото гласни и писмени доказателства,
приобщените звукозаписи от тел.112 и с приобщената СМЕ и СПЕ. В хода на съдебното следствие не бе събрано нито
едно доказателство за наличие на вражда, завист или наличие на каквото ида било
отношение или връзка между св.Стойчева и
обв.Р., което да хвърли съмнение върху показанията на
тази свидетелка.
Съдът кредитира напълно показанията на
свидетелите И.И. и П.И. дадени в с.з. и приобщени
чрез прочитането от ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи както с показанията на св.Д. и св.Стойчева,
така и с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, с
приобщените звукозаписи от тел.112, със заключенията на СМЕ и СПЕ. Твърдението
на защитата, че св.И. сочела различен брой пъти, в които е ходила да прибира Д.
от дома й не отговаря на установените по делото факти. Св.И. сочи, че през
годините това са били над 10-15 случая, като само два от тях са били докато св.Д.
и обв.Р. са живели в дома на родителите на Р..
Нормално е, когато случаите са били множество, св.И. да не помни точно колко са
били те. Но пък същата е категорична, че е виждала травматични увреждания по
лицето и тялото на Д., както и че последната е споделяла, че е бита и тормозена
от Р.. В този смисъл са и показанията на св.И..
Обстоятелството, че свидетелите И.
и И. са близки родственици
– съответно брат и зълва на св.Д. не би могло да компрометира показанията им
изначално и същите да бъдат отхвърлени априори, както
иска защитата. Това е така, тъй като на първо място свидетелите са депозирани
показанията си пред съда под страх от наказателна отговорност, на следващо
място както бе споменато по-горе техните показания кореспондират с останалите
кредитирани от съда доказателства, така, че за съда не възниква съмнение, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на делото. Нещо повече, ако съдът би
приложил такъв формален подход, който се предлага от защитата /да не се дава
вяра на показанията поради наличие на роднинска връзка/, то би следвало този
подход да бъде приложен и на същото основание и
по отношение на показанията на св.Г.Н.- баща на обвиняемия. Както бе
спомената по-горе автоматичното изключване на показания е недопустимо, а
тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по настоящото дело с
оглед съвкупния анализ на доказателствата.
Като достоверни, добросъвестни и логични
съдът оцени и показанията на служителите на реда Ж.Ж.
и И.Д.. Двамата свидетели свидетелстват за възприетото от тях състояние на
пострадалата и за споделеното от нея за случилото се. Съдът отчете,
че двамата свидетели като служители на реда, които ежедневно имат сблъсък с
подобен род прояви е напълно логично и житейски правдоподобно да не помнят в
подробности посетен сигнал през м.юни 2019. към момента на с.з. в което са
разпитани, както и към момента на разпита им в ДП случил се близо шест месеца
след сигнала, който са посетили. От техните показания съдът не кредитира
единствено частта, в която сочат, че пострадалата Д. била във видимо добро
състояние и не се била оплакала, че е удряна. В тази част показанията им са в
противоречие с останалите гласни и писмени доказателства приобщени по делото- с
показанията на Д., съпрузите Иванови, показанията на св.С., със СМЕ, с
приобщените звукозаписи от тел.112, и най-вече те са в противоречие, с
изготвения от самите тях, в частност от св.Ив.Д. протокол за полицейско
предупреждение спрямо Р., в който протокол служителите на реда го
предупреждават да не нанася физически и психически тормоз над Д.. Логично и
правдоподобно е такова предупреждение да бъде отправено при заявен сигнал от Д.
по този повод. Ето защо съдът не кредитира показанията им в тази част, като
отчете характера на работата която упражняват, придружена с ежедневни ситуации
от подобен род и отдалечеността на разпитите им както в хода на ДП, така и в
с.з. от деянието.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите П.Я. и Н.И., макар че същите не спомогнаха за изясняване на фактическата
обстановка по делото, тъй като двамата свидетели нямат конкретен спомен да са
посещавали дома на пострадалата и обвиняемия по повод подавани сигнали.
По отношение на показанията на св.Г.Н.
съдът отчете подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид
фактът, че той е баща на подсъдимия. От показанията на тази свидетел, съдът не
кредитира неговите твърдения, че не е чувал скандали между сина си и Д.. В тази
им част те са в противоречие с всички събрани то делото гласни и писмени
доказателства- с показанията на Д., с показанията на съпрузите Иванови, с
изготвената и приета по делото СПЕ. Житейски нелогично и неправдоподобно е
твърдението на този свидетел, че живеейки в едно домакинство със семейството на
сина си, не е чул, разбрал и видял честите побоища и упражнения психически
тормоз над Д.. Нещо повече от приобщените
от ДП чрез прочитане показания на този свидетел е видно, че същият сочи,
че Д. е била болна и е получавала припадъци, като сочи, че не знае от какво са
тези припадъци. Пред съдебния състав повече от година и половина след разпита
му в ДП, заяви, че разбрал от лекарите, че припадъците на Д. били породени от
нередовен секс. Отрече пред съдебния състав, че синът му консумира алкохол, отрече
и да е имал конфликти със сина си и да е подавал оплаквания срещу него. Отрече,
че дори се е подписал на протокола за разпит в ДП. Посочените по-горе показания
на св.Г. са в тотално противоречие с установените по делото факти, с
показанията на разпитаните свидетели, с приобщените медицински документи, със
заключението СМЕ и СПЕ. Обстоятелството, че през годините са възниквали
множество конфликти между него и синът му, както и че е водено ДП във връзка с
повредено негово имущество от синът му В.Р. е видно от приобщените по делото
писмени доказателства- прокурорски постановления, удостоверяващи горните
обстоятелства. Съдът намира, че в тези им части показанията на св.Н. са естествен стремеж за оневиняване на
обвиняемия. В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Н., защото
те кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на св.Н. Янчев, като отчете
обстоятелството, че свидетелят е в приятелски отношения с обвиняемия и неговия
баща- св.Г.Н.. Свидетелят бе доведен за разпит в с.з. от защитата, като самият
той заяви, че е в съдебната зала тъй като е помолен от обв.Р.
да каже няколко добри думи за него. Свидетелят Янчев твърди, в своите
показания, че обв.Р. е трудолюбив и работлив човек, както
и че не е виждал и чувал скандали между Р. и Д.. От друга страна, той поясни,
че отсъства от с.Казашка река от май до септември/октомври всяка година. Съдът
няма причина да се съмнява в изложеното от св.Янчев, че обв.Р.
е работлив, тъй като от доказателствата по делото е видно, че същият полага
тежък физически труд, като работи в строителството. Съдът кредитира показанията
на този свидетел, доколкото той изложи личните си възприятия относно обв.Р. и неговото семейство. Обстоятелството, че св.Янчев
не е чувал за скандали и конфликти между Д. и Р., не е в състояние да игнорира
останалите събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
обективните находки установени при прегледа на Д. в съдебна медицина ,
заключенията на СМЕ и СПЕ. Нещо повече, както бе установено по делото системно
упражняваното физическо и психическо насилие е било достояние само на
най-тесния роднински кръг.
Съдът се доверява изцяло на заключенията на назначените в хода на ДП и
приобщени по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Д. и СПЕ, изготвена от
вещото лице д-р Б., като компетентни и безпристрастни, мотивирани и защитени в
с.з.
Съдът кредитира и звукозаписите от единен
тел.112, съхранени на 1 брой оптичен носител CD-R диск с надпис 105820-69/23.02.2021г. – екзм. 2, ВД по делото, тъй като се касае за случайни
записи, които са изготвени от държава институция –Национална система 112. Тези
записи кореспондират изцяло с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства.
Съдът кредитира и всички
приобщени по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви
по между си и кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа
обстановка.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Обвиняемият
В.Г.Р. – роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр.чл.
130, ал. 1 от НК, тъй като на
26.06.2019г. в с. Казашка река, общ. Аврен, обл.
Варна, причинил на Д.С.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
носа, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания
по лицето, десния горен крайник, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие.
По делото по несъмнен начин се доказва, че
в периода от 2006г. до лятото на 2019г. обв.Р. и св.Д.
са живели на семейни начела в едно домакинство, като от съвместната им връзка
те имат две малолетни деца. Бе установено безспорно и че през всички години на съвместното им
съжителство обвиняемият е упражнявал физическо и психическо насилие над Д.,
изразяващо се в чести побоища и нанасяне на обиди. Неговите действия са ставали
достояние на роднините на двамата съжители, като често обидите и побоищата са
нанасяни и пред очите на малолетните им деца. Горното е ставало повод и Д.
многократно да търси помощ от роднините си и да напуска семейното жилище заедно
с децата си. Нещо повече системните унижения и побои са станали причина Д. да
отключи дисоциативно разстройство придружено с
припадъци. В тази връзка е кредитираната от съда СПЕ, изготвена от вещото лице Б..
По този въпрос д-р Б. е категорична, че установеното у пострадалата
разстройство се отключва от стресови
събития, като най-често то се отключва при физическо и психическо насилие.
По делото бе безспорно установено и че
вечерта на 26.06.2019г. след употреба на алкохол, обв.Р.
е нанесъл удари с ръце в главата и лицето / в областта на носа и очите/ на Д., като
ударите са били най-малко два, стискал я за дясната ръка, като едновременно с
това я обиждал, че е курва и мастия, хвърлял и чупил посуда. В резултат
на тези му действия по главата/лицето и тялото на пострадалата били причинени
травматични увреждания, като на 28.06.2019г. била извършена съдебно медицинска
консултация обективирана в МУ № 600/28.06.2019г. с
установени от съдебния лекар следните наранявания: палпация
в лявата теменна област се опипва разлята болезнена подутина с диаметър 2-3 см.
, горните клепачи на двете очи личат морави кръвонасядания
с диаметър в дясно около 3 см, в ляво около 1 см., гърбът на носа е отекъл,
болезнен при палпация в средна трета. По
задно-страничната повърхност на дясната мишница личат кръгловити
морави кръвонасядания с диаметър до 1 см.
В тази връзка, съдът следва да отбележи, че
дали и какви увреждания полицейските служители, посетили дома на пострадалата са възприели, доколкото се касае за субективни
възприятия, а не за възприятия на медик, не водят до извода, че на пострадалата
не са били причинени твърдените от нея и описаните в медицинската документация
увреждания, още повече, че от данни за физически увреждания се съдържат в
протокола за предупреждение, изготвен от органите на реда.
Изводът на съда за авторството на деянието се гради на базата на всички
събрани доказателства, кредитирани и посочени по горе. Няма нито едно гласно
доказателство, което да изключва присъствието на обв.
в дома му в с.Казашка река, обл.Варна, на дата
26.06.2019г. То в принципен план не се оспорва и от самия него, не се оспорват
и нанесените травматични увреждания. Съдът в мотивите си по-горе посочи защо кредитира
показанията на св.Д., съпрузите Иванови, св.Стойчева в частта подкрепящи твърденията
на Д., като не намира за нужно да ги преповтаря отново.
Безспорно по делото е установено, че на
посочената в постановлението на прокурора дата и място, по посочения в него
начин подсъдимият е нанесъл удари спрямо своята съжителка Д.Д.,
в описаните по-горе, както и в постановлението анатомични области, стискал я за
ръката. В резултат на тези удари и въздействия съдът приема, че са пострадалата
е получила травматични увреждания: контузия на носа, травматичен оток по
окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето,
десния горен крайник.
Приетата от съда експертизата е
категорична, че описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Съобразно т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС, под „разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна
телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на организма, които са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието". Съдът съобрази и дадените в т.18 от цитираното
Постановление указание, че когато с извършването на едно деяние деецът причини
на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването
на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от
обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също
престъпление, а когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече
различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да
се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В случая най-тежкия резултат
причинен от деянието на обв.Р. е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което съответства на лека телесна
повреда по смисъла на чл.
130, ал.1 от НК .
Обект на престъплението по чл.131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК са
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, като особената грижа на закона включва
латентното насилие в семейството.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано /реабилитирано/ лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие –
нанасяне на удари с ръце в горепосочените анатомични области, стискане за
ръката на пострадалата, в резултат на което последната е получила травматични
увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Престъплението е извършено
"в условията на домашно насилие", защото е предшествано от системно
упражняване на физическо и психическо насилие спрямо пострадалата Д. и е
осъществено спрямо лице, от което обвиняемият има деца и лице, с което той се
намира във фактическо съпружеско съжителство. Легалната дефиниция на понятието
„домашно насилие“ е дадена в чл.2, ал.1
от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ (Изм.
- ДВ, бр. 102 от 2009 г., в
сила от 22.12.2009 г.), според който домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Позовавайки се на тази
дефиниция, наказателният закон също извел легалната дефиниция дадена в чл.93,
т.31 НК, според който престъплението е извършено "в условията на домашно
насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо,
сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което
има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. От доказателствата по делото може
да се приеме за безспорно доказано, че обвиняемият В.Р. системно е упражнявал
физическо и психическо насилие над
пострадалата Д.Д.. Съгласно Тълкувателно решение № 3
от 15.02.1971 г. на ОСНК, за да е налице системност, се изискват най-малко три
деяния, като между тях трябва да има устойчивост и трайност, което по
настоящото наказателно производство е безспорно установено. Както в показанията
на пострадалата, така и в показанията на свидетелите- И.И.,
П.И., Камелия Стойчева се съдържат факти сочещи на множество случаи, в които в
периода от 2006 до инкриминираната дата обвиняемият е нанасял побой и обиди на
пострадалата. Макар за тези случаи да не са подавани сигнали до органите на МВР
или до Районна прокуратура гр.Варна, съдът счита че липсва основание да се
направи извод, че нанесеният побой от
обвиняемия на пострадалата на датата 26.06.2019 г. е изолиран случай , а се
касае за проява на системен физически тормоз спрямо нея. От друга страна
безспорно е установено какви физически наранявания са причинени на пострадалата
от упражненото спрямо нея физическо насилие, като същите са в пряка причинно
следствена връзка с действията на обвиняемия.
От субективна страна това
деяние също е извършено от Р. при пряк
умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК, като обвиняемият
е съзнавал общественоопасния
характер на извършваното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Обв. Р. е
извършил деянието, съзнавайки, че това е забранено от закона, че
поведението му е противоправно и е в разрез с установените в обществото норми и правила, но въпреки това
е извършил процесното деяние. Извършването на последното е предшествано от упражнено системно домашно насилие от него спрямо съжителката му Д. .
Поради изложеното и след като прецени, че
обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин съгл.чл.303, ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът
призна В.Р. за виновен в извършването на
престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130,
ал.1 от НК .
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. Димитров за извършеното от него престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото му съдебно минало. Обв.Р. е
реабилитиран на осн.чл.86 от НК и спрямо него са
заличени последиците от осъждането му.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчита обстоятелството, че
деянието е извършено в пияно състояние, пред погледите на двете малолетни деца
на обвиняемия- момиче и момче, които са станали свидетели на обидите отправени
от обв.спрямо майка им. Нещо повече, като оттегчаващо вината обстоятелство съдът отчита фактът, че
децата на Р. многократно са ставали свидетели на актове на насилие спрямо
тяхната майка. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН извършеният акт на домашно насилие в
присъствието на деца съставлява психическо и емоционално насилие спрямо децата.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете и лошите характеристични
данни за обв.Р.- системна злоупотреба с алкохол,
прояви в разрез морала и закона,
изразяващи се в скандали и увреждане на чуждо имущество, за което са налични
данни в прокурорските актове приложени по делото.
Като съобрази гореизложеното съдът
намира, че са налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за
прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване на
обвиняемия Р. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемият е
пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК законова
санкция е „лишаване от свобода“ до три
години, обв.Р. не осъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му не са
причинени съставомерни имуществени вреди и не са
налице отрицателните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. При горните констатации съдът
освободи обв. В.Р. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе
обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, че обвиняемият Р. полага
труд като строителен работник в чужбина-Германия, за което са ангажирани
доказателства, че получава минимално възнаграждение, като съобрази и
обстоятелството, че обвиняемият има две малолетни деца, на които дължи и
заплаща издръжка, прецени, че следва да му наложи наказание към средния размер
на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
С така определеният размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН
и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите
членове на обществото, и индивидуалната превенция - ще се въздейства
възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления. С
оглед на това съдът счита, че посоченото по-горе административно наказание
глоба е справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца, а
налагането на по-голям размер на глобата, каквото бе искането на прокуратурата
би се явило несправедливо и несъразмерно тежко в конкретния случай.
Съдът се
произнесе и по веществените доказателства по делото - 1 брой CD-R диск с надпис
105820-69/23.02.2021г. – екзм. 2 и 1 брой CD-R диск с надпис Д.Д. 26 години 20.05.14г., като постанови след влизане на
решението в сила да останат към материалите по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обв.Р. сумата от 274.50 лева, явяваща се направените по
делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна и сумата от
100.00 лева, явяваща се направени по делото разноски в полза на Районен съд –
Варна.
По гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС: