Р Е Ш Е Н И Е
№ /….05.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на девети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 14355 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Oбразувано e
по предявен иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***,
чрез юр. ***, срещу М.Г.Й., ЕГН **********, с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна следните суми: 1906,90
лв., представляваща главница по договор за заем; 241,94 лв. – договорна лихва
по договор за заем за периода от 24.07.2017г. до 02.04.2018г.; 18,00 лв. –
такса разходи; 1262,16 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 07.08.2017г. до 02.04.2018г.; 90,20 лв. – обезщетение за забава
за периода от 25.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение 4210/01.06.2018г. по ч.гр.д. 8465/2018г. по
описа на ВРС.
Излага се в исковата молба следното: На
23.06.2017г. между ***и М.Г.Й. е сключен договор за паричен заем с № 2837374, в съответствие с разпоредбите на
ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
ответника (заемател), съдържащ индивидуалните условия
на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем. Заемодателят
по договора се задължил да предостави на заемателя
сума в размер на 2000,00 лв. Уговорен е погасител план, като всяка погасителна
вноска съдържа в себе си изплащане на главница, ведно с надбавка, покриваща
разноските по обслужване на кредита, добавка – печалба и лихва по фиксиран лихвен процент, като общата стойност за
плащане по договора е 2294,60 лв. Договорната лихва е уговорена в размер на
294,60 лв. Заемателят се е задължил да върне заема в
срок до 02.04.2018г. на 20 равни месечни вноски, в размер на всяка вноска от
114,73 лв., като падежът на първата погасителна вноска е на 10.07.2017г., а
падежът на последната е 02.04.2018г. Начислена е такса в размер на 36.00 лв. с
оглед на това, че ответникът е забавил плащането с повече от 30 календарни дни.
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се
в две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
конкретизираните в договора изисквания. С оглед на неизпълнението на тази
клауза на заемодателят е начислена неустойка в размер на 1402,40 лв., което
вземане е било разсрочено на 20 вноски, всяка от по 70,12 лв. Следователно заемателят е следвало да заплаща вноски в размер на 184,85
лв. Начислена е лихва за забава за периода от 25.07.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 90.20 лв. – съвкупност от лихвите по
всяка падежирала вноска.
Към настоящия момент длъжникът е погасил сума в размер на 304,00 лв., с която са погасени неустойка за неизпълнение – 140,24 лв., 18,00 лв. – такса разходи; 52,66 лв. – договорна лихва и главница – 93,10 лв. Срокът на договора е изтекъл на 02.04.2018г. и не е обявен за предсрочно изискуем. На 01.12.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. между ***и „А.з.с.н.в.“ ООД, сред които вземания е и това спрямо настоящия ответник. Последният е уведомен за цесията от страна на ***. Подадено е заявление по реда на чл. 410 ГПК от настоящия ищец, което заявление е уважено и за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Не се спори, че между ответницата и ***е сключен договор за заем. Не се спори, че ответницата е погасила сума в размер на 304,00 лв. по него. Сочи се, че неустойката от 1402,40 лв. е прекомерна. По отношение на възнаградителната лихва се сочи, че същата е неоснователна в търсения размер, доколкото част от нея е погасена с вноска от 52,66 лв. Твърди се, че сключеният договор противоречи на закона и добрите нрави. Излага се становище, че сключеният договор за цесия не е породил правен ефект. С оглед на това ищецът не е правно легитимиран да води настоящия иск.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис на договор за паричен заем номер 2837374 се установява, че на 23.06.2017г. между ***и М.Г.Й. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 2000,00 лв. Установява се, че са уговорени условия в следния смисъл: 1) вид ползван заем – потребителски заем; 2) размер на двуседмична погасителна вноска – 114,73 лв.; 3) срок на заема – 40 седмици; 4) брой вноски – 20. Фиксираният годишен лихвен процент е 35,00 %, а ГПР е 40,68 %. Договорната възнаградителна лихва е в размер на 294,60 лв. Уговорен е размер на дължима неустойка от 1402,40 лв. при неизпълнение от страна на заемателя на уреденото в чл. 4 от Договора задължение за осигуряване на физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно изложените условия.
Установява се от представения заверен препис
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., че ***е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД всички дължими на продавача от негови
неизправни длъжници суми по станали ликвидни и
изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително и изтекли лихви, посочени в Приложение 1
към договора.
Видно от Приложение 1 от
01.12.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
задължението на М.Г.Й. е прехвърлено на ищеца. Основанието е договор за кредит
с номер 2837374, отпуснат на 23.06.2017г. в размер на 2000,00 лв.
Видно от заверен препис на
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от „А.з.с.н.в.“ ЕАД с
адресат М.Г.Й., същото е било доставено, но непотърсено.
Безспорно е между страните, че
ответницата е погасила сумата от общо 304,00 лв.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до неговата валидност. Противоречието с добрите нрави съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. (Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о. на ВКС).
В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия, уреждащи задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на конкретизираните в договора изисквания. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена неустойка в размер на 1402,40 лв.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния договор, уреждаща размер на неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е породила изобщо правно действие. С оглед на това претенцията за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно останалите суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. 8465/2018г., настоящият съдебен състав намира следното:
По делото се установи, че ответникът е погасил част от задължението си в размер на 304,00 лв., като 140,24 лв. от тях са отишли за погасяване на задължение, представляващо неустойка. С оглед на това, че съдът намира неустоечната клауза за нищожна, то с внасянето на сумата от 140,24 лв. съдът приема, че е погасено частично задължението, представляващо договорна лихва. С оглед на изложеното претенцията за заплащане на договорна лихва е основателна до сумата от 101,70 лв. Искът за заплащане на сумата от 1906,90 лв. се явява основателен, доколкото в тежест на ответницата бе да представи доказателства, че е изпълнила задължението си, произтичащо от сключения договор за заем.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 18,00 лв., също се явява основателен, доколкото не се представи доказателства, че задължението е погасено.
Последната претенция на ищеца е за заплащане на лихва за забава за периода от 25.07.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2018г. С оглед на гореизложеното и че вземането за главница от 1906,90 лв. е дължимо към настоящия момент, то дължимата лихва за забава в размер на 90,20 лв., следователно и искът е основателен.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в
размер на 256,67 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Й., ЕГН **********, ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1906,90 лв., представляваща главница по договор за заем номер 2837374 от 23.06.2017г., сключен между ***и М.Г.Й., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 8465 по описа на ВРС за 2018г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Й., ЕГН **********, ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 101,70 лв. – договорна лихва по договор за заем номер 2837374 от 23.06.2017г., сключен между ***и М.Г.Й., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.12.2017г, за периода от 24.07.2017г. до 02.04.2018г, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 8465 по описа на ВРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 101,70 лв. до пълния претендиран размер от 241,94 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Й., ЕГН **********, ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 18,00 лв., представляваща такса разходи по договор за заем номер 2837374 от 23.06.2017г., сключен между ***и М.Г.Й., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.12.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 8465 по описа на ВРС за 2018г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Й., ЕГН **********, ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 90,20 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018г., като обезщетение е начислено въз основа на дължима главница по договор за заем номер 2837374 от 23.06.2017г., сключен между ***и М.Г.Й., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.12.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 8465 по описа на ВРС за 2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу М.Г.Й., ЕГН **********, иск да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1262,16 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.08.2017г. до 02.04.2018г., произтичащо от по договор за заем номер 2837374 от 23.06.2017г., сключен между ***и М.Г.Й., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.12.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 8465 по описа на ВРС за 2018г.
ОСЪЖДА М.Г.Й., ЕГН **********, да
заплати н.А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 256,67 лв., представляваща сторени от ищцовата
страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство, съобразно уважената част от исковете, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................