Р
Е Ш
Е Н
И Е
гр.София, 21.03.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VІ-11 СЪСТАВ,Т.О.. в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Стефка Александрова
И
като разгледа докладваното от съдията М.Иванова - Вранеску
т.д. № 466 по описа на СГС за 2019г. и
за да се произнесе взе в предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.410 вр.чл.419 от КОДЕКСА
НА ЗАСТРАХОВАНЕТО и чл.86 от ЗЗД от Т.М.К.С.
ЛТД №*******ТР на О.К.СРЕЩУ „Д.З.“ АД ЕИК ******** ,
и при условията на евентуалност с
пр.осн.чл.17 и чл.27 от КОНВЕНЦИЯТА за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ от Т.М.К.С. ЛТД №*******ТР на О.К.срещу
„С.Т.“ ЕООД ЕИК*******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по възлагане на
Н.И.Г.ЕООД , като спедитор на „ С.М.“ АД, втория ответник С.Т. ЕООД е приело да
извърши международен превоз и е
натоварило на 09.02.2018г. различни метални продукти в дървени кутии –общо 33
броя, с общо брутно тегло от 17 776 кг.и обща цена от 105 670.70
евро. Частите са представлявали три
пратки с получатели три конкретни фирми, първата с местоназначение в Гърция и
другите две в Кипър, както следва :
-
За
„Ф.М.У.“, с местоназначение Гърция -1.по фактура № ********** на обща стойност 22 843.09 евро, включваща 8 кутии
метал с брутно тегло от 3 708 кг., 2.по фактура № ********* на обща
стойност 38 835.38 евро и
включваща 12 кутии с метал с бруто тегло 7 083 кг.
-
За
„К.Т.Ко“ ЛТД с местоназначение Кипър, по фактура № ********** на обща стойност 10 554.59 евро включваща 3 кутии
метал, с бруто тегло 1 624 кг.
-
За“Тремосифонес флога“ с
местоназначение Кипър, по фактура № ********* на стойност 33 447.73 евро, включваща 10 кутии метал с брутно тегло
5 361 кг.
Стоките са били натоварени на влекач СВ –
7580-КС с ремарке С-3691 – ЕК, за което са издадени три международни товарителници. В исковата молба
се твърди, че композицията натоварена с тази стока не е напуснала територията
на Р България и не е напуснала местоназначението си. Предвид на това на
12.02.2018г. изпращачите са подали писмо с протест до спедиторът, че товарът се
счита за изгубен. Спедиторът съответно е подал писмо протест до превозвача по
товарителниците.
Ищецът, член на застрахователния
синдикат Л., като карго застраховател на изпращача С.М.
АД , с посредничеството на застрахователния брокер „К.И.Б.“ ООД Гърция, е
заплатило сума в размер на 105 670.79 евро на изпращача, като обезщетение
за вредите от открадната стока. Съответно застрахователя се е суброгирал в правата на увредения изпращач срещу превозвача
и неговия застраховател на гражданската му отговорност за превоз на товари по
шосе/ Първия ответник/, както и срещу спедитора в рамките на неговата
отговорност. Въпреки отправеното искане до застрахователя Д.З. АД, при който е
застрахована отговорността на превозвача по шосе, то последния е отказал да
заплати дължимото обезщетение.
Моли Д.З. АД, в качеството му на
застраховател на отговорността за превози по шосе на С.т. ЕООД, отговорния за
товара превозвач, да заплати на ищеца
заплатеното от него застрахователно обезщетение или сумата от 105 670.79
евро, за недоставените, но възложени за превоз метални продукти с общо брутно
тегло 17 776 кг. натоварени на 09.02.2018г. по поръчка № 47729 от
09.02.2018г.
При условията на евентуалност и ако
първия иск бъде отхвърлен моли да бъде осъден втория ответник С.Т. ЕООД , като
превозвач, да заплати на ищеца Т.М.К.С. ЛТД.
сумата от 105 670.79 евро, представляваща изплатеното обезщетение
съответно на стойността за недоставените, но възложени за превоз метални
продукти с общо брутно тегло 17 776 кг. натоварени на 09.02.2018г. по
поръчка № 47729 от 09.02.2018г.
Претендира и законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба и до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и направените разноски по делото вкл. и за адв.възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ Д.З. АД с подадения
отговор оспорва исковете както по основание така и по размер. Не оспорва
наличието на сключена застраховка „Отговорност
на превозвача на товари по шосе „между него и втория ответник за периода
08.01.2018г.-17.01.2019г., но твърди, че същата е била при условията на
разсрочено плащане и е прекратена, считано от 06.08.2018г. поради
неплащане.Твърди, че не се установява активната материално правна легитимация
на ищеца да претендира обезщетението за имуществени вреди. От представените
доказателства към исковата молба не се установява ищецът да се е суброгирал в правата на изпращача. Оспорва изцяло
представените частни документи във връзка с плащанията относно автентичност и
истинност и намира, че от тях не се установява ищецът да е заплатил обезщетение
за товара и да е встъпил в правата на застрахования пострадал. Оспорват
настъпилото събитие да е покрит застрахователен риск, тъй като натоварената
композиция е била оставена на неохраняем паркинг,
факт който изключва отговорността на застрахователя – т.15.6 вр.т.15 Общите
условия./ Сочи съд.практика в този смисъл – Опр.№ 519
от 15.08.2014г. на ВКС ІІ т.о. , по т.д.3614/13г., Решение № 344 от
27.02.2013г. на САС , 3 св./От доклада на ангажирания авариен комисар е
установено, че товарната композиция е паркирана вечерта на 09.02.2018г. на
паркинг на околовръстния път на гр.София. На 10.02.2018г. водачът на камиона е
установил липсата, като е отишъл на сутринта да започне превоза. Касае се за
платен паркинг без контролиран вход и без мерки за сигурност с изкл. на две
камери за видеонаблюдение, които не обхващат целия
паркинг и не излъчват сигнал в реално време. Изводът на комисаря е, че този
паркинг не отговаря на инструкциите към превозвачите относно използването само
на охраняеми паркинги. Макар и в общите условия да
няма определение за охраняем паркинг намира, че
следва да се съобразява чл.7 от ЗЧОхр.Д. Моли
исковете да се отхвърлят изцяло.Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение за ищеца ако
надхвърля размера на минималните такива по Наредба № 1 от 2004г.
ОТВЕТНИКЪТ „С.Т.“ ЕООД оспорва
исковете. Твърди, че ищецът не установява нито процесуалната си, нито
материално правната си легитимация. Твърди, че не установява качеството си на
застраховател по смисъла на правото на Р България за да може да встъпи и
претендира правата си по настоящия иск. Липсват доказателства за твърдения
начин на изплащане на зстрахователното обезцщетение. Липсват доказателства за взаимоотношенията
между Л. , гръцкото дружество К.И.Б. ООД и ищеца. Липсват доказателства именно
на него да са възложени правата да претендира размера на изплатеното
обезщетение от компетентен на изпращача орган. Нито пък са налице
доказателства, обезщетението да
съответства на стойността на стоката. Кражбата на стоката не се дължи на вина
на превозвача. Камиона е паркиран на паркинг – ограден платен гараж, съоръжен с
устройства за видеонаблюдение. В българското
законодателство няма дефиниция на понятието охраняем
паркинг. Твърди, че след като изпращача не е направил възражения срещу камиона,
същият е имал монтиран джи пи ес., то извършената
кражба не може да се вмени във вина на превозвача. Моли исковете да се отхвърля
и да им се присъдят направените разноски.
Съдът, като взе в
предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намира следното :
Ищецът е застраховател, част от
застрахователния синдикат Л.. Видно от представените по делото сертификат на Л.,
номер на полица/ договор № 2, видно от съдържанието на който, същия удостоверява
наличие на рамкова застрахователна полица, която е сключена чрез застрахователен брокер К.И.Б., със С.М. С.А.,
като застраховано дружество за превоза на негови стоки по суша и по море. От
същата се установява, че С.М. е подновила своя застрахователна полица в
транспортния сектор, за период 01.06.2017г. – 01.06.2018г.. Застрахователния
интерес е 2 000 000 долара, като обхваща
превози на товари- готови стоки, суровини, резервни части и машини, със с камион, кораб, по въздух, съхупътен и железопътен транспорт. Посочено е, че този
сертификат е валиден, ако той има подпис на упълномощен застраховател от името
на застрахователите на Л.. Посочено е, че за този сертификат застараховател на Л. се явява синдикат 510 или това е ищеца
Т.М.К.. Последния е представил
доказателства за регистрацията си , като частно акционерно дружество на
територията на Англия и Уелс. В този сертификат няма посочени застрахователни
премии и начина и кога същите се заплащат от страна на застрахования към
застрахователя. От съдържанието на същия и от представените допълнителни
сертификати от страна на ищеца, може да се направи извод, че този сертификат удостоверява
общо условията по една рамкова
застрахователна полица, като за всеки отделен транспорт се издава отделен
сертификат. Представени допълнително от страна на ищеца са два конкретни
застрахователни сертификата за сухопътен превоз № 025227 със застрахователна
стойност 46 602.40 евро и № 025226 със застрахователна стойност
27 411.71 евро, за товарите по две от фактурите предназначени до Гърция
,както и два за морски превоз № 025229
на стойност 12 653.51 евро и № 025228 на стойност 40 137.28 евро по
две от фактурите за стоките предназначени за Кипър. Следва да се посочи, че във фактурите сумите
са без ДДС, а в тези сертификати сумите са със ДДС от 20 %.
Между страните няма спор, че
втория ответник е превозвач на товара от метални продукти с общо брутно тегло
от 17776 кг. , като цената на натоварената за превоз продукция е на стойност 105
670.70 евро. Възлагането на превоза от страна на възложител С.М. С.А. на втория
ответник като превозвач на товара на възложителя се установява от представените
три броя международни товарителници № 3440, № 34407 и № 47729/**********, като
по трите от тях изпращач е С.М. С.А., гр.София, и получатели са съответно К.Т.,Н./Кипър, Ф.С.А.,И.В.,
Т.Ф.П., Гърция, а превозвач е С.Т. ЕООД, втория ответник по делото. Видно от
посочените в товарителницата указания към превозвача, изисква се всички
превозни средства да са със Д.П.Е.устройства, както и винаги паркирането на
превозните средства да се осъществява на
охраняем паркинг.
За натоварените метали и тяхното количество и стойност са представени и поръчки на клиенти,
опаковъчни листове, потвърждения за резервации и фактурите, които са издадени
от продавача - възложителя на превоза към купувачите. Видно от тяхното
съдържание сумите, представляващи цена на стоките, са фактурирани без ДДС и са
в размерите предмет на исковата
молба. Предвид на това по делото е
установено по безспорен начин, че С.М. С.А. е възложила на втория ответник превоз
на товари – различни видове метали, в количество и цени посочени в исковата
молба.
Не се спори, че втория ответник е получил товара на 09.02.2018г. и за
през нощта е оставил товара в конкретен паркинг – гр.София, Околовръстно шосе №
***, кв.Люлин, бивш гараж Република. Не се спори и че през нощта на 09.02.21г.
срещу 10.02.21г. този товар е откраднат, като за това е представено и
Постановление на СРП от 28.05.2018г.за спиране на производството по
разследване, поради извършването на кражбата от неизвестен извършител. Спори се
този паркинг дали отговаря на понятието
„охраняем“, съответно дали така извършеното
отнемане на товара е или не е покрит застрахователен риск.
Факта на кражбата е установен от
разследващ инспектор от З.инспектори и технически консултанти , съгласно
представения доклад за изследване № 10801 / 18 от 02.10.2018г. от Г. З., във
връзка с изплащане на застрахователното обезщетение. Прието е, че загубата е
причинена от обявена кражба на 09.02.2018г. . Проучването е започнало на
12.02.2018г. Установено е кратко движение на превозното средство на 32.2 км., съответно
установено, че превозното средство с товара са паркирани на съответния паркинг,
както и къде точно се намира последния, като данните са предоставени от
полицията разследваща кражбата. Направен е извод, че камионът не е имал Д.П.Е.устройство,
тъй като не са им предоставени данните от последното. Обследван е и паркинга на
който е бил паркиран за през нощта камиона с товара. Установили са и са приели,
че опаковането и натоварването на стоките се считат за подходящи за посочения
вид транспорт, но паркинга на който е оставено превозното средство с товара не
отговарят на инструкциите на превозвачите относно използването само на охраняеми паркинги, тъй като е платен гараж без контролиран
вход, където единствената мярка за сигурност са 2 камери. Прието е, че
превозвача не е положил разумната грижа, която благоразумния превозвач би
показал при защита на стоката си. Във връзка с направеното оспорване по делото
е представен и доклад с положени подпис и печат на фирмата извършила
разследването.
По делото е изслушан свидетеля И.И., шофирал камиона с ремаркето на превозвача, втория ответник по делото, на когото е
възложен превоза на стоката от страна на възложителя С.М. АД. Същият твърди, че
му е възложено да извърши международен превоз от София до Атина, като целия ден
на 09.02.2018г. е бил в С.М. АД, за да бъде натоварен, като е влязъл около 8
часа сутринта и си е тръгнал около 19 часа. По тахограф
се е получавало ако да спре някъде около Благоевград, ако започне превоза
веднага след натоварването и поради непознаване на тамошните паркинги е решил
да остави на паркинг в София камиона с товара и да тръгне сутринта. Оставил го
е на местодомуване на паркинг находящ
се на бул.*****№ ***, който паркинг и друг път е ползвал от около 15 години . Отивайки на сутринта около 7.30 да започне
превоза установява, че ремаркето го няма, а влекача е там. Влекача е имал
защита и не са могли да го извадят от гаража, но е била разбита кабината и и
самия влекач е бил изместен, а ремаркето с товара го нямало. Свидетеля
установява, че гаража има четири камери и той е оставил камиона и ремаркето така,
че да се вижда от камерите. На сутринта, когато е установил, че ремаркето
липсва е поискал от охраната и е изгледал записите. Същите после са били иззети
от разследващите, както записи са получени и от спедиторската фирма. Самия той
е установил, че три от камерите са били заглушени /показвали една и съща
картина/ и само една от тях е работила.
От записа на тази единствена камера той е видял, как ремаркето е изведено със
бяла Скания, но номера й не се е виждал. Това е
станало около 21 часа вечерта. От показанията на свидетеля се установява, че този гараж е ограден, като в някои части оградата е
прозирна. Предвид, че по-голяма част от домуващите
там превозни средства са познати, няма записване на входа кой кога влиза и
излиза, наред с това на самия вход има пункт за годишен технически преглед
автомивка, която работи само до 18 часа и според свидетеля може в паркинга да
влезе влекач без да бъде забелязан. След
констатиране на кражбата веднага се е обадил на тел.112 и наред с това е
уведомил и спедитора, възложил му превоза. Самият шофьор твърди, че доколкото превозваческата фирма е на съпругата му, т.е. и негова, той
е следвало да има договор с този паркинг за местодомуване,
тъй като това е едно от изискванията за да се издаде лиценз на фирмата за
осъществяване на международни превози. На този паркинг той е оставял свои
превозни средства от 15 години и нищо не му се е случвало. Паркинга има физическа охрана, но тя е в движение. Не
знае в България паркинг, на който охраната да има оръжие, нито пък паркинг,
който да поема отговорност за превозното средство, което е приел за местодомуване.
Предвид на горните факти установени
чрез свидетелските показания съдът приема, че превозвача не е спазил
изискването да остави превозното средство с товара да местодомува
на охраняем паркинг. Видно от показанията по-горе,
след като на самия вход влизат външни превозни средства за множество услуги –
мивка, ГТП, коли за събиране на боклук на Столична община и по преценка на
самия свидетел, свободно може да влезе и излезе голямо превозно средство без да
бъде забелязано, както и е станало, то съдът приема, че за този паркинг не може
да се приеме, че той отговаря на понятието охраняем,
независимо, че е ограден и има камери, заснемащи ограденото пространство. Дори
физическата охрана, макар и налична, не проверява влизащите и излизащи превозни
средства. В общите условия на сключената между превозвача и застрахователния
договор за имуществена застраховка няма определение за охраняем
паркинг, макар и застрахователя да е предвидил като изключен застрахователен
риск в чл.15.6 от ОУ оставяне на превозвания товар на неохраняем
паркинг.
По делото е прието основно и
допълнително заключение на ССЕ, на в.л.П.. От първоначално приетото заключение
се установява, че възложителя на превоза С.М. АД е заплатило застрахователна
премия К.И.Б. ООД във връзка с процесните четири фактури
в общ размер от 8 799.40 евро на дата 28.02.2018г., като сумата е
заплатена по банкова сметка ***. Преди изплащането тези суми са били осчетоводени като дължими застрахователни
премии във връзка със „застраховка скраб“- 1 148.54 евро и „застраховка готова продукция“ - 7650.86
евро през м.02.18г.. Същите са по застрахователна полица 2 със срок на
валидност 01.06.2017г. до 01.06.2018г., която е транспортна застраховка /
полица Мастър карго –
превоз камион + по въздух + железопътен
+ сухопътен/. Вещото лице е установило въз основа данните в
счетоводството на С.М. АД въз основа на щета 10801/2018г. К.И.Б. е заплатило от
своята банкова сметка ***ъзложител на превоза в П.Б.АД
на дата 23.11.2018г. сумата от 126 816.95 евро, която сума съответства на
общата стойност на четирите фактури за
стоката по превоза възлизаща в размер на 105 670.79 евро и
20 % ДДС / цени на фактурата за покупка + 10 до 20 % или общ сумата е тази от
126 804.96 евро обезщетение и 12 евро такса
.
С допълнителното ССЕ в.л.П. на
основа представени й извлечение от сетълмент система
за разплащане установява, че Т.М.К.С. ЛТД / ТМК/ плаща чрез заплащане по сметка
на трето лице – фирма R.
G. дължимото към К.И.Б. ООД, изплатено от него застрахователно
обезщетение, като заплаща на 12.04.2019г. / след завеждане на иска / сума в размер на 163 184.19 евро, като в
тази сума се включва задължението възникнало от изплатеното обезщетение към С.М.
АД в размер от 126 816.95 евро и сумата от 36 367.24 евро свързана с
други плащания между застрахователя и фирмата брокер на застрахователни услуги.
Изводите, че са приети тези плащания и погасени тези задължения на
застрахователя към неговия брокер вещото лице прави въз основа на извлечение №
05 от сетълмент системата и извлечение № 7 от сетълмент
системата, което е съгласието на Л. брокера да изплати обезщетението към
застрахования от негово име т.е. от името на застрахователя. Реално няма
извършено плащане, а е извършено прихващане. Сумата дължима от F.G.на К.И.Б. ООД от името на ТМК не
е платена реално, защото К. има предходно задължение към плащащия F.G.и вместо да го плати в пълен
размер, от него се приспада, това което му се дължи от застрахователя Т.М.К.С.
и К. заплаща само сумата от 285 028.64 евро . С това плащане се приема, че
задължението на Т.М.К.С. към К.И.Б. ООД се счита погасено. В подкрепа на изводите на вещото лице по
делото са представени извлечение от споразумениие във
връзка със договорени условия за услуги по водене на искове е и събиране на
вземания между застрахователя , брокера
и трето лице F.G.в
което последния е посочен като независим международен брокер по застраховане и
презастраховане, извлечения от архивни банкови сметки, както и разменена
кореспонденция, запитване за претенции с резюме на транзакции с потвърждаване
на извършените разплащания между отделните застрахователи на Л. и техните
брокери.
По делото е прието СТЕ на в.л.Р.,
във връзка с оспорване
на документите установяващи материалната легитимация на ищеца и представените на диск техни копия от документи. От така приетата експертиза се установява,
че оспорените СЕРТИФИКАТ за застрахователна полица на Л. / ТМК сключена със
застрахован С.М. с покритие за периода 01.06.2017г.-
01.06.2018г. и под застрахователна полица – удостоверение от 09.02.2018г. с ОУ
на гърба й/ доказателства т.2 и т.4 по описа на исковата молба не са подписани
с електронен подпис със сертификат от изп.директор на
К.И.Б. ООД, т.е. не са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на
чл.3,т.12 от Регламент ЕС № 910 от 2014г., който от своя страна е приравнен на
саморъчно положен подпис. Видно от обясненията на вещото лице в о.с.з. на
06.10.2021г.върху документите е положен подпис и печат, които са изработени в
готов електронен формат от електронен дизайнер и се поставят, когато се касае
за повече документи. Същите не се равняват на електронен подпис и не може да се
прецени в кой момент са положени върху изследваните документи. Универсалния
електронен подпис така наречен обикновен електронен подпис не се ползва от
години, но той също представлява цифрова информация.
При
така обсъдените по горе доказателства приети по делото и установена фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
По
главния иск с пр.осн.чл.410 вр.чл.419 КЗ :
Съдът приема, че по делото се
установява процесуалната легитимация на ищеца, като акционерно дружество с местоседалище Англия и Уелс. Съдът приема, че същият обаче
не установява материално-правната си легитимация въз основа на представените
писмени и електронни документи и заключенията приети по делото. Ищецът не установява по безспорен начина да се
е суброгирал в правата на застрахованото при него дружество
изпращач по превозния договор, по който товара е откраднат. Представените по
делото писмени документи и електронни такива – сертификат установяващ условията
на рамкова полица, наименован сертификат на Л. и
отделни сертификати във връзка със сухопътния превоз и този по море нямат
положен подпис – саморъчен или квалифициран електронен подпис на техния издател.
Положен е електронно вмъкнато дизайнерско изображение на подпис и печат на
застрахователния брокер К.И.Б., действащ като представител на ищеца Т.М.К.С..
Съобразно приетата по делото техническа експертиза така поставения подпис и
печат не се приравняват на електронен подпис, но поставянето им по този начин е
практика, когато се издават множество документи. Самите сертификати при така
положените подписи от брокера сключил застраховката са оспорени и от двамата ответници. При това оспорване в тежест на ищеца е, доколкото
се касае за частни документи изхождащи от него, или свързани с неговия
материален интерес, същият да установи наличието на редовно сключена
застрахователна полица в писмена форма, с подписи от всяка от страните – било
саморъчен, било квалифициран електронен, положени от ищеца като застраховател/ или негов брокер/ и
застрахования изпращач на товари. Въпреки предоставените възможности ищецът не
представи годни доказателства, с които по безспорен начин да се установи
редовно сключена застраховка. Фирмата брокер е гръцка, макар и
представителството на застрахователя да се урежда от Английското право. Дори и
да приемем, че застрахователния сертификат се издава по английското право и така полагания печат с
подпис, в своето електронно възпроизвеждане могат да служат за електронен
подпис по английското право, то при оспорването му, следваше да се удостовери
това обстоятелство от третото лице, положила по този начин подписа върху
сертификата, т.е. да се потвърди неговото издаване от законния представител на
брокера издал сертификата. Съдът намира, че именно това следва при тълкуването
на английския закон за електронните съобщения от 2000 и на представеното по
делото извлечение от същия -7 Електронни подписи и свързани сертификати. Такова
потвърждение не се представи. Не се представи и потвърждение от страна на
брокера, който е извършил плащането на обезщетението , макар и съобразно
сертификата същият да не е с правата да извършва разплащания по обезщетенията,
да му е било възложено плащане и съответно да му е било възстановено платеното обезщетение. Суброгационното писмо е издадено на името на брокера. Дори
и да се приеме, наличие на редовна застраховка предвид платените застрахователни
премии по конкретния международен транспорт и изплатеното от брокера
обезщетение съдът намира, че ищецът не установява по безспорен начин, че като
застраховател е възстановил изплатената от брокера обезщетителна
сума към пострадалия застрахован. За възстановяване
на сумите чрез плащане към трето лице , чрез потвърждения на сетълмент разплащания към него и последващо
прихващане прави извод допълнителната ССЕ. От една страна потвърждаване на тези
плащания изхождат едностранно от страна на ищеца и от друга е налице оспорване от страна на ответниците на всяко от тези писма, представляващи
разяснения към извършени сетълменти . По Българското
право прихващане може да се извърши между две еднакви, насрещни, безспорни и
ликвидни вземания. В конкретния случай нямаме две насрещни вземания, а опосредени вземания чрез едно трето лице. Съдът намира, че
при изхождащите от ищеца издадени документи, и при тяхното оспорване, без потвърждение от брокера издал сертификата и
изплатил обезщетението, че сумата се явява погасена като задължение към него не
би могло да се приеме, че това се установява по един безспорен и категоричен
начин. Съдът намира, че това е необходимо, доколкото макар и брокера да е трето
за спора лице, същият е издал сертификата и изплатил обезщетението и е получил суброгационно писмо. Извършените последващи
разплащания са след датата на исковата молба, същите са със суми различни от
исковата, изявленията за същите са от страна на ищцовото
дружество, без да е налице потвърждение от страна на дружеството брокер, за да
се приеме, че не то, а ищцовото дружество като
застраховател встъпва в правата на
пострадалия чрез кражбата застрахован. Предвид
на тези съображения съдът намира, че по делото не се установява по безспорен
начин, че ищецът се е суброгирал в правата на
застрахования С.М. С.А. на осн.чл.410 КЗ.
По делото е безспорно, че
ответното дружество е застраховател на дружеството превозвач, по конкретния
договор за превоз, което се установява и от представената по делото
застрахователна полица с предмет „Отговорност на превозвача на товари по
шосе“. Видно от представените по делото
общи условия за този вид застраховка в т.15.6 като изключен застрахователен риск е
предвидена кражба на превозното средство, съответно товара,ако е извършена на неохраняем
паркинг. Както се обсъди и по-горе съдът намира, че в конкретния случай
паркинга не може да се приеме за охраняем след като в
него може да влезе влекач с ремарке и да излезе без да бъде забелязан от
охраната. Съдът съобразява определението за охрана на товари дадено в
чл.11,ал.1 от Закона за частната охранителна дейност, който предвижда, че
охраната на имущество на физически или юридически лица, представлява дейност по
неговата физическа защита от противоправни
посегателства , както и по тяхното предотвратяване и пресичане. Съгласно чл.13, ал.1 ЗЧОхр.Д
охраната на имуществото се осъществява от обособен екип от изпълнители на
охранителна дейност, като съгласно чл.11,ал.2 ЗЧОхр.Д
охраната на имуществото може да предвижда осигуряване на пропускателен режим в
охраняваните обекти и / или извършване на видеонаблюдение
или мониторен контрол. В конкретния случай не се установи какви са били
задълженията на екипа от охранители в паркинга на П. – 5 ООД , бул.********,
където е бил оставен влекача и ремаркето на фирмата превозвач. Макар и да е
имало екип от охрана и мониторен контрол и видеонаблюдение,
в този паркинг влизането и излизането е свободно и съответно може да влезе и
излезе всяко превозно средство незабелязано. В този случай не може да се
приеме, че имаме ефективна охрана на оставеното на този паркинг имущество.
Отделните видове използвани средства за охрана следва да са свързани и да се
използват по начин, че общия ефект да даде сигурност и да осигури безопасност на имуществото оставено в този
паркинг. В конкретния случай като краен резултат имаме незабелязано влизане и
излизане от паркинга и изнасяне и открадване на товара възложен за превоз, поради което не може да се приеме, че
паркинга предоставя ефективна защита на имуществото и превозните средства,
които се оставят за местодомуване на този паркинг. С
оглед на това съдът приема за основателно направеното от първия ответник
възражение, че фирмата превозвач е нарушила изискването на чл.15.6 от общите
условия, тъй като товара е оставен по същество на неохраняем
паркинг. В резултат на това настъпилото събитие – кражба на товара по трите
товарителници, чрез открадване на цялото ремарке има характер на изключен
застрахователен риск по раздел ІІІ – Общи изключения на ОУ на застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Предвид на тези изводи съдът
намира, че както ищеца не установява да се е суброгирал
в правата на пострадалия изпращач по превозния договор, така не се установи да
е възникнала и отговорност за застрахователя на дружеството превозвач, предвид
че възникналото събитие – кражба на ремаркето и товара от неохраняем
паркинг е изключен застрахователен риск.
Главният иск с пр.осн.чл.410 вр.чл.419
от КЗ следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Акцесорния
иск за мораторна лихва към тази претенция също следва
да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Предвид отхвърления главен иск
съдът следва да разгледа и предявения при евентуалност
иск с пр. осн.чл.17 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки и претенцията за лихви върху обезщетение
с пр.осн.чл.27 от Конвенцията.. Съгласно цитираната
норма от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната и частична липса на
стоката от момента на приемането й за превоз. В конкретния случай по делото се
установи по безспорен начин както от Постановление от м.май 2018г. за спиране
на разследването, така и от свидетелските показания на шофиралия влекача с
ремаркето свидетел , че същият е получил стоката от превозвача и същата е била
открадната от паркинга на който камиона с ремаркето са били паркиране, преди да
започне превозът на стоката към Гърция.
Съдът намира, че отговорността на превозвача в конкретния случай не е
изключена, тъй като намира, че кражбата е могло да бъде избегната, ако камиона
е имал джи пи ес, чрез който да може да се проследява
движението на камиона и ремаркето и ако след натоварването му камиона с
ремаркето са били оставени на паркинг, който да бъде охраняем,
като под това се разбира с охрана отчитаща влизащите и излизащи автомобили в
мястото за паркиране, наред с оградата и поставените камери. Възможността на
свободно влизане и излизане на всеки един камион без неговия отчет съдът
намира, че не отговарят на изискването за охраняем
паркинг. Отговорността на превозвача е към изпращача или към неговия
застраховател. Доколкото обаче ищецът не установи по безспорен начин да е
заплатил той дължимото застрахователно обезщетение за покриване на щетите на
изпращача от загубата на товара и да се
е суброгирал в правата на пострадалия по безспорен
начин, както се обсъди по-горе при главния иск, които мотиви са относими и към разглеждането на настоящия иск, то този
евентуален иск също се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Акцесорния иск за лихва по чл.27 от
Конвенцията като последица от иска за обезщетение също се явява неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
По разноските : Всяка една от
страните претендира разноски, като ищеца и втория ответник представят списъци
по чл.80 ГПК. При този изход на процеса разноски на ищеца не се следват изцяло,
а на първия ответник се следват разноски за юр.възнаграждение
в размер на 300 лв., а на втория ответник за адв.възнаграждение
в размер на 6 500 лв. Разноските и на двамата ответници
следва да им се присъдят изцяло. Ищецът е направил възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение на представителя на втория
ответник. Същото съдът намира за неоснователно. При този материален интерес
минималното възнаграждение е 5 381.69 лв. и 200 лв. за трето и четвърто
заседание или 5581.69 лв. Договореното адвокатско възнаграждение е близко до
минимума.Сложността на спора и упражнената адвокатска защита, която надхвърля минималните процесуални
действия по едно дело, са такива които предполагат адвокатско възнаграждение
над минималното, поради което съдът намира, че сумата от 6 500 лева не е
завишена в конкретния случай и не следва да се намалява, а да се присъди
изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.410
вр.чл.419 от КЗ предявен от Т.М.К.С.
ЛТД №*******ТР на О.К.Ф.С., Лондон , съд.адрес ***, офис 13-14, адв.дружество „В. и ко“ срещу „Д.З.“
АД ***.********за заплащане на обезщетение в размер на 105 670.79 евро, за
претърпени вреди от застрахован С.М. АД от кражба на товар предаден за превоз
на С.Т.ООД на 09.02.2018г. по поръчка №
47729 от 09.02.2018г., както и искът по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.17
и искът с пр.осн.чл.27 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки
предявени от Т.М.К.С. ЛТД №*******ТР на О.К.Ф.С., Лондон , съд.адрес ***,
офис *** адв.дружество „В. и ко“
срещу „С.Т.“ ЕООД *** за заплащане на
обезщетение в размер на 105 670.79 евро, за претърпени вреди от
застрахования С.М. АД от кражба на товар предаден за превоз на С.Т.ООД на
09.02.2018г. по поръчка № 47729 от
09.02.2018г., както и за законната лихва
върху главницата от предявяване на
исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.М.К.С. ЛТД №*******ТР на
Обединеното К.,Ф. с., Л.. , съд.адрес ***, офис **, адв.дружество
„В. и ко“ да заплати на „Д.З.“ АД ***.********сумата от 300 лв.
/триста лева / разноски за настоящото съдебно производство за юр.възнаграждение на осн.чл.78,ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Т.М.К.С. ЛТД №*******ТР на О.К.,Ф.
с., Л. , съд.адрес ***, офис 13-14, адв.дружество „В.
и ко“ да заплати на „С.Т.“ ЕООД *** сумата от 6500 лв. / шест хиляди и петстотин
лева / разноски за адв.възнаграждение за настоящото
съдебно производство на осн.чл.78, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 седмичен
срок от съобщаването му пред Апелативен съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :