РЕШЕНИЕ
номер …... ... .../ …...05. 2015, град В.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
на шестнадесети
април Година 2015
в публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията
(определен на случаен принцип)
търг. дело
номер N196 по описа за 2015 год,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано като КОЛЕКТИВЕН ИСК,
подлежащ на разглеждане по реда на глава 33 от ГПК, предявен от КОМИСИЯТА
ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК *********, гр. С., пл. ***, представлявана от
председателя Д.Й., чрез ст. ю.к. Н. срещу „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********,
гр. В., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на УС П.Т.П.В.М.Б.Р.Г.Ц.,
чрез ю.к. Х..
С
определение № 697/19.2.2015г ( след отмяна на прекратително определение,
постановено по първоначално образувано т.д. 962/14г на ВОС) е приета за
разглеждане само претенция за прогласяване на
нищожност на неравноправни клаузи
на чл. 38 ал. 4 и чл. 38 ал. 9 от Общи условия на договор за пренос на
електрическа енергия( редакция по Решение ОУ-060 от 07.11.2007 и ОУ-004 от
06.04.2009г на ДКЕВР), както и следващото
се от уважаването й акцесорно искане за задължаване
на ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение.
Ищецът твърди, че в
прилаганите от ответника спрямо потребителите общи условия на осъществявана
услуга по отчитане на количествата на доставената енергия, през разпределителна
мрежа до присъединени обекти на битови абонати, е уредена възможност на
доставчика, да задължи клиента да заплати престация, която не е фактически
получена. Общите условия предвиждат
изготвяне на служебна корекция на показания на измервателните уреди, отчитащи
пренесена до потребителя енергия, при наличие на неправомерно въздействие върху
средство за търговско измерване или неправомерно присъединяване към мрежата,
както и наличие на техническа неизправност на измервателното средство или
повреда или неточна работа на тарифен превключвател. Конкретно посочените от
ищеца клаузи уреждат възможност в тези хипотези доставчикът на мрежови услуги
да коригира грешно измерени или съответно неизмерени данни по вече осъществен
отчет за минал период, за който е уговорено, че ако параметрите на
потреблението не може да се установят точно, се определя по времеви параметри от определени обективни
обстоятелства – монтажа на измервателното средство или предходна проверка, но
не повече от 180 дни. Като счита, че корекцията на сметките, предприемана
едностранно от доставчика без отчитане на реалното потребление само въз основа
на обективен факт на неточност в отчета противоречи на виновния характер на
договорната отговорност и нарушава равнопоставеността на страните, ищецът
претендира неравноправните клаузи да бъдат установени като нищожни.
По
същество поддържа доводите си за договорни правила, наложени с общи условия,
които позволяват на доставчика на услугата да определи едностранно размер на
компенсация без потребителя да може да влияе върху размера й, като оспорва
относимостта на позоваването на произнасяне на административен орган, въвел
нормативни правила, уреждащи такава възможност. Моли предявеният колективен иск
да бъде уважен.
Ответното
дружество оспорва иска, като се позовава на съответствие на предложените на
потребителите договорни условия с изрично призната от закона възможност за
коригиране на отчет на неизмерена, неправилно или неточно измерена енергия,
доставена през разпределителна мрежа, поради неправомерно въздействие върху
уредите или неправомерно присъединяване. Позовава се на нормативен акт (ПИККЕ),
чието действие според ответника по право замества заварените клаузи от общите условия, действали към
момента на издаването на правилата. Възразява по неравноправния характер на
клаузата за корекция, като сочи, че пресмятането на количества за вече отчетен
срок е въведено по начин, позволяващ както увеличаване, така и намаляването на
показанията, в който случай вместо да се задължава потребителя, задължение за
връщане на надплатени суми ще възникне за доставчика.
По
същество представителят на ответника отново повдига възражение за липса на
интерес от установяване на нищожност на клауза, вече заменена от ПИКЕЕ. Оспорва
възприемането на допълнително начислените количества като санкция и пояснява,
че корекционните сметки отразяват потребена,
но неотчетена доставена и съответно използвана от потребителя енергия, като причините
за липсата на отчет са чисто технически и не зависят от поведението на
потребителя. Моли за пълно отхвърляне на установителния иск.
Страните
претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци по реда на чл. 80 ГПК
на ищеца (л. 99) и ответника (л. 102).
По
делото не са упражнени права от други лица за включване в процеса или
изключване от участие в рамките на срок, определен по реда на чл. 382 ГПК и разгласен в централен (вестник
“Труд” на 29.08.14 и 12.09.14г) и местен ( вестник „Народно дело“ на 27.08.14 и 03.09.2014г) ежедневник и на
Интернет страницата на КЗК.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в определение №1167/27.03.2015г.( л. 91), след зачитане
на действията преди отмененото прекратяване на т.д. 962/14г. по определяне на
легитимацията на ищеца по чл. 381 ГПК и индивидуализацията на кръгът от
евентуално увредени лица (определение № 2159/02.06.14г на л. 93 от т.д. 962/14
на ВОС), като съдът е приел, че предявяване на установителния иск попада в
кръга на специално правомощие по чл. 148
ал. 4 и чл. 186 ал. 3 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) на специализирания държавен орган за защита на
правата на потребителите, съответно като държавно учреждение, специализирано на
осн. чл. 165 ал. 3 т. 3 ЗЗП, ищецът
разполага с възможности за сериозна и добросъвестна защита на интересите
на потенциално засегнати от неравноправни клаузи и практики при позоваване на
такива клаузи потребители. Бюджетната обезпеченост на дейността на този орган
обосновава и възможността той да понесе тежестите, свързани с настоящия процес.
Възражението за недопустимост на установителния иск поради липса на
интерес, отпаднал след въвеждане на нормативен акт, изключващ действието на
спорните клаузи е било прието за неоснователно в окончателно определение №
77/02.02.2015г по ч.т.д. 35/2015г на ВАпС. Независимо, че към настоящия момент доставчикът на
мрежови услуги е оповестил допълнително и прилага спрямо потребителите друга
редакция на общите условия, интерес от установяване на неравноправност на
клаузи, използвани в предходен момент и при завеждането на иска съществува
поради наличието на непогасени задължения на потребителите, основани на
предходната редакция – предмет на настоящото установяване.
По-подробно изложение на фактическите твърдения и правната
квалификацията на претендираните права, респективно насрещните възражения, са обявени окончателно в устен доклад от
съдебното заседание на 16.04.2015г. (л. 103), с който е утвърден първоначалния
проект, обявен на страните( л.93-94).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между
страните няма спор, че към момента на предявяване на иска (28.05.2014г)
ответното дружество е предлагало услугите си на потребители със съдържание,
установено като раздел 2 от Общ договор за снабдяване и разпределение на
електрическа енергия, сключен в съответствие с действаща към 2009г редакция на
чл.98 б.В от ЗЕ, одобрен с решение на ДКЕВР ОУ - 060 от 07.11.2007г., като Общи
условия (ОУ) на договорите за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД (сега с наименование
„ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“АД). С Решение на ДКЕВР ОУ – 004 от 06.04.2009г. съдържанието е изменено именно по отношение
на процесната разпоредба на чл. 38. Влизането в сила на тези общи условия не е
обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и съдът
приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им
публикуване( в. „Дневник” и в.„Черноморие” и в.„Янтра днес“ в броя от
30.11.2007г), като действието им се разпростира автоматично върху заварените
при въвеждането им правоотношения на доставка на ел. енергия по аргумент от
чл.64 чл.1 и чл.5. Спорната разпоредба на чл. 38 от ОУ, е била оповестено в
един централен и един местен вестник,
съответно във. и във в.”Дневник” и в.”Черноморие ” и в.„Янтра днес“ от
17.04.2009г.
Като
лицензиран оператор на разпределителна мрежа, използвана за доставяне на
продадена от друг търговец- лицензиант електроенергия
за използване от битовите потребители – собственици и обитатели на електрозахранени чрез тази мрежа обекти, същественото
съдържание на услугата, предоставяна от този търговец се изразява в отчитане на
употребените (съответно продадени и подлежащи на заплащане) количества, чрез
съответно средство за търговско измерване. Крайната цената, която потребителите
заплащат (при държавно регулиране на единичната стойност) се определя само и
изключително, чрез показанията на уреда, поставен от оператора на мрежата и
осъществените от него действия по текущ отчет.
Процесната
клауза в общите условия е част от регламентацията на правото на
разпределителното дружество да коригира стойности на вече отчетени показания на
измервателния уред, ако се установи че е извършена доставка на изобщо
неизмерена или неправилно отчетена(неточно измерена) енергия, достигнала до
обекта на потребителя. Конкретните фактически хипотези, водещи до този резултат
са посочени, както следва: наличие на неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване, водещо до погрешно извеждане на показания в отклонение
от действително измеримите стойности(чл. 38
ал. 2 ОУ, вр.
чл. 38 ал.3 т.1 при точен измерителна грешката и т.2 в останалите
случаи); неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа без средство
за измерване или чрез заобикаляне на иначе изправното средство (чл. 38
ал. 2 вр. ал.3 т.3 ОУ); както
и обективна техническа неизправност на средствата за търговско измерване( чл.
38 ал. 6 ОУ) и повреда или неточна
работа на тарифния превключвател( чл. 38 ал. 7 и 8 ОУ). За всяко от тези
хипотези е фиксиран и съответен корекционен коефициент
или математическа методика за
приравняване на отчетените вече, респективно изобщо неотчетени, показания,
изведени от средството за търговско измерване към количеството, което е
следвало да се отрази в отчетите на разпределителя като потребено,
ако липсваше основанието за корекция.
Именно
при прилагането на тази методика е
въведен и период на коригиране на вече оповестен от търговеца отчет(съответно и
подаден като количество за фактуриране
на цена на продадена енергия на търговеца- краен снабдител). Двете алинеи на
чл. 38, за които ищецът твърди, че представляват неравноправни клаузи,
предоставят на разпределителя възможност да коригира показания, отчетени не
само когато периода на грешно отчитане или неотчитане) може да бъде установен,
но и когато времето на невярно отчитаните показания не може да се установи с точност.
В тази хипотеза търговецът има право на корекция за период от не повече от 180
дни, броено от датата на констатирано основание за корекция, назад до монтажа
на измервателното средство или следваща метрологична проверка, респективно до
предходен период на коректно измерване.
В
хода на прилагането на това съдържание на общите условия е променена
нормативната уредба, като от 17.07.2012г. се прилага чл.98а т.6 на Закона за
енергетиката, допускащ принципно корекция на сметка и по-специално на корекция
на сметка в полза на двете страни по доставката на енергия, включително и
водеща до увеличаване на сметката на потребителя в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху измервателните системи. Начинът, по който тази корекция следва да се
осъществи обаче, законодателят е уредил, чрез законова делегация, като е
препратил към нормативен акт, издаван от регулаторен държавен орган (чл. 83
ал.2 ЗЕ). Такъв акт, уреждащ правилата
за измерване на количеството електрическа енергия(ПИКЕЕ) е приет с Протокол№147 от 14.10.2013г на ДКЕВР. Корекционната процедура, уредена с чл. 48 и 49 на този нов
нормативен акт възпроизвежда идентични фактически хипотези на основанията за
промяна на показанията(липса на средство за търговско измерване, или наличие на
средство, което не измерва или измерва с грешка; повреда или неточна работа на
тарифния превключвател) и изчислителните коефициенти, но допуска прилагане на
корекция за период от не повече от 90 дни. По-ранната редакция на ПИКЕЕ, приета с Решение
№ П-1 от 10.04.2007 г. на ДКЕВР и действала при одобрението на процесното
съдържание на чл. 38 от ОУ е допускала при наличие на установена грешка в измервателна
система определяне на отчетено
количество по процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на
електрическа енергия.
По
повод на изследването на интереса на ищеца е установено, че
дружеството-доставчик на мрежови услуги
е предприело изменение на общите условия, провело е обществено обсъждане и е
внесло за одобрение проект, който се е отклонявал от нормите на ПИКЕЕ, поради
което регулиращия пазара орган е дал указания за отстраняване на частта,
уреждаща корекционни процедури. Въпреки несъгласието на лицензианта
с предписаните корекции, който е обжалвал административния акт, по реда на чл.
130 ал.1 т. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката ДКЕВР с
решение № ОУ- 05/21.07.2014г е одобрил
служебно коригираните общи условия, като е съобразил противопоставянето на КЗК и
омбудсмана срещу частта от проекта, уреждаща корекции
( чл. 27 – 47 от подложения на обсъждания проект). Съдът установява, че понастоящем
ответното дружество прилага в отношенията си с потребителите, след съответната
им разгласа(във в. „Новинар“ и в. „Народно дело“ на 08.0814г), вкл. и чрез
оповестяване на страницата в Интернет, новата редакция на общи условия,
наложена от регулатора, която в чл. 27, препраща пряко към нормативен акт (ПИКЕЕ)
относно приложимия спрямо потребителите ред за измерване , отчитане и корекции
на отчета на доставените през мрежата количества енергия.
Въз
основа на тези факти съдът съобразява, че възраженията на ответника са
неоснователни. Въвеждането на нова нормативна уредба наистина е предвидено в
чл. 66 ал.3 от процесните общи условия като основание за заместване по право на
клаузи, които противоречат на новия закон. Дори и да се приеме, че след
12.11.2013г (обнародване на ПИКЕЕ) процесните две алинеи на чл. 38 от заварените
ОУ не са се прилагали по право, до тази дата доставчикът на мрежова услуга е можел
да налага на потребителите корекции именно въз основа на спорните клаузи.
Претенции за вземания произтичащи от тези уговорки, приложени от доставчика
преди 12.11.2013г още съществуват и потребителите имат интерес от разрешаване
на въпроса относно действителността им за целия период на действието им.
Съответно и предмета на установяването следва да се ограничи до преценката на
твърдяната неравноправност на клаузите, а не на нормите, които са изключили
действието им. По същите съображения без
значение за процеса по този иск са и новонастъпилите
факти по приемане на нови общи условия.
Клаузите
са установени като съдържание на общи условия, изготвени от търговец, приложими
директно спрямо потребителите без последните да изразяват изрично съгласие. Този
начин на уреждане на съдържание на правата и задълженията на насрещните страни
изцяло изключва спорните клаузи да са уговорени индивидуално. Напротив налице е
именно визираната в чл. 146 ал.2 ЗЗП хипотеза на изготвени предварително общи
условия. Обстоятелството, че съдържанието на предложението на търговеца е било
съгласувано с държавен орган, действащ като регулатор на пазара на тази услуга
не може да изключи потребителката защита, особено в конкретния случай на
процедура, проведена преди въвеждането на закрилата на крайния клиент като
принцип в работата на този орган( с редакцията на чл. 23 т.10 от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г.). При приемане
на процесните разпоредби общите условия са били разглеждани от регулатора по
реда на действаща до 23.04.2013г НАРЕДБА за лицензиране на дейностите в
енергетиката(отменена), която предвижда обществено обсъждане на проекта,
съставен от доставчика, но резултатите от него се представят на регулатора само
за сведение. Едва с новата разпоредба на чл. 148 ал.2 от ЗЗП(в сила от
25.07.2014г.) съгласуването на предложените общи условия със специализирания
орган по закрила на потребителите (КЗК) е въведено като необходимо условие за одобряването
им от държавния регулатор.
При
преценка на съдържанието на клаузата съдът съобразява общите принципи на
общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в изпълнение на
чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да възприемат уредба,
при която включени неравноправни клаузи в договори между потребители и
доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът продължава да
действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално договорени, и
въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага съобразяване
на разясненията относно приложимостта на
Директива 93/13/ЕИО за договори при общи условия, в които е въведена клауза,
допускаща едностранна промяна на цената на услугата(С92/11), критериите за
значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (C-415/11 и С-226/12),
критериите за преценка на клаузите в контекста на целия договор ( С-472/11) и
интереса на страните от запазване на договора без евентуално установени
неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11).
Спорните
клаузи позволяват на доставчика да прехвърли риска от неточното или липсващо
отчитане на потребителя, като му предоставят право да получи възнаграждение
(инкорпорирано в крайната цена, събирана от другия лицензиант)
за услуга, чието изпълнение не е доказано с показания на измервателни уреди.
Без изричните уговорки в ОУ, компенсацията на неотчетените количества следва да
бъде търсена по общия ред, като търговецът понесе доказателствената тежест за
установяване на реално отклоненото от отчет количество, а в случай, че
действително потребената енергия не може да бъде
установена с обективни данни, размерът на обезщетението би следвало да се
определя по справедливост (Решение № 12 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
119/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева). Този предвиден
от законодателя ред за реализиране на права, е изключен с договаряне на
методика, при която доказването на отклонените от отчет количества е заменено с
прилагане на коефициенти за корекция на вече отчетени показания или съпоставяне
с предходен период на потребление. Принципно подобна методика е необходима за
определяне на размера на компенсиране на загубите на доставчик на стока, чието
физическо получаване от потребителя става чрез консумиране, без за него да
остават обективни следи. Допълнително обаче прилагането на корекционната
методика следва да е ограничено във времевите рамки на наличие на основанието
за корекция. В общите условия доставчикът обаче е въвел допълнителна възможност
за корекционен период да се приема не само точния
период на грешното измерване, но и презумптивен
период от датата на монтажа или последната извършена, противопоставима
на търговеца проверка на средството за търговско измерване до датата на
констатирането на грешката в измерването или неизмерването. Следва да се отчете,
че презумпционните предпоставки за третирането на
този период като период на неотчетено потребление изключват поведението на
самия потребител. Корекцията за минал период, според клаузите на чл. 38 ал. 4
ОУ, е уредена като последица от констатиран резултат, а не от установено
авторство на неправомерното вмешателство или незаконното свързване. Клаузата по
ал. 9 на същия член също свързва корекцията с обективна (непровокирана с външна
намеса) неизправност на средство, предоставено от самия доставчик. Във всички
случаи(както и самия ответник признава) корекцията се извършва без значение
дали потребителя или друго лице е причинило техническия резултат, посочен като
основание за увеличение на вече отчетените показатели. По този начин корекцията
остава изцяло в тежест на потребителя дори и той да няма субективно отношение
към неправилното или липсващото отчитане. Верно е, че
фактическите хипотези, пораждащи право на корекция сочат възможност за
ползване на неотчетени количества
енергия без заплащане от потребителя. Именно в тези случаи биха се увредили
интересите на доставчика, но корекцията ще има компенсационен ефект за тези
вреди само ако тази възможност е действително е реализирана и то за целия презумпционен период. Самото предвиждане на корекция за
период, в който неотчетено ползване се презумира, а
не се доказва, позволява доставчика да получи не само компенсация за неполучена
цена, но и да събере в повече цена за потребление което не е осъществено. В
този смисъл доводът на ответника, че правото на доставчика да коригира
показания за минал период не е санкционно за потребителя не може да се сподели.
Напротив, именно възможността винаги да се събере допълнително цена, независимо
кога е настъпило основанието за корекция, ясно сочи, че договорния регламент за
компенсиране съдържа и възможност за получаване на повече от дължимото за
неотчетеното потребление. Същевременно такава възможност в националното право (
а и като общ принцип на правото) е предвидена само като уговорена неустоечна клауза за определено недобросъвестно поведение
на насрещна страна. Само неустойката, като уговорено отнапред по размер
обезщетение за вреди, причинени на една от страните по договора от насрещна
страна, може да изпълнява и санкционни функции, като позволява на увредената от
неизпълнението страна да получи по-голяма компенсационна стойност от
действителния размер на претърпените вреди. За да има такъв характер обаче, корекционните суми следва да са обусловени от виновно
поведение на потребителя. Именно такава предпоставка не е уговорена, поради
което и доводът на ответника срещу зачитането на установената касационна
практика, изключваща основание за санкционна корекция без да се изследва вина
на потребителя не може да се сподели. Следва да бъде съобразено тълкуването на
клаузи , позволяващи на доставчика
на услугата да определи едностранно размер на корекция на сметката на
потребителя за ползвана електрическа енергия за изминал период като противоречащи
на общия принцип на справедливост и добросъвестност в договарянето, чието
частно проявление е и чл. 82 от ЗЗД. В този смисъл настоящият състав възприема
постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение №134/20.10.2011 год. по т. дело
№1119/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №79/11.05.2011г. по т. дело
№582/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №104/05.07.2010г. по т. дело
№885/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №165/19.11.2009г. по т. дело
№103/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №189/11.04.2011г. по т. дело
№39/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №26/04.04.2011г. по т. дело №427/2010г.
на ВКС, ТК, II т. о. ВКС.
Именно
фиксирането на възможност корекция да се извършва за период от 180 дни, без да
се съобразява дали през целия този срок правилният отчет на реалното
потребление е бил осуетен и то по вина на потребителя, представлява наложено от
доставчика едностранно с общи условия договорно преимущество, позволяващо
скрито санкциониране на потребителите за действия, които може и да не са
причинили лично. Като съобрази, че
допълнително начислените корекционни суми в
резултат на тази клауза, може да доведе или до заплащане на горница над реално потребеното, макар и неотчетено количество или до
прекъсване на изпълнението на доставката поради неуредени сметки ( чл. 24 ал.1
от ОУ), съдът приема, че прилагането на спорните две алинеи покрива изцяло
хипотеза на чл.143, т.18 ЗЗП, като подобна на изрично визирана неравноправна
клауза по т. 6 (позволяваща на доставчика да задържа сума, получена за
престация, която не е извършил, когато по своя инициатива прекратява договора).
Съответно и тези клаузи, следва да се считат за неравноправни и да се прогласят
за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Претенцията
на ищеца е основателна и следва да се уважи в цялост.
С оглед изхода на спора и
направеното нарочно искане от ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му репарира направените разноски по делото.
На
основание чл.385, ал.4 вр. чл. 187 т.1 ЗПП. от ГПК ответното дружество следва да бъде
задължено да оповести за собствена сметка решението, след влизането му в сила,
като публикува диспозитива на същото по ред, аналогичен на разгласяването на
началото на производството по колективния иск в централен (вестник “Труд”)
и местен ( вестник „Народно дело“)
ежедневник и пълния текст на интернет страницата си по начин аналогичен на
оповестените на потребителите действащи общи
условия(http://www.energo-pro-grid.bg/bg/Obshti-usloviya).
Съобразно изхода от спора,
съдът определя разноските в размер на 705,44лв, направени от ищеца, като ги
възлага на насрещната страна, съответно на заявените искания(л. 99) и
представени доказателства за направените разходи по цялото производство(
включително по преобразуването т.д. 962/14г) за заплатената такса и цена на
възложена разгласа на акт по чл. 382 ал.2 ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер равен на минимален адвокатски хонорар( чл.78, ал.8 от ГПК).
Мотивиран от гореизложеното,
и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на чл. 38 ал. 4 и чл. 38 ал. 9 от Общи условия на
договор за пренос на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД
(„Енерго-Про Мрежи” АД) в редакция по
Решение ОУ-060 от 07.11.2007 и ОУ-004 от 06.04.2009г на ДКЕВР,
като неравноправни клаузи чл. прогласяване на
нищожност на неравноправни
клаузи, на основание чл.146,
ал.1, във вр. с чл.143, т.18 вр. т.6 от Закона за защита на потребителите, по КОЛЕКТИВЕН
ИСК, предявен по реда на чл. 148 ал. 1 т. 4 и
чл. 186 ал. 3 от ЗЗП от КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК
*********, гр. С., пл. ***, представлявана от председателя Д.Й. срещу „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********,
гр. В., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на УС П.Т.П.В.М.Б.Р.Г.Ц..
ЗАДЪЛЖАВА
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. ***, след влизане в сила на решението да публикува за
собствена сметка диспозитива на същото в централен (вестник “Труд”) и местен ( вестник „Народно дело“) ежедневник и
пълния текст на интернет страницата си по начин аналогичен на оповестените на
потребителите действащи общи
условия(http://www.energo-pro-grid.bg/bg/Obshti-usloviya), на осн. чл. 187 т.1 ЗПП.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. ***, да заплати на КОМИСИЯТА
ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с адрес в гр. С., представлявана от
председателя В.З., сумата 705,44лв (седемстотин и пет
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване по реда
на глава 20 от ГПК в двуседмичен срок от връчването на преписа на пълномощници
на страните, с указанията в образец № 11
от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
Да се
обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн.
чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Окръжен съдия: