Р Е Ш Е Н И Е
№ 252/25.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1191 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с ЗПЗП
и е образувано по жалбата на И.Б.Д., ЛНЧ **********,***, подадена чрез адв. А. ***
против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/4210 от 15.11.2022 г. на Зам.-изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. София, за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие
на селските райони, за периода 2014-2020 за кампания 2020 г.
В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при
неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон. Моли се за
отмяна на обжалвания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. А., която по изложени съображения моли съда да уважи жалбата, като
основателна и доказана. Сочи, че уведомителното писмо е незаконосъобразно
поради липса на мотиви, представляващи фактическите и правни основания за
издаването му. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на
разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт М., оспорва
жалбата с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане
на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано с подаването на
заявление за подпомагане с УИН 13/170620/07247 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. Общата оторизирана сума за
получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК)
и след извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място
(съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, към което са подписани
общите и задължителните декларации.
Издадено е обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 г. след
подадено заявление от И.Б.Д., с което е заявила подпомагане за парцели с обща
площ 22,45 ха, с код на дейност БР10 – за биологично растениевъдство – за
полски култури, вкл. фуражни, и парцели с обща площ 2,78 ха, с код на дейност
БР12 – за биологично растениевъдство – трайни насаждения лозя и маслодайна
роза.
Оспореното уведомително писмо е връчено на жалбоподателя на
07.12.2022 г., видно от датата на изтеглянето му от системата за електронни услуги
(СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София (л. 47), а жалбата е директно подадена
пред съда на 20.12.2022 г., поради което същият е упражнил правото си на жалба в
законоустановения 14-дневен срок.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът формира следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ
на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от обжалването, адресат
на акта и чиито права и законни интереси са засегнати от него и е подадена в законоустановения
срок.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразена ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна
агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане
на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т.
13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове
и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е „процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите
за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове
съгласно законодателството на Европейския съюз“.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор
и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността ѝ и я представлява,
като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне
на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани
от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната
им компетентност. Ноторно известно е, че със своя Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022
г. Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния
директор В. И. К. правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма
по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания.
Уведомителното писмо представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с
чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването
му. Налице е императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите
на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята
на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност,
а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за
отмяна на административния акт.
В разглеждания случай, като фактически основания за издаване
на обжалваното уведомително писмо е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена
чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП)
на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени
със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. Други фактически, а също така и правни
основания, не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои
изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за подпомагане парцели
е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените схеми и мерки,
наложило и намаление на заявеното подпомагане, за да е възможна проверката за съответствието
на фактическите констатации с действителното положение. Нито от Таблица 1 с
изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“
и в частност колони от 14 до 22 – „Санкции и редукции на субсидията в лева“ към
същата, нито от приложените към преписката доказателства не са направени пояснения
кои законови изисквания жалбоподателят не е спазил и респективно не може да се установи
конкретното правно основание за намаленията, посочени в таблицата. От изброените
девет хипотези също не могат да бъдат извлечени данни коя от тях е приложена за
всяка една от мерките и схемите, по отношение на които е налице намаление на оторизираните
суми. Уведомителното писмо следва да съдържа конкретна информация за всеки един
парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за извършеното
намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината
за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването
на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяване
на конкретното фактическо и правно основание за извършената редукция с оспореното
уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни относими
констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Дори и в приложените към
преписката доказателства липсва излагане на фактическите основания за извършеното
изчисление на размера на финансовото подпомагане.
В оспорения административен акт, в посочената му част, липсват
и посочени правни основания. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени
хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва
плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания,
не могат да бъдат изведени и правните такива за издадения отказ. Съгласно чл.
170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството,
че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален, лежи върху
административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания
за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може
да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства
може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания
за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва
да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както
и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви
се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията,
по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт,
което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.
Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически
и правни основания, но е недопустимо мотивите да се допълват впоследствие в съдебна
фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната
преписка, към които актът препраща.
Предвид изложеното, съдът намира, че уведомителното писмо
е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни
фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва
да бъде отменено.
Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му
от съда, делото като административна преписка следва да се върне на компетентния
административен орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане
от И.Б.Д., с която са направени намаления и са отказани плащания на поисканата от
същата суми, съобразно указанието, дадено в мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане
за присъждане на разноски, Държавен фонд „Земеделие“ гр. София следва да бъде осъден
да заплати такива в размер на 1330 (хиляда триста и тридесет) лева, от които 10
лева държавна такса и 1320 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, предвид на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/4210 от
15.11.2022 г. на Зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. София,
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони, за периода 2014-2020 за
кампания 2020 г., с което на И.Б.Д. е отказана оторизация и изплащане на
финансово подпомагане по подадено заявление от нея заявление подпомагане за
парцели с обща площ 22,45 ха, с код на дейност БР10 – за биологично
растениевъдство – за полски култури, вкл. фуражни, и парцели с обща площ 2,78
ха, с код на дейност БР12 – за биологично растениевъдство – трайни насаждения
лозя и маслодайна роза.
ВРЪЩА делото като административна преписка на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявлението
за подпомагане на И.Б.Д., ЛНЧ **********,***, съобразно дадените указания по тълкуване
и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за
издаване на административния акт, считано от датата на влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на
И.Б.Д., ЛНЧ **********,***, сумата от 1330 (хиляда триста и тридесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (П)