О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260554
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 434 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
278 вр. чл. 538, ал. 2 ГПК и чл. 130, ал. 2 СК.
Образувано е по частна жалба
на
Ф.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, против Определение № 37/26.01.2021 г., постановено по ч.гр.дело №
50/2021 г. по описа на РС – Карлово, I н.с., с което е отхвърлена молбата
на жалбоподателката, в качеството ѝ на осиновител и законен представител
на малолетния С. З. А., ЕГН **********, за издаване на съдебно разрешение, по
силата на което молителката да изтегли от детския срочен депозит на малолетното
дете С. З. А. в „Първа инвестиционна банка“ – клон Карлово, IBAN: ***, сумата от 5 560 лв. за
извършване на ремонтни подобрения и оборудване на жилището. По изложените в
жалбата съображения се моли атакуваното определение да се отмени и да се
разреши тегленето на посочената парична сума от банковия влог на детето.
Настоящият съдебен състав
на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите в жалбата и като взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалбата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Районен
съд – Карлово е бил сезиран с молба от Ф.А.А. с правно основание чл. 130, ал. 3 СК да бъде разрешено изтегляне на парична сума в размер на 5 560 лв. от банков
влог на малолетното дете С.З.А., за извършване на ремонтни дейности и
обзавеждане на жилището в което живеят детето и молителката – негова баба.
Установено е, че молителката А. е осиновител, в условията на непълно
осиновяване, и законен представител на малолетното дете. Констатира се, че
молителката и детето живеят в къща, собственост на сина на молителката А. –
чичо на малолетното дете (бащата на същото е починал на 12.01.2016 г.). Твърди
се в молбата, че по искане на Ф.А. съдът по ч. гр. дело № 975/2020 г. по описа
на РС – Карлово вече е бил разрешил изтеглянето на сумата от 8 500 лв. от
сметка на детето за извършване на ремонтни дейности, за която сума се сочи, че
се оказала недостатъчна. По делото е представен доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“, видно от който служители на „Отдел закрила на детето“ са посетили
жилището на молителката и детето и са установели, че действително същото е в
лошо състояние и има нужда от ремонт, но и че липсват видими следи за
извършвани ремонтни дейност или закупуване на нови вещи, въпреки че изтеглянето
на сумата от 8 500 лв. е било разрешено именно за това. В тази насока, запитана
от служителите на дирекцията, молителката А. не могла да посочи и обясни за
какво са изразходвани основната част от изтеглените пари. Констатира се, че
подобни обяснение липсват и в настоящата молба и частна жалба, като единствено
се сочи, че парите на били достатъчни.
За
да отхвърли молбата по чл. 130, ал. 3 СК, Районен съд – Карлово е приел,
че доколкото с изтеглянето на исканата
парична сума нямало да се придобият равностойни имуществени права за детето,
т.е. нямало да е налице трансформация на имуществото му от същия или друг вид,
а ще се извършват ремонтни дейност в чужд имот, то тегленето на сумата от 5 560
лв. не било в интерес на детето. Тези съображения на първостепенния съд се
споделят в принципен план, но следва да се уточни, че по-доброто качество на
живот на малолетното дете С. З. А. също е в негов интерес. В този смисъл
независимо, че не се запазва имуществото на детето или се трансформира в друг
траен актив, то парите би следва да се изразходват за покриване на негови
нематериални потребности, поради което би било в негов интерес да се разреши
тегленото на сумата от банковата му сметка. Още повече като се има предвид и
голямата наличност по нея. Въпреки това обаче, съдът, за да уважи молбата,
следва да има известни гаранции, че тези пари действително ще се ползват за
удовлетворяване интересите на детето. Видно от данните по делото вече веднъж е
давано разрешение за теглене на парична сума от банковата сметка на С. З. А.,
която сума дори е била по-голяма от исканата с настоящата молба. В тази насока
следва да се отбележи, че твърденията на молителката А., че изтеглената сума от
8 500 лв. била недостатъчна, не се подкрепят от материалите по делото. Съгласно
доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ в жилището на бабата и детето няма
видими следи от ремонтни дейности. Самата молителка, нито в молбата си по чл.
130, ал. 3 СК до Районен съд – Карлово, нито с настоящата частна жалба, описва
за какво точно са използвани изтеглените 8 500 лв. и какви ремонтни дейности са
извършени с тях, за да се претендира теглене на допълнителни 5 560 лв. за
довършителни работи и закупуване на ел. уреди. В този смисъл е налице
основателно съмнение у съда, че тегленето на сумата от 5 560 лв. от банковата
сметка на малолетния С.З. А. в „Първа инвестиционна банка“, представляващо
разпореждане с негово имущество, противоречи на интереса на детето, поради
което настоящата молба следва да се остави без уважение.
По
изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното
определение ще се потвърди.
Констатира
се, че не е внесена държавна такса за депозирането на настоящата частна жалба,
поради което жалбоподателката Ф.А.А. следва да бъде осъдена да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 15
лв. на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
На
основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК настоящото определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА изцяло Определение № 37/26.01.2021
г., постановено по ч.гр.дело № 50/2021 г. по описа на Районен съд – Карлово, I
н.с.
ОСЪЖДА Ф.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Пловдив сумата от 15 лв.,
представляваща държавна такса за настоящото производство.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: