РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на десети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Мирослава Пенева и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 621 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от ***ООД, със седалище гр.Русе, против
Наказателно постановление № 38- 0000192 от 06.03.2019 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което за административно
нарушение по чл.7а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр, на основание чл.93 г ал.І пр.2 от
ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата не се ангажира със
становище по същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Дружеството жалбоподател „***” ООД е лицензирано за обществен превоз на товари на
територията на РБългария.На 14.02.2019 г., от служители на ОО „Автомобилна
администрация” Русе била извършена комплексна проверка на транспортното
предприятие.В хода на същата било установено, че жалбоподателят осъществява и превоз на товари за собствена сметка с водач
Д. Г. М. /със съответни данни на самоличност/.По отношение на това лице било
установено, че не притежава валидно удостоверение за психологическа годност към
датата на проверката.Доколкото този водач непосредствено участвал в превози на
товари за датите 11.12.2018 г., 14.12.2018 г. и 15.12.2018 г., било прието, че
той не отговаря на изискванията за психологическа годност, и така от страна на
„***”ООД е осъществено нарушение по чл.7а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр.С тези
констатации, на 14.02.2019 г. бил
съставен АУАН № 258378, сочещ административно нарушение, квалифицирано по цитираната норма на закона.Актът е
предявен и връчен на представляващ, а впоследствие въз основа на него е
издадено обжалваното наказателно постановление.В производството пред въззивната
инстанция се възразява по същество, като се твърди, че вмененото нарушение не е
доказано, тъй като според Наредба № 36 от 15.05.2006 г. не съществувало
такова задължение за водачи на
автомобили, извършващи превози на товари
за собствена сметка.Твърди се, че тази теза се подкрепа от разпоредбите на
Наредба № Н- 8 от 27.06.2008 г., а дружеството няма качеството на превозвач.
Приетите за установени фактически
обстоятелства се доказват от приложените по делото писмени доказателства-
констативен протокол за извършена комплексна проверка на транспортно предприятие,
АУАН от 14.02.2019 г., пътни и тахографски листи, протокол за контролна
проверка, справка в регистър за психологически изследвания на водачите, СУМПС,
конторлен талон, карта за квалификация на водач на МПС, обяснение от „***” ООД,
удостоверение за психологическа годност
№ 533564, пълномощно, показанията
на св.К.Ц.-***, извършил проверката, чиито показания следва да бъдат
кредитирани изцяло.
Жалбата е допустима, като изхождаща от
лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и
издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона
реквизити и са постановени при спазване
на процесуалните правила.
По същество извършването на нарушението
е правилно установено и доказано.Спор по фактите не е налице, като се възразява
по относимостта на възприетата правна квалификация.
Според допълнителните разпоредби на ЗАвПр превозвач е всяко физическо или
юридическо лице, което е регистрирано като търговец и извършва обществен превоз
на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Превозът за собствена сметка е дефиниран от закона като превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието,
а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са
били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него, или превоз на пътници без заплащане….
Принципно няма
пречка дадено лице да има и качеството на превозвач, и отделно да извършва и
превози за собствена сметка, като и в двата случая дейността му основно се
регламентира от ЗАвПр.По отношение на жалбоподателя се установява от писмените
доказателства, приобщени по делото, че е превозвач, за което е надлежно
лицензиран.Същевременно безспорно се установява и, че „***” ООД е извършило
превоз на товари за собствена сметка, на три дати през м.декември 2018 г.
/посочени по- горе/, при което фактически превозното средство било управлявано
от лицето Д.Г. М..Към този период това лице не е притежавало валидно
удостоверение за психологическа годност, а такова е било изискуемо, на
основание чл.7 а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр, който текст гласи, че лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществят превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на МПС от
съответната категория, и за психологическа годност,
определени с наредбите по по чл.7 ал.ІІІ
и чл.126 ал.І от ЗАвПр и чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП.
Съдът приема, че
възраженията по същество не са основателни.Действително, въведеното от закона
задължение по отношение на извършващите превози за собствена сметка /въведено с
промяна от 2017 г./ не е доразвито в подзаконовите нормативни актове по
приложението на чл.7а ал.ІІ от ЗАвПр.Двете наредби- Наредба № 36- акт по
приложението на ЗАвПр и Наредба № Н- 8- акт по приложение на ЗДвП, са в
редакции, предхождащи изменената норма на закона.Очевидно се касае до
законодателен пропуск при нестихващото непрецизно законодателно творчество, при
който като краен резултат е породена хипотезата на чл.15 ал.ІІІ от ЗНА.Според
тази разпоредба, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по- висока степен, правораздавателните органи
прилагат по- високия по степен акт. Така, по конкретното дело се установява, че
е налице едно юридическо лице- лицензиран превозвач, което същевременно е
извършвало в даден период и превоз за собствена сметка. И в двете си качества
по ЗАвПр е било длъжно да изпълни изискванията на чл.7 а ал.ІІ от ЗАвПр, което
не е сторено и така е осъществено административно нарушение.Както бе посочено
по- горе, фактическата обстановка не се оспорва, а в преписката са приложени
доказателства, че след проверката, своевременно съответният водач се е снабдил
с удостоверение за психологическа годност, което също се явява косвено
признание за извършването на нарушението.
Наложеното
административно наказание е индивидуализирано в хипотезата на чл.96 г ал.І пр.2
от ЗАвПр, който предвижда глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева
за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници или товари.Санкцията е правилно индивидуализирана по вид и размер,
като не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част.
С тези мотиви
и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38- 0000192 от
06.03.2019 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което на „***” ООД, БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Църковна независимост” 27, вх.Б,
ет.1 , за нарушение по чл.7 а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр, на основание чл.96 г ал.І
пр.2 от ЗАвПр, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен
съдия: