Решение по дело №100/2024 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 536
Дата: 3 април 2024 г. (в сила от 3 април 2024 г.)
Съдия: Антония Генадиева
Дело: 20247070700100
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

536

Видин, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА
Членове: РОСИЦА СЛАВЧЕВА
БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА кнахд № 20247070600100 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин против решение № 479 / 22.12.2023г. по АНД № 704/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 2300043 от 02.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.413,ал.2 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил всички събрани доказателства по делото. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно потвърдено НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната по делото страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение , че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност , доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата , Административният съд прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си , същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е, че на 17.02.2023г. около 15,45 часа, в гр.Видин, на обект : „Строеж на многофамилна жилищна сграда“, на [улица], електрозаварчикът К. К. е рязал итонгов блок с флекс, с монтиран на него диск за рязане на дърво, в изправено състояние върху коляното си, придържайки го с една ръка. При рязането изпуснал блока и си порязал десния крак над коляното. К. е нает от „Универсал Ж“ ЕООД.

Във връзка със злополуката е извършена проверка от служители на Д“ИТ“ Видин, които констатирали горните обстоятелства. Според проверяващите от дружеството, в качеството си на работодател, не са осигурили здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснал К. на посочената дата и място, да използва неправилно и не по предназначение – ръчни инструменти с двигател / флекс / ъглошлайф, с монтиран на него диск за рязане на дърво, с цел рязане на итонг – изделие, което не е произведено от дърво. Не става ясно в какво точно се изразява неосигуряването на безопасни и здравословни условия на труд и какво точно е следвало да извърши работодателя, за да ги осигури.

От дружеството са изискани документи във връзка със спазването на здравословните и безопасните условия на труд, като те са представили такива, видно от съдържащите се в административната преписка доказателства, в това число документи във връзка с извършван инструктаж на работниците, включително и на пострадалото лице на датата – 17.02.2023г. Представени са и доказателства за предоставени инструменти за рязане и на метал и плочки, респ. дискове за рязането им.

Резултатите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка от 28.02.2023г., с който са отправени и задължителни предписания, на основание чл.404,ал.1 от КТ.

Проверяващите приели, че е налице нарушение на чл.275,ал.1 от КТ във вр. с чл.164,ал.3,т.1 във вр. с чл.164,ал.3,т.3 от Наредба № 7 / 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване и съставили срещу ЕООД, АУАН № 05 – 2300043 / 29.03.2023г. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП, с което на ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическа обстановка се основава на тях.

Правилно районния съд е приел, че при установяване на нарушението и налагането на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както в АУАН, така и в НП се сочи, че от страна на дружеството не са осигурили здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснал К. на посочената дата и място, да използва неправилно и не по предназначение – ръчни инструменти с двигател / флекс / ъглошлайф, с монтиран на него диск за рязане на дърво, с цел рязане на итонг – изделие, което не е произведено от дърво.

Според разпоредбата на чл.164,ал.3,т.1 и т.3 от Наредба № 7 / 1999г. съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: 1/. правилно инсталирани и използвани и 3/. използвани само по предназначение. А според разпоредбата на чл.275,ал.1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Никъде, нито в протокола за извършената проверка, нито в АУАН, нито в НП, не е конкретизирано какви са всички здравословни и безопасни условия на труд, които е следвало да осигури работодателя в конкретния случай, нито е посочено каква е спецификата на провежданата дейност, за да се защитят живота, здравето и работоспособността на работещите лица. Следва да се посочи, че видно от АН преписка работодателят е предоставил на проверяващите писмени доказателства, като са събрани и гласни такива, от които се установява, че той се е опитал да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите в дружеството лица. Доказателствата обаче не са анализирани от наказващия орган / или поне не става ясно за това по делото / , за да може да се извърши преценка дали предприетите мерки са достатъчни или не. Никъде не е споменато какво точно не е направено от работодателя, кое точно задължение не е изпълнено от него, за да може да се приеме, че от негова страна е извършено нарушение. Не става ясно дали са спазени / нарушени едно или повече задължения. Правилно е посочено и от въззивната инстанция, че така както е описано нарушението и съответно са посочени нарушените правни норми няма как да се предположи какво точно е имал предвид наказващия орган, респ. кое точно задължение не е изпълнено, каква точно необходима мярка не е била предприета. Очевидно е, че са касае за едно бланкетно обвинение, от което не става ясно в какво точно е обвинен нарушителя, за какво нарушение става въпрос – за неизпълнение на кое задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, само на някое задължение или за повече от едно, тъй като това не е посочено, нито в АУАН, нито в НП. Самите норми, посочени като нарушени, са бланкетни и общи такива и определено не могат да бъдат категорично съотнесени към фактите, приети като установени от проверяващите и наказващия орган, поради което и не става ясно какво точно е нарушено. Неяснотата в правната квалификация на деянието и несъответствието й с формулировката му в АУАН и НП води до невъзможност да се прецени отново какво точно е имал предвид наказващият орган.

При издаване на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението , датата и мястото , където е извършено , обстоятелствата, при които е извършено , както и на доказателствата , които го потвърждават. В НП липсва такава фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата , при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика има посочени правни норми без да са приведени към хипотезите на тези правни норми , установените от обективната действителност факти , още повече , че нито в АУАН, нито в НП са конкретизирани коректно действителните правни норми, които са нарушени, не е посочено какво точно е нарушено или не е изпълнено от страна на работодателя.

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение, тъй като от дружеството са ангажирани достатъчно доказателства, опровергаващи твърденията на наказващия орган. Както вече бе посочено нито в АУАН, нито в НП не са посочени обстоятелствата във връзка с необходимите мерки, които не са били взети, както и във връзка с условията които не са осигурени, за да може да се извърши преценка за спазването им или не и т.н. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, съобразно която следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Разпоредбите, чиито изисквания се твърди, че са нарушени, не са достатъчно конкретизирани, а и не представляват правило за поведение, неизпълнението на което подлежи на санкциониране, както правилно е посочил и ВРС.

Без да е налице фактическа обстановка, съдържаща обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението, както и какво точно е нарушението в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неконкретизирането на нарушените правни норми и неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП, водят до незаконосъобразност на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени, са предмет на доказване по делото. Още повече, че едва когато нарушението е коректно и правилно описано, включително и е посочена нарушената правна норма, едва тогава нарушителят би могъл да организира адекватна защита и съответно да ангажира доказателства. В противен случай е налице нарушаване на правото му на защита, което от своя страна е категорията на съществените такива, които не биха могли да бъдат санирани от която и да било съдебна инстанция и при наличието, на които обжалваното НП подлежи на отмяна.

Административният съд намира, че това е нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като на практика е довело до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради адекватна защита, което пък нарушава правото на защита на касатора и е абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на НП.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за незаконосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

От въззивната инстанция са цитирани конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба, като е обсъдено подробно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, в производството пред наказващия орган, които мотиви на съда в тази насока са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Предвид допуснатите процесуални нарушения при издаването на НП, които водят до нарушаване на правото на защита на нарушителя и по съществото си са съществени такива, както и недоказаността на нарушението, според настоящият състав на АС – Видин водят до незаконосъобразност на НП, което правилно е отменено от районния съд, поради което и решението следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилността на решението на ВРС. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на наказващия орган за извършване на нарушението, каквито се твърди в касационната жалба, че съществуват и го доказват по категоричен начин. В случая са налице съществени процесуални нарушения при издаването на НП, които няма как да бъдат санирани в съдебното производство. ВРС е обсъдил достатъчно подробно наличието и на други процесуални нарушения, които са допуснати от административно - наказващия орган, които са налице и според АС – Видин, но които настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда, тъй като описаното по - горе е достатъчно за обосноваване на незаконосъобразността на НП и съответно правилността на решението на районния съд.

Следва да се отбележи, че нарушителят не е длъжен да доказва неизвършването на нарушението, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за неговото извършване от нарушителя, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху наказващия орган. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това. Доказателствата за извършването на нарушението, ако има такива, следва да бъдат представени по делото, за да може и решението на съда да бъде съобразено с тях, тъй като то не може да почива на предположения и да се основава на твърденията, на която и да е от страните. Преди това обаче нарушението следва да бъде конкретизирано по достатъчно точен и ясен начин, като бъдат посочени и съответно нарушените разпоредби.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението, както и липсата на процесуални нарушения.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 479 / 22.12.2023г. по АНД № 704/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 2300043 от 02.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Универсал Ж” ЕООД, гр.Видин е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.413,ал.2 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: