Р
Е Ш Е Н И Е
№
153
Габрово,
12.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тринадесети октомври,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава
Кънева и с участието на прокурор Ж. Шикова от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 142 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ касационна жалба с вх. № СДА-01-1578 от 9.09.2021 г., подадена от
******* КД, София, ЕИК:******, против Решение № 108 от 22.07.2021 г. на Районен
съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 203 от 2021 г. по описа на същия
съд, с искане за неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него НП № 551 от
31.08.2020 г., издадено от директора на РЗИ– Габрово, с което на касатора, на
основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция
в размер на 500.00 лв. за нарушение на Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, издадена във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето.
Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
При извършена проверка от служители на РЗИ – Габрово на 7.07.2020 г. в
обект на търговеца – хипермаркет „******“, находящ се в гр. Габрово, е
установено нарушение на въведени противоепидемични мерки със Заповед №
РД-010369 от 30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването /МЗ/, а именно: две
служителки, работещи на щанд за месни продукти, които обслужват непосредствено
клиенти на по-малко от 1,5 м., са без поставени ЛПС /лични предпазни средства/
- маски за лице или предпазен шлем. И на двете служителки маските за лице са
били свалени под брадичките, като те не покриват носа и устата им. С това е
допуснато нарушение на Заповедта, цитирана по-горе, за въвеждане на
противоепидемични мерки, съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на
основание чл. 209а, ал. 4, във вр. с ал. 2 от този закон на търговеца е
наложена имуществена санкция в горепосочения размер.
В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови съдебния си акт, РС е счел, че нарушението е установено по
несъмнен начин от обективна страна, квалифицирано е правилно и наложената за
него санкция е законосъобразно индивидуализирана. Цитираната като нарушена
Заповед е издадена по време на действащо Извънредно положение, на основание чл.
63, ал. 1 от ЗЗ. Съдът е отчел, че тя съставлява „общ административен акт“ с
еднократно правно действие, с което се
създават права и задължения или непосредствено се засягат права, свободи
и законни интереси на неопределен брой лица. Тя не съдържа правни норми, т.к.
не е нормативен акт. Цитираната в НП норма на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ дава
правомощия на МЗ при обявена извънредна епидемична обстановка да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Заповедите
на МЗ са издадени в неотложна ситуация за опазване живота и здравето на
гражданите и те са оповестени чрез средствата за масова информация на
населението, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на
МЗ. Последващото им отпадане не се отразява на отговорността на нарушителя,
допуснал нарушение към момента, към който
те са предвиждали конкретни задължения за неопределен кръг лица. В
случая не е приложима нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Към датата на извършване
на нарушението тази заповед е била действаща, пораждала е валидно действие.
Освен това АНО произтича и от самия закон – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която
разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на
издаване на НП и на съдебния първоинстанционен акт. Имуществената санкция е
индивидуализирана в минимално предвидения от законодателя размер. Нарушението
не разкрива белезите на маловажен случай и не може да се квалифицира като такъв
по смисъла на чл. 28а от ЗАНН.
В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като
намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните и материалните
нормативни правила. Не е посочена нарушена правна норма, освен тази на чл.
209а, ал. 2 от ЗЗ. Заповедта на МЗ също е некоректно цитирана, като не е
конкретизирано коя нейна част и в коя редакция е нарушена. Не са спазени
сроковете за образуване на АНО и издаване на НП – АУАН е съставен на 13.07.2020
г., а НП – на 31.08.2020 ж., но е връчено на 8.02.2021 г. – 7 месеца след
установяване на нарушението. В НП не са конкретизирани двете лица, извършили
нарушение в търговския обект. В НП е посочено, че служителите все пак са имали
маски, просто същите са били неправилно поставени. Не отговаря на истината и
твърдението, че не била спазена изискуемата дистанция между служителите и
клиентите – щандовете в магазина са големи витрини, зад които има плот за
рязане и опаковане на продуктите, като по този начин е гарантирано спазването
на изискуемата дистанция с клиентите. Неправилно съдът е възприел тезата, че е
налице отговорност за ЮЛ във връзка с твърдяните нарушения– не са изследвани
действията, предприети от дружеството и на конкретните лица- нарушители, като
не е изследвано какви усилия е положил работодателят за спазване на мерките. В
посочената заповед на МЗ, действаща към датата на твърдяното нарушение, е
налице задължение за носене на защитна маска или шлем при непосредствено
обслужване на клиентите, което задължение касае самото лице, но не и за
юридическото лице, експлоатиращо дадения обект. В случая търговецът е изпълнил
това, което се изисква от него като организация, но АНО не е проверил
изпълнението на неговите задължения, а за чужди нарушения е санкционирал него.
АНО е следвало, алтернативно, да приложи нормата на чл. 28а от ЗАНН, като не
наложи наказание и съдът, от своя страна е следвало да вземе предвид
малозначителността на деянието, като на свой ред я приложи, отменяйки
процесното НП.
Жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от
заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с
оглед нейната основателност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява.
Ответната страна се представлява от адв. П., която оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за
неоснователна.
АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е
описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП.
Процесното НП е издадено също от компетентен орган, в рамките на
предоставената му от закона компетентност.
Действително в АУАН и в НП не е посочено кои са лицата, които са нарушили
посочената заповед на МЗ. Това е съществен детайл, с оглед евентуалната
необходимост данните, съдържащи се в АУАН да бъдат проверени чрез разпит на
тези лица, например и установяване дали същите работят при касатора или са
трети за него лица. Посочването на техните данни е важен елемент от описанието
на релевантната фактология.
В описанието на нарушението, за което е наложена една санкция са посочени
на практика три отделни изпълнителни деяния – служителките, обслужващи
клиентите в магазина, са на разстояние по-малко от 1,5 м. от последните; същите
са без поставени ЛПС и поставените ЛПС са под брадичките им – при което второто
и третото взаимно се изключват. В последствие от свидетелските показания става
ясно, че всъщност служителките не са с непоставени маска или шлем, а с
неправилно поставени такива. Не става ясно по какъв начин е установено първото
нарушение – как е било измерено разстоянието, от кого и какво е установено, а
този твърдян факт се оспорва от санкционираното лице. В тежест на
административно наказващият орган е да докаже по безспорен начин всички
фактически основания, на които базира издаденото НП и след като не го е
направил, то твърдяните от него в това постановление факти се считат за
неустановени, респективно – за неосъществени.
В случая с издаването на НП е нарушено изискването на чл. 18 от ЗАНН,
предвиждащ че когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. Не става ясно кое
от описаните в НП и отразени по-горе действия и бездействия административно
наказващият орган /АНО/ счита за нарушение, за което е наложил една санкция от
500.00 лв. Налице е в същата връзка и нарушение на изискването на чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като нито нарушението е ясно описано, нито фактическата
обстановка при която е било извършено то.
Като нарушен нормативен акт е посочена „Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020
г. на Министъра на здравеопазването.I.т.2 и т.1 от Приложение към т. 4 за въвеждане на
противоепидемични мерки съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за Здравето“. С тази заповед МЗ е въвел противоепидемични
мерки от 1.07.2020 г. до 15.07.2020 г. Нарушението е извършено на 7.07.2020 г.
Към този момент така цитираната Заповед в посочените т. 1 и т. 2 съдържа
изисквания, адресирани към работодатели и органи
по назначаване, които
организират провеждането на противоепидемични мерки в работните помещения, като тези изисквания в т. 1 са шест различни, а в т. 2
е посочено, че при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние
от 1,5 м., е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен
шлем, като по изключение се допуска обслужване на клиенти без такива предпазни
средства, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен
материал, позволяващ влажно почистване и дезинфекция. Заповедта на МЗ безспорно
не е нормативен акт, а общ административен такъв, действащ за определен период
от време, изрично посочен в самия текст.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Тази норма не може да е нарушена от касатора, т.к. тя
предоставя правомощия на министъра и не съдържа задължения за други лица. Извънредната
епидемична обстановка се обявява при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.
61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите /чл. 63, ал.
1/
за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на
министъра на здравеопазването, въз основа на извършена от главния държавен
здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск /чл. 63, ал. 2/. В случая,
извънредната епидемична обстановка в страната е обявена с Решение № 325 от 2020
г. на Министерски съвет (МС) от 14.05.2020 г. и удължена до 30.04.2021 г. с
Решение № 72 от 26.01.2021 г. на МС.
Санкционната норма на чл.209а, ал. 2 от ЗЗ, посочена в НП, е със следното
съдържание: „Когато нарушението по ал. 1 е извършено
от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер
от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.“. Вероятно АНО е имал намерението да обвърже прилагането
й с ал.1, т.к. ал. 2 няма самостоятелен характер и не може да бъде
самостоятелно основание за налагане на административна санкция. Според ал. 1 който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4
или 7
и чл. 63а, ал. 1
или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В случая очевидно става въпрос за нарушение на такива
мерки, въведени от министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
В цитираната част от заповедта обаче и по-специално в т. 1 от нея, се
съдържат шест отделни хипотези, като в НП не е посочено коя от тях се има
предвид. Евентуално отношение към цитираните нарушения биха имали б. „г“ и „д“.
Регламентираните с тях задължения са насочени към работодателите, какъвто се
явява касаторът по отношение на служителите в магазина, но в неговите
задължения влизат „създаване на организация, която да осигури физическа
дистанция между лицата най-малко на 1,5 метра“ и „осигуряване на лични предпазни
средства за персонала в зависимост от спецификата на работа и оценката на риска
на работното място /защитна маска за лице, шлем, ръкавици и др./.“. В НП обаче
отговорността на работодателя е ангажирана за други нарушения – служителките
работещи зад щанда за месни продукти, които обслужват непосредствено клиенти,
са на разстояние по-малко от 1,5 м., те са без поставени ЛПС и ЛПС са поставени
не според изискванията, регламентирани в процесната заповед. Задължение на
работодателя е само да „осигури ЛПС на персонала“ и да „създаде организация“,
осигуряваща дистанция на работното място, но той не може да е отговорен за това
дали и как този персонал изпълнява задълженията си, свързани с процесния общ
административен акт /ОАА/. Допустителството не е предвидено за санкциониране
поведение. В санкционната норма на чл. 209а от ЗЗ за наказване е предвидено
само поведението, с което директно се
нарушава приетата мярка /“Който наруши или не изпълни…“/. Задължението за
носене на ЛПС и то по съответния начин касае „лицата, когато се намират в
закрити обществени места“, които единствени могат да поставят такава предпазни
средства, съобразно т. 4 от заповедта, а не техни работодатели. Същото каса е и
противоепидемичната мярка за спазване на физическа дистанция от най-малко 1,5 м
по т. 8 от този административен акт /АА/ – тя също касае физическите лица,
които са задължените субекти за реализация на мярката.
АНО не е обследвал дали и по какъв начин работодателят е организирал и
осигурил изпълнението на заповедта на МЗ, а му е наложил санкция за нарушения,
извършени от физически лица, които дори не са конкретизирани със своите имена и
длъжност /в случай, че наистина са били служители при търговеца/. Като е
потърсил административно наказателна отговорност от лице, което не носи лична
отговорност за описаните в процесното НП нарушения, АНО е издал едно
незаконосъобразно НП, а като е потвърдил същото, първоинстанционният съд се е
произнесъл, на свой ред, с един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде отменен, в едно с потвърденото с него НП.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 от ЗАНН
и във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, искането на касатора за
присъждане на разноски се явява мотивирано и законосъобразно. Същият е направил
такива пред първа инстанция на стойност 80.00 – юрисконсултско възнаграждение,
т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт. Същата сума от 80.00 лв.
следва да се присъди и за съдебното представителство чрез участието на
юрисконсулт и пред касационна съдебна инстанция. Или общата стойност на
разноските, които следва да се присъдят в полза на касатора, е 160.00 лв.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № СДА-01-1578 от 9.09.2021 г., подадена от *******
КД, София, ЕИК:******, Решение № 108 от 22.07.2021 г. на Районен съд Габрово
/РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 203 от 2021 г. по описа на същия съд, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 551 от 31.08.2020 г., издадено от
директора на РЗИ – Габрово, с което на касатора, на основание чл. 209а, ал. 2
от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за
нарушение на Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция Габрово да заплати на „*******“ КД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК:******, разноски на стойност
160.00 лв., от които 80.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред първа
съдебна инстанция и 80.00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред касационна
инстанция.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.