№ 14086
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110155611 по описа за 2022 година
Ищецът “ВиК“ ..............., че на 8.3.2021 г., след проведена процедура по ЗОП, между него и
ответника „...............“ АД бил сключен договор № 8 за доставка на нетна активна
електрическа енергия, по силата на който ответникът се задължил да продава на ищеца
измерените количества ел.енергия в мястото на доставка, а ищецът – да заплаща реално
доставената ел.енергия по цена от 98.73 лв./MWh без ДДС. Прогнозната цена на договора
била опредЕ. на 900000 лв. без ДДС. В чл. 19 от договора била договорена възможност
изпълнителят да поиска увеличение на цената при предвидените в разпоредбата условия. С
писмо от 24.6.2021 г. ответното дружество поискало подписване на допълнително
споразумение за увеличаване цената на доставяната от него ел.енергия на 166.50 лв.,
считано от 1.6.2021 г., което ищецът отказал поради противоречие с клаузите на договора. С
ново писмо от 23.7.21 г. ответникът предупредил ищеца, че при неплащане на посочената в
писмото цена, ще упражни правото си да развали договора. След продължила
кореспонденция, в която ищецът предупредил ответника, че при прекратяване на договора
без основание ще дължи неустойка, на 16.8.21 г. ответникът едностранно преустановил
действието на договора. Ищецът поддържа, че ответникът е прекратил едностранно
договора без основание, което е породило за ищеца правото да получи предвидената в чл.
17, ал.3 от договора неустойка, в размер на 48600 лв. Ищецът предявява частичен иск за
1500 лв., от общия размер на дължимата неустойка, които моли ответникът да бъде осъден
да му плати, ведно с разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди, че е изправна страна по договора и надлежно е упражнил правото си да го развали
поради неизпълнението му от страна на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са сключили договор за доставка на ел.енергия, че е
изправна страна по договора, че е уговорена валидна неустоечна клауза за обезщетяване на
вредите от предсрочното прекратяване на договора и че ответникът едностранно го е
прекратил .
Не е спорно по делото, че страните са били обвързани от договор № 8/8.3.2021 г. за
доставка на нетна активна електрическа енергия, по силата на който ответникът, като
изпълнител, се задължил да доставя до обекти на ищеца, като възложител, нетни количества
активна електрическа енергия. Съгласно чл. 2, ал. 1, срокът на действие е 12 месеца,
започващ да тече от първо число на месеца, следващ сключването му. Съгласно чл. 13, ал. 1,
възложителят следва да заплаща на изпълнителя реално потребеното количество ел. енергия
на цена от 98.73 лв. за MWh без ДДС, като в ал. 6 е предвиденоо, че цената е фиксирана за
срока на договора, но при постигане на споразумение между страните при условията на чл.
19, ал. 1, вр. чл. 116 от ЗОП, цената може да бъде коригирана. В чл. 19, ал. 1 страните се
съгласяват, че при промяна на средноаритметичната стойност на среднодневната цена на
Българската независима енергийна борса с повече от 5 % увеличение, в рамките на два
последователни месеца от изпълнението по договора, изпълнителят може да поиска
увеличение на цената с по 1% за всеки 2% увеличение, но не повече от 10%. В чл. 20 е
уговорено, че договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, с
изтичане на срока, при настъпване на събитие, съставляващо непреодолима сила и
едностранно с тримесечно писмено предизвестие, като в последния случай, съгласно чл. 17,
ал. 3 от договора, иницииращата прекратяването страна дължи на другата страна
обезщетение в размер на 4.5 % от общата прогнозна стойност на договора.
С писмо с изх. № МЕ-7159/24.06.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че за него е абсолютно
невъзможно да доставя електрическа енергия на цена от 98.73 лв. поради изменение на
цените на борсовия пазар, откъдето единствено ответникът закупува ел. енергия, поради
което счина, че е налице възможност за изменение на договора, като цената, дължима от
купувача, считано от 1.6.2021 г. се повиши на 166.50 лв.
С писмо от 25.06.2021 г., изпратено до „...............“ АД, “ВиК“ ООД-Кърджали уведомило
ответното дружество, че изразява несъгласие за подписване на допълнително споразумение,
представено от ответника с писмо с изх. № МЕ-7159/24.06.2021 г. от 24.06.2021 г.
С последващо писмо от 23.7.21 г. ответникът отново поискал изменение на договора чрез
увеличаване на цената считано от 1.5.21 г. на 108.60 лв.
С писмо от 27.07.2021 г. ищецът изразил готовност за подписване на допълнително
споразумение, считано от 01.06.2021 г., а не 01.05.2021 г.
Ответникът уведомил ищеца с писмо от 27.7.21 г., че считано от 1.5.21 г. ще прилага цена на
доставената ел. енергия от 108.60 лв. без ДДС, а считано от 1.7.21 г. –119.46 лв.
С последващо писмо от 12.08.2021 г., “ВиК“ ООД-Кърджали изразило становище, че
ответното дружество неоснователно е издало фактури на по-висока стойност, относно която
2
страните не са постигнали споразумение.
Съответно, с писмо изх. № МЕ-7366/12.08.2021 г., получено от ищеца на 15.8.21 г.,
ответникът обосновал предложението си за изменение на цената по договора, като
предоставил тридневен срок за изпълнение, при изтичането на който договорът ще се счита
за развален, в случай че купувачът не приеме изменението на цената.
С писмо с изх. № МЕ-7388/18.08.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че с оглед липсата на
съгласие за изменение на цената по договора, счита договорът за развален по право поради
обективна невъзможност за изпълнение, позовавайки се на разпоредбата на чл.89 ЗЗД,
считано от 16.8.2021 г.
По делото са представени справки за периода 1.3.2021 г. – 31.8.2021 г. относно средните
цени за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, видно от които средната
дневна цена се е покачвала последователно.
В заключението си по приетата съдебно-икономическа експертиза вещото лице е посочило,
че за периода 1.5.2021 г. – 31.5.2021 г., ръстът на цената е 9.45 %, за периода 1.6.2021 г. –
30.6.2021 г. – 52.85 %, а полагаемото нарастване – 26.43 %, за месец юли 2021 г. –
нарастването на цената е с 87.97 %, а полагаемото нарастване – 49.49 %, за месец август
2021 г. – нарастването е със 120 %, а полагаемото такова – 60 %. В експертното заключение е
посочено, че средноаритметичната цена за периода 31.3.2021 г. – 31.8.2021 г. е 107.82 лв.,
като условията за приложение на чл. 19, ал. 1 от договора, възниквали след месец май 2021 г.
Извършени са изчисления, че за месец май 2021 г. средноаритметичната цена възлиза на
117.38 лв., за месец юни 2021 г. – на 150.91 лв., за месец юли 2021 г. – 185.55 лв. и за месец
август 2021 г. – 218.16 лв.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като са неотносими към предмета на
спора.
Присъждането на претендираната неустойка е обусловено от изправността на ищеца и
прекратяването на договора едностранно от страна на ответника. В чл. 17, ал. 3 от договора
е посочено, че при прекратяването на същия на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 /едностранно с
тримесечно предизвестие/, иницииращата прекратяването страна дължи на другата страна
обезщетение в размер на 4.5 % от общата прогнозна стойност на договора по чл. 13, ал. 4.
Основният спорен въпрос по делото е прекратен ли е процесният договор на основание,
обуславящо възникване в полза на ищеца на вземане за неустойка.
От събраните доказателства по делото, в това число - писма от „Българската независима
енергийна борса“ ЕАД, заключението на съдебно-икономическата експертиза, действително
се установява значително увеличение на цените на електроенергията от началото на месец
март 2021 г. Горното обаче не обуславя извод за обективна невъзможност от страна на
изпълнителя да закупи и доставя електрическа енергия, независимо от нейната цена.
Съгласно § 2, т. 27 от ДР на ЗОП, непредвидимите обстоятелства са основание за изменение
на договора за обществена поръчка, но те не са обусловени от оскъпяването на цената на
дължимата от изпълнителя престация. Т.е., не е налице обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за доставяне на нетна електрическа енергия, доколкото пазарът
на електроенергия е функционирал, съответно дължимата престация е била реално
3
осъществима, макар и натоварвайки финансово изпълнителя, поради драстично увеличените
цени на закупуваната от него енергия. Възприетите от фактическа страна обстоятелства
относно отчетените от началото на месец март 2021 г. рекордни цени на борсовия ток могат
да се приемат за такива по чл. 307 от ТЗ. Цените на електрическата енергия на пазара след
сключване на процесния договор са станали рекордно високи, което е било извън пазарните
очаквания по отношение на енергийните стоки, т. е. нещо, което страните по процесния
договор не са могли и не са били длъжни да предвидят (договорът е сключен март 2021 г.),
като при разликата в цените (в пъти между уговорената цена по договора и тази, на която е
купувал електрическа енергия ответникът през процесния период, за да я достави на ищеца),
запазването на цената по договора за този месец е противоречало на справедливостта и
добросъвестността. По съществото си, доводите за настъпилото драстично увеличение на
цените на доставката на електрическа енергия, представляват твърдение за "стопанска
непоносимост" по чл. 307 ТЗ. Те могат да бъдат основание за изменение цената по договора,
но само чрез предявяване на специален конститутивен иск. В случая ответникът не е
упражнил правото си да иска изменение на договора по съдебен ред, при което промяна в
договора между страните с опредЕ. нова цена не е настъпила. Напротив, преди образуване
на настоящото производство, ответникът е поискал единствено изменение на договора от
8.3.2021 г. със споразумение между страните, а в последствие е приел, че договорът е
развален по право, на основание чл. 89 от ЗЗД, считано от 16.8.2021 г., и е преустановил
изпълнение на задълженията си. В случая обаче, както беше посочено, не може да се
приеме, че е налице разваляне по право, тъй като това е възможно, ако задължението на
едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение. Следва да се отбележи, че
невъзможност за изпълнение е налице тогава, когато престацията обективно не може да се
изпълни нито от длъжника, нито от друго лице /обективна невъзможност/, или когато не
може да се изпълни от длъжника, но може от друго лице, ако престацията е intuitu personae
/субективна невъзможност/. И в двата случая невъзможността е релевантна само, ако е
причинена от външно спрямо длъжника събитие, на което той не може да влияе – случайно
събитие или непреодолима сила. Изтъкнатата от ответника причина за прекратяване на
договора не съставлява непреодолима сила. Наличието на такава се преценява само спрямо
дължимата от ответника престация по договора, спрямо която следва да е причинена
обективна невъзможност за изпълнение. Тази престация е непарична – ответникът дължи
доставка на ел. енергия на ищеца. Обстоятелството, че пазарните цени на ел. енергията са се
повишили след сключване на процесния договор, сочи единствено на субективни
затруднения у ответника, но не и на обективна пречка за изпълнение. Ирелевантни относно
наличието на непреодолима сила са евентуалните по-високи разходи за ответника за
закупуване на въпросната ел. енергия с цел последващата доставка на ищеца – те биха
били от значение при позоваване по реда на чл. 307 ТЗ. За изпълнението на договора е
ирелевантно на каква цена ответникът ще придобие енергията, а е важно, че такава може да
се придобие и да се достави на ищеца. Липсата на парични средства на ответника, за да
придобие енергията, не го освобождава от отговорност – чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Поради това не е
налице невъзможност за изпълнение на престацията на ответника по договора.
4
С оглед липсата на обективна невъзможност за изпълнение, респ. липсата на непреодолима
сила, не може да се приеме, че е била налице невъзможност за изпълнение на дължимата от
ответника престация по процесния договор, каквито са и мотивите му за преустановяване на
договорната връзка. Поради това в полза на ответника не е възникнало потестативното
право да прекрати договора, поради което и изявлението му с писмото от 18.8.2021 г. не е
породило правно действие. Не се установява и друго настъпило прекратително основание
спрямо този договор преди изтичане на неговия краен 1-годишен срок. По тази причина
договорът е продължил да действа и валидно да обвързва страните по него до изтичане на
срока му със съдържанието, което страните са уговорили.
На следващо място, не е налице и неизпълнение на договора от страна на ищеца като
основание за развалянето му от ответника. Отказът за изменение на договор не може да се
вмени във вина на страната по него спрямо другата страна. Подобна теза е несъвместима с
принципа за свободата на договаряне, според който всяка страна може свободно, според
собствения интерес и свободна воля, да се обвърже с един договор. След като цената по
процесния договор е била изгодна за ищеца, а с нея се е съгласил и ответникът при
сключването му, то за ищеца не е налице задължение да се съгласява с нейното последващо
повишение, което очевидно не е и в негов стопански интерес. Обстоятелството, че
договорът е за обществена поръчка не води до дерогиране на тези основни положения, а и
специалният ЗОП не предвижда това. Напротив – всички предвидени в чл. 116 ЗОП
основания за изменение на договора са само възможности за неговото изменение, които
могат да се реализират само, ако двете страни постигнат съгласие за подобно изменение
/видно и от началния израз на ал. 1 – "могат да бъдат изменяни"/. Нито в чл. 116 ЗОП, нито в
други разпоредби от същия закон, е установено задължение за изменение на сключен
договор за обществена поръчка – има само възможности за такова по взаимно съгласие. Ето
защо по никакъв начин отказът на ищеца да приеме предложението на ответника за
изменение на цената по процесния договор не може да се квалифицира като виновно
неизпълнение на договора. Всъщност, тъй като договорът е продължил да действа, а
ответникът е преустановил доставката на ел.енергия, то той е този, който е бил в
неизпълнение на договора /но не на това основание се претендира неустойката/.
Доколкото основанието на претендираната неустойка е договорът да е бил предсрочно
прекратен от ответника, което преустановяване действието на договора не се установи, то не
е възникнало в полза на ищеца правото да получи неустойка на соченото основание.
Искът следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът: за
депозит за в.л. 350 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ВиК“ ООД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление гр.
5
............... .............., иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответника
„...............“ АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. София, ............., на сумата
от 1500 лв., частичен иск от 48 600 лв., представляваща неустойка за едностранно
предсрочно прекратяване на договор № 8/8.3.2021 г. за доставка на нетна активна
електрическа енергия.
ОСЪЖДА “ВиК“ ООД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление гр. ...............
.............. ДА ЗАПЛАТИ НА „...............“ АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление
гр. София, ............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6