Р Е Ш Е Н И Е
Номер 561 13.04.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд– Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар:
К. Л.
Прокурор:
Андрей Червеняков
като разгледа докладването от
съдията Д.Гальов КАНД № 2205 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на З.Х.Л., със посочен в жалбата адрес: ***, против Решение № 260261
от 02.10.2020г., постановено по НАХД № 2840 от 2020г. по описа на Районен съд –
гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-005969 от 19.12.2019г. на Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас,
сектор „ПП“, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
Касаторът
твърди, че оспореното решение е неправилно, поради незаконосъобразно прилагане
на материалноправните разпоредби. Сочи се, че осъщественото от него не
съставлява управление на МПС без регистрация. Като се позовава на обстоятелства
относно закупуване на процесния автомобил от Федерална Република Германия,
включително полученият временен регистра-ционен номер описан последователно в
материалите по делото, изтъква, че така поставените регистрационни табели с
номер MS144D, закрепени на съответните места /отпред
и отзад/ на управлявания автомобил обосновават извод, че превозното средство
има регистрация, макар и да не се оспорва факта, че отразеният на табелите срок
на валидност е изтекъл. Оспорва се извода на съда, че несъответствието на двете
рег. табели с изискванията на цитираната Наредба от 24.03.2000г. означават
липса на регистрация по надлежния ред, поради което не е налице основание за
налагане на адм. наказания. Иска се, касационната инстанция да отмени оспореното
решение, като неправилно, респективно да се отмени и атакуваното НП. Не се
сочат нови писмени доказателства, а се позовава на съдебна практика и на
информация от интернет страница относно получаване на „регистрационен номер за
износ“.
Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348,ал.1, т.1 от НПК–
неправилно решение поради противоречие с материалния закон.
В съдебно
заседание, касаторът, редовно уведомен, чрез залепване уведомление на адреса,
съгласно чл.18а, ал.9 от АПК, както и поставяне съобщение на таблото на съда,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, респективно предлага оставяне в сила на решението на първоинстанционния
съд.
След като прецени доводите и становищата
на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба против наказателно постановление № 19-0769-005969 от 19.12.2019г.
на Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с което на касационния
жалбоподател за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С оспореният акт
съдът е потвърдил наказателното постановление. Обсъдени са подробно относимите
към процесния случай факти и обстоятелства свързани с времето и мястото на
управление на автомобила, приложимите правни норми и е обоснован извод за
материална и процесуална законосъобразност на издаденото НП, респективно за
неоснователност на подадената срещу него жалба.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в
НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. Настоящата инстанция приема, че с
оглед събраните по делото доказателства РС–гр.Бургас установил в пълнота
фактическата обстановка, въз основа на която е обоснован извода, че оспореното
НП е законосъобразно и поради липса на отменителни основания същото е потвърдено
изцяло.
При постановяване
на съдебния си акт съдът приел, че с издаването на АУАН и
НП били спазени разпоредбите на ЗАНН. Спазени са и сроковете в административнонаказателното
производство. АУАН и НП били съставени от компетентни
лица, съдържат всички реквизити по ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя.
Съдът приел за категорично установено, че на посочените в АУАН и НП дата и
място З.Л. управлявал процесното моторно превозно средство, което не било
регистрирано по надлежния ред, а съгласно нормативната уредба в Република
България МПС участващо в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, следва първо да бъде снабдено със съответните валидни рег. табели и
удостоверителен документ, свидетелстващ за задължителна регистрация. На
следващо място в решението е посочено, че законосъобразно, в съответствие с
приложимата санкционна разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП АНО наложил на
жалбоподателя кумулативно предвидените наказания, в минималния размер,
определен в закона, с което ще бъдат постигнати целите на наказанието, съгласно
чл.12 от ЗАНН.
От фактическа страна по
делото е установено следното:
На 02.07.2019г. в гр.Бургас,
около 16.50ч., полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ установили, че по
ул.“Христо Ботев“, в посока ОД на МВР се движи лек автомобил
„Мазда“, с рег.№ MS144D, който е спрян за проверка. Установен е
водача на превозното средство- касатора З.Л., както и факта, че поставените на
МПС два броя немски регистрационни табели са с
валидност /до 30.06.2019г./, който срок очевидно е изтекъл към датата на
проверката. В хода на проверката контролните органи установили, че превозното средство
не е регистрирано по надлежния ред. На същата дата е съставен АУАН, в който
деянието било квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След това е
образувана и преписка в РП-гр.Бургас приключила с постановление от 04.11.2019г.
за отказ да се образува наказателно производство.
В хода на настоящото
административно-наказателно производство са установени фактите относно
индивидуализиране на управлявано от касатора средство, което безспорно представлява е моторно
превозно средство, а също така е безспорно и обстоятелството, че към онзи
момент автомобилът не е регистриран на територията на Република България.
Срокът на валидност на поставените две рег. табели е изтекъл на 30.06.2019г.,
като според заявеното от водача З.Л. той не е знаел за изтичането на този срок,
като е мислел, че табелите ще бъдат валидни за срок 30 дни от датата на
закупуване на автомобила от Германия, т.е. считано от 27 юни 2019г. Пред
първоинстанционният съд е заявил, че не оспорва изтичането на срока на временните
табели, както и че „ако бях обърнал
внимание нямаше да я карам“. Изтъква, че цената, която заплатил за тези
табели е един месец.
Изложените съображения
на първоинстанционния съд относно естеството на нарушението и приложимото право
са подробни и се споделят от настоящия касационен състав, поради което и на
основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях,
без да ги преповтаря.
Посочената в НП правна
квалификация съответства на фактите, описани в административнонаказателното
обвинение. Изискванията за регистрация на МПС произтичат от действащата
нормативна уредба и незнанието на закона, нито факта, че водачът не е обърнал
внимание на указания в табелите срок на валидност, не могат да бъдат основание
за отпадане на отговорността за извършеното
административно нарушение.
Правилно е
квалифицирано административното нарушение, съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, както
и относимата към него санкционна норма, като прецизно е посочена и приложимата
в случая хипотеза, т.е. за липса на регистрация по надлежния ред. Другояче би
било, ако автомобилът бе регистриран, но само табелите не са били поставени,
които са относими към второто предложение на процесната санкционна норма.
Позоваването на
приложената от касатора съдебна практика на различни съдилища е неоснователно,
доколкото в настоящият случай не е допусната формална незаконосъобразност на
НП, а съвсем прецизно са описани както фактите, така и приложените законови
разпоредби. Не намира опора в закона изтъкнатото от касатора, че след като има
поставени две табели на означените за това места на автомобила не би могъл да
осъществи подобно нарушение. Напротив, точно липсата на валидни рег. табели към
датата на констатираното управление на автомобила, съответно факта, че към
02.07.2019г. не е заявено регистриране на превозното средство по надлежния ред
на територията на Република България, означава, че към инкриминирания период
лекият автомобил не е бил регистриран, а с управлението му по пътищата на
страната се осъществява именно това нарушение.
Ирелевантни са доводите
на касатора относно това какво му е заявено при закупуване на автомобила, при
положение, че законовите норми не могат да бъдат дерогирани от обстоятелството
каква информация се съдържа в интернет страница, на която се позовава. Ясно и
точно на табелите е обозначен срокът на тяхната валидност, поради което
доводите му за това за какъв срок е платил нямат отношение към предмета на
делото.
Обективно е невъзможно
да бъде определен друг срок на валидност освен посоченият на самите
регистрационни табели, респективно водачът е длъжен преди да предприеме
управление на автомобила да се убеди, че така посочената крайна дата не е
преминала.
Законодателят е
предвидил кумулативно налагане на двете администра-тивни наказания, които в
случаят са наложени в минималния предвиден в закона размер както за глобата,
така и по отношение лишаването от права, поради което така индивидуализираните
наказания не подлежат и на редуциране.
Предвид изложеното,
касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
решението на РС-гр.Бургас е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260261
от 02.10.2020г., постановено по НАХД № 2840 от 2020г. по описа на Районен съд –
гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1.
2.