№ 4053
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100503812 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 16.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 54212/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 76 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр.
София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Н. И. М. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 370.40 лв.- главница за доставена в периода от
м.06.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 146374, ведно със
законната лихва от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 56.88 лв.- лихва за
забава върху главното вземане за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сумата 58.37
лв.- главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.06.2019 г.
до м.04.2021 г., и сумата 11.98 лв.- лихва за забава върху главното вземане за периода
от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 21.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 37742/ 2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав, като
исковете са отхвърлени: относно главницата за цена на топлинна енергия- за разликата
над сумата 370.40 лв. до пълния предявен размер /529.60 лв./, относно лихвите за
забава върху тази главница- за разликата над сумата 56.88 лв. до пълния предявен
размер /98.08 лв./, относно главницата за дялово разпределение- за разликата над
сумата 58.37 лв. до пълния предявен размер, и относно лихвите за забава върху това
главно вземане- за разликата над сумата 11.98 лв. до пълния предявен размер и за
1
периода от м.05.2018 г. до м.06.2019 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Н. И.
М. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 538.10 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 46.12 лв.- разноски за заповедното
производство. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът „Топлофикация София” ЕАД е
осъден да заплати на адв. Сн. К. сумата 243.33 лв.- адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. М. /ответница по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените суми-
главници и лихви за забава, и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца
разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете за посочените суми, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- гр. София не изразява становище
по повод жалбата на ответницата.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно. Недопустимо е в частта, в
която е призната дължимост на лихви за забава върху таксата за дялово разпределение
над сумата 11.17 лв., тъй като е призната сума, надхвърляща посочената в заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК. В останалата обжалвана част решението е допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в
обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата
56.88 лв.- лихва за забава върху главното вземане от 370.40 лв. /стойност на топлинна
енергия/ за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., и на сумата 11.17 лв.- мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, както и в частта относно
2
несъразмерно присъдените на ищеца разноски.
В останалата обжалвана част- относно признатата от СРС дължимост на сумата
370.40 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден
имот с аб.№ 145374 през периода м.06.2019 г.- м.04.2021 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното й изплащане; и на сумата 58.37
лв.- такса за дялово разпределение, както и в частта относно съразмерно присъдените
на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря
по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата Н. М. на твърдението,
че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № ******* в жк
„*******“- гр. София, с аб.№ 146374, в който доставял топлинна енергия за битови
нужди през периода м.05.2018 г.- м.04.2021 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на
топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост
или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда-
етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като
потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай
потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57
ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези
хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на
писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без
значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В случая според доводите във въззивната жалба на ответницата Н. М. по делото
не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период тя и ищцовото
дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на
валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. Установява се
3
въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, че процесният
топлоснабден имот: апартамент № ******* в жк „*******“- гр. София, ведно с
принадлежности, е придобит от ответницата Н. М.- като купувач по сключен през 1994
г. с Нотариален акт № 5/ 30.06.1994 г. на софийски нотариус договор за продажба на
недвижим имот, като не се твърди от същата, нито са представени доказателства да го
е отчуждила преди началото на процесния период. В последствие, на 13.02.2002 г.
ответницата е подала и молба- декларация за откриването на клиентска партида за
абонат на топлинна енергия, която е приета от топлопреносното предприятие /л.17-18
от делото на СРС/, и същата е вписана като абонат на топлинна енергия в съставените
от ответника фактури, приложени по делото.
При това положение ответницата Н. М. е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените от топло-преносното предприятие искове,
тъй като е страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него
договорно правоотношение /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/. Цитираната по- горе молба-
декларация от 2002 г., приета от ищеца- топлопреносно предприятие, и представена от
него като доказателство за обосноваване на твърдените относно спорното материално
право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1 ГПК/, установява наличието на сключен
относно доставката на топлинна енергия в имота индивидуален писмен договор за
доставка на топлинна енергия по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, независимо, че в
случая отговорността й може да бъде ангажирана и съобразно чл.153, ал.1 ЗЕ.
Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно
правоотношение съвпадат, поради което и предявените от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Н. М. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са
уважени, съответно решението в обжалваната от ответницата част относно дължимите
главни вземания- стойност на потребена топлинна енергия и такса за дялово
разпределение, следва да бъде потвърдено. Доводи относно обема и стойността на
доставената в имота топлинна енергия във въззивната жалба не са релевирани, поради
което въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната и
дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., поради обстоятелството, че не е установено
от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такова ликвидно и изискуемо вземание срещу
ответницата.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на
ответниците за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
4
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за
изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния
имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са
в размер, различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите
от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като
относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния
период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури,
приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г.,
одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като
според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след
предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния
период са издадени на 31.07.2019 г., 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., а 45- дневният срок е
изтекъл на 14.06. на съответната година- 2019 г., 2020 г., 2021 г., считано от 30.04./,
цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата
на чл.84, ал.2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато не се твърди,
нито доказва, да е отправена от ищеца до тях.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата
56.88 лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия,
дължимо за периода 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., следователно подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По същите съображения /липса на отправена от кредитора покана за плащане на
парично задължение, за което не е уговорен срок/ неправилно е обжалваното решение
и в частта за сумата 11.17 лв.- лихви за забава при плащане на таксата за дялово
разпределение.
Поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
5
основателността на акцесорните искове обжалваното решение следва да бъде отменено
в обжалваната от ответницата част, в която е призната дължимостта на сумата 68.05
лв. общо /56.88 лв. + 11.17 лв./, и вместо това да бъде постановено решение, с което
исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за тези
суми да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за
разноски между страните, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете, но тъй като възложените в тежест на ответницата разноски за заповедното и
първоинстанционното производства са в по- малки от дължимите размери, а
възложените на ищеца разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение на адв. К., са в по-
големи от дължимите размери, други разноски с настоящото решение не следва да
бъдат определяни и присъждани.
При този изход на въззивното производство право на разноски имат и двете
страни, като на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да
заплати на въззивницата сумата 19.25 лв.- разноски за платена държавна такса,
съразмерно на уважената част от жалбата, а на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК
въззивницата дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 61.50 лв.- разноски за
юриск. възнаграждение. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв въззиваемата страна дължи да
заплати на адв. Сн. К., осъществила безплатно процесуално представителство на
въззивницата, адвокатско възнаграждение от 154.01 лв. /при размер на
възнаграждението от 400 лв./.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение от 16.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 54212/ 2022 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, в обжалваната част, в която по предявен от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н. И. М. /ЕГН **********/ дължи на
„Топлофикация софия” ЕАД /ЕИК *******/ горницата над сумата 11.17 лв. до 11.98
лв.- лихва за забава върху главното вземане за дялово разпределение за периода от
31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 21.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 37742/ 2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав, като
процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение от 16.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 54212/ 2022 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, в обжалваната част, в която по предявени от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н. И. М. /ЕГН **********/ дължи на
6
„Топлофикация софия” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 56.88 лв.- лихва за забава върху
главното вземане за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022
г., и сумата 11.17 лв.- лихва за забава върху главното вземане за дялово разпределение
за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 21.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 37742/ 2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76
състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД- гр. София
/ЕИК *******/ срещу Н. И. М. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422
ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 56.88 лв.- лихва за
забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължимо за периода от
15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., и сумата 11.17 лв.- лихва за забава върху главното
вземане за дялово разпределение, дължимо за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.07.2022 г. по
ч.гр.д.№ 37742/ 2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 54212/ 2022
г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, в останалата обжалвана част, в която
по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н. И. М. /ЕГН
**********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ сумата
370.40 лв.- главница за доставена през периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. в имот с
абонатен № 146374 топлинна енергия, ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата 58.37 лв.- главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 37742/ 2022 г. на
СРС, ІІ ГО, 76 състав, а също и в частта относно присъдените на „Топлофикация
София“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 538.10 лв.- за исковото
производство, и 46.12 лв.- разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати
Н. И. М. /ЕГН **********/ сумата 19.25 лв. /деветнадесет лева и 25 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на адв. С. К. сумата 154.01 лв. /сто петдесет и четири лева и 01 ст./- адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
въззивницата Н. И. М. /ЕГН **********/ във въззивното производство, на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Н. И. М. /ЕГН **********/ да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 61.50 лв. /шестдесет и един лева и 50 ст./-
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
7
Решението по гр.д.№ 54212/ 2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав, като необжалвано
е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД- гр. София- като трето
лице- помагач на ищеца „Топлофикация София" ЕАД- гр. София в производството по
делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8