Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 174 14.01.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански
състав, в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13633 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № …, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България, ЕИК ********* против М.А.Л., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9,
чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и евентуални
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9,
чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК.
Ищецът
твърди, че между страните бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит
с предоставена сума по кредитна карта от 1000 лева, активирана на 02.02.2017
г., по който не били платени: главница от 799,96 лева; възнаградителна лихва от
83,05 лева за периода 01.09.2017 г. – 10.11.2017 г и 40,60 лева – обезщетение
за забава за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г.
Ответницата
преустановила плащанията, поради което кредиторът изпратил покана за доброволно
изпълнение с предупреждение за обявяване на предсрочна изискуемост, при липса
на съдействие.
За
неплатените суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 4994/04.06.2018
г. по ч.гр.д. № 9086/2018 г. на ПРС, XI гр.с., връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се
разноски. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумите
с твърдения за обявена предсрочна изискуемост в хода на процеса.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала молба, в
която сочи, че е платила дължимите суми, представя доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9086/2018
г. на ПРС, XI гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния
срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По главните искове:
Ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване възникване на спорните вземания и техния размер, в
т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставяне на уговорената сума и усвояването й; наличие на предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост, за която ответникът е уведомен; уговорки
и предпоставки за начисляване на договорна лихва и обезщетение за забава в
търсените размери за исковите периоди; т.е. както по основание, така и по
размер дължимостта на процесните вземания.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът приема следното:
Установява се наличието на твърдяното облигационно
правоотношение по договор за револвиращ потребителски кредит с предоставена
сума от 1000 лева, отпусната чрез кредитна карта, активирана на 02.02.2017 г.
Няма спор относно получаването й. Възникнало е задължение за погасяване на
главницата, ведно с възнаградителна лихва, съгл. чл.14 от договора. Падежът на
вноските е 1 – во число на месеца, следващ издаването на извлечението за
извършени транзакции /чл.13/. Поради липса на плащане е начислено и търсеното
обезщетение за забава. Плащане не се доказва.
Вземанията са доказани по основание и размер и изискуеми.
В хода на процеса, ответникът представя
доказателства за плащане на всички търсени суми. Ищецът признава, че всички
вземания - в т.ч. разноските в
настоящото и заповедното производство са погасени.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след
като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на
исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на
дълговете, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.
С
оглед основанието за отхвърляне на главните искове, не се сбъдва процесуалното
условие за разглеждане на евентуалните осъдителни искове.
По
отговорността за разноски:
Признава
се плащането на сторените такива в заповедното и настоящото производство,
поради което и не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК ********* против М.А.Л., ЕГН
********** обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията
между страните дължимостта от страна на Л. на следните суми: 799,96 лева -
главница; 83,05 лева - възнаградителна лихва за периода 01.09.2017 г. –
10.11.2017 г и 40,60 лева – обезщетение за забава за периода 10.11.2017 г. –
11.05.2018 г., дължими по договор за револвиращ потребителски кредит с кредитна
карта № …………, активирана на 02.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 4994/04.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 9086/2018 г. по описа
на ПРС, XI гр.с., като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП