МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД №2288/2017год, по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Обв.В.Д.С., ЕГН:**********, в това че:
на 14.12.2016г., в гр.Русе, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Рено Меган Сценик" с рег.№Р 8121 ВВ,
нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „...водачите са длъжни
да намаляват скоростта в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението"..., като водач не изпълнил задължението си да
спре, когато е възникнала опасност за движението-стъпилата на пътното платно
пешеходка М.К..
- чл.65 от ЗДвП -„При движение в пътната лента покрай
спиращо, спряло...пътно превозно средство от означената с пътен знак … автобусна
спирка, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен своевременно да
намали скоростта за да може в случай на необходимост да спре." - като
водач на нерелсово пътно превозно средство, движещо се покрай спряло пътно
превозно средство-автобус, от означената с пътен знак автобусна спирка, не
изпълнил задължението си да намали скоростта, за да може в случай на
необходимост-пресичащата пешеходка М.К., да спре.
- чл. 116 от ЗДвП -„Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците..", като водачът на
пътно превозно средство не изпълнил задълженията си да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходката М.К..
И по непредпазливост причинил средни телесни повреди на М.С.К.,
ЕГН:********** от гр. Русе, довело до трайно затрудняване на движенията на
десни горен и долен крайници за срок повече от тридесет дни, като деецът след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата-престъпление по 343а, ал. 1, б."а",
пр.2, вр.чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК
и внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание при условията на чл.78а НК.
Обв.С. се явява в съдебно заседание. Дава обяснения,
счита че няма вина за настъпилото ПТП. Адв.М. пледира за оправдателно решение,
поради недоказаност на обвинението, алтернативно за минимално наказание, при
наличие на съпричиняване.
Представителят на Русенска районна прокуратура поддържа
постановлението, също пледира за наказание над минимума.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Обв.В.Д.С. е български гражданин с ЕГН:**********, роден
на ***г***, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност при
условията на чл.78А от НК. Водач на МПС с
категории „С,В, АМ, ТКТ" от 1995 г и като такъв не е наказван за нарушения
на ЗДвП.
На 14.12.2016г., около 07.20 часа, обв.В.С. управлявал л.а. „Рено Меган
Сценик", с ДК№ Р 8121 ВВ, в гр. Русе по ул."Васил Левски" в
посока кръстовището на последната с бул."Христо Ботев". Движението по
бул.”В. Левски, в района на произшествието е двупосочно, с три ленти за движение,
разделени една до друга, както следва – първа и втора с единична прекъсната
линия, втора и трета с двойна непрекъсната линия. Обв. С. се движел се в крайната
лента в посока кръстовището с булеварда, като зад него се движил св.Д. В., управлявайки
служебен автомобил. В колата на дееца била съпругата му-св.Ж.П. С. и синът им К..
В крайната дясната лента на автобусна спирка бил спрял автобус №10, собственост
на „Гео Комерс"ООД Русе, с водач св.И. П. Т.. Предвид на това обв.В.С. и
св.Д. В. се преустроили в средната лента, с цел заобикаляне на спрелия автобус.Скоростта
на движение на автомобила на обв.С. била около 35.5км/ч. В този момент св.М.С.К.,
на 60 години, предприела пресичане на пътното платно, отляво на дясно по посока
на движението на посочените автомобила. Същата притичвала, леко на бегом, в
стремежа си да хване автобуса. Била с тъмни дрехи и качулка на главата,
ограничаваща страничното й виждане. Предприела пресичане на ул."Васил
Левски" без да се огледа за идващи от дясната й страна превозни средства. Обв.С.
не видял своевременно пресичащата пешеходка, която навлязла от лявата му страна
на пътното платно и била изминала около 4,8 – 5 м. В момента в който я видял натиснал
спирачки, но не успял да спре и блъснал жената с предната лява част на автомобила си.
В резултат на удара св.К. ударила с лакът предното стъкло на автомобила, изхвърчала
във въздуха и паднала пред моторното превозно средство, управлявано от обвиняемия
и пред автобуса. Първа до пострадала притичала св.М., нейна колежка, която била
в автобуса. Същата набрала тел. 112 и съобщила за станалото пътно транспортно
произшествие. Видяла, че по лицето на св.К. има кръв, крайниците и стояли
неестествено. До пострадалата се приближил обв.С. и неговата съпруга – св.Ж.С.,
първият се навел над нея, подал и кърпичка. Св.К. била в съзнание, викала от
болка. В последствие се приближил и св.Д. Ц. В., дошли и други хора. Скоро пристигнал
автомобил на бърза помощ и откарал св.К. в МБАЛ – Русе за медицинска помощ..
В хода на разследване била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза,
чието заключение сочи, че пострадалата М.К., в резултат на пътнотранспортното
произшествие й била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК, счупване на дясна раменна кост, счупване на латералния кондил на дясна
голямопищялна кост, счупване на главичката на лява малкопищялна кост, счупване
на дясна пубисна кост, довело до трайно затрудняване движенията на десни горен
и долен крайник за срок повече от тридесет дни.
Заключението на авто-техническа експертиза и допълнителната сочи, че обв.В.С.
преди настъпилото произшествие се движел със скорост около 35.5 км/ч. Скоростта
на придвижване на пострадала пешеходка експертът дал в два варианта, съобразно
събраните гласни доказателства - 6.2 км/ч (1,72м/сек) долна граница при
движение с темп спокойно бягане на 60 годишна жена и 3.8 км/ч (1,056м/сек) при движенвие със
спокоен ход. Мястото на удара било около средата на пътното платно в което се
движел обв.В.С.: около 10.5м-11.5м по дължината на пътя и на около 4.8м-5м
надясно от левия край на платното по ширината на платното. Съприкосновението
между тялото на пострадалата било с предната лява част / преден ляв фар и
челното стъкло вляво/ на автомобила. Опасната зона за спиране на л.а."Рено
Меган Сценик" била 24.3 м. Според експертизата, при сръвняване на опасната
зона за спиране с отстоянията на автомобила от мястото на удара към момента,
когато е възникнала опасността за движението експертът заключил, че с
установената скорост на движение, водачът на лекия автомобил „Рено Меган
Сценик" имал техническа възможност да спре преди мястото на ПТП и при
двата варианта на движение на пешеходката.
В съдебно заседание, по инициатива на защитата, е поставена допълнителна
задача на експерта, отговорът на която сочи, че при движение на св.К. с темп
горна граница на спокойно бягане – 7,5км/ч (2,083м/сек) лекият автомобил „Рено
Меган Сценик" се е намирал на около 22,86м от мястото на удара, към
момента в който пешеходката е навлизала на платното за движение, т. е. по-малко
от опасната зона на спиране.
По делото е приложена справка от Сектор „ПП" при ОД МВР-Русе, установяваща,
че обв.В.С. е наказван веднъж за нарушения на ЗДвП. За възникналото ПТП му бил
съставен АУАН, като справката от сектор ПП при ОД МВР Русе отразява, че е обв.С.
е обвинен за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ – управление на лек автомобил „Рено
Меган Сценик" без сключен договор „Гражданска отговорност”.
Горното се установява от събраните по
делото писмени, гласни доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира за безспорно установено
обстоятелството за наличие на съприкосновение между тялото на пострадалата с предната лява част / преден ляв фар и челното
стъкло вляво/ на автомобила, управляван от обв.С.. В резултат на този удар св.К.
ударила с лакът предното стъкло на автомобила, изхвърчала във въздуха и паднала
пред моторното превозно средство, като получила горепосочените увреждания,
явяващи се в пряка причинно-следствена връзка от удара. Обв.С. в обясненията си
твърди, че той „..не я ударил”, че „…тя се ударила в левия мигач…”, че от
негова страна имало „само едно плъзване” на автомобила в тялото й, твърдения
които съдът не кредитира с доверие, тъй като показанията на всички останали
свидетели сочат, че пострадалата изхвърчала във въздуха. Последното
обстоятелство и степента на увреждания /четири средни телесни повреди и множество
леки/, получени от св.К.а няма как да бъдат получени от „едно плъзване”.
Физичните закони ясно сочат, че за да изхвърчи едно тяло във въздуха е
необходим удар, при това силен в него, за да може да се преодолее силата на
гравитацията. Ето защо съдът намира, че е налице такъв удар от страна на
автомобила, управляван от обв.С. спрямо тялото на пострадалата, в резултат на
който тя получила посочените увреждания.
Спорен въпрос по делото се явява обстоятелството, с каква
скорост се е движила св.К., предвид събраните противоречиви доказателства в
разпита на свидетелите. Пострадалата твърди, че спряла и се огледала на
двойната непрекъсната линия. Св.Д. В., че вървяла „леко на бегом”, св.И.
Тодоров – „притичваше, „не вървеше бавно”, св.М. М. - ”…с нейния нормален
ход…бавно и спокойно”. При така събраните гласни доказателства съдът дава вяра
на показанията на св.Д. В.и св.И. Т., определящи походката й като „лек бегом”,
не само защото те кореспондират помежду си, а й защото и двамата са очевидци,
наблюдаващи движението й: св.Д. В., шофирал автомобила си след този на
обвиняемия и възприел пострадалата идваща от блоковете, преди да навлезе на
пътното платно, а св.И. Т., водач на автобуса, който я изчаквал преди да тръгне
и наблюдавал движението й. Последният също я възприел „…идваща по тротоара от
блоковете на „Чародейка…”, ”…не спря в края на тротоара, преди да тръгне да
пресича пътното платно, не се и огледа”,
„…притичваше, не вървеше бавно. Не беше разбрала, че аз я чакам и бързаше за
автобуса”. Показанията на тези двама свидетели противоречат на тези, заявени от
пострадалата, която сочи изгодни за нея факти, в стремежа си да изключи своето
неправомерно поведение, станало съпричина за настъпилото ПТП, поради което
съдът не ги кредитира с доверие. Съдът приема за съответен на обективната
действителност онзи вариант от авто-техническа
експертиза, в който експертът приел, че св.К.се движила с темп „спокойно бягане
на жена на 60г. и 5месеца със скорост 6.2км/ч (1,722м/сек), тъй като той
съответства на горепосочените гласни обстоятелства, както и на това че бързала
да хване автобуса, незнаейки, че я изчаква. Убедително звучат и съображенията
на в.л.Д., изложени в съдебно заседание, че приетата от него скорост на св.К. е
и в интерес на обв.С., защото тя е по висока от тази отговаряща на „леко на
бегом, притичвала” и била съобразена и с обстоятелството, че сезонът е зимен,
пострадалата била с зимни дрехи, с качулка, които ограничават бързото
придвижване на жена на посочената възраст. Даденият трети вариант в
допълнителна задача, поставена в съдебно заседание разглежда движението на св.К.
с темп горна граница на „спокойно бягане на жена на 60г. и 5месеца, като
определя скорост 7,5км/ч (2,083м/сек),
съдът не приема, на първо място защото то е противоречи на гласните
доказателства на посочените свидетели-очевидци, както и на обективните
дадености на сезона, ограничаващи движението на лицата, предвид тежестта на
дрехите и мократа и хлъзгава настилка, каквато се определя от св.А. К.,
автоконтрольор, посетил ПТП.
Установено по безспорен начин е и мястото на удара,
каквото възражение е направил адв.М.. Това се доказва с показанията на св.А. К.,
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Русе. Същият заявява, че „..при
пристигането на екипа автомобилът не бил местен от мястото, където е спрял след
ПТП”. Направените от него снимки, обективните находки /петно от кръв, парчета
от фар и др./, констатирани от длъжностното лице, направило оглед на местопроизшествието,
закрепени в огледния протокол са съобразени от в.л.Д., който фиксирал в АТЕ
мястото на удара като: по дължината на пътя: на около 10.5-11.5м, след ориентир
2; по ширината на платното: на около
4.8-5м. надясно от леувия по посока на движението на лек автомобил „Рено Меган
Сценик" край на платното на бул.”В. Левски”.
Съдът отбелязва, че протоколът за
оглед на местопроизшествие е изготвен в присъствието на обв.С., подписан от
него без възражение, изготвен е по ред, предвиден в НПК, поради което е скрепен
с необорима доказателствена сила. Установеното с него, регистрираните обективни
находки от транспортното произшествие, разгледано в съвкупност със заключението
на автотехническата експертиза оборват обясненията на обв.С., дадени в
съдебните заседания, поради което съдът ги преценява като упражнено право на
защита.
С показанията на свидетелите Д. В., Ж. С. се доказва, че след деянието е обвиняемият направил
всичко, зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата – положил кърпа под лицето й, помогнал да я
качат в дошлата линейка.
С приложената съдебно - медицинска експертиза се доказва,
че св.К. й била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, счупване на дясна
раменна кост, счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, счупване
на главичката на лява малкопищялна кост, счупване на дясна пубисна кост, довело
до трайно затрудняване движенията на десни горен и долен крайник за срок повече
от тридесет дни.
Всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налагат
единствения и категоричен извод:
От обективна и
субективна страна обвиняемият осъществил състава на престъплението по 343а, ал. 1, б."а", пр.2, вр.чл.343,
ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, тъй като на 14.12.2016г., в
гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено
Меган Сценик", с рег.№Р 8121 ВВ, нарушил правилата за движение по
пътищата:
- чл.20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „...водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението…”, като водач не изпълнил задължението си да спре, когато е възникнала
опасност за движението, каквато се явява стъпилата на пътното платно пешеходка М.К..
-чл.65 от ЗДвП -„ При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или
потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна,
тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство
е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост
да спре” като не изпълнил задължението си да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост, каквато се явява пресичащата пешеходка М.К., да спре.
-чл.116 от ЗДвП-„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците..", като водачът на пътно превозно
средство не изпълнил задълженията си да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходката М.К.,
в резултат на което и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на М.С.К., ЕГН:********** от гр. Русе, довело до трайно
затрудняване на движенията на десни горен и долен крайници за срок повече от
тридесет дни, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата.
От обективна страна елементите на
престъплението са налице – същият нарушил посочените горе правилата за движение
при управление на МПС, като допуснал
причиняването на средни телесни повреди, каквито се явяват счупването на дясна
раменна кост, счупването на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, счупването
на главичката на лява малкопищялна кост, счупването на дясна пубисна кост, довели
до трайно затрудняване на движенията на десни горен и долен крайници за срок
повече от тридесет дни. При управлението на моторното превозно средство, макар да е знаел, че трябва
да спре, когато е възникнала опасност за
движението, каквато се явява стъпилата на пътното платно пешеходка М.К., да
намали скоростта, за да може в случай на необходимост, каквато се явява
последната, да спре и да бъде внимателен и предпазлив към пешеходката К., не
изпълнил тези си задължения, в резултат на което блъснал с автомобила си
пострадалата и така й причинил посочените четири средни телесни повреди. Така
получените от св.К. телесни повреди се намират в пряка причинно-следствена
връзка с допуснатите от обв.С. нарушения на правилата за движение по пътищата - чл.65, чл.116 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, при
осъщественото от него управление на моторно превозно средство. Събраните
доказателства сочат и съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на
пешеходеца в настъпване на пътно-транспортното произшествие, причинило посочените телесни увреждания. Св.К.,
по същото време и място, при пресичане на пътното платно за движение, нарушила
правилата за движение - чл. 113 т.1 от ЗДвП , защото преди да навлезе в
платното за движение, не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се
пътно превозно средство на обв.С., както и
на чл.114 т.2 от ЗДвП – предприела пресичане на платното за движение при
ограничена видимост – същата била с качулка на главата, ограничаваща видимостта
й. Съдът отбелязва, че от
страна на пострадалата пешеходка е следвало да има повишено внимание при
пресичане на пътното платно, защото пресичала на место, извън обозачението за
пешеходна пътека. Нарушенията на пострадалата обаче, не освобождават от
наказателна отговорност обв.С., който следва да носи такава за своите нарушения
на ЗДвП, довели в причинно следствена
връзка до престъпния резултат. Съпричиняването на резултата не изключва
виновността на обвиняемия /Решение № 153 от 3.04.2008г. на ВКС по н.д. №
103/2008г., III н.о./. Като пешеходец св.К.а е имала възможността да избегне и
предотврати ПТП-то, като не навлиза в лентата за движение на автомобила, към който е имала видимост или го изчака да
премине, и едва тогава да пресече булеварда. Но тя пренебрегнала тези свои
задължения, бързайки за спрелия автобус.
Правилно деянието на обвиняемия е квалифицирано по привилегирования състав
на чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2 от НК, тъй като след като блъснал пострадалата с
управлявания от него автомобил, направил
всичко, зависещо от него за оказване на помощ – спрял, излязъл от автомобила, отишъл
при нея, поставил кърпа под лицето й, помогнал да се качи в автомобила на
Спешна помощ.
От субективна страна действал
непредпазливо – същият не е искал и предвиждал настъпването на
общественоопасните последици- причиняването на телесна повреда на което и да е
било лице, но в качеството си на водач на МПС, е бил длъжен, а в конкретната
ситуация и могъл да предвиди настъпването на тези последици, които биха били
избегнати при стриктно спазване от негова страна на правилата за движение по
пътищата, посочени по- горе.
Предвид изложеното, съдът признава обв. В.Д.С. за
ВИНОВЕН в извършване на престъплението по
343а, ал. 1, б."а", пр.2,
вр.чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК и
му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази: налице са
законовите предпоставки по чл.78а /изм./ НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност:
1. Към момента на извършване на деянието обвиняемият бил пълнолетен.
2. За извършеното от него непредпазливо престъпление законът предвижда
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок до пет години - лишаване от
свобода за срок до 2 години или друго - по-леко по вид наказание - пробация,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС, по чл. 343г от НК.
3. Към момента на извършване на престъплението обвиняемия не е осъждан за
престъпление от общ характер.
4. Към момента на извършване на престъплението не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от Н К.
5. От престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване
и предвид на императивното
задължение, вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Предвид
предходното съдът налага на обв.С. административно
наказание “ГЛОБА”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер към минимума – 1000лв., като е съобразил при определянето му: смекчаващи отговорността обстоятелства: полагане
на обществено полезен труд; наличието на съпричиняване от страна пострадалата
към противоправните последици; наличие на само едно нарушение на ЗДП; отегчаващи
отговорността обстоятелства: не се установиха. Предвид изложеното и на
основание чл.78а ал.4 НК, предвиждащ алтернативност при прилагането на
административното наказание лишаване от право да се упражнява определена
дейност за срок до три години, съдът намира, че на обв.С. следва да му се наложи
наказание лишаване от право да управлява
МПС над минимума – за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА като на основание чл.59 ал.3 НК следва да се ПРИСПАДНЕ времето, през което за същото деяние обвиняемият бил лишен по административен ред от
възможността на управлява МПС.
Така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл.12 ЗАНН,
ще мотивира обвиняемият в бъдеще да съобразява поведението си с установените в
държавата правила за движение по пътищата.
Обвиняемият дължи
направените по делото разноски – 616.50лв. по сметка на ОДМВР – Русе и 198,
65лв. по сметка на РРС.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на установените в
страната правила за движение по пътищата.
Така мотивиран и на основание чл.378 ал.4 НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………..