О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 20.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 1883 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 14446 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 18041/2019 г. на ВРС, ХVІІІ-ти с-в, е
прекратено производството по делото на осн. чл. 411,
ал. 1 от ГПК и същото е изпратено по подсъдност на надлежния съд – Районен съд –
гр. София.
Подадена е частна жалба от С.И.П. чрез пълномощник адв. Милен Христов, с която се навеждат съображения за
незаконосъобразност на постановеното определение и се иска същото да се отмени,
като се върне делото на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени
в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна
против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е подадено заявление
от С.И.П. против „България Ер“
АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „България Ер“ АД за сумата от
873,95 лева
главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението
и съдебно-деловодни разноски.
Първостепенният съд е приел, че делото не му е
подсъдно и следва да се изпрати на компетентния съд – РС – гр. София. Посочено
е, че подсъдността в заповедното производство се подчинява на специалното
правило на чл. 411 ал. 1 от ГПК и дерогира общите
правила за подсъдност по чл. 103-117 от ГПК, в т.ч. подсъдността по Регламент
(ЕО) № 261/2004.
Определението
е правилно.
За полети от една държава членка до друга държава
членка, осъществявани по силата на договор, сключен с един въздушен превозвач,
който е опериращият въздушен превозвач, иск за обезщетение съгласно Регламент
(ЕО) № 261/2004 може да се предяви по избор на ищеца пред националния съд,
който е компетентен по отношение на мястото на излитане или мястото на
пристигане, посочено в договора за превоз, при прилагане на Регламент (ЕО) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Брюксел I“).
В случая полетът е извършен в териториалните
граници на Република България – излитане от гр. София и кацане в гр. Варна –
като липсва международен елемент, което обуславя крайния извод, че
процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, е тази, която урежда териториалната компетентност на съда.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че частната
жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 14446 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 18041/2019 г. на ВРС, ХVІІІ-ти с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн.
чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.