РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Ловеч, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20234300600213 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 34/31.10.2022 г., постановена по НОХД № 479/2021 г. по
описа на РС Ловеч, подсъдимия К. Д. Г., роден на *** в гр. Ловеч, живущ в
***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 19.06.2020г. в
***, обл. Ловеч, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство -
лек автомобил „*****“ с peг. № ********, на стойност 1 430.00 лв.,
собственост на Г.Д.П. от ***, от владението без съгласието на М.Ц.К. от ***,
с намерение да го ползва, като е употребил за това заплашване - заплашил е
М.Ц.К. с думите „Дай ключовете на момчето, да не те почвам!“ и е
последвала повреда на моторното превозно средство - повреда на преден
капак и на дръжка на предна лява врата в размер на 249.09 лв., поради което и
на основание чл.346, ал.5, предл. 2-ро във вр. с ал.2, т.1, предл. 1- во във вр. с
ал.1 и чл.54 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода.
1
Не са му наложени предвидените в закона наказания „лишаване от
право да управлява МПС“ и „конфискация на не по-малко от ½ от
имуществото“, тъй като липсват данни подсъдимият К. Г. да притежава
СУМПС, както и каквото и да било движимо или недвижимо имущество. На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС му е определен първоначален общ режим
за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Признал е въззивника К. Д. Г., за виновен и в това, че на 19.06.2020г. ,
около 01.00 ч. на главен път I-IV /София Варна/, в землището на ***, обл.
Ловеч, при управление на лек автомобил „*****“ с peг. № ********,
повредил противозаконно чужди движими вещи - колона на навес на
бензиностанция и стойка за пожарогасител с размери 35см.х35см.х80см.,
собственост на „Ромпетрол България“ ЕАД гр.София, като причинил
деформация на основата на колоната на навеса на бензиностанцията и повреда
на стойката на пожарогасител, всичко на обща стойност 205.00 лв., поради
което и на основание чл.216, ал.1, предл. 2-ро от НК и чл.54 от НК и го
осъжда на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС му е определен първоначален общ режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК е
определено общо най-тежко наказание на въззивника К. Д. Г. в размер на три
години лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС му е
определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното общо най-
тежко наказание лишаване от свобода.
Осъден е К. Д. Г., да заплати на „Ромпетрол България“ ЕАД, ЕИК
**********, ***, представлявано от изп. директор И.Т.Т. сумата 205.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
дружеството, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на
увреждането – 19.06.2020г. до окончателното й изплащане, като оставя без
уважение претенцията за присъждане на разноски по делото като
неоснователна.
Вещественото доказателство 1 брой компакт диск с надпис „FIESTA
Compact disc Recordable CD-R 700 MB 52Х“, предаден с протокол за
доброволно предаване от 15.02.2021г., след влизане на присъдата в сила е
постановил да остане в кориците на делото.
Осъдил е К. Д. Г., с горната самоличност, да заплати на ОД на МВР
Ловеч разноски по делото в размер на 173.85 лева, а на Районен съд – Ловеч
разноски в размер на 101.00 лева, както и държавна такса върху уважения
размер на граждански иск в размер на 50.00 лева.
Срещу присъдата е постъпила жалба от 03.11.2022 г. от адвокат В. М., в
2
която излага, че не са доволни от Присъдата на РС-Ловеч, постановена на
31.10.2022., по НОХД № 479/2021 г., с която били осъдени на едно общо
наказание - 3 / три / години лишаване от свобода , което подзащитния му да
изтърпи ефективно, при първоначален общ режим, поради което я обжалват
срок. Счита, че присъдата е постановена в нарушение на закона -чл.348, ал.1,
т.1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Сочи, че обвинението
по чл.346,ал.2 НК не е доказано по безспорен начин и по него подсъдимият Г.
е следвало да бъде оправдан като невиновен. Доказало се според тях, че
въпросния автомобил е предоставен с изричното съгласие на ползвателката
му Ц.К., с цел свидетелят по делото - В.Р. - брат на приятеля й да докара брат
си Г.Р., от къщата му в *** до беседката,като преди това е водила
многократни телефонни разговори с него. В тази връзка, съвсем доброволно
Ц. е предала ключовете на колата на брат му В.Р.. В тази насока защитника
сочи,че има многобройна, трайната и задължителна съдебна практика на
ВКС. Сочи, че обвинението по чл.216, ал.1от НК също не е доказано по
умисъл и по размер, като щета. Събарянето по непредпазливост, на един
пожарогасител на бензиностанцията „РОМПЕТРОЛ“ ***, оценено пресилено
от ВЛ В. А.ов на сумата от 205.00 /двеста и пет /лв. не показва от обективна и
субективна страна признаците на престъпление от общ характер по
чл.216,ал.1, а такова по чл. 216, ал.6, за което се предвижда алтернативно
глоба до 300.00 лева. Излага, че присъдата е постановена и при допуснати
съществени процесуални нарушения по време на досъдебното производство
№89/2020 г. по описа на РУП -Угърчин, нарушаващи правата на страните в
наказателния процес - чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които ще изложи в съдебното
заседание. Счита, че присъдата е и явно несправедлива, тъй като не отговаря
на обществената опасност на деянието и деецът като такъв-чл.348, ал.1, т.3 от
НПК. Твърди, че не следва да се наказва лице, което не е осъществило
предвидените в закона престъпления.
Моли Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ да отмени обжалвана присъда от
31.10.2022 г., постановена по НОХД № 479 /2021 г. по описа на PC- гр. Ловеч,
като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива.
Моли в рамките на приетите за установени фактически положения да
бъдат оправдани.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч,
зам. окр. прокурор Д. Д. счита, че присъдата е правилна и законосъобразна,
тъй като от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява съставомерността на деянието,за което подсъдимия е признат за
виновен.
3
Защитникът адв. Г. П. от АК- Л-ч на въззивника К. Д. Г. в съдебно
заседание моли съда да оправдае подзащитния му,тъй като неговото
вътрешно убеждение е,че не е извършил това престъпление и има
разминаване между версиите.Алтернативно моли,ако не бъде оправдан,делото
да бъде върнато на друг състав на съда поради допуснати нарушения,тъй като
мотивите не мотивирали много добре присъдата съобразно фактите.
Въззивникът К. Д. Г. в защита сочи,че поддържа казаното от адвоката
му и като последна дума моли да бъде изменена присъдата като му бъде
наложено наказание пробация,или условна присъда.
Въззивната инстанция като съобрази направените възражения в жалбата от
страна на защитника пред първата инстанция-адвокат В. М.,направените
възражения в хода на съдебни прения от служебно назначения защитник –
адвокат Г. П.,събраните по делото доказателства, мотивите на Районен съд-
Ловеч и сам като извърши проверка изцяло на правилността на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно задължението си
по чл.314, ал.1 от НПК, счете въззивната жалба за подадена в законно
установения срок, но разгледана по същество неоснователна.
По-конкретно, въззивната инстанция приема за безспорно установено въз
основа на събраните по делото писмени,гласни и веществени
доказателства,както между впрочем е приел и РС-Л-ч/РС/, следното :
Срещу въззивника К. Д. Г. от ***, Районна прокуратура гр.Ловеч
предявили обвинения за : престъпление по чл.346, ал.5, предл.2-ро, във
връзка с ал.2, т.1, предл.1-во, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 19.06.2020
г. в ***, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил „*****", с per.№ ********, на стойност 1430,00 лева, собственост
на Г.Д.П. от гр.***, от владението и без съгласието на М.Ц.К. от гр.***, с
намерение да го ползва, като е употребил за това заплашване -заплашил е
М.Ц.К. с думите „Дай ключовете на момчето, да не те почвам" и е последвала
повреда на моторното превозно средство, повреда на преден капак и на
дръжка на предна лява врата, в размер на 249,09 лева и
за престъпление по чл.216, ал.1, предл.2-ро от НК, за това, че на
19.06.2020 г., около 01:00 ч., на главен път I-IV /София-Варна/, в землището
на ***, при управление на лек автомобил „*****" с per.№ ******** повредил
противозаконно чужди движими вещи - колона на навес на бензиностанция и
стойка за пожарогасител с размери 35 см.х 35 см. х 80 см., собственост на
„Ромпетрол България" ЕАД - ***, като причинил деформация на основата на
колоната на навеса на бензиностанцията и повреда на стойката на
4
пожарогасител, всичко на обща стойност 205,00 лева.
Предявен е граждански иск от „Ромпетрол България" ЕАД - гр.София,
представлявано от изпълнителния директор И.Т.Т. - пострадали от
престъплението по чл.216, ал.1 от НК против подсъдимия К. Д. Г. за сума в
размер на 205,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
датата на увреждането - 19.06.2020 г. до окончателното и изплащане, който
иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и
„Ромпетрол България" ЕАД - гр.София, представлявани от изпълнителния
директор И.Т. са конституирани, като граждански ищец по делото.
Безспорно установено, е че въззивника К. Д. Г. живеел в ***,бил
неженен, осъждан, с основно образование, не работел.
Свидетелите М.Ц.К. и сестра му Ц.Ц.К. живеели заедно с майка си -
свидетелката Г.Д.П. в ***. На 18.06.2020 г. вечерта, двамата решили да отидат
в ***, за да се видят с приятели. В *** живеел и приятелят на Ц.К. -
свидетелят Г. Г. Р.. Предварително Ц. К. се била разбрала със свидетеля Р. И.
Л. да се видят на беседката в центъра на селото. Около полунощ Ц. К.
изчакала майка си да заспи, взела ключовете на личния автомобил марка
„*****" с per.№ ******** и ги дала на брат си М.К.. Тя и друг път била
взимала ключовете от автомобила на майка си и заедно с брат си ходили да се
возят до ***. Никой от двамата не притежавал свидетелство за управление на
МПС. След това двамата заедно със свидетелите М. К., Д.М.К. и Х.М.К., и
тримата от гр.***, се качили в автомобила и тръгнали в посока ***.
Автомобилът управлявал свидетеля М.К.. Когато стигнали в *** свидетелят
М.К. спрял автомобила в една улица, която се намирала близо до беседката в
центъра на селото и петимата отишли и седнали на беседката. Там вече бил и
свидетелят Р. Л.. Свидетелката Ц. К. очаквала на беседката да бъде и
свидетеля Г. Г. Р., тъй като го била уведомила, че ще отиде в ***. Тъй като
той не бил на беседката тя му се обадила и той казал, че слиза, но реално
нямал намерение да ходи на беседката, а си легнал, защото щял да става на
другия ден рано за работа. След известно време свидетелката К. му се обадила
отново и той казал, че няма да слиза към беседката.
След около 20 минути на беседката при тях дошли свидетелят В. Г. Р. и
въззивника К. Г.. Г. бил употребил алкохол - бира преди да отиде на
беседката. Пристигайки там Г. започнал да се държи агресивно и да им се
кара, като ги заплашил да не ходят в ***. След това ударил два пъти
свидетеля М.К., без последния с нещо да го е провокирал, заявявайки му
„Защо се правиш на тарикат и на тежкар." Бутнал и свидетелката Ц. К. по
5
гърба, а след това ударил два пъти в лицето и свидетеля М. К., който паднал
заедно с пейката, на която седял. И тримата свидетели са категорични в
показанията си, че не са давали основание на въззивника Г. да ги удря и
заплашва. Свидетелите поискали да си тръгнат, но въззивника ги върнал
обратно на беседката. Казал на свидетеля М.К. да му даде ключовете от
автомобила, за да отидел до бензиностанцията на „Ромпетрол" и да си купел
бира. К. му отказал. Тогава той му заявил, че нямало да кара той, а щял да
кара свидетеля В.Р. и го заплашил с думите „Дай ключовете на момчето, за да
не те почвам ". Според останалите свидетели М.К. се изплашил, разтреперил
и дал ключовете на въззивника.
След като Г. взел ключовете от свидетеля К. ги дал на свидетеля В.Р. и
му казал да го закара до бензиностанцията на „Ромпетрол". Въззивника Г.
седнал на седалката до шофьора. Когато пристигнали на бензиностанцията
свидетеля Р. паркирал автомобила зад един друг автомобил. Г. казал на Р. да
отиде до бензиностанцията и да му купи бира. Р. влязъл вътре, но докато
купувал бирата въззивника Г. дошъл при него и му поискал ключовете, за да
обърнел автомобила. Свидетелят Р. му ги дал и той се качил в автомобила,
стартирал двигателя и започнал да маневрира, но не преценил правилно
разстоянието и ударил предната част на автомобила в основата на една от
колоните на навеса на бензиностанцията, като в следствие на удара била
повредена и стойката на пожарогасителя, която била монтирана в основата на
колоната. Г. се уплашил и тръгнал с автомобила към главния път, където го
оставил под намиращия се в близост подлез.
Свидетелите, които били на беседката чули шум от удар откъм
бензиностанцията и отишли да видят какво е станало. Забелязали, че колата
била в подлеза, а двете предни врати били отворени. Г. и свидетелят Р. били
извън нея. Когато ги видели двамата им казали да взимат колата и да бягат,
защото идвала полиция. След това Г. и свидетелят Р. се прибрали по домовете
си.
Петимата свидетели - М.К., Ц. К., М. К., Д.М.К. и Х.М.К. се качили в
автомобила и тръгнали обратно за ***, като отново управлявал М.К.. По
време на пътуването той се обадил на майка си и казал какво е станало с
автомобила. Когато се прибрали в *** майка му - свидетелката Г.П. видяла,
че на колата бил изкривен предния капак и била счупена дръжката на предна
лява врата.
Докато се прибирали към *** свидетелите се разминали с патрулен
автомобил на РУ МВР Угърчин. В него били свидетелите А.П.Ц. и Г. Д. Г. -
служители на РУМВР Угърчин. Двамата били дежурни, когато около 01:10
6
часа през нощта получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП на
бензиностанция „Ромпетрол" и че извършителят е избягал от
местопроизшествието. Когато двамата полицейски служители пристигнали на
бензиностанцията, прегледали записите от охранителните камери в обекта и
установили, че произшествието с автомобила било извършено от въззивника
К. Г.. Същият, им бил добре познат от преди това , във връзка с тяхната
работа. По регистрационния номер на автомобила установили, че е
собственост на Г.Д.П. от ***. Полицейските служители се върнали в *** и
отишли в дома на Г.П.. Там провели разговор със свидетелите М.К. и Ц. К..
Последните им обяснили какво се е случило.
В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена
техническа и оценителна експертиза /л.69-77/, като съгласно заключението,
стойността на лекия автомобил „*****" с per. № ******** е била 1430 лева, а
нанесените щети по автомобила са оценени от вещото лице на стойност
249,09 лева. Размера на нанесената щета по бензиностанцията на „Ромпетрол"
е в размер на 205,00 лева. Общата стойност на щетите възлиза на 454,09 лева,
които до приключване на съдебното следствие по делото не са били
възстановени.
В хода на разследването е бил предаден доброволно и приобщен като
веществено доказателство компакт диск със записи на охранителни камери на
бензиностанция „Ромпетрол", като от извършения оглед на диска и
приложените снимки е видно в детайли как лекият автомобил „*****" с p e r.
№ ******** влиза в района на бензиностанцията, мястото където спира, а в
последствие как подсъдимия Г. се качва в автомобила, маневрите, които
извършва и удара в колоната на навеса на бензиностанцията.
От така установената фактическа обстановка обосновано и
законосъобразно РС е приел, че въззивника К. Д. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.346, ал.5, предл.2-ро, във връзка с ал.2, т.1, предл.1-во, във връзка с ал.1 от
НК, като на 19.06.2020 г. в ***, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил „*****", с per.№ ********, на стойност
1430,00 лева, собственост на Г.Д.П. от гр.***, от владението и без съгласието
на М.Ц.К. от гр.***, с намерение да го ползва, като е употребил за това
заплашване - заплашил е М.Ц.К. с думите „Дай ключовете на момчето, да не
те почвам" и е последвала повреда на моторното превозно средство, повреда
на преден капак и на дръжка на предна лява врата, в размер на 249,09 лева,
както и признаците от състава на престъплението по чл.216, ал.1, предл.2-ро
от НК, като на 19.06.2020 г., около 01:00 ч., на главен път I-IV /София-Варна/,
7
в землището на ***, при управление на лек автомобил „*****" с per.№
******** повредил противозаконно чужди движими вещи - колона на навес
на бензиностанция и стойка за пожарогасител с размери 35 см.х 35 см. х 80
см., собственост на „Ромпетрол България" ЕАД - ***, като причинил
деформация на основата на колоната на навеса на бензиностанцията и повреда
на стойката на пожарогасител, всичко на обща стойност 205,00 лева.
Неоснователни,като непочиващи на конкретни доказателства са
възраженията във въззивната жалба,че престъплението по чл.346, ал.5,
предл.2-ро, във връзка с ал.2, т.1, предл.1-во, във връзка с ал.1 от НК не е
доказано по несъмнен начин и въззивника следва да бъде оправдан.Колкото
до позоваването на показанията на свидетеля Ц. К.,че процесните ключове на
автомобила са дадени доброволно, обосновано РС е отчел наличие на
противоречие с показанията на досъдебното производство/ДП/ и след
съгласие на страните е прочел същите.Свидетелката е потвърдила дадените от
нея показания на л.35 от ДП./л.171/.Т.е.както е приел и РС от страна на
въззивника е осъществено изпълнителното деяние на престъплението като
противозаконно е отнел моторното превозно средство, изразяващо се в
прекъсване на владението на владелеца му към момента - свидетеля М.Ц.К.,
без негово съгласие и установил свое владение върху автомобила, с
намерение да го ползва.
Налична въз основа на събраните по делото гласни
доказателства,според въззивната инстанция е и една от формите на принуда
по смисъла на чл.346, ал.5 от НК, а именно заплашване с думите „Дай
ключовете на момчето, да не те почвам". Основателността и сериозността на
отправената заплаха е била подкрепена от проявената преди това, макар и по
друг повод физическа агресия от страна на въззивника Г. спрямо свидетеля
К., когато го е ударил , без последният да го е предизвикал с думи или
действия. Пак преди отправяне на заплахата въззивника нанесъл удари и
върху свидетеля М. К., което обстоятелство било възприето и от М.К., и което
допълнително обусловило сериозността на заплахата и намеренията от страна
на Г., че ще изпълни заканата си, възбуждайки по този начин страх в К. и
мотив да му предаде ключовете на автомобила. Налице е функционална
връзка между използваната принуда - отправената заплаха и отнемането на
автомобила от владението на К..В този смисъл са и показанията на св-ля
Д.К.,която сочи „..К. поиска ключовете от М.,заплаши го,че ще го удари…..,..
М. каза да даде ключовете и понеже М. беше страхлив и като му викна по-
силно той ги даде …“.л.171.Свидетелката Х.К. също сочи,че „…Първо К.
удари М.,после иска да си купи бира,М. отказа да даде,той отказа да даде
8
ключовете,той го попита три пъти,като третия път малко по-силно и М. ги
даде…“.
Както е приел и РС осъществен е и квалифициращият елемент по ал.2,
т.1, предл.1-во на чл.346 от НК, а именно : последвалата повреда на
автомобила, изразяваща се в повреда на предния капак и на дръжката на
предната лява врата. Видно от заключението на вещото лице по изготвената,
неоспорена и приета от съда автотехническа експертиза, така причинените
повреди възлизат в размер на 249,09 лева. Обоснован е и извода,че въпреки
това,че до бензиностанцията на „Ромпетрол" отнетия автомобил да е бил
управляван от свидетеля В.Р.,последвалата повреда е в резултат от действията
на въззивника на бензиностанцията,който лично е привел процесния
автомобил в движение и от това управление и движение на процесния
автомобил е последвала и негота повреда изразяваща се в повреда на колона
на навеса на бензиностанцията и стойка за пожарогасител.
В тази връзка не са налице и не са представяни нови доказателства пред
въззивната инстанция,които да разколебаят извода на РС относно времето,
начинът и мястото на извършване на инкриминираните деяния, както и
относно авторството му.
В смисъл,че както вече се посочи и по-горе не са налични доказателства
потвърждаващи възражението на защитата,че , че свидетелят К. доброволно е
предал ключовете на автомобила, тъй като сестра му - свидетелката Ц. К. ги е
помолила да отидат със свидетеля Р. до дома на свидетеля Г.Р. и да го докарат
на беседката.
Освен посочените по-горе свидетелки в този смисъл са и показанията на
свидетелят М.К., така и свидетелите М. К., Ц. К., категорично сочат, че
въззиника Г. преди да вземе ключовете на автомобила е нанесъл удари, както
върху М.К., така и върху М. К..
Направения анализ на доказателствата от страна на РС в тази насока е
обоснован относно извода,че преценени взаимно и поотделно показанията на
тези свидетели са последователни, логично свързани и взаимно допълващи
се.Както сочат двете свидетелки Д. и Х.К.,показанията им се потвърждават и
от показанията на М.К.,който сочи „…псува ме,заплаши ме като каза :“Дай
ключовете,че иначе ще те прибия“.Това беше като заплаха,така го въприех.Аз
дадох ключовете,защото ме заплаши с тези думи,че ще ме
прибие..“л.107.Обосновано РС е кредитирал тези показания и е приел,че от
страна на К. същата е приета сериозно,тъй като,както сочи и свидетеля „…
Преди да ми поиска ключовете ме удари по гърба…“.В този смисъл са и
9
показанията на М. К.,който сочи „…..К. удари М.,защото не искаше да даде
ключовете на колата,първо си говорехме и после го удари..“л.108.
Обосновано в тази връзка РС е извършил анализ и проверил съгласно
изискванията на НПК при противоречие в показанията на един свидетел
същите да бъдат съпоставени с останалите гласни доказателства и да се даде
отговор на кои от тях се дава вяра.Изложени са съображения,които изцяло се
подкрепят и от въззивната инстанция,кои от тях се подкрепят и въз основа на
кои доказателства. Именно от анализа на показанията на К. дадени в хода на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени като
доказателство, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1,
т.1 от НПК РС е констатирал,че първоначално пред съда тя е дала
противоречиви и неясни показания, като твърди, че въззивника Г. ударил М.,
но само защото последният го е провокирал, че М. дал ключовете от
автомобила на К., но само, за да отиде да зареди колата(единствена тя твърди
подобно обстоятелство). Тези им показания и въззивната инстанция приема за
провокирани от лошите отношения с брат си М. и майка им,поради
обстоятелството,че те не са доволни от това“…Не бяха съгласни да ходя
там,където съм сега…“л.170. След прочитане на показанията от досъдебното
производство /л.35 и л.44/ К. потвърждава като достоверни показанията и от
19.06.2020 г. /л.35/, а за тези от 03.12.2020 г. /л.44/ сочи, че е била притеснена.
Така или иначе допълнително е потвърдила в показанията си пред РС (след
прочитане показанията от досъдебното производство), че въззивника Г. е
ударил, както брат й М., така и свидетеля К., както и че е крещял по
М.К../л.171/.Обоснован в тази връзка е и извода на РС,че в тези им части
показанията на К. кореспондират с тези на останалите, посочени по-горе
свидетели.
Не е спорно,че въззивника в обясненията си в качеството на подсъдим
не отрича, че е ударил М.К. и макар и да твърди, че това не е било във връзка
с отнемане на автомобила.Така или иначе,както сочи и РС по този начин
въззивника е създал стресова ситуация,вследствие на която е последвала и
уплахата на К. от бъдещи агресивни действия спрямо него от страна на
въззивника,респективно и „мотивирането“ му да преотстъпи процесния ключ
на автомобила,в който смисъл е и отправената в последствие закана за да даде
ключовете.Както вече се посочи и по-горе М.К. сочи „…псува ме,заплаши ме
като каза :“Дай ключовете,че иначе ще те прибия“.Това беше като
заплаха,така го възприех.Аз дадох ключовете,защото ме заплаши с тези
думи,че ще ме прибие..“л.107.Обосновано РС е кредитирал тези показания и е
приел,че от страна на К. същата е приета сериозно,тъй като,както сочи и
10
свидетеля „…Преди да ми поиска ключовете ме удари по гърба…“.В този
смисъл са и показанията на М. К.,който сочи „…..К. удари М.,защото не
искаше да даде ключовете на колата,първо си говорехме и после го
удари..“л.108. Т.е. и въззивната инстанция приема,че обясненията на
въззивника относно повода за нанесените телесни увреждания, и че същите не
са по повод за преотстъпване на процесните ключове за негова защитна
реакция срещу предявените му обвинения,тъй като именно нанесените удари
на М.К. и М. К. преди това са предизвикали уплаха и са мотивирали К.
въпреки нежеланието си да даде процесните ключове на автомобила.
В тази връзка обосновано РС е приел и ценил като необективни и
небезпристрастни показанията на свидетеля В.Р., тъй като същите явно имат
цел да подпомогнат въззивника относно защитната му теза по обвинението за
престъплението по чл.346, ал.5, предл.2-ро, във връзка с ал.2, т.1, предл.1-во,
във връзка с ал.1 от НК.РС обосновано е отчел,че дадените от този свидетел в
хода на съдебното следствие показания са вътрешно противоречиви.
Както е посочил и РС,първоначално Р. сочи, че въззивника е поискал
ключовете от свидетеля М.К. и той доброволно му ги е дал, а веднага след
това заявява, че М. му ги е дал лично на него (Р.), след което пък сочи, че Ц.
К. оставила ключовете на масата и той от там ги взел.
Посочените противоречия РС е констатирал и обосновано е приел,че
съответни на гласните доказателства са именно показанията на В.Р. от
досъдебното производство /л.34/, приобщени като доказателство по реда на
чл.281, ал.5, във връзка с ал.1 от НПК, въпреки, че пред съда е заявил, че не
са верни и в полицията под натиск са му казали така да каже.
Изложени от РС са и мотиви,които не са оборени с нови доказателства
пред въззивната инстанция, относно твърдяното неправомерно въздействие
върху Р. от страна на свидетеля Н.К.П.,което РС е приел,че не е съответно на
писмените доказателство и по-специално на протокола за разпит на Р. от
досъдебното производство /л.34/,от който е видно,че същият е бил разпитан
от разследващ полицай Н.И.а и в присъствието на педагог - Б.К., възпитател
към МКБППМН към Община Угърчин,като по този начин и възивната
инстанция приема,че същия е проведен в съответствие с изискванията на
НПК,от една страна ,а от друга страна е съответен и на подробно посочените
по-горе свидетелски показания.
Пред въззивната инстанция не са представени допълнителни
доказателства,които да противостоят на посочените по-горе писмени
веществени и гласни доказателства,а и самите възражения на служебно
назначения защитник –адвокат Г. П.,че мотивите на РС не били мотивирали
11
добре присъдата не са базирани на каквито и да е доказателства по делото
,поради което въззивната инстанция приема същите за неоснователни и като
такива следва да бъде оставени без уважение.
Обоснован е и извода на РС,че въззивника от субективна страна, е
действал с пряк умисъл при извършване на престъплението по чл.346, ал.5,
предл.2-ро, във връзка с ал.2, т.1, предл.1-во, във връзка с ал.1 от НК по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК като е съзнавал е обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване.Този извод необходимо следва от действията на
въззивника преди,по време и след извършване на деянието. Освен
свидетелските показания,подробно посочени по-горе в известен смисъл са и
обясненията на въззивника пред РС ,с изключение на заявеното,че „…Ц.
вика“Дай на В. ключовете да вземем Г.…“,което и въззивната инстанция
приема за защитна реакция от негова страна,тъй като не кореспондира на
останалите доказателства по делото и най-вече на повода по който са
поискани процесните ключове,тъй като свидетеля Х.К. сочи,че въззивника
„…. Първо К. удари М.,после поиска да си купи бира,М. отказа да даде
ключовете,той го попита три пъти ,като третия път малко по-силно и М. ги
даде ключовете..“.л.171.В този смисъл са и показанията на св-ля Д.К. „…К.
поиска ключовете от М.,заплаши го,че ще го удари…“. За конфрикт реди
предаване на процесните ключове сочи и свидетеля Р. Л.,макар и да се опитва
да омаловажи същия за да спомогне на въззивника,тъй като неговите
показания гравитират около показанията на К.,К.,К. и Д. и Х.К.,но определено
показват стремеж да се омаловажат действията на въззивника Г..По-точно
същия сочи“…Бой,такива работи изобщо не е ставало.На Ц. брат и само се
сбутаха с К.чо,той К.чо бутна само М. и той падна от пейката….“.
Обоснован е и извода на РС,че въззивника е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.216, ал.1, предл.2-ро
от НК. Изпълнителното деяние е осъществено от страна на въззивника чрез
действие, като управлявайки лекия автомобил „*****" по площадката на
бензиностанция „Ромпетрол" в ***, ударил с автомобила една от подпорните
колони от навеса на бензиностанцията, причинявайки деформации в
основата, както и намиращата се до нея стойка за пожарогасител, като по този
начин ги повредил, в който смисъл са и обясненията му пред РС./л.189/.
Този извод на РС е съответен и на информацията съдържаща се в
кадрите от записа на процесната вечер на бензиностанцията, съдържаща се
на предявеното по реда на чл.284 от РС/л.189/ веществено доказателство - 1
брой компакт диск на л.57 от дос.производство, от протокола за оглед на
12
веществено доказателство /л.58-60 дос.п-во/ и фотоалбума изготвен към него
/л.61-67/. Информацията от вещественото доказателство обосновано е прието
от РС,че изцяло съвпада и кореспондира с показанията на свидетелите П.Г.,
А.Ц., В.Р. (в частта им относно случилото се на бензиностанцията), Г. Г., от
обясненията на подсъдимия Г., които по отношение на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК имат характера на самопризнания, както и от заключението
на вещото лице В.А.ов по назначената и изслушана в хода на съдебното
следствие техническа-оценителна експертиза.
От субективна страна, при извършването на престъплението по чл.216,
ал.1, предл.2-ро от НК обосновано РС е приел,че въззивника Г. е действал
виновно, при косвен умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, като е бил наясно, че въздейства
върху чужди вещи, предвиждал е повреждането им като последица от това
въздействие, но във волево отношение се е отнесъл с безразличие към
обществено опасните му последици.
При определяне вида и размера на наказанието на въззивника К. Д. Г. за
престъплението по чл.346, ал.5, предл.2-ро, във връзка с ал.2, т.1, предл.1-во,
във връзка с ал.1 от НК РС обосновано е съобразил, като отегчаващо вината
обстоятелство предишните му осъждания,тъй като същите не са включени в
състава на престъплението и съгласно чл.56 от НК да е налице законова
забрана да се приемат като такива, а като смекчаващо сравнително младата му
възраст.
От страна на въззивната инстанция не се приема като смекчаващо
вината обстоятелство,прието от РС,а именно подбудите му за извършване на
престъплението - желанието му да отиде до бензиностанцията,тъй като то е
съпроводено от желанието да се закупи алкохолна напитка –бира,както сам
обяснява и въззивника-л.189,но това се отбелязва от страна на въззивната
инстанция като констатация,от която не се извлича негативен извод във вреда
на въззивника.В смисъл,че закупуването на алкохол не може да бъде
извинителен мотив.
Колкото до направеното искане от страна на въззивника в дадената му
последна дума за постановяване на условна присъда или пробация,въззивната
инстанция приема същото за неоснователно.По-конкретно РС е наложил на
въззивника К. Г. минималното предвидено наказание за престъплението по
чл.346, ал.5, предл.2-ро, във връзка с ал.2, т.1, предл.1-во, във връзка с ал.1 от
НК, при условията на чл.54 от НК, а именно : три години лишаване от
свобода. Съобразено е от РС,че към делото не са налични доказателства
въззивника да е правоспособен водач, както и да притежава някакво движими
13
или недвижимо имущество,поради което и обосновано не е наложил
кумулативно предвидените наред с лишаването от свобода наказания по ал.5
на чл.346 от НК - „лишаване от право да управлява МПС" и „конфискация на
не по-малко от 1/2 от имуществото"./л.89 от ДП,л.98
Така определеното наказание „лишаване от свобода", на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС подсъдимият Г. следва да изтърпи при първоначален
общ режим.
При определяне вида и размера на наказанието на въззивника К. Г. за
престъплението по чл.216, ал.1, предл.2-ро от НК обосновано РС е съобразил,
като отегчаващо вината обстоятелство предишните му осъждания, а като
смекчаващи такива сравнително младата му възраст към момента на
извършването, ниската стойност на причинените вреди и самопризнанията
му, направени във връзка с това деяние и му е наложил наказание „лишаване
от свобода" към минимума в размер на 4 месеца, което на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ режим.
Обосновано е прието, и че двете престъпления са извършени от К. Г.
при условията на реална съвкупност и на основание чл.23, ал.1 от НК и е
определено общо най-тежко наказание за двете в размер на 3 /три/ години
лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да
изтърпи при първоначален общ режим.
Въззивната инстанция също приема, че така наложените наказания на
въззивника и определеното общо най-тежко между тях е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянията и на автора им, както и
чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.В
тази връзка следва да бъде посочено, и че към писмените доказателства по
делото е приложена и характеристична справка от ПИ“ТП“Явор Мараченски-
РУ-МВР-Угърчин, от която е видно,че въззивника често е управлявал МПС
след употреба на алкохол,склонен е да нарушава обществения ред и при
отправена забележка от граждани реагира неуважително,а често и
агресивно.Също така е посочено,че служители на РУ-МВР-Угърчин
многократно са посещавали сигнали от тел.112 подавани от различни
граждани свързани с незаконосъобразно поведение на въззивника./л.103/.Тези
данни не са оспорени и не са представени доказателства,които да са в техен
противовес,поради което и въззивната инстанция приема,че за
действителното поправяне и превъзпитание на въззивника Г. е необходимо
същия да бъде изолиран за известен период от време от обществото,през
който период същия да преосмисли поведението си и да приведе същото в
14
съответствие със законите и добрите нрави, и към зачитане на правата на
останалите членове на обществото.В този смисъл неоснователно е неговото
искане за изменение на присъдата от въззивната инстанция,тъй като
постановяването на една условна присъда и/или пробация за извършените от
него престъпления не би изпълнила целите на специалната и генералната
превенция посочени в чл.36 от НК.Още повече,че по отношение на
него,видно от приложената справка за съдимост са налагани такива
наказания,за извършени от него умишлени престъпления от общ
характер,които очевидно не са въздействали спрямо въззивника
предупредително и възпиращо./л.100 от ДП/.
При този изход на процеса и след като възивника е признат за виновен
по подробно посочените по-горе обвинения обосновано и в съответствие с
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД РС е уважил изцяло предявения от „Ромпетрол
България" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор И.Т. граждански
иск против въззивника К. Г., като е осъдил последния да заплати на ищеца
сумата 205,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на
увреждането - 19.06.2020 г. до окончателното изплащане.Налице е пряка
причинна връзка между виновното и противоправно поведение на въззивника
Г. и настъпилия противоправен резултат-увреждането на процесните
вещи.Т.е. въззивника Г. с виновното си и противоправно поведение е
осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, като е
повредил движими вещи (подпорна колона и стойка за пожарогасител),
собственост на ищцовото дружество.Относно размерът на вредите РС
обосновано се е позовал на заключението на вещото лице по назначената и
изслушана по делото техническа-оценителна експертиза.
При този изход на процеса и съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3
от НПК обосновано РС е осъдил въззивника К. Д. Г. да заплати на ОД на МВР
Ловеч разноски в размер общо на 173,85 лева, а на Районен съд гр.Ловеч
разноски в размер на 101,00 лева и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50,00 лева.
При подробно посочените по-горе съображения, въззивната инстанция
приема, че следва присъдата на РС-Ловеч да бъде потвърдена изцяло, като
законосъобразна, обоснована и базирана на събраните по делото
доказателства .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34/31.10.2022 г. по НОХД № 479/2021
година по описа на Районен съд – Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16