№ 109285
гр. София, 10.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20251110132188 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „***“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу С. Г. С. за сумите, както следва: сумата 5621,33 лв., представляваща
главница по Договор за потребителки кредит № *** г., сключен между „***“ ЕАД и
длъжника, ведно със законната лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от
247,79 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата от
634,51 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2024 г. до 05.05.2025 г.,
сумата от 64,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по
Договор за кредит за периода от 01.10.2024 г. до 05.05.2025 г., сумата от 22,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 01.10.2024 г. до 05.05.2025 г., както и разноски
в заповедното производство: държавна такса в размер на 131,80 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата от 247,79 лв., представляваща възнаграждение по
договор за поръчителство и сумата от 22,30 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва по Договор за предоставяне на поръчителство за периода от
01.10.2024 г. до 05.05.2025 г., следва да бъде отхвърлено. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на
закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза на договор
сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна защита на потребителите
служебното начало е засилено, като е предвидено и задължение на съда да следи за
евентуална неравноправност на договорна клауза, на която се основава претенцията.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
1
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е уговорено заплащане на
претендираното възнаграждение в полза на заявителя за договорно поръчителство, т.е. за
солидарна отговорност с длъжника за задълженията му към кредитора по договора за
кредит. При сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски
кредит длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е кредиторът на длъжника по договора за кредит /справка в ТР/. Следователно
юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
На следващо място, при условие че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника.
Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не дължи
такси съгласно чл. 10а ал.1 и 2 от ЗПК. Също така, параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя”. Това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл.
19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход,
пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на
кредитополучателя, още в хода на преговорите по сключване на договора. Невключването на
това възнаграждение в общите разходи по кредита в стандартния европейски формуляр
представлява заобикаляне на забраната на чл.19 ал.2 от ЗПК.
Следователно претенцията относно вземането за възнаграждение, произтичащо от
договор за предоставяне на поръчителство следва да бъде отхвърлена, включително и за
претенцията за мораторна лихва.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 126,40 лв. за държавна такса и над 47,95 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от
50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
2
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „***“ ЕООД срещу С. Г. С., ЕГН **********, в частта, с която се претендира
сума в размер на 247,79 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и
сумата от 22,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по
Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 01.10.2024 г. до 05.05.2025 г., както
и за сумата над 126,40 лв. до пълния дължим размер от 131,80 лв. за платена държавна
такса и за сумата над 47,95 лв. до пълния размер от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3