Р Е Ш
Е Н И Е
№ ___260046__
гр. Кубрат, 19.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 180 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон
България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к.
„Младост –
Ответницата - К.К.Ю., ЕГН ********** с рег. пост./ наст. адрес ***, и местож. в гр. **, редовно уведомена на 24.08.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Д., изпраща писмен отговор в срока за това, пост. в съда с вх. № 260285/ 24.09.2020 г., с който заявява становище за допустимост и вероятна основателност на исковата претенция, предвид представените от ищеца доказателства по делото, като не заявява правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 65/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски заем Крекс – 14282200 от 14.12.2016 г., се установи по несъмнен начин, че по силата на същия на ответницата е дадена в заем сумата 697.00 лева, като тя се е задължила да плати в полза на заемодателя сумата 987.60 лв., чрез 24 бр. месечни погасителни вноски в размер на 41.15 лв. всяка, по погасителен план 20.01.2017 г. – първа погасителна вноска, и 20.12.2018 г. – последна погасителна вноска, при ГПР – 41.66 %, лихвен % - 35.33 %; Кр. Ю. е преустановила редовното обслужване на кредита на 29.09.2017 г., към която дата е изплатила 8 бр. погасителни вноски; след изтичане на крайния падеж - 20.12.2018 г. – за последна погасителна вноска, въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупаните задължения доброволно, Кр. Ю. продължила виновно да не изпълнява задълженията си.
Договорът, не оспорен от ответницата, носи подписите на двете страни.
Поради пълното неизпълнение на задълженията на ответницата ищцовото дружество на 31.10.2018 г. поканило длъжника да изпълни задълженията си в посочения размер, видно от изпратената, връчена му лично на 01.11.2018 г., покана, но не последвало изпълнение, поради което на 29.01.2020 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело № 65/ 2020 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 27 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.01.2020 г. ответницата не е възразила, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната. Приетия като писмено доказателство Договор за потребителски заем Крекс – 14282200 от 14.12.2016 г. съставляващ частен диспозитивен документ, подписани и двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 14.12.2016 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответницата сумата по заема, която тя се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответницата е преустановила всякакви плащания по договора за кредит на 29.09.2017 г. и е останала задължена за формирания дълг в претендирания от ищеца размер - 519.07 лева, вкл. и до сега, поради което следва да се приеме, че не е изпълнила задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер. По делото не се спори и относно наличие на договорно основание за плащане на възнаградителна лихва, както и относно размера на ищцовата претенция в този смисъл. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 29.01.2019 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Ответницата е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 25.00 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 125.00 лв. и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и внесен депозит за възнаграждение на назначения на ответника особен представител в размер на 300.00 лева, поради което в полза на ищеца срещу ответницата за разноски по делото следва да се присъди сумата 525.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.Ю., ЕГН ********** с рег. пост./ наст.
адрес ***, и местож. в гр. **, чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Д., АК – Разград, вземането
на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – гр.
София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост –
ОСЪЖДА К.К.Ю.,
ЕГН ********** с рег. пост./ наст. адрес ***, и местож. в гр. **, да
заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – гр.
София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост –
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева