№ 2322
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508175 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Прокуратура на РБ срещу решение № 7342 от 22.04.2024 г., постановено
по гр. дело № 54204/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която е уважен
предявеният от Н. С. С. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата
от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на незаконно обвинение в извършването на престъпление (по ДП № 5052/2006 г. по описа на
08 РУ-СДВР и пр.пр. № 52942/2005 г. по описа на СРП, оправдателна присъда от 28.05.2019
г. по н.о.х.д. № 4493/2015 г. по описа на СРС, потвърдена с Решение № 303/13.12.2021 г. по
в.н.о.х.д. № 3286/2021 г. по описа на СГС), ведно със законната лихва върху сумата от
13.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като
се поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми и безработица, в
причинна връзка с процесното наказателно производство. Въззивникът намира, че съдът не
е съобразил причината за по-дългата продължителност на наказателното производство –
1
усложнена фактическа обстановка и наличие на втори подсъдим, като делото е протекло 11
години в съдебна фаза, което не може да се вмени във вина на прокуратурата. Изложени са
доводи за прекомерност на размера на присъденото обезщетение, който не съответствал на
критерия за справедливост. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск в цялост.
Въззиваемият-ищец Н. С. С. не е подал отговор на въззивната жалба на ответника. В
открито съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност.
По делото е постъпила и въззивна жалба на ищеца Н. С. С. срещу решение № 7342 от
22.04.2024 г., постановено по гр. дело № 54204/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният срещу Прокуратурата на РБ осъдителен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 10000 лв. до
пълния предявен размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление
(по ДП № 5052/2006 г. по описа на 08 РУ-СДВР и пр.пр. № 52942/2005 г. по описа на СРП,
оправдателна присъда от 28.05.2019 г. по н.о.х.д. № 4493/2015 г. по описа на СРС,
потвърдена с Решение № 303/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3286/2021 г. по описа на СГС).
В жалбата на ищеца са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че размерът на
присъденото обезщетение не отговаря на критерия за справедливост предвид времетраенето
на наказателното преследване и тежестта на уврежданията. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в цялост.
Въззиваемият-ответник Прокуратурата на РБ не е подал отговор на въззивната жалба на
ищеца. В открито съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно
поради следните съображения:
2
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест
на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато
срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда (решение); 2) претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване.
С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за
извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201, в.р с чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК (длъжностно присвояване и документно
престъпление), въз основа на което е било проведено наказателно производство,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда по н.о.х.д. № 4493/2015 г. по описа на
СРС, потвърдена с решение № 303/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3286/2021 г. по описа на СГС,
НО, XIII въззивен наказателен състав. Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен
акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е
било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
Във връзка с възраженията в жалбата на въззивника-ответник следва да се отбележи, че в
случая надлежен ответник по исковата претенция, който следва да отговаря изцяло за
претърпените неимуществени вреди, е именно Прокуратурата на Република България, тъй
като ищецът е предявил претенция за обезщетяване на вредите от незаконното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу
органите по чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. В случая се твърди, че вредите са причинени от обвинение, което е повдигнато и
поддържано от Прокуратурата на РБ, като не е предявен отделен иск за обезщетяване на
вредите от бавно правосъдие по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, а продължителността на
наказателното производство е едно от обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при
определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Фактът, че в по-голямата
си част производството е протекло в съдебна фаза, не означава, че за това време отговорност
следва да носи съдът, тъй като съдебното наказателно производство е инициирано от
Прокуратурата с внасяне на обвинителен акт срещу ищеца, респ. Прокуратурата е
протестирала постановените първоинстанционни оправдателни присъди и така е
поддържала обвинението срещу ищеца през целия период на наказателно преследване.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води
до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за
които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.
52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно
3
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.
В настоящия случай между страните не се спори, че досъдебното производство срещу ищеца
е било образувано на 16.03.2006 г., когато с постановление на СРП е започнало полицейско
производство срещу Е.Т.И. и Н. С. С. по ДП № 5052/2006 г. по описа на 08 РУ – СДВР за
престъпление по чл. 201, вр. с чл. 20, ал. 1, вр. с ал. 1 НК. С обвинителен акт срещу лицата е
внесено обвинение в съда за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е образувано н.о.х.д. № 7824/2010 г. по описа
на СРС, приключило с оправдателна присъда. След подаден протест е образувано въззивно
производство, по което СГС е постановил връщане на делото за ново разглеждане. По
образуваното повторно първоистанционно производство н.о.х.д. № 4493/2015 г. по описа на
СРС е постановена оправдателна присъда от 28.05.2019 г., която е протестирана от СРП и е
потвърдена от СГС с окончателно решение от 13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3286/2021 г.
От изложеното е видно, че цялото наказателно производство е продължило 15 години и 9
месеца, като липсва данни ищецът да е отказвал съдействие на разследващите органи и на
съда или с цялостното си поведение да е станал причина за неоснователно забавяне на
производството срещу него. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца
реално са били предприети действия по наказателно преследване, така и наложената най-
лека мярка за неотклонение „подписка“ (която ограничава свободата на свободно
придвижване в минимална степен и не променя значително обичайния начин на живот на
лицето), както и характера на престъплението, за което е било повдигнато обвинение –
квалифициран състав на длъжностно присвояване и документно престъпление по чл. 202,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, т.е. касае се за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Следва да се отбележи, че доколкото ищецът има чисто съдебно минало, то повдигането и
поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само по себе си сочи на
настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му като неосъждан човек. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в конкретния случай
проведеното незаконно наказателно преследване е причинило сериозен психически стрес на
4
Н. С., довел до нарушения в храненето, в съня, до главоболия и тревожност у ищеца.
Свидетелката Ю.Ж. С.а, съпруга на ищеца, разказва, че след като производството е навлязло
в съдебна фаза e настъпило изменение в емоционалното състояние на Н., същият странял от
колегите си на месторабота, тъй като част от тях били бивши служители в дружеството
„Промобил“, в което се твърдяло да са извършени процесните присвоявания на парични
средства. Свидетелката допълва, че съпругът й искал да ограничи контактите си с други
хора, като започнал да се подобрява чак през 2014 г., когато била постановена първата
оправдателна присъда. Свидетелят С. С. С., брат на ищеца, потвърждава, че Н. е станал по-
затворен след повдигнатото срещу него обвинение, станал несигурен за живота си и
непрекъснато очаквал, че ще го викнат за ново дело, колебаел се дали да се ожени, след като
не знаел как ще завърши наказателното производство срещу него. Свидетелят допълва, че
ищецът криел от родителите си за наказателното дело, за да не ги притеснява, като това
внасяло допълнително напрежение в ежедневието му. Същевременно, Н. изпитвал
затруднения в намирането на работа в сферата на автомобилостроенето, в която по принцип
работел, тъй като и в новата фирма, в която започнал работа, били назначени бивши кадри
на „Промобил“ и станало ясно, че срещу ищеца се води дело. Така атмосферата в
местоработата станала негативна и той напуснал доброволно, след което в продължение на
пет години бил безработен и това се отразило и на отношенията в семейството му.
В подкрепа на събраните гласни доказателства заключението на допуснатата съдебно-
психологическа експертиза потвърждава наличие на емоционален стрес у Н. С., който е
преживял негативно периода на проведеното срещу него наказателно производство, довело
до чувство на притеснение, напрежение, обида, огорчение, професионална унизеност и
подтиснатост. Според експертните изводи, през периода на поддържаното срещу него
обвинение ищецът е преживявал професионалната среда като фрустрираща, затрудняваща
пълноценната му изява и социална реализация, изискваща да доказва своята невиновност,
лоялност и коректност, като всички негативни преживявания са довели до затваряне в себе
си, нежелание за общуване, невъзможност да чувства радост от живота. На физиологично
ниво ищецът е изпитвал затруднения в концентрацията, намалена активност и
работоспособност, както и безсъние, главоболие, усещане за напрегнатост. Съдът кредитира
изцяло приетото заключение на СПЕ, доколкото вещото лице е отговорило аргументирано
на поставените задачи в съответствие със своята компетентност и при използване на
методите за изследване на психологията – наблюдение и разговор, като експертните изводи
се подкрепят изцяло и от събраните по делото гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката С.а в частта, в която същата заявява, че
съпругът й е имал репродуктивни проблеми и същите били свързани с наказателното
производство. Свидетелката разказва, че дълго време се опитвали да имат деца и през 2013 г.
след аборт и направени изследвания се установило, че причината за проблема е в мъжа, като
според свидетелката постоянните притеснения и емоционални неразположения са се
отразили негативно върху опитите им за зачеване на дете. В посочената част свидетелските
показания не възпроизвеждат непосредствени впечатления на лицето за осъществени факти,
5
а представляват оценъчни съждения, които не се подкрепят от останалите доказателства по
делото. В същия смисъл съдът не кредитира и показанията на свидетеля С., който заявява, че
ищецът получил косопад и обриви по лицето и главата на нервна почва. В заключението на
СПЕ е посочено, че установеното през 2013 г. при ищеца състояние на астенозооспермия е
резултат от многобройни и различни по своята същност причини (вродени заболявания,
инфекции, телесна температура, начин на живот и хранене), като не може да бъде
определена най-вероятната, поради което не може да се изведе пряка причинно-следствена
връзка между негативните емоционални преживявания и посоченото здравословно
състояние. Ето защо, при липсата на доказателства медицинските проблеми на ищеца,
свързани с репродуктивни затруднения, косопад и обриви, да произтичат пряко и
непосредствено от преживяното наказателно преследване срещу лицето, то ответникът не
дължи обезщетение за посочените неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и при комплексното зачитане на всички анализирани по-горе обстоятелства,
обуславящи значително висока степен на психически стрес и тревожност предвид твърде
дългия период на наказателно производство срещу ищеца и изпитаните затруднения в
намирането на работа в съответния бранш, в който ищецът има професионален опит, но и
сочещи към липса на причинна връзка между незаконното обвинение и здравословните
проблеми на лицето, въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди е 15000 лв., като за тази сума следва да бъде уважен
искът, а за разликата до пълния предявен размер от 25000 лв. следва да се отхвърли. Върху
основателната част от претенцията следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на влизане на съдебния акт за оправдаване на ищеца в сила (13.12.2021 г.), доколкото
от този момент ответникът е изпаднал в забава – в този смисъл Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 4.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно в частта, с която е
отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 10000 лв. до сумата от 15000 лв., като
в тази част решението следва да се отмени, респ. искът следва да бъде уважен за сумата от
още 5000 лв., а в останалата част съдебният акт е правилен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените
пред двете инстанции разноски съобразно уважената част от иска и въззивната жалба, както
следва: сумата от 1740 лв., възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното
производство (т.е. след приспадане на вече присъдената от СРС сума за разноски от 1260 лв.
следва да бъде присъдена сумата от още 480 лв.), както и сумата от 301,66 лв., платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Въззивната жалба
на ответника е изцяло неоснователна, поради което същият няма право на разноски във
въззивното производство, а и такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 7342 от 22.04.2024 г., постановено по гр. дело № 54204/2022 г. по
описа на СРС, 34 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. С., ЕГН
**********, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 10000 лв.
до сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило с влязла в сила на 13.12.2021
г. оправдателна присъда по н.о.х.д. № 4493/2015 г. по описа на СРС, 98 състав, потвърдена с
Решение № 303/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3286/2021 г. по описа на СГС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да плати на Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от още 5000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване,
приключило с влязла в сила на 13.12.2021 г. оправдателна присъда по н.о.х.д. № 4493/2015 г.
по описа на СРС, 98 състав, потвърдена с Решение № 303/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. №
3286/2021 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от 13.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 480 лв.,
разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 301,66 лв., разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7342 от 22.04.2024 г., постановено по гр. дело № 54204/2022 г.
по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Н. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило с влязла в сила на
13.12.2021 г. оправдателна присъда по н.о.х.д. № 4493/2015 г. по описа на СРС, 98 състав,
потвърдена с Решение № 303/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3286/2021 г. по описа на СГС,
ведно със законната лихва върху сумата от 13.12.2021 г. до окончателното й изплащане, и
сумата от 1260 лв., разноски в първоинстанционното производство; както и в частта, с която
е отхвърлен предявеният от Н. С. С., ЕГН **********, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
разликата над присъдения размер от 15000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от
наказателно преследване, приключило с влязла в сила на 13.12.2021 г. оправдателна присъда
по н.о.х.д. № 4493/2015 г. по описа на СРС, 98 състав, потвърдена с Решение №
303/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3286/2021 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8