№ 7952
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110161635
по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в правната сфера на „Т С“ ЕАД съществуват вземания от „Д С“
ООД за сумите, както следва: за сумата от 149.52 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. в имот,
представляващ магазин № 7Б, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, аб.
№ 352882, въз основа на сключен между страните писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди № 32752/352882 от 13.02.2017г., за сумата от 32.22 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 01.05.2018г. до 14.09.2020г., за сумата от 3.75 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 03.2018г. до м. 05.2018г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 0.72 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 07.10.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 48453/2020г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди № 32752/352882 от 13.02.2017г., по силата на който доставил до процесния
имот през исковия период топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действали през исковия период, потребителят е следвало да
заплаща съответните месечни задължения до 20- о число на месеца, следващ този на
потреблението, след получаване на издадена от продавача на ресурса данъчна фактура.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения за
стойността на топлинната енергия и на предоставената във връзка с отчитането й услуга
1
дялово разпределение и въпреки изрично отправената до него покана за доброволно
изпълнение ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове поради извършено от него
плащане на процесните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника въз
основа на сключен помежду им писмен договор, по силата на което топлофикационното
дружество се е задължило да доставя до процесния обект топлинна енергия, а в тежест на
потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
По иска, чийто предмет е цената на услугата дялово разпределение, в тежест на ищеца
е да установи пълно и главно, че такава услуга е реално предоставена през исковия период,
нейната стойност, както и възникването на вземането за цената й именно в неговата правна
сфера.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричните
средства и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая ответникът е погасил предявените по делото вземания за главници, за законна
мораторна лихва върху тях, за обезщетения за забава, както и заплатените от ищеца
държавни такси за разглеждане на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, както и на предявените искове за установяване на
вземанията му по заповедта, като плащането е потвърдено от ищеца, а и се установява от
представения фискален бон от 08.11.2022г., приложен на л. 89 от делото и надлежно
приобщен като писмено доказателство. Извършеното извънсъдебно погасяване на
процесните задължения представлява по правната си същност конклудентно признание на
неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг,
възникнали на посоченото в исковата молба основание и в твърдените в същата размери. А
признанието на неизгодни за страната факти представлява едно от най- надеждните и
достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл.
175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по- горе
предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са налице.
Наред с горното, с оглед конкретните твърдения и оспорвания в отговора на исковата
молба, с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи
спорното материално право обстоятелства.
По делото не се спори относно датата на извършеното плащане- 08.11.2022г., която е
след образуване на делото пред СРС, поради което и при съобразяване на правилото на чл.
2
235, ал. 3 ГПК, съгласно което „съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право“, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на
задълженията, техен предмет.
При този изход на спора и при съобразяване на момента на извършване на плащанията
разноски се следват на ищеца, доколкото в случая неоснователността на исковете му се
дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т. е. към момента на предявяване на
исковете, респ. на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, ищецът е бил носител на изискуемо парично вземане
от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил, поради
което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. При тези
съображения в полза на ищеца следва да бъдат присъдени следните суми: сумата от 50.00
лева- юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от
100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, определени от съда
на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26, респ. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ при съобразяване липсата на
правна и фактическа сложност на делата, естеството и обема на извършените от
процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за
обичайни, типични дела с оглед предмета на дейност на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че в правната сфера на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..........., съществуват вземания от „Д С“
ООД, ЕИК: ..........., за сумите, както следва: за сумата от 149.52 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. в
имот, представляващ магазин № 7Б, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
19, аб. № 352882, въз основа на сключен между страните писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди № 32752/352882 от 13.02.2017г., за сумата от 32.22
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 01.05.2018г. до 14.09.2020г., за сумата от 3.75 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 03.2018г. до м. 05.2018г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 0.72 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 07.10.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 48453/2020г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Д С“ ООД, ЕИК: ..........., да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..........., сумата от
50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
както и сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4