Р
Е Ш Е Н И Е
№ 160/5.8.2021 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На шестнадесети
юли
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 169 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл.
172, ал. 5 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на З.А.Н. ЕГН ********** и адрес *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0358-000062/01.05.2021г., издадена
от началник на РУ Тополовград при ОД на
МВР гр.Хасково, с която на основание чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП на оспорващия
е наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в противоречие с материалноправни
разпоредби. Жалбоподателя твърди, че не е шофирал в нетрезво състояние и не е
спиран за извършване на проверка. Прави се искане процесната
заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично
и с процесуален представител адв. М. Т., който поддържа жалбата и направеното искане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Допълнително представя писмени
бележки по делото.
Ответната страна началник на РУ Тополовград
при ОД на МВР гр.Хасково редовно призована не се явява и не изпраща представител.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.05.2021 г. в гр. Тополовград,
служител на РУ Тополовград към ОД
МВР Хасково на длъжност младши автоконтрольор, в
присъствието на двама свидетели, е съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия АA № 851910 на З.А.Н. за това, че: на същата дата, около
17,00ч. в гр. Тополовград на ул. „*“
управлява собствения си лек автомобил „*“ с рег. № ****, като водачът е с концентрация
на алкохол в кръвта 1,39 промила измерено чрез обема на издишания от водача въздух с
техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7410+ с фабричен номер АRSE- 0151. На водача е предложен талон за изследване
0051056 придружен със седем броя холограмни стикера. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение
като такова по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, като АУАН е съставен
в присъствието на оспорващия Н. който го
подписал и направил възражения, че не е бил спиран за извършени нарушения, а
проверката за алкохол била извършена след като вече бил спрял автомобила. При
съставяне на АУАН, актосъставителя е иззел СУМПС на Н., свидетелството за регистрация,
част втора и 2 броя регистрационни табели **** на лек автомобил „*“.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0358-000062/01.05.2021г.,
издадена от началник на РУ Тополовград при ОД на МВР
гр.Хасково, на
основание чл. 22 от ЗАНН на З.А.Н. е наложена принудителна административна
мярка на основание чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е посочено като установено при извършената проверка, че Н. управлява МПС л.а. „*“ с рег. № **** с концентрация на
алкохол в кръвта 1,39 промила измерено
чрез обема на издишания от водача въздух с техническо средство ДРЕГЕР
АЛКОТЕСТ 7410+ с фабричен номер АRSE- 0151.
По делото е приета адм.
преписка по издаване на оспорената заповед, от която е видно, че на оспорващия е
издадена и заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0358-000062/01.05.2021г., от
началник на РУ Тополовград при ОД на МВР гр.Хасково, на основание чл. 22 от ЗАНН
и чл.171 т.1 буква
„б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на оспорващия срещу подпис на 05.05.2021 г., видно от отбелязването върху екземпляр от самата заповед, а жалбата е подадена чрез адм. орган с вх.№ 358000-612 от 19.05.2021г.
По делото е приета и служебно изисканата от съда
справка от РП-Ямбол, ТО Тополовград с вх.№ 1596/28.06.2021г. от която е видно,
че по случая срещу З.А.Н. има образувана
прокурорска преписка с № 2076/2021 г. по описа на РП-Ямбол, досъдебно
производство № 55/01.05.2021 г. по описа на РУ - Тополовград и същия с постановление от 18.05.2021 г. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. По делото по искане на оспорващия в качеството на свидетели са разпитани
лицата Н. Р. и М. Б., чиито показания съдът не кредитира, като изолирани от
останалите доказателства и дадени от
лица заинтересовани от изхода на делото.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се преценя
като неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168
от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото
след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да е в
съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за
законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят
неговата отмяна.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с оглед служебно известната на съда Заповед № УРИ
1253з-479/20.03.2019 г. на Директора на ОД на МВР Хасково.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това законово
изискване е спазено при издаване на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0358-000062/01.05.2021г. – в същата са посочени
както фактическите, така и правното основание послужили за издаването й. Съдът
не констатира при издаване на оспорената заповед да е допуснато съществено
нарушение на административно производствени правила. Като правно основание за издаване на последната е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква Б от ЗДвП - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи;
В обстоятелствената част на оспорения
акт е посочено, че в нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП
оспорващия е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,39
промила измерено чрез обема на издишания
от водача въздух с техническо средство. Именно във връзка с това нарушение и на
основание чл. 22 от ЗАНН на оспорващият
е наложена принудителната административна мярка.
По делото липсват данни дали Н. е изпълнил предписанието дадено с талон за
изследване № 0051056 за вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, но от справката изготвена от ЯРП се
установява, че за осъщественото деяние
същия е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, т.е. за управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила. Наличието на
материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед се
установява по категоричен начин от представените писмени доказателства в
настоящото производство, които не бяха оспорени и които са послужили като
основание за образуване на наказателно производство срещу оспорващия. Изложеното
налага извода, че обжалваната заповед е съобразена с материалния закон. Административният орган в случая е действал
при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП предвижда. ПАМ е с превантивен характер и се прилага за
предотвратяване и преустановяване на противоправни
деяния, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
има временен характер. Наложената
ПАМ съответства на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по
вид поведение, като същата се прилага без
оглед и независимо от понесената наказателна
отговорност. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на обществена
опасност – засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот
и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административният орган е
наложил принудителната административна мярка с цел превенция за
неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира
като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които
субектът – техен адресат, не желае да изпълни доброволно. В заповедта изрично е
посочено, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила, извършеното нарушение е с
висока степен на обществена опасност, създаващо предпоставки за настъпване на
пътнотранспортни произшествия. Това са съображенията, мотивирали органа да
наложи ПАМ, действайки при обвързана
компетентност и срока на ПАМ.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0358-000062/01.05.2021г. е
съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2,
както и в чл. 171 и тя е опазването на
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и
преустановяването на административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на З.А.Н. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0358-000062/01.05.2021г., издадена от началник на РУ Тополовград при ОД на МВР
гр.Хасково, с която на основание чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП на оспорващия е
наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете