Определение по дело №1439/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1830
Дата: 1 октомври 2019 г.
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20192100501439
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

II-  1830                            01.10.2019 година                               град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА -МАРКОВА

                                                      ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 1439 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл.17 от ЗЗДН.

           С решение № 2083 от 23.08.2019г., постановено по гражданско дело № 5651/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, са наложени мерки за защита от домашно насилие на А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Д.  П., срещу домашно насилие, осъществено спрямо нея от страна на съпруга й Р.Х.Д., ЕГН **********, живущ на същия адрес, като :

-е задължен Р.Х.Д., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на съпругата си А.А.Д., ЕГН **********;

-отстранен  е  Р.Х.Д., ЕГН ********** от съвместно обитаваното със съпругата му А.А.Д., ЕГН **********, жилище на адрес: ***  за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.

 -постановена е забрана за Р.Х.Д., ЕГН **********   да приближава  жилището на  А.А.Д., ЕГН **********, местоработата  и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок от 12 месеца, считано от постановяване на решението;

-постановено е да се издаде заповед за защита по чл.15,ал.3 от ЗЗДН.

-осъден е Р.Х.Д., ЕГН **********  да заплати на основание чл.5,ал.4 от ЗДДН по сметка на Районен съд- Бургас,  глоба в размер на 200 лева, както и да заплати  по сметка на РС- Бургас, сумата от 50 лева- държавна такса.

-постановено е препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните и на Началника на съответното  РПУ на МВР- Бургас- за изпълнение. 

           

          Против постановеното решение е постъпила  жалба от Р.Х.Д., ЕГН **********,***,,Васил Левски“№15а, чрез  процесуален представител -адв.Д.П.-БАК.

Жалбата е подадена  в рамките на 7-дневния  срок за обжалване по чл.17,ал.1 ЗЗДН – решението е връчено на жалбоподателя на 10.09.2019г, а жалбата е постъпила в съда на 12.09.2019г , от лице  с надлежно учредена представителна власт ,поради което е допустима.

Жалбоподателят твърди , че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Счита,че по делото не е доказано да е осъществил  акт на домашно насилие спрямо молителката на посочената от нея дата. Счита, че в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДВ липсва  конкретизация относно време, място и характер на извършения акт на домашно насилие. В тази връзка посочва, че молителката не представила в първоинстанционното производство документ, удостоверяващ  последици  от физически побой или психическо насилие.Заявява, че всички изложени в декларацията твърдения за домашно насилие касаят период преди дата 15.07.2019г., поради което  същите са ирелевантни и не попадат в преклузивния срок по чл.10,ал.1 от ЗЗДН. Навежда доводи, че съдът неправилно кредитирал  свидетелските показания на свидетелката - майка на молителката,която  не е пряк очевидец на акта на домашно насилие ,а освен това  следва да се има предвид нейната заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК.Счита, че първоинстанционното решение е немотивирано ,не е посочено в какво се изразяват действията на жалбоподателя ,за да се приеме от съда ,че е налице акт на домашно насилие. Намира  атакуваното решение за незаконосъобразно при определяне на глобата по чл.5,ал.4 от ЗЗДН. Възразява срещу размера на определената в тежест на жалбоподателя държавна такса от 50 лева. Счита, че наложената мярка по чл.5,ал.1,т.3 от ЗДН  препятства възможността му за осъществяване на контакти и лични отношения с децата си  за срок от 12 месеца.Иска от съда отмяна на първоинстанционното решение и постановяване  на друго, с което да се отхвърли молбата за защита срещу упражнено домашно насилие. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В  3-дневния срок по чл.17,ал.4 ЗЗДН  е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна- А.А.Д., ЕГН **********,с адрес: ***, чрез адв.Д.П.-БАК.

Въззиваемата намира решението на първоинстанционния съд за правилно, мотивирано и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Посочва, че конкретният акт на домашно насилие, по повод на който е инициирано настоящото производство, е напълно конкретизиран по време, място и обстоятелства.Излага становище относно наведените от  жалбоподателя доводи във връзка със събраните пред първоинстанционния съд доказателства. Твърди, че безспорно  доказан е не само извършеният акт на домашно насилие от 15.07.2019г., но и предходното поведение на жалбоподателя спрямо съпругата и двете им деца(дългогодишно и трайно осъществяване на домашно насилие).  Посочва, че единственото писмено доказателство, представено от ответната страна в производството пред районния съд-  удостоверение, издадено от Държавна психиатрична болница- гр.Бяла, е неотносимо към предмета на спора, поради което и намира за неоснователни наведените  аргументи за процесуални нарушения.Оспорва твърдението на  жалбоподателя, че след като пострадалата не представила медицински документ, удостоверяващ здравословното й състояние(физическо и психическо), не следва да се направи извод за извършено домашно насилие и наличие на последици от такова. Счита, че наложените мерки за защита на основание чл.18,ал.1 от ЗЗДН са навременни и необходими, предвид трайното агресивно поведение на ответника и заплахите за живота и здравето на съпругата и децата. Пояснява, че разводът по реда на чл.49 от СК  допълнително изострил отношенията между страните(въпреки издадената Заповед за незабавна защита от 30.07.2019г.).Подчертава се , че заповедта за постановяване на мерки за защита е издадена само по отношение на съпругата, както и че молителката по никакъв начин не препятствала осъществяването на контакти между бащата и децата.Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да й бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция.

По  направеното искане за допускане на гласни доказателства :

Доказателственото искане на  жалбоподателя за допускане до разпит при режим на довеждане на двама свидетели, поискано пред първата инстанция не  следва да бъде уважено.Пред районния съд е поискан разпит на двама свидетели, които да установят следните факти:единият свидетел-сестра на въззивника, ще установява разговор на следващия ден-16.07.2019г относно развода на страните,а за другият свидетел се твърди, че  има впечатления  за отношенията между страните. Фактите ,които ще установяват  тези свидетели  са неотносими към акта на домашно насилие, осъществен по твърдение на молителката  на 15.07.2019г. Поради това направеното доказателствено искане следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът

 

 

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

 

         ДОКЛАДВА постъпилата  жалба от Р.Х.Д., ЕГН **********,***,,Васил Левски“№15а, чрез  процесуален представител -адв.Д.П.-БАК и отговора  на  А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Д.П.-БАК, със съдебен адрес:***.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  жалбоподателя  за допускане на двама свидетели в режим на довеждане.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.                                   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: