№ 1093
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511608 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от Т. Х. А. - длъжник по изп. д. № 20208630403762 по описа на
ЧСИ М.С.Х., рег. № 863 РКЧСИ, с район на действие СГС, против отказ на ЧСИ за
намаляване на определения размер на таксите и разноските по горното изпълнително дело с
изх. № 34742/07.09.2022г. за обикновени такси по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, допълнителни разноски
по т. 31 и пропорционална такса по по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Излага
подробно становище и признава, че дължи само сумата от 68,57 лв. присъдени разноски и
34, 99 лв. разноски по изпълнителното дело. Посочва, че не оспорва дължимостта на такси и
разноски по изпълнителното дело, но не дължи сумата в общ размер на 212,03 лв. Моли
съда да отмени отказа на С.Х. за намаляване на определения размер на таксите и разноските
по горното изпълнително дело.
Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подала възражение срещу жалбата.
Посочва, че длъжникът по изпълнителното дело е имал възможността да заплати
доброволно цялото задължение и да не се стига до необходимостта да се събират суми
принудително. Твърди, че Дружеството е заплатило всички авансово дължими такси и
платените суми към ЧСИ са съобразно ТТРЗЧСИ, които суми са дължими от длъжника,
съобразно законовите разпоредби. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се
потвърди отказа на ЧСИ за намаляване на дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ по ИД
№ 20208630403762.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата като излага мотиви за
формиране на сумата от 212,03 лв. с ДДС за такси по ТТР към ЗЧСИ.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е
1
процесуално допустима.
Производството по изп. д. № 20208630403762 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863
РКЧСИ, е образувано по молба от 22.12.2020 г. на „Топлофикация София“ ЕАД , въз основа
изпълнителен лист от 23.11.2020 г., издаден по гр.д. № 43844/2018 г. по описа на СРС, 145
състав, с който П.Е.П. е осъдена да заплати З.Б. сумата от 29,36 лв., разноски в заповедното
производство и сумата от 176, 32 лв. представляваща разноски в исковото производство по
съразмерност. В молбата за образуване е поискано да се съберат присъдените с ИЛ суми,
както и направените по изпълнителното дело разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за образуване и водене в размер на 100 лв. и 5 лв. държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
При извършена служебна справка на 30.03.2022г. е установено, че П.Е.П. е починала
на 28.04.2021г. На 26.04.2022 г., от Столична община – район „Надежда“, в отговор на
искане на ЧСИ С.Х., е представено удостоверение за наследници на П.П., в следствие на
което, задължението й е разпределено между петимата наследници – нейни деца, сред които
е и Т. Х. А..
На 15.06.2022 г. съдебният изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника. С нея длъжникът е поканен да заплати задължението по изпълнителното дело в
общ размер на 315,59 лв., от които 68,57 лв. присъдени разноски, 34,99 лв. разноски по
изпълнителното дело, 212,03 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. ЧСИ е постановил отказ на
молба от 01.09.2022 г., с който е отказал да коригира размера на разноските по
изпълнителното дело като ги намали.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.
С обжалвания в настоящето производство акт съдебният изпълнител отказва да
намали определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело, вкл. и
разноските за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите
на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти,
процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може
да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено
чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия
принцип за отговорност за разноски. Предвид горното в изпълнителното производство
съдебният изпълнител има право да определи дължимата от длъжника сума за
юрисконсултско възнаграждение на взискателя по чл. 78, ал. 8 от ГПК, която също следва да
бъде събрана. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите
лица се присъжда и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на
възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в
наредба на Министерския съвет. Всеки от длъжниците дължи поотделно разноски за
2
възнаграждение на взискателя, като предвид определянето на дължими такива от всеки един
от тях в минималния размер, посочен в Наредбата за заплащане на правна помощ, то така
определеният размер не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването
му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и при новата
хипотеза, посочена в т. 3 – когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Пропорционалната такса по т. 26, от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
се дължи при изпълнение на парично вземане и се изчислява върху събраната сума, като по
гореизложените съображения се дължи от длъжника при събиране на вземането.
Предвид горното жалбата следва да се остави без уважение.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат
разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на
съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване
действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в
чл. 78 ГПК е неприложим
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 54105/23.09.2022г. от Т. Х. А. като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3