№ 63
гр. Тервел, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Милена Т. Димова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20223250100331 по описа за 2022 година
Производството по гр. дело №20223250100331/2022 година по описа на
Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №2035 от 17.11.
2022 година от Гаранционен фонд гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2,
представляван заедно от изпълнителните си директори – М.К. и С.С., чрез
юрисконсулт Й.Ш., съдебен адрес за кореспонденция на страната - гр. Х, ул.
„ХХ“ № 1, ет.2 стая 205 –адвокат Л. В.-Т. срещу А. Р. А. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес грХ, ул.ХХ №46, ет.5, ап.10 и с посочен в
исковата молба адрес гр. Х, ул.„ХХ № 9.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 558 ал.7 от
Кодекса за застраховането във вр. с чл. 557 ал. 1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД с цена на иска 25 000,00 лева.
По осъдителния иск е заявена претенция ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 25000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева,
представляваща изплатено по щета №20210221/16.09.2020 година
обезщетение за причинени на З.Д.Й. неимуществени вреди в качеството и на
пострадала при ПТП настъпило на 31.10.2017 година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба-
17.11.2022 година до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане №505/23.11.2022г., съдът е приел исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 ал.1 и чл.128 от ГПК, като е разпоредил препис
от ИМ и доказателствата към нея да се изпратят на ответника на основание
чл. 131 от ГПК.
С оглед на това, че съобщенията до ответника първоначално са връчени
по реда на чл.47 ГПК, чрез залепени уведомления, което е видно от върната
разписка със забележка, че по данни на майката С.Н., която отказва да получи
книжата, лицето от два месеца е задържано, съдът е разпоредил да се изиска
справка от ОП-Х, от която да е видно по отношение на лицето А. Р. А. с ЕГН
1
********** има ли данни към момента да е задържано и дали търпи наложено
наказание, в кое изправително заведение, която справка е наложителна с
оглед връчването му в качеството на ответник на съдебни книжа по гр.д.
№20223250100331/2022г. по описа на РС Тервел. В отговор на исканата
справка Окръжна прокуратура гр. Х с писмо вх.№540 от 30.03.2023 година е
изпратила на съда копие от писмо с рег. №ЗД 45/23година на Затвора гр.
Белене от което е видно, че е получено и е приведено в изпълнение
Определение № 8/20.03.2023 година по НОХД №54/23 година на Хки
окръжен съд спрямо лицето А. Р. А., с начало на изпълнение на наказанието
16.11.2022 година. След получаване на исканата справка съдът, с
разпореждане №139/30.03.2023г. е разпоредил препис от исковата молба,
ведно с приложените към нея писмени доказателства да се изпратят на
ответника - А. Р. А. с ЕГН ********** по място на изтърпяване на наложено
му наказание на адрес Затвора – Белене, гр. Белене – п.к. 5930, обл.
Плевен,ул. „Страцин” №4 - на основание чл. 131 от ГПК.
Книжата са връчени лично на ответника на дата 04.04.2023 година, видно
от приложената по делото разписка.
В законоустановения едномесечен срок не е бил получен писмен отговор
от ответника А. Р. А., същият не е взел становище, не е направил възражения,
не е оспорил истинността на представен документ, както и не е представил
писмени такива. Ответника също така не е упражнил правата си по чл.211
ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК в следствие на което губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Дължимата държавна такса е изчислена съобразно правилата на чл. 72 от
ГПК.
С молба-становище с вх.№894/01.06.2023г. Гаранционен фонд гр.София,
чрез процесуалния си представител адвокат Л. В.-Т., изразява становище по
предявеният иск, моли да се даде ход на делото, поддържа исковата молба,
изразява становище по същество на спора, като моли да бъде уважен иска и
присъдени сторените по делото разноски. С молбата се прави изявление в
насока, че се поддържа предявеният иск, като моли съда да постанови
решение с което да бъде осъден ответника да заплати исковата сума 25000,00
лева, ведно ссъ законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в
размер на внесената такса за образуване на съдебното производство в размер
на 1000,00 лева и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника редовно призован се явява по делото, воден от служители на
съдебна охрана, същият не оспорва предявената искова претенция, като сочи,
че няма претенции и не се противопоставя на предявеният иск.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото
писмени доказателства- депозирани с исковата молба, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
По делото е представено като доказателство заверено копие от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №24 00 17 72 за настъпило
на 31.10.2017 г., около 9:00 ч., в гр.Х по ул.“Климент Охридски“
произшествие. В същият протокол е отразено, че ответникът А. Р. А., който е
управлявал л.а. „Форд Фокус“ с ХХХХХХХХ на кръстовището с ул.“Отец
2
Паисий“ предприел маневра завой на дясно и блъска пресичащата не на
пешеходна пътека възрастна пешеходка З.Д.Й., след което напуска мястото на
ПТП, като не уведомява МВР, но откарва пострадалата в тях и оставя
координати за връзка с него.
Безспорно е установена вината на ответника А. Р. А., което е видно от
представените по делото обвинителен акт на Районна прокуратура Х и
споразумение №209 от 22.10.2020г. по НОХД №896/2020г. по описа на РС-Х,
с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева на осн. чл.343,
ал.1, б.“б“,пр.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и чл.381, ал.4 от НПК
във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В следствие на настъпилото ПТП, причинено от ответника по делото А.,
пострадалата З.Д.Й. е получила травматични увреждания, а именно: Счупване
на долното рамо на дясна срамна кост и контузия и навяхване на лява
глезенна става. Получените увреждания се доказват по делото от
представените заверени копия от медицински документи, а именно: епикриза
от ортопедично отделение, история на заболяване №14899, лист за преглед
на пациент от 31.10.2017г., амбулаторен лист, резултати от лабораторни
изследвания, ведно с искане за лабораторни изследвания, искания за образно
изследване, ведно с резултати от образно изследване, съдебно медицинска
експертиза 66/2017г.
От приложената към делото справка от Гаранционен фонд се
установява, че към момента на настъпване на ПТП за л.а. Форд Фокус“ с
ХХХХХХХХ не е имало валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите.
Пострадалата З.Д.Й. е предявила пред Гаранционен фонд застрахователна
претенция по смисъла на чл.380 от КЗ с молба за произнасяне в
законоустановения срок по нейната основателност за изплащане на дължимо
застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди на осн. чл.
288 от КЗ/отм./ сега чл.557 от КЗ, без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а. Форд Фокус“ с ХХХХХХХХ. Образувана е
щета №20210221/16.09.2020г. по която е изготвена медицинска експертиза по
приложени документи.
По делото е представен протокол №26/20.11.2020г. от проведено
дистанционно заседание на Застрахователно-медицинската комисия при
Гаранционен фонд, съгласно Заповед №8 от 13.03.2020г. на изпълнителните
директори на ГФ за определяне размера на обезщетенията за нанесени
неимуществени вреди, като след разглеждане на представените доказателства
във връзка с предявената претенция и документите по щетата на база
медицинското заключение, характера на травматичните увреждания и
съобразно лимита на отговорност, комисията е предложила на Управителния
съвет да одобри на пострадалата З.Д.Й. сума в общ размер на 25 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е представен протокол №30 от 26.11.2020г. от проведено
заседание на Управителния съвет на Гаранционен фонд, в което заседание
след разглеждане на представените доказателства във връзка с предявената
претенция и документи по щетата на база медицинското заключение,
характера на травматичните увреждания и съобразно лимита на отговорност
Управителният съвет е взел решение №30-2 по щета №20210221/16.09.2020г.
на пострадалата З.Д.Й. да бъде изплатено обезщетение за неимуществени
3
вреди в общ размер 25 000 лева, разпределени както следва: 20 000 лева за
„Фрактура на долното рамо на дясна срамна кост“, лекувана консервативно с
постелен и последващ стаен режим в рамките на 2-3- месеца, 2 000 лева за
„Констузия и навяхване на лява глезенна става“ без нарушение на целостта на
костите, които я съставят, което е довело до затруднение на движенията на
ляв долен крайник за период от около две седмици и 3 000 лева за
едновременна травматична увреда на двата долни крайника, създаващи пълна
невъзможност за стъпване и придвижване за период от 2-3 седмици.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 21.12.2020г.,
Гаранционен фонд е изплатил сума в размер на 25 000,00 лева, на
пострадалата от произшествието Зафирка Димова Райчева.
По делото е приета и регресна покана с изх.№ГФ-РП 354/22.06.2022г.
относно Щета № ГФ 2021-0221/16.09.2020г. до ответника А. Р. А., изпратена
от Гаранционен фонд, като видно от попълнената от пощенския служител
обратна разписка, пратката е получена лично от същият на дата 12.07.2022г.
При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 558, ал.7 от КЗ урежда правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него
обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите,
чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор
за застраховка "Гражданска отговорност".
От приетото по делото платежно нареждане от 21.12.2020г. се установи
по безспорен начин, че ищеца по делото Гаранционен фонд е изплатил сума в
размер на 25 000,00 лева, на пострадалата Зафирка Димова Райчева,
представляващо обезщетение за нанесените и неимуществени вреди.
От доказателствата по делото се установява, че на 31.10.2017г., около
9:00ч., в гр.Х ответникът А. Р. А., който управлявайки л.а. „Форд Фокус“ с
ХХХХХХХХ по ул.“Климент Охридски“ на кръстовището с ул.“Отец
Паисий“ предприема маневра завой на дясно и блъска пресичащата не на
пешеходна пътека възрастна пешеходка З.Д.Й., като причинява на същата
травматични увреждания, а именно: Счупване на долното рамо на дясна
срамна кост и контузия и навяхване на лява глезенна става.
С оглед горното съдът, намира за доказано, че процесното пътно-
транспортно произшествие, вследствие на което са причинени
неимуществени вреди на пострадалата Йовчева е в резултат от
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата. След анализ на ангажираните по делото
доказателства се обосновава категорично извода, че на 31.10.2017г. е
настъпило ПТП с участие на л.а. „Форд Фокус“ с ХХХХХХХХ, управляван от
ответника. Механизмът на ПТП се установява, както от протокол за ПТП,
така също и от представеният обвинителен акт и споразумение №209 от
22.10.2020г. по НОХД №896/2020г. по описа на РС-Х, с което на ответника е
наложено наказание. От протокола за ПТП е видно, че има издадени АУАН
№ 0333415/31.10.2017г. по чл.638/3/ от КЗ и АУАН №0333414/31.10.2017г. по
чл.123/1/2/б.г от ЗДвП. Посоченият протокол на ПТП представлява
официален свидетелстващ документ, като съставен от длъжностно лице в
кръга на службата му и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно
лице, в протокола са описани обстоятелствата и причините за настъпване на
4
ПТП-то, механизма на настъпването, както и вида на нанесените увреждания
на пострадалата З.Д.Й., като причиняването на тези увреждания са в
причинно следствена връзка с въпросното ПТП.
От доказателствено значение за противоправността и вината е и факта, че
за така допуснатото от ответника нарушение на ЗДвП, той е бил наказан по
обвинителен акт на Районна прокуратура Х с влязло в сила споразумение
№209 от 22.10.2020г. по НОХД №896/2020г. по описа на РС-Х, с което му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева на осн. чл.343, ал.1,
б.“б“,пр.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и чл.381, ал.4 от НПК във
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, т.е. доказани са както деянието и
неговата противоправност, така и вината, която в гражданското право се
предполага.
По въпроса дали действията на ответника са извършени виновно, следва да се
посочи също, че законът урежда в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината при деликтната
отговорност с оборима презумпция. Оборимите законни предположения
водят до разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане,
ако се установи, че определено лице е причинило вредата, законът заключава,
че това лице е действало виновно. В тежест на ответника е оборване на
презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, което не е било сторено от него по
делото. При това положение, с оглед липсата на проведено пълно, обратно
доказване за опровергаване на презюмираното от закона обстоятелство, съдът
приема за установена вината на ответника за настъпване на процесното ПТП.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се
установява, че л.а. „Форд Фокус“ с ХХХХХХХХ, който е собственост на
ХХХ/ видно от протокол за ПТП/, управляван в деня на произшествието от
ответника А. Р. А. нямал валидно сключена за автомобила застраховка
„гражданска отговорност“, към момента на настъпване на ПТП, поради което
съдът, намира, че се явява доказан и този елемент от фактическия състав на
спорното материално право.
По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в
правата на увреденото лице ищец Гаранционен фонд за заплатената и
претендирана сума от 25000,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото
1000.00 лева за платена държавна такса. С оглед на това, че по делото не са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, съдът, не
следва да се произнася по присъждане на такива.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал.7, вр. чл. 557, ал.1,т.2, б. "а" от
Кодекса за застраховане А. Р. А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
5
адрес грХ, ул.ХХ №46, ет.5, ап.10 да заплати на Гаранционен фонд гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4 представляван заедно от изпълнителните си
директори – М.К. и С.С. сумата от 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева,
представляваща изплатено по щета №20210221/16.09.2020 година-
обезщетение за причинени на З.Д.Й. неимуществени вреди в качестото и на
пострадала при ПТП настъпило на 31.10.2017 година, около 9,00ч. в гр.Х, по
вина на ответника като водач на л.а. „Форд Фокус“ с ХХХХХХХХ
управляван без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба- 17.11.2022 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Р. А. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес грХ, ул.ХХ №46, ет.5, ап.10 да заплати на
Гаранционен фонд гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4 представляван
заедно от изпълнителните си директори – М.К. и С.С. сумата от
1000,00/хиляда/ лева, представляваща направени разноски в производството-
платена държавна такса.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Хки окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
6