Решение по дело №210/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ [ЕИК], със седалище в [населено място], адрес на управление [улица], представлявано от председателя Д. С. П.. Жалбата е насочена срещу Решение № 077/20.02.2024г., издадено от директора на РИОСВ-Русе, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поискана от сдружението със заявление, вх. № АО-508/26.01.2024г.

В жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя и неговият адвокат се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че АО неправилно е подходил, като не е съобразил разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ и чл.37, ал.1, т.2 от с.з., че случаят касае именно хипотезата на „надделяващ обществен интерес“ и не е следвало да издаде своето решение с отказ за предоставяне на достъп до търсената обществена информация, независимо че третото засегнато лице изрично е отказало да даде съгласие за предоставянето на тази информация.

Обосновава жалбата с наличието на „надделяващ обществен интерес“ и с желанието и необходимостта на гражданите на [населено място] да са наясно с това какъв въздух дишат в града и околностите.

Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение № 077/20.02.2024г., с което не е уважено заявление за достъп до търсената от Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ обществена информация и да задължи административният орган да предостави търсената информация.

Претендират се и направените разноски, само и единствено досежно внесената държавна такса за разглеждане на спора.

Ответникът по жалбата – директорът на РИОСВ-Русе, чрез процесуалният си представител юрисконсулт М. К. счита, че жалбата е неоснователна.

Моли съда да я отхвърли. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От фактическа и правна страна съдът намира за установено и доказано следното:

Със заявление, входирано с вх. № АО-508/26.01.2024г. на РИОСВ-Русе (л.1 от адм. преписка) Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“, със седалище в [населено място], адрес на управление [улица], представлявано от председателя Д. С. П. е поискало от директора на РИОСВ-Русе да бъде предоставена обществена информация по реда на ЗДОИ както следва : 1. „Наименованията на цитираните в Доклада за състоянието на околната среда от 2017 г. 14 специфични органични съединения, характерни за „Монтюпе” ЕООД“ и как са били установени? 2. Установени ли са други специфични за „Монтюпе” ЕООД вещества или съединения, които нямат компонент миризма, ако да - какви; 3. Копие/линк към анализа, цитиран в регионалния доклад за 2017г.

Директорът на РИОСВ - Русе по повод подаденото заявление от сдружението, е поискал от „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД, на основание чл.31, ал.2 от ЗДОИ изрично писмено съгласие или несъгласие за предоставяне на достъп до „Предварително проучване и проектиране на пункт система за непрекъснат емисионен мониторинг на специфични органични замърсители, характерни за производствената дейност“, т.е. находящата се в това проучване и търсена от заявителя информация.

След направен отказ за даване на съгласие за предоставяне на исканата информация, задълженият по ЗДОИ орган - директорът на РИОСВ - Русе издал и оспореното пред АС-Русе Решение № 077/20.02.2024г., с което е отказал предоставяне на достъп до обществена информация, поискана от сдружението със заявление, вх. № АО-508/26.01.2024г. Основният и единствен мотив на АО е изричният писмен отказ на третото лице - „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД, което препятствало АО да предостави исканата от Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ обществена информация.

Така Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ сезира А. съд-Русе със своята жалба, с която оспорва решението на административния орган.

По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на оспореното решение. Поискана бе информация от директора на РИОСВ-Русе дали търсената от сдружението информация се намира/съхранява в РИОСВ-Русе и дали се съдържа в цитирания доклад за 2017г.

С писмо директорът на РИОСВ - Русе уточнява, че тази информация се намира в доклада от 2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане и проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Решение № 077/20.02.2024г., издадено от директора на РИОСВ - Русе.

В настоящия казус заявлението за достъп до обществена информация е депозирано в РИОСВ-Русе на 26.01.2024г. Задълженият субект по смисъла на чл. 3 от закона се е произнесъл в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, вр. с чл.31, ал.1 от с.з.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на ЗДОИ, при спазване на административно-производствените правила.

То е издадено обаче в нарушение на приложимите за случая материално-правни норми, както и в несъответствие с целта на закона.

Сезираният и задължен по ЗДОИ орган не е оспорил, че търсената от сдружението информация е обществена.

Позовавайки се обаче на изричния отказ на третото лице - „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД за съгласие за предоставяне на информацията, директорът на РИОСВ-Русе също е отказал, на основание чл.37, ал.1, т. 2, предл. 1-во от ЗДОИ предоставянето на тази информация на заявителя - Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“. В решението липсват мотиви, свързани с обосновка наличието или липсата на „надделяващ обществен интерес“.

Преди да постанови своя съдебен акт, на първо място съдебният състав на Русенски административен съд счита за необходимо да направи исторически преглед на състоянието – екологично и най-вече това на въздуха и наличието на замърсители в него, свързани с [населено място] и неговите околности.

През август 1981г. в Гюргево, град, намиращ се на отсрещната страна на р. Дунав, на румънска територия и ситуиран срещу [населено място], е пуснат в експлоатация „Завод за производство на хлор, хлороорганични производни, натриева основа и др.“, т.е. химическият завод „Верахим“. Некачествената му инсталация обгазява Русе с хлор и хлорни съединения с години. Информации за случващото се хлорно обгазяване на Русе в местния и национален печат рядко се публикуват. И ако за тогавашната власт проблемът е табу, за русенци е борба за оцеляване. Текстовете на кореспондента на БТА в града от 1987 г. до края на 1993 г. П. А. обикновено били включвани в секретни приложения.

През май 1985 година младият хореограф Ц. К. протестира срещу системното замърсяване на въздуха в Русе с хлор от румънския завод "Верахим" в Гюргево и срещу бездействието на комунистическата власт у нас.

През 1987г. шест жени - озеленителки в предприятието "Паркстрой" Русе организират първата по-масова проява срещу отровния въздух в Русе. Жените са Ц. Б., Д. Б., В. Г., С. М., Е. Ж., А. В..

На 28 септември 1987г. в Русе е организирана първата протестна демонстрация на социалистическата ера в България - над 300 души излизат на площад "Свобода" с плакати срещу ежедневното обгазяване на града с хлор от химическия комбинат в Гюргево. Поводът е обгазяването на града на тържественото връчване на пионерски връзки на ученици няколко дни по-рано - на 23 септември 1987 г. пред Пантеона на възрожденците в града. Протестът предшества голямата демонстрация на жителите на Русе на 10 февруари 1988 г., на която е посветен и документалният филм "Дишай" (1988).

Една част от русенските семейства напускат града завинаги заради тези проблеми с обгазяването.

Замърсяването на въздуха обаче продължава да е сред най-големите проблеми на Русе и днес.

Замърсителите не са едно или две предприятия, но сред по-известните случаи са тези с един от най-големите замърсители на въздуха - предприятието "Монтюпе". Монтюпе ЕООД, [населено място] е в сферата на производството на сложни алуминиеви компоненти - цилиндрови глави и носачи за световно известните автомобилни конструктори. Монтюпе стартира развитието си в България през 2008 г. с откриването на завод в [населено място] като дъщерно дружество на утвърдената френска индустриална група Montupet. От края на 2015 г. групата Montupet, включително и предприятието у нас, е изцяло придобита от канадският гигант Linamar – вторият най-голям производител на автомобилни компоненти в света. Наред с този инвеститор в Русе работят още много мръсни производства.

Много дебати, много становища, проверки и др. са преминали, изказани, както от местната власт, така и от министри на министерство на околната среда и водите досежно замърсяване на въздуха на [населено място] и околностите му.

Русенци искат да знаят какво дишат.

При така направеният исторически преглед на проблемите на [населено място], свързани със замърсяването на атмосферния въздух, буди недоумение защо директорът на РИОСВ - Русе въобще не е обсъдил втората хипотеза на чл.37, ал.1, т. 2 от ЗДОИ, според текста на която норма „Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато : т.2 - достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Цитираната разпоредба дава правната възможност на задължения по ЗДОИ административен орган да откаже предоставяне на исканата обществена информация, след като достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. Няма спор, че тази информация засяга „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД.

Няма спор обаче, с оглед на така изложеният по-горе исторически преглед на проблемите на [населено място], свързани със замърсяването на атмосферния въздух, че АО е бил длъжен да изложи мотиви за наличието или не на хипотезата, изключението по чл.37, ал.1, т. 2, предл. 1-во от ЗДОИ - надделяващ обществен интерес.

За Русе и русенци това е въпрос, по който дори не бива нито да се замисля, нито да се спори.

Безспорно е за съда, предвид изложеното по-горе, че директорът на РИОСВ - Русе е следвало да изложи мотиви в своето решение за наличие или не на надделяващ обществен интерес, касателно отправеното до него заявление за достъп до обществена информация. Липсата на такива мотиви и въобще неразглеждането на изключението по чл.37, ал.1, т. 2 от ЗДОИ е довело до нарушаване на материалния закон и целта на закона.

В разпоредбата на чл.14, ал2, т.3 от ЗДОИ, намираща се в раздел „Задължения за предоставяне на обществена информация“ се казва, че „Органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация : т.3 - представлява или би представлявала обществен интерес“.

Търсената информация от Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ е такава с обществен интерес не само за сдружението, но и за всички русенци. И не само с обществен, а с според легалното определение на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ и с надделяващ такъв - "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а.“

Както се сочи в жалбата на сдружението “…за жителите на [населено място] е от съществено значения да имат информация относно веществата, които се отделят при производствения процес в „Линамар Лайт Металс Русе” ЕООД, и това е факт, който не се нуждае от доказване“.

Липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите данни и документи, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес.

С оглед характера на исканата информация следва да се приеме, че независимо от отказа на третото лице, исканата обществена информация следва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. Надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели.

Презумпцията за съществуването на обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен пък да го докаже.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че отказът на административния орган да предостави исканата информация на посоченото в решението основание е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съдът приема че с отказа да предостави на Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ поисканата със заявление вх. № АО-508/26.01.2024г. обществена информация, без да съобрази, че е налице "Надделяващ обществен интерес", АО е нарушил материалния закон и целта на закона. Като такова, Решение № 077/20.02.2024г., издадено от директора на РИОСВ-Русе, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поискана от сдружението със заявление, вх. № АО-508/26.01.2024г. следва да бъде отменено.

Съответно, преписката следва да се върне на ответника за произнасяне по заявление вх. № АО-508/26.01.2024г. за предоставяне на достъп до обществена информация, съобразно мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане и представените доказателства, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10.00 лева за внесената държавна такса.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, А. съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 077/20.02.2024г., издадено от директора на РИОСВ - Русе, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поискана от Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ [ЕИК] със заявление, вх. № АО-508/26.01.2024г.

ИЗПРАЩА преписката на директора на РИОСВ - Русе за ново произнасяне по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, вх. № АО-508/26.01.2024г., подадено от Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ с [ЕИК], със седалище в [населено място], адрес на управление [улица], представлявано от председателя Д. С. П., при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Осъжда Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе да заплати на Е. С. ”ДИШАЙ РУСЕ“ с [ЕИК], със седалище в [населено място], адрес на управление [улица], представлявано от председателя Д. С. П. направените в съдебното производство разноски за внесена държавна такса в размер на 10 (Десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.