Р Е Ш Е Н И Е
№: 224 22.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и седми януари,
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2871 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Т.Й.С., ЕГН-**********, с
постоянен адрес: ***, чрез адвокат С.Я. ***, срещу решение № 796/11.11.2021г.,
постановено по НАХД № 20212120203329 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0769-001145/02.06.2021г.,
издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания:
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от три месеца.
В касационната жалба С. счита оспорения съдебен акт за неправилен,
необоснован, незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните
правила, поради което моли да бъде отменен, с отмяна и на издаденото срещу него
НП. Твърди, че не е имало табела за начало на гр.Бургас при движението му от
с.Ветрен към града. Счита за неправилни разсъжденията на районния съд, че
липсвали доказателства да се е движел от с.Ветрен към Бургас, а предположението
на съда, че се е движел по автомагистралата било недопустимо. От с.Ветрен до
първите сгради на гр.Бургас имало само ниви и тръни в продължение на 12 км. и
при липса на указателни табели не може да се предположи, че се касае за
населено място. Освен това независимо, че посоката на движение на автомобила от
с.Ветрен до гр.Бургас била отбелязана в НП, той е поискал да установи този факт
и чрез разпит на свидетел, но съдът не се е произнесъл по това доказателствено
искане. От представената на съда карта е видно, че табела за начало на
гр.Бургас има само в края на магистрала Тракия, но липсва при входа от
с.Ветрен. Поради това за водача е нямало как да стане ясно, че се е движел в
населено място. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Я.,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Пледира за отмяна на
атакуваното съдебно решение и потвърденото с него НП с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт като правилен и законосъобразен. По отношение твърденията на касатора
заявява, че село Ветрен не съществува, а се касае за квартал Ветрен, който е
част от гр.Бургас и табелите обозначаващи населеното място са поставени в
неговото начало.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП №
21-0769-001145/02.06.2021г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, на касатора С. са наложени административни наказания: глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета
за установена чрез ангажираните по делото доказателства. Възраженията на
жалбоподателя С. са намерени за неоснователни след обсъждане им във връзка с
предмета на доказване, поради което атакуваното наказателно постановление е
потвърдено като законосъобразно.
Наказанието на Т.С. е наложено за това, че на 01.01.2021г., в 18.05 часа, в
гр.Бургас, на Първокласен път -Е773, км.491, до бензиностанция Ромпетрол, в
посока от кв.Ветрен към КПП-1, управлявал лек автомобил Хонда Акорд Турер,
рег.№ РВ6946КСММ, с наказуема скорост 171 км./ч., при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 90 км./ч. Нарушението е
установено и заснето под клип № S0000602F807 от АТСС MultaRadar с фабр.№ 00209D32D4F9, с отчетен толеранс на измерваната
скорост от -3%. Снимковият материал с параметрите е показан на собственика на
МПС. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП на 24.02.2021г. (л.12) и е
връчена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН).
За установеното нарушение бил съставен АУАН № 21-0769-001145, бл.№ 346416
от 04.03.2021г. против касатора С.. Актът бил предявен и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта в последствие в сроковете по чл.34 от ЗАНН е
издадено оспореното пред районния съд НП № 21-0769-001145/02.06.2021г.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен акт съдържа всички
необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в него
констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото
писмени и веществени доказателствени материали.
Не е било необходимо да бъде разпитван свидетел по искане на жалбоподателя
за установяването на факта, че автомобилът управляван от него се е движел в
посока от кв.Ветрен към КПП-1 на гр.Бургас, защото този факт е установен в АУАН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. За районния съд не е имало необходимост да събира
доказателства за фактите по акта, защото те се смятат за установени.
Доказателства биха били нужни ако жалбоподателят твърдеше различна посока на
движение от тази по акта, с цел да опровергае негово съдържания в тази част, но
той, включително и пред настоящата инстанция, не прави такива твърдения.
Районният съд правилно е приел, че движението на управлявания от нарушителя
автомобил е било в тази посока. Отделно от това С., чрез пълномощника си
адвокат Я., действително е поискал в жалбата си до първата инстанция разпит на
един свидетел в режим на довеждане. Впоследствие обач, в нито едно от
проведените две открити съдебни заседания не е завел този свидетел за да бъде
разпитан, а в края на съдебното следствие е заявил, че няма други
доказателствени искания. Следователно той сам не е поддържал пред съда искането
си за ангажиране на свидетелски показания, отправяйки искане за приключване
събирането на доказателства без разпит свидетел.
По отношение наложените наказания, същите са съобразени с размерите,
определени от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на
движение на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
чл.189 от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи.
По отношение спазване сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност се отчита, че нарушението е
установено на 01.01.2021г., а на 24.02.2021г. – повече от месец по-късно, е
станал известен и нарушителят с попълването на декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП (л.12). Актът е съставен на 04.03.2021г. в тримесечния срок по чл.34 ал.1
от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление – на 02.06.2021г. Същото е връчено на 30.06.2021г. на
жалбоподателя (л.7). Не е изтекла давността по чл.80 ал.1 т.5, вр. ал.3 от
Наказателния кодекс (НК) вр. чл.11 от ЗАНН – три години от извършване на
нарушението представляващо обстоятелство изключващо
административно-наказателната отговорност.
Неосновано на фактите е възражението на касатора, че Ветрен е самостоятелно населено място – село. То е престанало да бъде такова, съгласно Решение № 58 на Министерски съвет от 2.02.2009г., обн., ДВ, бр.11/2009г., когато е присъединено към гр.Бургас като квартал Ветрен. За това между него и останалата част на града не може да има табели, нито за край на населено място, нито за начало, както правилно отбелязва прокурора, независимо от субективните усещания на касатора, че се е движел между ниви и тръни. Ако действително е вярно твърдението му, че е навлязъл в гр.Бургас през квартал Ветрен, а не през магистрала Тракия, то табелата за населеното място е следвало да бъде видяна от него в началото на квартала, а не в края му. Ето защо тези твърдения на касатора се възприемат от настоящия съдебен състав като опит за изграждане на защитна теза, която не почива на реални факти.
При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 796/11.11.2021г., постановено по НАХД № 20212120203329 по описа
за 2021г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.