РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.03.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря
Елеонора Г.,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 13032 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 177429/15.08.2020 г., постановено по гр. дело № 25044/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 113-ти състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу В.В.Б. и Д.Б.Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при
условията на солидарност и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че В.В.Б. и Д.Б.Г. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД от сумата
1 049.79 лв. - главница за доставена в периода от 18.07.2014 г. до
м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 026565, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.07.2018 г. до изплащане на вземането,
сумата 149.18 лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода от
15.09.2015 г. до 06.07.2017 г., сумата 64.37 лв. - главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 18.07.2014 г. до м.04.2016 г. и
сумата 13.97 лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода от
15.09.2015 г. до 06.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 09.10.2017 г. по ч. гр.д. № 48650/2017 г. на CPC, III ГО, 113 с-в, като исковете са отхвърлени за главница за разликата над
1 049.79 лв. до пълния предявен размер и за периода от м.05.2014 г. до
18.07.2014 г., както и иска за лихва за забава върху главното вземане за
разликата над уважения размер от 149.18 лв. до пълния предявен размер.
Със същото решение страните са
осъдени да заплатят съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски
по делото, съразмерно на уважена и отхвърлената част от исковете.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която субективно и обективно съединените
установителните искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците,
чрез пълномощника им – адв. Ц., в която са изложени оплаквания за неправилност
на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържат, че ищецът
не е установил при условията на пълно и главно доказване по делото съществуването
на облигационни отношения с ответниците, съответно че същите са собственици или
вещни ползватели на процесния топлоснабден недвижим имот. Сочат, че
представените от ищеца доказателства са били изключени от доказателства по делото
по реда на чл. 183 ГПК, поради което и исковете са недоказани. Молят съда да
отмени решението в обжалваните части и отхвърли предявените искове, както и да
им присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият
ищец - „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД, не е подал отговор на въззивната
жалба и не взема становище по същата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
срещу ответниците В.В.Б. и Д.Б.Г. установителни искове за разликата над уважените размери до пълните предявени размери, не
е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса,
като е внесена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Процесният
договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо възникването на облигационно правоотношение за
битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор, а възниква по
силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В
конкретния случай по делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 19.06.2003 г. по нот. дело № 166/2003 г. на нотариус М.Н. /лист 17-19
по делото на СРС/, от който се установява, че В.В.Б. и Д.Б.Г. са собственици на
процесния имот, до който ищецът е доставил топлинна енергия. Следователно
противно на поддържаното в жалбата именно ответниците В.В.Б. и Д.Б.Г. са пасивно
материално легитимирани да отговарят по иска.
Неоснователно е и оплакването, че Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 19.06.2003 г. по нот. дело № 166/2003 г. на
нотариус М.Н. /лист 17-19 по делото на СРС/ е бил изключен по реда на чл. 183 ГПК от доказателствата по делото. Напротив, с определение в о.с.з. от
15.07.2020 г., това искане на пълномощника на ответниците е било оставено без
уважение.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените пасивно
субективно и обектвино кумулативно съединени главни и акцесорни установителни искове,
то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи
проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на
крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177429/15.08.2020 г., постановено по гр.
дело № 25044/2018 г. по описа на СРС, ГО, 113-ти състав, в обжалваната част,
с която частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу срещу В.В.Б.
и Д.Б.Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при условията на
солидарност и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е
признато за установено, че В.В.Б. и Д.Б.Г. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД от сумата 1 049.79
лв. - главница за доставена в периода от 18.07.2014 г. до м.04.2016 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 026565, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 149.18
лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до
06.07.2017 г., сумата 64.37 лв. - главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 18.07.2014 г. до м.04.2016 г. и сумата 13.97 лв.
- лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до
06.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 09.10.2017 г. по ч. гр.д. № 48650/2017 г. на CPC, III ГО, 113 с-в
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: