Мотиви към присъда № 645 от 02.10.2019 г. по нохд № 01888/2018 г. на Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник на В.Ч.Г.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, тъй като на
04.08.2018 г. в гр. Перник е управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил „Рено Туинго” с регистрационен номер ******,
след употреба на наркотични вещества (опиати и бензодиазепини).
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
пледирайки за неговата доказаност. Предлага на
подсъдимата да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, както и да намери приложение чл. 68,
ал.1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода наложено на В.Г. с присъда
№ 58 от 28.12.2011 г. по нохд № 188/2011 г. на
Окръжен съд Русе, изменена с решение № 189 от 26.05.2014 г. по внохд № 90/2014 г. на Апелативен съд София, оставено в сила
с решение по н.д. № 1065/2014 г. на Върховния касационен съд, което да бъде
приведено в изпълнение.
Подсъдимата В.Ч.Г. участва лично в съдебното производство, като в хода
на неговото следствие дава обяснения. Не оспорва, че на инкриминираната дата и
място е управлява лек автомобил „Рено Туинго” с
регистрационен номер ******. Не се признава за виновна по предявеното й
обвинение, като твърди, че не е разбрала за какво е била изпробвана от
полицейските органи, както и какъв е бил отчетения резултат от техническото
средство. Упражнявайки правото си на последна дума, моли да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата – адв.
В.Л.от ПАК, пледира за постановяване на оправдателна присъда, като излага
доводи, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Твърди, че процедурата
по която е била извършена проверката с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000” е била
съществено опорочена, тъй като за резултатите от проверката не е бил съставен
протокол, изготвен по образец съгласно приложение № 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за
реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, като оспорва достоверността на отчетения резултат. Тезата за недоказаност на обвинението
обосновава и с доводи, че пробата не е била извършена съгласно Методическите
указания за работа с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000”, тъй като полицейският служител не е
изпълнил задължението си да уведоми подсъдимата какви действия следва да
предприеме преди да й бъде извършен теста. Твърди, че Г. не е използвала наркотични
вещества, а е приела лекарства, които са й били изписани от лекар, за да
подобри здравословното си състояние, което навежда на довод, че деянието не е
доказано и от субективна страна.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата В.Ч.Г. е родена на 23.11.2977 г. в гр.
Перник, където и живее. Има средно образование. Към настоящия момент е
безработна. С присъда № 58 от 28.12.2011 г. по нохд №
188/2011 г. на Окръжен съд Русе, изменена с решение № 189 от 26.05.2014 г. по внохд № 90/2014 г. на Апелативен съд София, оставено в сила
с решение по нд № 1065/2014 г. на Върховния
касационен съд, която е влязла в сила на 26.05.2014 г., Г. е била осъдена за
извършени от нея престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2-ро и пр.3-то,вр. ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2-ро, т.1, вр. ал.1, пр.4-то и пр.5-то, вр.
чл. 20, ал.2 от НК, за които на основание чл. 23, ал.1 от НК й е определено
едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Именно
в така определения изпитателен срок подсъдимата е извършила долуописаното
деяние.
В.Г. е правоспособен водач на моторно превозно средство
от 2007г., като притежава свидетелство за управление за категории „В” и „АМ”.
Наказвана е по административен ред за
нарушаване правилата за движение по пътищата.
На 04.08.2018 г., около 11:20 часа, свидетелят Я.Г.С.,
изпълнявайки служебните си задължения като старши полицай в група „ООР” към ОД на МВР Перник, си движел със
служебния автомобил по ул. Бродо в гр. Перник, когато
забелязал на кръстовището с ул. Елена лек автомобил „Рено Туинго”
с регистрационен номер ******, който бил пропаднал с колелата си в земна маса,
с която бил запълнен изкоп. Възприел, че на шофьорската седалка седяла жена,
която била сама в автомобила. Поискал документите за проверка и установил, че
това е подсъдимата В.Ч.Г.. Тя му
обяснила, че е управлявала автомобила си и е пропаднала в изкопа, направен от
работници на „В и К”. Полицейският служител забелязал, че поведението на водача
е неадекватно, а говорът - забавен, поради което поискал съдействие от дежурната част за
изпробване на подсъдимата с техническо средство за наличие на алкохол и
наркотични вещества в организма й. На мястото пристигнали свидетелите М.И.М. и И.Г.И.,
който заемал длъжност „мл. автоконтрольор” в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Перник. Същите възприели, че подсъдимата била със
забавени движения и рефлекси, имала отнесен
поглед, нестабилна походка, говорела неясно, като настроението й било
възбудено. И. изпробвал Г. с полеви тест „Дръг Чек
3000”, който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества.
Подсъдимата била съпроводена до сградата на ОД на МВР-Перник, където била
тествана за употреба на наркотични вещества с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000”, с № ARJF
0054, калибровано по установения ред. Уредът отчел
наличие на опиати (OPI) и бензодиазепини (BZO). От
техническото средство била направена разпечатка, удостоверяваща положителния
резултат за горните наркотични вещества в направената на 04.08.2018 г. в 11:44
часа проба № 121 на Г.. За констатираното нарушение на подсъдимата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия Д, № 0643526, в който
контролният орган вписал средството, с което е извършената проверката за
употреба на наркотични вещества – „Дрегер Дръг Тест 5000”, с № ARJF 0054, както и отчетения резултат.
Подсъдимата подписала и получила препис от акта без да направи възражение по
отразените в него констатации. На Г. бил издаден и талон за изследване бл.№
0019034, в който също били отбелязани техническото средство, с което била
извършена проверката, както и отчетените от него резултати. Подсъдимата изрично
вписала, че не приема резултатите от техническото средство, поради което била
съпроводено до спешно приемно отделение на МБАЛ „Р.А.”*** за медицинско
изследване и вземане на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Медицинското изследване било извършено от свидетелката Е.Т.С. – лекар в
болничното заведение. Пред нея подсъдимата заявила, че е поела диазепам, както и че на 03.04.2019 г. в 12:00 часа е
употребила наркотици - 4 грама MST, като отказала да даде кръвна проба за
изследване на наркотично съдържание. Тези обстоятелства били отбелязани от
медицинския специалист в съставения протокол за медицинското изследване, който Г.
подписала. Отказът на подсъдимата да даде кръвна проба д-р Е.С. отразила и в съставения
лист за преглед на пациент № 010831 от 04.08.2018 г. Явяването на Г. за
медицинско изследване и нейния отказ да даде кръвна проба било вписано в
журнала на лечебното заведение под пореден № 10831. С оглед състоянието на Г.
била направена консултация и с лекар психиатър, който изразил становище, че
лицето може да бъде настанено в арестно помещение, поради което и подсъдимата била задържана
по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Разследващият
орган назначил и приел в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична експертиза, от чието
заключение е видно, че подсъдимата е с диагностицирана
наркотична зависимост, но това не е било пречка да е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според
експерта д-р Д.А., поведението на Г. не е било болестно мотивирано, налице е психично
разстройство с диагноза психични и поведенчески разстройства дължащи се на
комбинирана употреба на психоактивни вещества, предимно опиоиди. Заключението на вещото лице е, че подсъдимата
е в състояние да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава
достоверни показания за тях,
По доказателствата:
Не
е спорно по делото, че на 04.08.2018 г. около 11:20 часа в гр. Перник
подсъдимата е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Туинго” с рег. № ******, като непосредствено след станал
пътен инцидент, в качеството й на водач на пътното превозно средство й е била
извършена проверка от полицейските служители Я.С., М.М.
и И.И.. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен
начин от всички събрани по делото гласни доказателства, а именно: от
свидетелските показания на посочените трима полицейски служители и от
обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие, че тя е
управлявала моторното превозно средство непосредствено преди автомобилът да
пропадне в запълнения изкоп на пътното платно. Съдът ги кредитира с доверие,
тъй като същите кореспондират и със съставените във връзка с проверката писмени
доказателства – акт за установяване на административно нарушение серия Д, №
0643526 и талон за изследване бл.№ 0019034. Посочените доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на управление на автомобила и
участието на подсъдимата като водач на същия непосредствено преди възникналия
пътен инцидент.
Спорни по
делото са останалите релевантни за съставомерността
на инкриминираното деяние обстоятелства, а именно: по какъв начин е била
извършена проверката с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000”, същата съобразена ли е с реда, уреден в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., достоверен ли е бил отчетения резултат от Дрегера, какво е било поведението на подсъдимата към
момента на извършване на проверката, както и последващото
й такова.
Във връзка с обстоятелствата при които е била извършена
проверката на подсъдимата с техническото средство „Дрегер
Дръг Тест 5000” съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Я.С., М. М.и И.И., които са логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращия помежду си, поради което и настоящият състав ги прие за
достоверни. Нито един от посочените полицейски служители не е участвал в
извършването на разследването по делото, тъй като същите нямат качеството на
разследващ орган, поради което и за тях не съществува забраната на чл. 118 от НПК. Съдът цени показания на Я.С., М.М. и И.И. като такива с
висока доказателствена стойност, тъй като
дават информация за факти, които свидетелите са пряко възприели и са дадени от
лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Личните възприятия на
полицейските служители за неадекватното поведение на подсъдимата, която е била
със забавени движения и рефлекси, имала е отнесен поглед, нестабилна походка и
е говорела неясно съдът кредитира като достоверни и достатъчни за доказване на
реалната промяна в поведението на подсъдимата в резултат на установената от нея
употреба на наркотични вещества при извършеното й тестово изследване.
Фактът, че в сградата на ОД на МВР-Перник Г. е била
тествана с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” за употреба на наркотични вещества се
потвърждава от свидетелските показания на И.И. и М.М. и от всички останали събрани доказателства по делото,
включително и от дадените обяснения от подсъдимата в хода на съдебното
следствие.
Съдът прие, че
по категоричен начин се установи, че изследването с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000” е надлежно
извършено, поради което и няма причина показанията на уреда да не бъдат
кредитирани. Свидетелят И.И. много подробно обясни
механизма на действие на Дрегера. Нещо повече, за полицейския
служител по делото е приложено писмо №
115800-1117 на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, ведно с протокол
рег. № 1158р-2497 от 23.03.2017 г. сочещи, че той е оторизиран да използва процесното техническо средство, като на 22.03.2017 г. е
преминал и съответно обучение за работа с теста. Видно от инструкциите за употреба на уреда,
същите са максимално онагледени, кратки и ясни и не изискват специални знания у
оператора на анализатора. Последният е оборудван със софтуер на български език,
т.е. на разбираем език, като резултатите от анализа се проявяват на екрана на
уреда, след което се разпечатват. Такава разпечатка е направена от свидетеля И.И. и е приложена като доказателство по делото. Същата
безспорно установява, че в пробата от тестова касета с № 121, с която е била
изпробвана подсъдимата на 04.08.2018 г. в 11:44 часа е отчетен положителен
резултат за наличие на наркотични вещества - опиати (OPI) и бензодиазепини
(BZO).
Съдът не прие
позоваването на защитата на подсъдимата на неспазване от страна на свидетеля И.И. на някои изисквания, разписани в приложените по делото
Методически указания № Із-1583 от 20.07.2010 г., издадени от главния секретар
на МВР, свързани с действия на контролния орган при вземане на биологичен
материал, тъй като същите не могат да се приемат като процесуални разпоредби.
Надлежният ред за установяване на
употреба на наркотични вещества е определен съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017
г., поради което и коментирането на горната методика е некоректно. Още повече,
че при извършване на процесната проверка е бил
постигнат положителен резултат от изследването, което и обезсмисля наведените
възражения дали е било прието определено количество течност от подсъдимата,
както и дали е било изчакано във времето без Г. да поеме храни и тютюнопушене
при положение, че тестът е бил извършен, тъй като анализаторът е отчел такъв.
Видно от приложеното по делото писмо от изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата с изх. № ИАЛ-12182/18.03.2019
използваното при проверката на подсъдимата техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” е ин витро диагностично медицинско изделие по
смисъла на Закона за медицинските изделия и съгласно Директива 98/79/ЕС за ин
витро диагностичните медицински изделия, което има нанесена „СЕ” маркировка.
Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за медицинските изделия медицинските изделия, с
изключение на изработените по поръчка (анализаторът не попада в изключението),
се пускат на пазара и/или се пускат в действие, когато имат нанесена „СЕ”
маркировка по чл. 15 от Закона за медицинските изделия, която удостоверява, че
съответствието на изделията със съществените изисквания е било оценено по
приложимите процедури за оценяване на съответствието. Анализаторът не попада в
приложното поле на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, поради което и такъв за него не се предвижда, т.е. с
годно и технически изправно средство на 04.08.2018 г. е била извършена
проверката на подсъдимата, при която е отчетено, че тя е под въздействие на
опиати и бензодиазепини. Същевременно това техническо
средство е определено със заповед № 8121з-1180 от 13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи като уред за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози по чл.1, ал.5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
По делото се установи, с оглед кредитираното в хода на
съдебното следствие писмо рег. № 115800-3349 от 13.03.2019 г. на Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, че за извършената на 04.08.2019 г.
проверка с тест за употреба на наркотични вещества на Г. не е бил съставен протокол по образец съгласно приложение № 2
към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Съдът обаче не споделя възражението на
защитата на подсъдимата, че с нарушаването на разпоредбата на чл. 5, ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в която е посочено, че при такава проверка
данните се попълват в горепосочения документ, съществено е нарушен реда по
който е била установена употребата на бензодиазепини
и опиати от Г., тъй като именно тези
наркотични вещества са посочени в съставения акт за установяване на
административно нарушение и в издадения на подсъдимата талон за изследване,
които тя е подписала лично, т.е. същата безспорно е била запозната с отчетените
резултати от техническото средство, които се съдържат и в направената разпечатка
от уреда. В нито един от тези документи няма разминаване с инкриминираната
дата, с теста с който е била извършена проверката и с отчетените от него
резултати, а именно наличието на бензодиазепини и опиати в пробата на Г.. Ето защо и според
настоящия състав липсата на посочения протокол не е довело до опорочаване на
проведеното изследване.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие в
частта, в която твърди, че не е разбрала за какво й се извърша проверка с процесното техническо средство, както и че не е видяла
отчетения от теста резултат, предвид тяхната хаотичност и липса на
хронологичност в достатъчна степен, поради което и не им дава вяра като
достоверни. С тях Г. не само декларативно отрича реда по който й е била
извършена проверката, но същите са и в противоречие с приетите като писмени
доказателства акт за установяване на административно нарушение серия Д, №
0643526 и талон за изследване бл.№ 0019034, в които е отразено техническото
средство и отчетените с него резултати, като в тези официални документи не се
спори, че Г. е положила подписа си за нарушител. Предвид изложеното съдът,
счита, че обясненията на подсъдимата в посочената част са израз на правото й на
защита, поради което и не следва да се приемат като достоверни. Аргумент в
подкрепа на този извод е и явното противоречия
между нейните обяснения в тази им част с подробните, обективни,
последователни логични, напълно кореспондиращи помежду си показания на
полицейските служители Я.С., М.М. и И.И..
Не е спорен
факта, че подсъдимата е отказала да даде кръвна проба, което лично е
удостоверила с подписа си в протокола за медицинско изследване. Пред
медицинския специалист, който извършил медицинското й освидетелстване – д-р Е.Т.С.,
подсъдимата споделила, че е употребила наркотици, конкретизирайки, че се касае
за 4 грама MST и диазепам, отказвайки да даде кръвна
проба. Тези й действия били отбелязани не само в съставения протокол за
медицинско изследване, което Г. подписала, но нейния отказ да даде кръвна проба
се потвърждава и от съставения лист за преглед на пациент № 010831 от
04.08.2018 г., в който медицинският специалист отразил, че подсъдимата отказва
да бъде тествана по кръвен път. Обясненията на подсъдимата в частта в която
твърди, че тя е била съгласна да даде кръвна проба, но поради лош венозен
достъп, това е било невъзможно, съдът прие като недостоверни, тъй като същите
са не само изолирани от събрания доказателствен
материал, но са и в явно противоречие с отразените обстоятелства в протокола за
медицинско изследване и в листа за преглед на пациент № 010831 от 04.08.2018 г.,
поради което са и израз на нейната
защитна позиция. Същевременно от показанията на д-р Е.С., която в хода
на съдебното следствие е разпитана в качеството на свидетел, се установи, че при медицинския преглед на
освидетелстваното лице не е била
установена невъзможност да се намери периферен източник за вземане на кръвна
проба, тъй като ако е била налице такава хипотеза, то това обстоятелство
задължително е щяло да бъде отбелязано в издадения лист за преглед на пациент №
010831 от 04.08.2018 г. Съдът дава вяра на последователните и вътрешно
непротиворечиви показания на свидетелката Е.С., които прие за достоверни, тъй
като тя непосредствено е възприела отказа на подсъдимата да даде кръвна проба
за лабораторно изследване. Същевременно нейните показания кореспондират и с
удостовереното в протокола за медицинско изследване с подписа на Г. недвусмислено
решение подсъдимата да не дава кръв за лабораторно изследване, като този й
отказ не се установи да е поради обективна невъзможност, т.е. физическото й
състояние да не е позволявало или да е била налице пречка от медицински
характер за това. Отказът на Г. да даде кръв е отбелязан и в журнала на
лечебното заведение под пореден номер 10831 от 04.08.2018 г. Чрез това си
действие подсъдимата е признала показанията на извършеното й изследване с
техническото средство „Дрегер Дръг
Тест 5000” от контролните органи, съгласявайки се с отчетения с него резултат
за наличие на опиати и бензодиазепини. И след като Г.
не се е възползвала от предоставената й възможност да оспори фактическото
действие по процесната проверка, то съобразно
разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017 г. употребата на инкриминираните
наркотични вещества е установена по надлежния ред.
Съдът намира, че не
може да подстави под съмнение доказателствената
стойност на приложения по делото протокол за медицинско изследване, тъй като
същият е подписан собственоръчно от подсъдимата, като изследвано лице, с оглед
дадените й обяснения при неговото предявяване в съдебно заседание на 20.02.2019
г., и е бил изготвен от д-р Е.Т.С.,
която е изписала имената и длъжността си. Обстоятелството, че медицинският
специалист е пропуснал да подпише този документ по никакъв начин не опорочава
отразените в него обстоятелства, тъй като в показанията си, дадени като
свидетел в хода на съдебното следствие д-р С. категорично свидетелства за
отразените данните в протокола за медицинско изследване.
По искане на защитата на подсъдимата, съдът прие като
писмени доказателства по делото писмо изх. № 356 от 20.12.2018 г. на
„Диагностично-консултативен център І Перник” ЕООД и приложеното към него копие
на зелената рецептурна бланка от 31.07.2019 г., с
която на подсъдимата й е била предписана
употреба на лекарствено средство - диазепам в
таблетна форма. Във връзка с този лекарски продукт, както и със заявеното от
подсъдимата в протокола за медицинско изследване, че е употребила 4 грама MST
в хода на съдебното следствие се назначи и извърши комплексна
съдебно-токсикологична и химическа експертиза, чието заключение не беше
оспорено от страните по делото. Съдът прие изготвената експертиза изцяло като
пълна, обективна и компетентно дадена. Вещите лица са обосновали експертното си
мнение, че диазепана е бил предписан на подсъдимата
за постигане на желан физиологичен ефект и
превентиране на абстинентна криза,
с оглед наркотичната й зависимост. Дали са заключение, че същият представлява
наркотично вещество, класифицирано в списък ІІІ на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите и принадлежи към групата на бензодиазепаните, поради което и приемът на предписания
лекарствен продукт би довел до отчетения положителен резултат за употреба на бендозиазепини при проведено изследване на подсъдимата с
техническото средство „Дрегер Дръг
Тест 5000”. Същевременно експертите са изразили категорично си становище, че
ако се касае за лекарствено средство MST (предвид заявеното от подсъдимата пред медицинския
специалист Е.С., че е употребила на 03.08.3018 г. в 12:00 часа 4 грама
наркотично вещество MST, което е и отбелязано в приетия като писмено
доказателство протокол за медицинско изследване, подписан лично от Г.), то в
същото се съдържа активно вещество морфин, което спада към групата на опиатите.
Опиатите са наркотични вещества от природен произход(морфин, кодеин), към които
се отнася и производното-хероин, като използваното техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000”, с което е
била тествана подсъдимата би отчело положителен резултат за наличието им както
при употреба на лекарствено средство MST, така и при употреба на хероин. При
проведеният разпит в съдебно заседание на 11.09.2019 г. вещите лица по приетата
комплексна съдебно-токсикологична и химическа експертиза са изяснили, че
направения тест на изследваното лице с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000” установява
качественото наличие на основните наркотични вещества. Количественото
употребено наркотично вещество може да бъде определено чрез други
химико-токсикологични изследвания, които обаче Г. е възпрепятствала да бъдат
извършени с отказа си да даде кръвна проба. Не може да бъде поставено под
каквото и да е съмнение, предвид компетентността на експертите, които са
ползвали съответните си специални знания, заявеното от вещите лица д-р Л.В. и
д-р И.И., че количествено определеното съдържание на
съответните наркотични вещества, които са установени при проверката на
подсъдимата с теста, не би могло да се установи дори и да са разполагали с тест
касетата, съдържаща иззетия биологичен материал под формата на слюнка от подсъдимата,
тъй като същият не би бил достатъчен като количество да се определи качествено
доказаните наркотични вещества с използваното техническо средство. В тази
връзка, както и с оглед на възраженията, направени от защитата на подсъдимата,
свързани с неприлагането като веществено доказателствено
средство на касета № 121 на теста, с който е извършена проверката съдът отбелязва следното:
На първо място
следва да се посочи, че Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не предвижда химическо
изследване на слюнка, която е иззета като биологичен материал при извършена
проверка с тест. Именно и поради тази причина законодателят не е предвидил
хипотеза за съхранение на тези проби, като изрично е посочил в този нормативен
акт, че ако се взима биологична проба за изследване, то това е кръв, която
единствено има преимущество пред резултатът на техническото средство. Ето защо
и съдът не прие акцентирането от страна на защитата на подсъдимата на несъбрани
в хода на наказателното производство доказателства, свързани с невъзможността
за предявяване в хода на съдебното следствие на касета № 121 от извършения на
04.08.2019 г. в 11:44 часа тест на Г., тъй като направена разпечатка от
техническото средство, удостоверяваща положителния резултат за наличие на
опиати и бензодиазепини е приета като безспорно
доказателство по делото. От същата се установява и че следващата проба, която е
била извършена от контролните органи с процесното
техническо средство на друго лице, а именно с касета № 122 е било осъществено на 04.08.2018 г. в
21:50 часа, т.е. десет часа след направения тест на Г..
Същевременно съдът счита, че не липсата на тестова касета
№ 121, която да бъде приобщена като веществено доказателство по делото, е
довело до невъзможност съдебният състав да назначи исканата от процесуалния
представител на подсъдимата съдебна химико-токсикологична експертиза за
наличието на наркотични вещества или техни аналози в биологичния материал,
останал по нея (слюнка), а че взетата проба не е предназначена за събиране,
съхранение или транспортиране на биологични проби за изследване, тъй като за
нея не са разписани такива правила, за разлика от правилата урегулиращи събирането,
съхранението и транспортирането на взета кръвна проба. Направената разпечатка на резултатите, отчетени с теста,
категорично установява факта, че в проба
№ 121 е отчетено наличие на опиати
(OPI) и бензодиазепини (BZO).
Съдът намира,
че следва да отбележи, че предвид многообразието на наркотичните вещества и
последици от техния прием или „гладът” за прием на такива, съчетаването им или
не и с лекарства щом може обективно да доведе до непригодност на водача на
моторно превозно средство за правилна
оценка на пътните условия, то общественоопасния
резултат на предявеното обвинение по чл.
343б, ал.3 от НК е налице. В настоящия случай не е спорно, че към момента на
извършване на деянието подсъдимата е наркотично зависима, което се доказва
както от кредитираната по делото съдебна психиатрична експертиза на Г., така и
от проведеното три дни след инцидента доброволно лечение в Психиатрично
отделение на МБАЛ „Р. А.”***, където е била овладяно абстинентната
й симптоматика, с оглед приетата по делото
като писмено доказателство епикриза на Г.,
издадената на 20.08.2019 г. от болничното заведение. Подсъдимата е била запозната
със съдържанието на предписаните й лекарства и повода по който ги приема,
поради което и е била наясно, че същите влияят на нейното съзнание, тъй като
съдържат вещества, които имат място сред наркотичните такива. Същите водят до нарушаване на нормалните функции на
възприятията, поради което и няма
никаква пречка, като лице с наркотична зависимост Г. да бъде субект на
престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК. Още повече, че законът не въздига в съставомерен признак как наркотичните вещества са се
озовали в тялото на водачите, а само забранява управлението на моторно превозно
средство след употребата им.
Съдът счита, че с оглед коректния анализ на
събрания доказателствен материал по делото следва да
отбележи, че не намира за необходимо да
коментира начина по който първоначално контролните органи - още на мястото на пътния инцидент, са
извършили на подсъдимата проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест
„Дръг Чек 3000”, тъй като макар и същият да е одобрен
със заповед на министъра на вътрешните работи за установяване на наркотични
вещества, то той се използва в т.нар. „полеви условия”, тъй като няма прецизен капацитет за измерване на точния вид
наркотично вещество, поради което и след отчетения от него положителен резултат
Г. е била изпробваната и с техническото средство „Дрегер
Дръг Тест 5000”.
От правна страна:
Гореизложената фактическа обстановка налага извода че
подсъдимата В.Ч.Г. е осъществила от обективна и субективна страна фактическия
състав на чл. 343б, ал.3 от НК, тъй като на 04.08.2018 г. в гр. Перник е
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Туинго”
с регистрационен номер ******, след употреба на наркотични вещества (опиати и бензодиазепини).
От обективна страна подсъдимата е осъществила деянието
чрез действие – на 04.08.2018 г. в гр. Перник тя е управлявала моторно превозно
средство - лек автомобил „Рено Туинго” с
регистрационен номер ******, след употреба на наркотични вещества - опиати и бензодиазепини. Съгласно чл.3 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, растенията и
веществата по смисъла на чл. 3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите установените при проверката
на Г. опиати и бензодиазепини са класифицирани като
наркотичните вещества, подлежащи на съответния контрол. Употребата им е установена с техническо
средство „Дрегер-Дръг Тест 5000”, което съгласно
чл.1, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и Заповед №
8121з-1186 от 13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е годно
такова.
За съставомерността на деянието
по чл.343б, ал.3 от НК е достатъчно деецът да управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се
изисква доказване на неспособност за управление на моторно превозно средство.
Законът не е въвел изискване за установяване степента на въздействие на
наркотичните вещества върху водачите, доколкото с факта на тяхната употреба се презюмира и неблагоприятното им влияние върху способността
на водача да управлява моторно превозно средство. Както съдът посочи по-горе
при анализа на свидетелските показания на Я.С., М. М.и И.И., употребата на наркотични вещества са
довели реално до промяна в поведението на подсъдимата като водач на моторно
превозно средство и съответно в опасност за останалите участници в движението.
Престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК е от категорията
на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк. В случая, подсъдимата е съзнавала забраната да управлява автомобила след употреба на наркотични
вещества, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявала в гр. Перник „Рено Туинго” с рег. № ******. За съставомерността на деянието е без значение времето на
употреба, т.е. дали е непосредствено преди управлението на моторно превозно
средство или в по-ранен момент, поради което и евентуалната отдалеченост във
времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на автомобила,
не би могло да доведе до липса на съзнание у Г. за общественоопасния
характер на деянието й. Законодателят не е предвидил, че за съставомерността
на деянието по чл. 343б, ал.3 от НК е необходимо доказване на конкретен
качествен показател (за разлика от престъпните състави по чл. 343б, ал.1 и ал.2
от НК, визиращи наличието на определена концентрация на алкохол в кръвта на
водача, която да е над съответно посочената граница), поради което и общественоопасния резултат на деянието, за което е
предявено обвинение на Г. е обективно установеното наличие на наркотични
вещества, водещи до констатираната промяна в поведението й. Дори да се касае за
прием на лекарство, съдържащо наркотични вещества, то отново е налице забраната
за управление на моторно превозно средство под тяхно въздействие.
Причина за извършване на деянието е заниженото правно
съзнание на подсъдимата и пренебрежителното й отношение към установените
правила за движение.
По вида и размера на наказанието:
За
извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от 500 до
1500 лева. Като отекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимата, което я
характеризира със статут на осъждано
лице, факта, че деянието е извършила в изпитателния срок за който е било
отложено за изпълнението на основание чл. 66, ал.1 от НК наложеното й с присъда
№ 58 от 28.12.2011 г. по нохд № 188/2011 г. на
Окръжен съд Русе, изменена с решение № 189 от 26.05.2014 г. по внохд № 90/2014 г. на Апелативен съд София, оставено в сила
с решение по нд № 1065/2014 г. на Върховния
касационен общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и че
същата е управлявала автомобила след употреба на опиати и бензодиазепини,
т.е. на повече от едно наркотично вещество. Като смекчаващо отговорността
обстоятелства съдебният състав прие, че горепосоченото осъждане на Г. е
постановено за престъпления, които са били извършени от подсъдимата през
м.април 2010 г., т.е. в един отдалечен
период от извършване на престъплението, за което е призната за виновна с
настоящата присъда, без данни за реализирано от дееца престъпно поведение,
което да формира преценка за по-високата му обществена опасност. Ето защо и
съдът определи наказанията, предвидени за този вид престъпление при условията
на чл.54 от НК и наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500
лв (петстотин лева). Тези наказания в своето съчетание ще
съдействат за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, за създаване у нея
на мотив да не извършва други престъпления и ще въздействат предупредително
възпитателно и на другите членове на обществото да се въздържат от такива
деяния.
При
направената преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства не се налага
извод, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на
наказанията под най-ниския предел, предвиден за всяко едно от тях, тъй като
липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключително такова,
при наличието на които и най-лекото предвидено наказание е несъразмерно
тежко.
Съдът намери,
че наложеното наказание на подсъдимата не може да бъде отложено за изпълнение в
хипотезата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като същата е осъждана на наказание
лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъда № 58 от
28.12.2011 г. по нохд № 188/2011 г. на Окръжен съд
Русе, изменена с решение № 189 от 26.05.2014 г. по внохд
№ 90/2014 г. на Апелативен съд София, оставено в сила с решение по нд № 1065/2014 г. на Върховния касационен съд, която е
влязла в сила на 26.05.2014 г., за извършени от нея престъпления по чл. 321,
ал.3, пр.2-ро и пр.3-то,вр. ал.2 от НК и по чл. 354а,
ал.2, изр.2-ро, т.1, вр. ал.1, пр.4-то и пр.5-то, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за които в хипотезата на чл. 23,
ал.1 от НК й е било определено едно общо най-тежко наказание три години
лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66,
ал.1 от НК за срок от пет години. Същевременно извършеното от нея деяние по чл.
343б, ал.3 от НК за което е призната за виновна с настоящата присъда е умишлено
и е извършено на 04.08.2018 г., т.е. същото попада в определения изпитателен срок от пет години, за който е
било отложено за изпълнение наложеното й общо наказание, като сборът на
приведеното в изпълнение наказание и активиращото го това надвишава две години.
Ето защо и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.„в” от ЗИНЗС съдебният състави
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от една година. Същевременно не е налице изключението по чл.
57, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„в” от ЗИНЗС за определяне
на първоначален общ режим, тъй като по делото не се съдържат данни, които да
характеризират подсъдимата като личност с невисока обществена опасност, предвид
предходното й осъждане по което й е било определено общо наказание за извършени
от нея престъпления с висока обществена опасност.
По
отношение на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок
от три години, което е наложено на подсъдимата с присъда № 58 от 28.12.2011 г.
по нохд № 188/2011 г. на Окръжен съд Русе, изменена с
решение № 189 от 26.05.2014 г. по внохд № 90/2014 г.
на Апелативен съд София, оставено в сила с решение по нд
№ 1065/2014 г. на Върховния касационен съд е налице хипотезата на чл.68, ал.1
от НК, поради което и на това основание
същото следва да бъде приведено в изпълнение, тъй като именно в
определения изпитателен срок от пет години, считано от влизането й в сила на 26.05.2014 г. Г. е извършила на
04.08.2018 г. престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е осъдена по
настоящето производство. Приведеното в изпълнение наказание подсъдимата следва
да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване, тъй като сборът на
приведеното в изпълнение наказание и активиращото го това надвишава две години.
На
основание чл.343г, вр. чл. 343б, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимата
кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година и четири месеца, като съобрази завишената обществена
опасност на Г. като водач на моторно превозно средство, предвид допуснатите от
нея нарушения по Закона за движението по пътищата, за които е санкционирана и
които са посочени в приетата като писмено доказателство справката от Пътна
полиция.
По разноските:
С оглед изхода
на делото –осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдебният състав осъди В.Ч.Г. да
заплати по сметка на ОД на МВР Перник сумата от 105, 57 лв. (сто и пет лева и
57 ст.) представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство (за
изплатено възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно психиатрична
експертиза), а в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд Перник общата сума от 554 лв (петстотин петдесет и четири лева), представляваща
направени разноски в хода на съдебното следствие (за изплатени възнаграждение
на вещи лица по приетите съдебно психиатрична и комплексна
съдебно-токсикологична и химическа експертизи). Първата сума се доказва от
приложеното н л. 34 в досъдебното производство постановление на разследващия
орган, а втората – от постановените протоколни определения в съдебни заседания
на 12.06.2019 г. и на 11.09.2019 г.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива
на присъдата
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ