Решение по дело №1315/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2018 г. (в сила от 16 ноември 2018 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20182230101315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1340

гр.Сливен, 16.11.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 при секретаря Албена Василева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1315 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

        Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.

         В молбата си ищцовото дружество твърди, че има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „М. к." № .., който е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставка на питейна вода, като титуляр на тази партида е бил ответника Д.А.Г..

            Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се фактурира, след което възниква задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да се погаси задължението, съгласно Общите условия на ВиК оператора, който намира приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това последният изпада в забава и съответно дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за съответния период.

         Сочи, че за периода от 01.11.2015 г. до 31.07.2017 г. е доставена и консумирана питейна вода, която стойност ответникът не е заплатил, въпреки че изискуемостта за плащане е настъпила, тъй като 30 дневния срок след датата на фактуриране е изтекъл. В чл. 42 от "Общите условия" е предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора".

          Предвид възникнало задължение ищцовото дружество е предприело събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4468/2017 г. по описа на СлРС, след което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.11.2015 г. - 31.07.2017 г.,  ведно с мораторна лихва.

         В законоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество е налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

         Предвид гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 299.70 лева,  представляваща  стойността   на ползвана и консумирана питейна вода за периода 01.11.2015 г. - 31.07.2017 г. за обект в гр. С., ул. „М. к.” № ., мораторна   лихва   върху главницата   в размер на  22.87 лева, натрупана към дата 14.09.2017 г. или общо сумата от 322.57 лева., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и  направените разноски по ч.гр.д. № 4468/2017 г. в размер на 26 лв. Претендират за присъждане на направените разноски  по делото.

         В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който  поддържа предявените искови претенции. Моли за присъждане на разноски по установителния иск. Прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

 Не е постъпил писмен отговор от ответника при условията на чл.131 от ГПК. Същият не се явява и в откритото съдебно заседание и не е изразил становище по иска в писмен вид или чрез устно изявление.    В съдебно заседание представляващият ищцовото дружество направи изявление, че ответникът е платил главницата в размер на 268.77 лв., ведно с мораторната лихва от 10.10 лв., както и 26 лв. по заповедното производство. Остават да се заплатят разноските по настоящото производство, които са в размер на 360 лв. адвокатски хонорар и 77.50 лв. държавна такса, общо 437.50 лв. Прави искане за произнесяне с неприсъствен съдебен акт, в частта за разноските в настоящото производство като ответника бъде осъден да заплати сумата от 437.50 лв.

           Съдът прецени, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът следва да постанови неприсъствен съдебен акт, с който да уважи изцяло исковите претенции за главница, мораторна лихва, както и направените по делото разноски.

     Съдът прецени, че това са кумулативните предпоставките за постановяване на неприсъствен съдебен акт, както е поискало ищцовото дружество. Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което ищцовите искови претенции следва да бъдат уважени изцяло.

     От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

      Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД е подало на 18.09.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК против ответника  Д.А.Г. за което е издадена заповед № 3023/19.09.2017 г. за главница в размер на 299.70 лева, представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2015 г. до 31.07.2017 г. за обект в гр. С., ул. "М. к." № ., мораторна лихва върху главницата в размер на 22.87 лева, натрупана към 14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 26.00 лв., направени по ч.гр.д.№ 4468/2017 г. по описа на СлРС.

                Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно  от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

                От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на дължимост на сумите.

     Разгледан по същество същият е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.

      Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в настоящото производство, като с оглед изхода на процеса следва да бъдат присъдени в пълен размер.

     Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна съдебно деловодни разноски в общ размер на 435.00 лв., от които 360 лв. адвокатско възнаграждение и 75.00 лв. за държавна такса по настоящото производство. 

     В случая не следва да се прилага чл. 242, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото решение е неприсъствено, не подлежи на обжалване и влиза в сила в момента на постановяването му.

     Водим от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“6-ти септември” № 27, със съдебен адрес:***, чрез адв. К. ***, че Д.А.Г., с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ главница в размер на 299.70 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 70 ст./, представляваща стойността за ползвана и консумирана питейна вода за периода 01.11.2015 г. до 31.07.2017 г. за имот, находящ се в гр. С., ул. "М. к." № ., мораторна   лихва   върху   главницата в размер на 22.87 лв. /двадесет и два лева и 87 ст./,  изчислена към 14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и  направените разноски в размер на 26.00 лв. по ч.гр.д. № 4468/2017 г. по описа на СлРС.

 

   ОСЪЖДА Д.А.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“6-ти септември” № 27 направените деловодни разноски в общ размер 435.00 лв. /четиристотин тридесет и пет/ лева, от които 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 75.00 лв. за държавна такса по настоящото производство.

 

    Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

            

                                  

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: