О П Р EД Е Л Е Н И Е, 08.05.2018 г.

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия : Иван Воденичаров

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д.№ 126  по описа за 2016 г. на осн. чл.140 ГПК съобрази следното:

 

          Преди произнасяне по всички въпроси, които се отнасят до разглеждането на предявения иск, съдът следва да провери редовността на исковата молба и допустимостта на иска.

          Исковата молба отговаря на реквизитите по закона и е редовна.

          По отношение допустимостта на предявените искове съдът съобрази следното:   

           Ищците въвеждат обстоятелствено, че през 1992 г. заедно с други съсобственици на регулиран имот са сключили договор за групов строеж по ЗТСУ, за което било издадено строително разрешение за строителството на четириетажна жилищна сграда. Към момента на исковата молба фактическия състав на договора все още не бил завършен, тъй като няма окончателен разделителен протокол /делба/ с нотариална заверка на подписи, поради което все още страните по договора не са индивидуални собственици на самостоятелни обекти в построената пететажна сграда.  Построения пети етаж е незаконен, тъй като за него няма издадено разрешение и строителни книжа, поради което той е съсобствен на страните в груповия строеж и на това основание. Отделно от това третата ищца не е била съсобственик на поземления имот и не е била преобретател на право на строеж. При всичко това все още сградата, ведно с всички обекти в нея, включително незаконния, е съсобствена между страните по договора за групов строеж, които са и съсобственици на терена. Независимо от това ищците, които са страни по договора за групов строеж, са учредили в полза на банката ипотека върху три имота, представляващи самостоятелни обекти в същата сграда за гарантиране дълга на третата ищца, тяхна дъщеря и солидарен длъжник – първия ищец. Измежду тези имоти е и незаконния пети етаж.

                   Ищците твърдят, че учредената ипотека е нищожна на осн. чл. 167, ал.3 ЗЗД, тъй като към момента на сключването на договора те не са собственици на имотите.

                   Към момента на делото е висящ изпълнителен процес, образуван от банката, като имотите обект на ипотеката са предмет на публична продан. Изпълнителния процес е спрян.

                      Ищците предявяват исковете: да се приеме за установено, че те не са собственици на процесните имоти и да се приеме за установено нищожността на договорната ипотека, като учредена от несобственици.

                   Съдът намира, че за водене на исковете ищците нямат правен интерес.

                    Отрицателното установяване на собствеността в полза само на една част от страните в договора за групов строеж и неучастник в договора не би променило положително тяхната правна сфера, тъй като предмет на публична продан не са техни имоти. Извода би бил друг ако всички страни по договора за групов строеж, за които се твърди обстоятелствено че са съсобственици на процесните имоти, предявят искове против банката по време на изпълнителния процес. Но такива искове няма.

                    Не е налице правен интерес и от воденето на втория иск. Съгласно закона и задължителната практика всяка страна по нищожен договор може да иска прогласяване на нищожността му на някое от общите основание по чл. 26 ЗЗД. Но такъв иск не се води. Ищците мотивират искането си за нищожност на специални основания по друга законова разпоредба, поради което това, че са страна по договора не е достатъчно за да се мотивира правен интерес от воденето на този иск. 

                   Ето защо и на посоченото законово основание съдът  

         

                                      О  П  Р  Е  Д Е  Л  И 

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №126/2016 г. по описа на БОС.      

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред АС-Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     Окръжен съдия: