№ 731
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203015 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба от Ж. В. В., кмет на Община К. против НП № 11 – 01 - 105/28.07.2025 г.,
издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. С., с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.2,ал.2, вр.чл.59,ал.2 от Закона за обществените поръчки на
основание чл.247, ал.1 от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание
глоба в размер на 719.52 лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Настоява се за
несъставомерност на вмененото нарушение, т.к. разпоредбата на чл.5,ал.5 от Наредбата за
условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството установява
единствено минимален праг на застрахователната сума за лице, упражняващо строителен надзор за
строежи от 5 категория съгласно чл.137,ал.1,т.5 ЗУТ -35 000 лв..,т.е. липсва забрана да се борави с
по-високи застрахователни суми,което предпоставя извод за допустимост на приложения
критерий.Поддържат се и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани
с липса на ясна нормативна конкретизация при определяне субекта на нарушението по см. на
чл.5,ал.2,т.9 ЗОП, липса на компетентност на актосъставителя да състави АУАН, издаване на НП в
противоречие с целта на закона,липса на мотиви и изобщо необсъждане на смекчаващите
отговорността обстоятелства и др.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители адв.Б. и адв.Г.
поддържа и доразвива защитната аргументация в жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител гл.юрк.К. изразява становище за
неоснователност на жалбата, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
индивидуално и в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и като взе предвид становищата
на страните и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Главен финансов инспектор в АДФИ извършил финансова инспекция на Община К. със задача
„Проверка за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на
1
обществените поръчки във вр. с проведени процедури по ЗОП „публично състезание“.
В хода на осъществената финансова инспекция бил съставен АУАН с №11-01-
105/18.02.2025 г.на Ж. В. В., кмет на общ.К., за това,че в качеството си на кмет на Община К.
и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за
обществените поръчки, е извършил нарушение, като с Решение № F487823/22.02.2024 г. за
откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на
Доклад за ОСИП и упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-
монтажните работи по проект: „Въвеждане на енергоефективни мерки в административни
сгради: на територията на Община К., по обособени позиции“,е одобрил обявление и
документацията за обществената поръчка, в които е поставил завишен критерий за подбор
(участниците да имат застраховка „Професионална отговорност“ за „консултант, извършващ
строителен надзор“ с минимална застрахователна сума на застрахователната полица от 100
000 лв.), който противоречи на нормативно зададените стойности, което създава
необосновано предимство на едни лица и в същото време необосновано ограничава
участието на стопански субекти в обществената поръчка и не е съобразено с предмета,
сложността и количеството или обема на обществената поръчка. В резултат на проведената
обществена поръчка били сключени 2 бр. договори на обща стойност 35 976 лв.
Изрично е пояснено в АУАН,че кметът на Община К. е първостепенен разпоредител с
бюджет, съгласно чл. 11, ал.3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и е публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Съгласно изискано и приобщено в хода на проверката писмо с per. № 12-00-309 от
30.12.2024 г., през проверявания период, от кмета не са упълномощавани длъжностни лица от
Община К. да организират и/или провеждат обществени поръчки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП.
Според изложените в АУАН фактически констатации, с Решение № F487823 от
22.02.2024 г. на Ж. В. - кмет на Община К., била открита процедура за възлагане на
обществена поръчка чрез „публично състезание“ с предмет: „Изготвяне на Доклад за ОСИП
и упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажните работи
по проект: „Въвеждане на енергоефективни мерки в административни сгради на
територията на Община К.“, по обособени позиции“ с обща прогнозна стойност 30 000 лв.
Обществената поръчка била разделена на две обособени позиции, както следва: 1)
„Изготвяне на Доклад за ОСИП и упражняване на строителен надзор при изпълнение на
строително- монтажните работи по проект: Въвеждане на енергоефективни мерки в
административна сграда кметство с.Ч.в., Община К.“ с прогнозна стойност 15 000 лв. без
ДДС; 2) „Изготвяне на Доклад за ОСИП и упражняване на строителен надзор при
изпълнение на строително- монтажните работи по проект: Въвеждане на енергоефективни
мерки в административна сграда с.Тр., Община К.“ с прогнозна стойност 15 000 лв. без
ДДС.
Обществената поръчка била финансирана със средства по процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за устойчиво енергийно
обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ по
Националния план за възстановяване и устойчивост.
С цит.решение за възлагане на обществена поръчка били одобрени обявлението за
поръчка (№ F487833 от 22.02.2024 г.) и документацията на обществената поръчка.
2
Според изложената в АУАН фактическа обстановка, в резултат на проведената
процедура за възлагане на обществената поръчка, от Община К. са сключени 2 бр. договори
за всяка от обособените позиции на обща стойност 29 980 лв. без ДДС (35 976 лв. с ДДС) с
„Б. г.“ ООД.
Посочено е в АУАН,че съгласно чл. 5, ал. 5 от НУРЗЗПС, минималната
застрахователна сума за лице, упражняващо строителен надзор за строежи от пета категория
съгласно чл. 137, ал. 1,т. 5 от ЗУТ, когато надзорът се изпълнява по желание на възложителя,
е 35 000 лв. При това положение е откроено,че в документацията за участие и в
обявлението, възложителят е посочил, че строежите са пета категория, а същевременно е
изискал от участниците да представят застраховка с минимална застрахователна сума от 100
000 лева, която се отнася за трета категория строежи (по чл. 5, ал. 4, т. 3 от НУРЗЗПС).
Според актосъставителят възложителят е въвел завишен критерий за подбор, който
противоречи на нормативно зададените стойности с формулиране следното изискване в
документацията: „Участниците в обществената поръчка следва да имат застраховка
„Професионална отговорност“ за „консултант, извършващ строителен надзор“ с минимална
застрахователна сума на застрахователната полица от 100 000 лв., съответстваща на обема и
характера на поръчката, което задължение произтича от нормативен акт (чл. 171. ал. 1 от ЗУТ
във вр. с чл. 5. ал, 4, т. 3 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в
проектирането и строителството). Обектите, включени в предмета на поръчката,
представляват строежи пета категория“. По този начин според актосъставителя е допуснато
ограничение на лица, които разполагат със застраховка,съответстваща на категорията на обекта, на
застрахователната сума съгласно нормативните изисквания. Заложени са и разсъждения в
АУАН,че този критерий е непропорционален и несъобразен с предмета,обема и сложността на
поръчката предвид липсата на специфика, която да обосновава поставянето на по-стриктни от
минималните изисквания на критериите за подбор, свързани с икономическото и финансово
състояние на икономическите оператори.
При тези приети за установени факти, актосъставителят е приел, че възложителят е
надхвърлил рамките на своята оперативна самостоятелност, чрез дерогиране на ограничаващите я
стандарти в чл.2,ал.2 ЗОП и чл.2,ал.1,т.1 и 2 ЗОП и неоснователно заложил завишен критерий за
подбор,който противоречи на нормативно зададените стойности, което в закономерна връзка
създало предпоставки за ограничаване участието на лица, което създава необосновано предимство
на едни лица и в същото време необосновано ограничава участието на стопански субекти в
обществената поръчка и не е съобразено с предмета, сложността и количеството или обема на
обществената поръчка.
Административното нарушение е субсумирано по чл.2,ал.2,вр.чл.59,ал.2 ЗОП.
АУАН бил предявен и връчен на санкционираното лице в деня на съставянето му на
18.02.2025 г.
На 28.07.2025 г. директора на АДФИ-гр.С. издал оспореното по делото НП с № 11-01-
108/28.07.2025 г., в което при цялостно словесно единство относно съществените фактически
елементи на административното нарушение-време, място, начин на извършване, нарушител са
пресъздадени изводите относно фактическата рамка на нарушението, заложени в АУАН, като е
извършен и идентичен подбор на правна квалификация на нарушението- чл.2,ал.2, вр.чл.59,ал.1
ЗОП. На основание чл.247,ал.1 от ЗОП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 719,52
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на единните и
непротиворечиви гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обосноваващи в
информационно-съдържателно гледище единна и непрекъсваема логична доказателствена основа.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на административнонаказателното производство съдът прие,че не е допуснато съществено
3
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН относно материалната, териториална компетентност на административно
наказващия орган и актосъставителя, произтичаща от нормата на чл. 35,ал.1 от ЗДФИ. Съгласно
посочената разпоредба на чл. 35, ал.1 ЗДФИ нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват с
актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните постановления се издават от
директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. Процесното нарушение с
оглед правната му характеристика и правно-защитен обект на засягане е именно от категорията на
предвидените в чл.32, ал.1,т.1 ЗДФИ, която разпоредба регламентира,че при упражняването на
инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по
граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се
наказват:
1. за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или
отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от
500 до 3000 лв.;
В случая е налице и оперативна компетентност за актосъставителя –главен финансов инспектор, произтичаща от Заповед
№ФК-10-1246/18.12.2024г. на Директора на АДФИ.
Спазени са сроковете на чл.34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Нарушението е извършено на 22.02.2024 г., а
АУАН е съставен на 18.02.2025 г. Съгласно чл. 261 от ЗОП, органът разполага с шестмесечен срок
за установяване на нарушението, считано от откриване на нарушителя, но не по-дълъг от три
години от извършването му. Предвид, че проверката на Община К. е започнала със Заповед №ФК-
10-1246/18.12.2024г. на Директора на АДФИ за възлагане на проверка за законосъобразност
относно спазване нормативната уредба в областта на обществените поръчки във вр. с конкретни
проведени процедури по реда на ЗОП, следва, че едва от тази дата контролният оран е могъл да
установи наличието на евентуални нарушения и извършителя им, за което законът е предоставил 6
– месечен срок, който изтича на 18.06.2025 г., с оглед което този срок е спазен при съставяне на
АУАН на 18.02.2025 г. Спазен е и тригодишният срок от извършване на нарушението, което
правилно е определено, че е от дата 22.02.2024 г.
Внимателният прочит на съдържанието на АУАН и НП обосновава становището на настоящия
състав за стриктно спазване на задължителните критерии относими към минималните реквизити на
АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Съдът прие, че административно-наказателното
обвинение съдържа изчерпателно, последователно и максимално ясно и точно описание на
съставомерните факти, включени във фактическата рамка на нарушението, правната квалификация
е индивидуализирана коректно и законосъобразно, като в нормативно съответствие в НП е
приложена кореспондиращата санкционна разпоредба на чл.247,ал.1 ЗОП.
В противовес на изтъкнатото в жалбата персонално несъгласие, следва да се спомене,че
конкретизацията на субекта на нарушението е ясно изводима и детайлно прецизирана в мотивите
на АУАН и НП, с възприетото пояснение,че кметът на Община К. е първостепенен разпоредител с
бюджет, съгласно чл. 11, ал.3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и е публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Ето, защо съдът прие, че не са допуснати процесуални нарушения или увреждащи съдържателните
страни на административно-обвинителния инструмент дефицити, които да засегнат правото на
защита на жалбоподателя и да съставляват формално основание за третирането на АУАН като
процесуално непригоден обвинителен инструмент, респ. на НП като процесуално
незаконосъобразно.
В сферата на дължимия анализ по приложението на материалния закон:
Достоверността, обосноваността и меродавността на фактическите изводи, свързани с
авторството на нарушението и строгата конкретика на обстоятелствата, при които то е
извършено не се оспорват от жалбоподателя. Обективната интерпретация на заложените в
жалбата оплаквания насочва към концентриране на доводите за законосъобразно
формулиране на критерия за застраховка „Професионална отговорност“ в унисон с
изискването на чл.171,ал.1 ЗУТ, вр. чл.5,ал.4,т.3 от НУРЗЗПС ,а в евентуалност с аргументи
в сферата на обмислима приложимост на чл.28 ЗАНН.
4
Не е спорно на първо място,че кметът на Община К. Ж. В. е възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл.5,ал.2,т.9 от ЗОП и чл.11,ал.3 от Закона за публичните финанси.
Видно от писмо изх. № 12-00-309 /30.12.2024 г., за проверявания период Ж. В. - кмет на
Община К. не е делегирал правомощия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, тъй като не е
определил друго длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени
поръчки.
Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо
кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими
за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва
да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато
обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от
обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността
на съответната позиция.
Предмет на настоящата поръчка е изготвяне на комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект и упражняване на строителен надзор при
изпълнение на строително-монтажните работи по проект: „Въвеждане на енергоефективни
мерки в административни сгради на територията на Община К.“, по обособени позиции“ с
обща прогнозна стойност 30 000 лв." Съобразно чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП, когато възложителят
въвежда изискване за застраховка "Професионална отговорност", такова изискване трябва да
произтича от нормативен акт. Видно от предмета на поръчката, а именно дейности по чл.
171, ал. 1 ЗУТ, за които се предвижда наличие на такава застраховка, това изискване
произтича от нормативен акт – ЗУТ и е допустимо, както и относимо с оглед предмета на
поръчката.
Установено по делото е, че обектите, включени в предмета на обществената поръчка са
строежи V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.5, б. „б" от ЗУТ, а въведеното изискване за
застраховка "Професионална отговорност" с минимална застрахователна сума е за строежи III
категория.Това произтича от анализа на относимата правна регламентация.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗУТ задължава проектантът, лицето, упражняващо
технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо
строителен надзор, да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други
участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Условията и редът за задължително
застраховане на проектантите, строителите и останалите лица по чл. 171, ал. 1 ЗУТ са
регламентирани в Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 НУРЗЗПС, сред лицата, задължени да имат застраховка при
условията и по реда на наредбата, са консултантът - за извършване на оценка за съответствие на
инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и/или за упражняване
на строителен надзор. В чл. 5, ал. 3 НУРЗЗПС са предвидени минималните застрахователни суми
за консултантите, извършващи оценка за съответствието на инвестиционните проекти за строежите
от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ.
Анализът на така цитираната нормативна база обосновава извод, че изискването за
наличие на застраховка "Професионална отговорност" към участниците в процедурата по
възлагане на обществената поръчка, на етап подаване на оферти, произтича от изискването на чл.
61, ал. 1, т. 2 ЗОП във вр. с чл. 171, ал. 1 ЗУТ. Изискването за наличие на такава застраховка за
строежи пета категория следва обаче да е формулирано в съответствие с предмета, обема и
сложността на обществената поръчка по арг. на чл. 59, ал. 2 ЗОП.
Независимо от това в случая възложителят поставя ограничително изискване към
консултантите, които ще изпълняват съответната дейност по оценка за съответствие на проектите,
за която е необходима застраховка "Професионална отговорност",като установеният размер на
минималната застрахователна сума е дисбалансиран /почти трикратно завишен/ спрямо
5
нормативно зададените стойности, съответстващи на категорията строеж, предмет на възлагане.
Съгласно чл.5, ал. 3,т.3 НУРЗЗПС минималната застрахователна сума за консултант,
извършващ оценка за съответствието на инвестиционните проекти, е,100 000 лв. за строежи трета
категория, а според правилото на чл.5,ал.3,т.5 НУРЗЗПС за строежи пета категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ размерът на минималната застрахователна сума е фиксиран - 35 000
лв.
Съгласно разясненията, формулирани с Решение № 8140 от 25.07.2025 г. на ВАС по адм. д. №
4904/2025 г., VII о. изискването по чл. 171 ЗУТ е нормативно такова за упражняване на самата
дейност по строителен надзор, а не характеристика на самата услуга. Застраховката, предмет на
посочената разпоредба, цели да гарантира отговорност и защита срещу професионални рискове,
респ. качеството, метода или обхвата на самата услуга не са в корелация с размера на минималната
застрахователна сума. Следователно, завишаване на критерия за размера на застрахователното
покритие, чрез нелогичното и извънцелево негово пренасочване над нормативно зададените
стойности и за по-висока категория строеж, само по себе си , не придава нов аспект към
оперативната самостоятелност на възложителя, нито променя перспективата към индивидуални
фактори,свързани с участниците като правоспособност, опит, ресурси, финансова стабилност и др.,
В този смисъл, изискването за валидна застраховка "Професионална отговорност" по чл. 171, ал. 1
ЗУТ с минимална застрахователна сума, съотносима към нормирания в чл.5, ал. 3,т.3 НУРЗЗПС
минимум за трета категория строеж, е непропорционално на предмета на поръчката. Независимо,
че спецификата на поръчката включва две застраховки с минимални застрахователни суми от по 35
000 лв. или общо за двете 70 000 лв., е на първо място недоказано ,че поставеното изискване за
минимална застрахователна сума касае общо 2 /две/ обособени позиции.На свой ред
формулировката му сама по себе си не отменя логическият извод,че с регламентираното в
документацията условие за минимална застрахователна сума на застрахователна полица от 100 000
лв.е поставен завишен критерий относим към трета категория строежи при положение,че
включените в предмета на поръчката –строежи пета категория са с нормативно установен праг на
застрахователна сума 35 000 лв. Ето защо поставеното условие не може да оправдае провеждане на
обществената поръчка в противоречие с чл. 2, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП в частта за
пропорционалността на изискването съобразно предмета на поръчката. Безспорно е, че
възложителят притежава оперативна самостоятелност при определяне изискванията към
потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Той притежава най-
детайлен и комплексен поглед върху начина за изпълнение на предмета на поръчката изцяло, в
срок и качествено.
Основното правило при преценка на законосъобразността на избраните критерии за
подбор е те да са необходими, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на
този предмет. / Решение № 942 от 27.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7816/2022 г., VII о.,/В случая
обявеният критерий за подбор, не отговаря едновременно на тези три условия и е
незаконосъобразен. Предметът на поръчката включва два обекта, които са пета категория, но
поставеният критерий за подбор по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП във вр. чл. 171, ал. 1 ЗУТ не е дефиниран
по начин да съответства на предмета, стойността, обема, сложността и нормативните изисквания за
дейността по строителен надзор на такива строежи, поради което е ограничителен.
Поставените условия са безспорно ограничителни предвид залагането на една
икономически рестриктивна основа, която не насърчава и не подпомага, а дистанцира чрез
възпрепятстване от участие тези потенциални кандидати, които не изпълняват поставените от
възложителя изисквания.
Съгласно общото правило на чл.2,ал.2 ЗОП при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на
стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Следователно разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП изискват поставените критерии за
подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят поръчката и
да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на същата, както и
да не създават диспропорции и да нарушават конкурентното равновесие по пътя на завишаване на
6
критерии,изграждащи необосновано предимство или необосновано ограничение пред участието на
други стопански субекти в обществените поръчки. Безспорно е също, че възложителят може да
наложи изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната
правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира изпълнението на
поръчката. В този см. съдът съобрази тълкуването, дадено с решение от 31.03.2022 г. на Съда на
Европейския съюз по дело С-195/21, според което се допуска възможността в рамките на
процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за
подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори,
изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна
уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът
има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани
с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.
Доколкото с разпоредбата на чл.171 ЗУТ изначално се цели да се гарантира отговорност и защита
срещу професионални рискове,жалбоподателят не може да обоснове,че в рамките на оперативната
си самостоятелност е допуснал визирания завишен критерий за подбор с цел да осигури
необходимите предпоставки, свързани с установяване възможността за изпълнение на поръчката,
поради липсата на пряка корелация на фиксираната застрахователна сума към качеството, метода
на изпълнение или обхвата на самата поръчка. Поставеното изискване за по-висок от нормативно
установения размер на застраховка е свързано с предмета на поръчката, но не е необходимо за
установяване способността за изпълнението й от гледна точка на обема и сложността на предмета.
Затова е непропорционално и ограничава необосновано участието на икономически субекти в
конкретната процедура, които разполагат със застраховка за съответната категория строежи./ В
този см. при аналогичен от фактическа страна случай е и практиката, в Решение № 25671 от
28.07.2025 г. на АдмС - С. по адм. д. № 3413/2025 г./
В този смисъл допуснатото от жалбоподателя нарушение в проведената процедура по чл. 59, ал. 2
вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП е с обуславящо значение при изпълнението на проекта, доколкото оказва
демотивиращо въздействие върху потенциалните кандидати и води до ограничение на
конкуренцията поради редуциране на перспективата за избор на най-добра оферта.
При тези обективно доказани фактически данни, настоящият състав приема от правна страна, че
поставеният критерий в Раздел 2.3 Изисквания за икономическото и финансово състояние на
участниците надвишава необходимото, за да се гарантира, че участникът има минимално
предвиденото и достатъчно икономическо и финансово състояние да изпълни възлаганата поръчка,
тъй като е в отчетливо несъответствие с предмета на поръчката и е непропорционално на този
предмет - строителство пета категория, относимо към законодателната рамка на чл.61,ал.1,т.2 ЗОП
и чл.5,ал.3,т.5 НУРЗЗПС.
Със залагането на ограничителния критерий относно застраховка „Професионална
отговорност“ за „консултант, извършващ строителен надзор“ с минимална застрахователна сума от
100 000 лв.),, касаеща нормативно установената стойност за обекти от по-висока /трета/ категория
в сравнение с обеките от двете обособени позиции на поръчката, възложителят нарушава
конкурентното равновесие,засяга базисните стандарти за минимално ниво на състезателност на
процедурата и конкурентна равнопоставеност на плоскостта на критерия за доказване възможност
на отделните участници да изпълнят поръчката. Изложеното осъществява хипотезата на чл.2,ал.2
ЗОП, с което при възлагането на обществени поръчки възложителят допуска ограничаване на
конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на
стопански субекти в обществените поръчки /притежаващи минимална застрахователна сума на
застрахователна полица, съотносима за категорията на обектите от двете обособени позиции,
предмет на поръчката/ и което ограничение не е съобразено с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.247,ал.1 ЗОП, възложител, който наруши
забраната на чл. 2, ал. 2, чл. 11, ал. 5, чл. 16, чл. 21, ал. 14, 15 или 17, чл. 149, ал. 10 или чл. 150, ал.
4, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не
повече от 20 000 лв.
Стойността на сключените 2 бр. договора за всяка от обособените позиции,предмет на
7
поръчката, с участника „Б. г.“ООД възлиза на сума в размер на 35 976 лв. с включен ДДС, респ.
глобата е законосъобразно индивидуализирана в размер 719,52 лв.
Ето защо според съда, законосъобразно е приложена санкционна разпоредба на чл. 247, ал. 1 от
ЗОП и размерът на наложената глоба е определен в предвидения минимален размер.
Според настоящия състав отсъстват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН за
извършеното нарушение. В зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова е формално
нарушение, при което наличието на вредоносни последици не е елемент от фактическия състав. В
конкретната хипотеза нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с публичните
финансови интереси, занижени са възможностите за избор на икономически по-изгодна оферта,
като са нарушени основни принципи за свободна конкуренция и равнопоставеност, чието спазване
гарантира крайната цел на закона – ефективното разходване на средствата, което представлява
отегчаващо обстоятелство, поради което нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая не
може да намери приложение.
Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е /ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), а именно за сумата от 130 лева. По
аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице,
от което е част наказващият орган – в случая това е Агенция за държавна финансова инспекция, със
седалище гр. С..
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11 – 01 - 105/28.07.2025 г., издадено от Директора
на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. С., с което на Ж. В. В. ЕГН ********** за
нарушение по чл.2,ал.2 вр. чл. 59,ал.2 от Закона за обществените поръчки и на основание
чл.247,ал.1 от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание глоба в
размер на 719.52 лв.
ОСЪЖДА Ж. В. В. ЕГН ********** да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция, гр.
С.., направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 130 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8