Р Е Ш Е Н И Е
№ 5488/6.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори ноември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д. Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6613 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от К.И.Ф., ЕГН **********,*** срещу „С.Г.Х."
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** ИСК с правно основание
чл. 357, ал. 1, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението извършено със Заповед № 02/27.03.2019 г. на управителя на ответното дружество за
незаконно и неговата отмяна.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения: По силата трудов договор № № 01/08.11.2018 г. работи в
предприятието на ответника на длъжност „Продавач-консултант“
в обект - Магазин за хранителни стоки, находящ се в ***до
04.02.2019 г., до която дата
едностранно прекратила трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ - поради неизплащане на трудовото възнаграждение за м. декември 2018
г.
Твърди, че във
връзка с прекратяването на трудовия договор на 04.02.2019г. изпратила изрично
уведомление, чрез услугата „Телепоща" на ДП „Български пощи", което
било получено от представител на ответника на същата дата.
На 21.03.2019 г. ищцата получава покана за
даване на писмени обяснения за неявяването ми на работа през периода от
28.01.2019г. до 31.01.2019 г., както и в дните след това до датата на изпращане
на писмото. В отговор на това писмо, на 21.03.2019
г. отново изпраща чрез услугата „Телепоща", съобщение до ответника, че е
прекратила едностранно трудовото си правоотношение на 04.02.2019г., на
основание чл.327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неизплащане на трудовото
възнаграждение за м. 12.2018 г. и го поканила да му заплати заработеното
възнаграждение за м. 12.2018 г. и м. 01.2019 г.
На 28.03.2019 г.
получава Заповед № 02/27.03.2019 г. на управителя на ответното дружество „С.Г.Х."
ЕООД, ЕИК *********, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение" за неявяване на работа през повече от два последователни
работни дни от 28.01.2019 г. до 31.01.2019 г., което представлява нарушение на
чл. 187,т. 1 КТ и от същата дата се прекратява трудовото ѝ
правоотношение..
Оспорва уволнението
и заповедта, с която то е извършено за незаконосъобразни, твърдейки че
трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от ищцата на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с уведомление
от 04.02.2019 г., изпратено чрез услугата „Телепоща" на ДП „Български
пощи" и получено от ответника на същата дата, преди издаването на
оспорената заповед № 02/27.03.2019 г. и респ. няма правна възможност същото да
бъде повторно прекратено работодателя с цитираната заповед. Оспорва извършването на соченото в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина - неявяване на работа през периода от 28.01.2019 г. до
31.01.2019 г., твърдейки, че е била в отпуск за временна неработоспособност.
Налага твърдения за незаконосъобразност на оспореното уволнени, предвид
недобросъвестно упражняване субективното право на работодателя при налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение", предвид липса на тежко нарушение на
трудовата дисциплина.
Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира
разноски.
Постъпил е в срока
по чл. 131 ГПК писмен отговор на ответника с който се оспорват изцяло
предявените искове.
Не спорят, че
страните по делото са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор
№ 01/08.11.2018 г. по който ищцата,
работи на длъжност Продавач-консултант“
в обект - Магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. В., бул. „Приморски“, №
39.
Твърдят, че
трудовото правоотношение било сключено за неопределен срок, със срок на
изпитване 6 месеца, в полза на работодателя. Уговореното основно трудово
възнаграждение било в размер на 600,00 лева, платимо до края на месеца, следващ
месеца на полагане на труда. Съгласно чл. 8 от договора, страните са уговорили
З месечен срок за предизвестие за прекратяване на същия, който е еднакъв за
двете страни.
Излагат, че през
месец ноември 2018г. ищцата работила 16 дни и е получила нетно трудово
възнаграждение в размер на 338,61 лева. През месец декември 2018г. положила
труд в 17 работни дни, като ѝ е изплатено трудовото възнаграждение
по-рано от уговореното в трудовия договор, а именно в размер на 440,00 лева.
Признават, че на
04.01.2019г. К.Ф. е депозирала до работодателя „С.Г.Х." ЕООД З месечно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Уточняват, че
предизвестието е прието от работодателя и е с вх. № 004/04.01.2019г.
Твърдят, че през
месец януари 2019г. ищцата е отработила общо 18 дни, като считано от
28.01.2019г. е в самоотлъчка. Твърдят също, че на работника е било изпратено
искане за даване на обяснение за неявяване на работа от 28 до 31 януари 2019г.,
както и в дните след това до 18.03.2019г. Искането с изх. № 036/18.03.2019г. е
получено от К.Ф. на 20.03.2019г. Твърди се, че в дадения на ищцата 3 дневен
срок, обяснения не са представени.
На 23.03.2019г.
получили по телепоща уведомление от ищцата, че вече била прекратила едностранно
трудовото си правоотношение с ответника, на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, и кани ответното дружество да й заплати заработеното трудово възнаграждение
за месеците декември 2018г. и януари 2019г.
Твърди се също, че
в отговор на полученото уведомление, работодателят е изпратил писмо до ищцата с
изх. № 04/27.03.2019г., с което я уведомява, че се цитира уведомление
4/04.02.2019г., което на него не му е известно, а при работодателя било
постъпило единствено уведомление с вх. №004/04.01.2019г., което е за
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работника.
На 27.03.2019г.
била съставена и изпратена на ищцата и процесната заповед за дисциплинарно
уволнение № 002/27.03.2019г. за неявяване на работа от 28.01.2019г. до
31.01.2019г. Заповедта била получена от ищцата на 28.03.2019г. и от тази дата
считат трудовото правоотношение за прекратено на основание чл. 330, ал.2, т. 6,
във връзка с чл. 187, т.1 и чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ.
Твърдят, че ищцата
е получила трудовото си възнаграждение за месец декември 2018г. на
31.12.2018г., за което бил съставен РКО № 002/31.12.2018г., тъй като предвид
ранното изплащане на заплатата, ведомостите още не са били съставени.
Оспорват
получаването на уведомление № 4/04.02.2019г., с твърдения, че узнали за
приложеното уведомление с получаването на исковата молба.
Молят предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Претендират
разноски.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от трудовото досие
на ищеца е видно, че съгласно сключения между тях трудов договор № 01/08.11.2018г. - л. 19, са били в
трудови правоотношения, като ищецът е изпълнявал длъжността „Продавач-консултант“
в предприятието на ответника, месторабота Магазин за хранителни стоки, находящ се в ***до 04.02.2019 г. От съдържанието на същия
се установява, че страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 600,00 лева, платимо на ежемесечно със срок до края на месеца,
следващ месеца на полагане на труда. Съгласно чл. 8 от договора, страните са уговорили З месечен срок за
предизвестие за прекратяване на същия, който е еднакъв за двете страни.
Видно от писмено съобщение изпратено чрез услугата
„Телепоща" на ДП „Български пощи", получено на 04.02.2019г, ищцата изрично
уведомява ответника, считано от същата дата едностранно прекратява трудовото си
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неизплащане на
трудовото възнаграждение за м. декември 2018 г..
Видно е от неоспорената ведомост на работодателя за
заплати за м. 12.2018 г. – л. 27, е че на ищцата е определена сума за заплащане
след направените удръжки за данъци и социално осигуряване в размер на 439,72
лв, която сума,
е изплатена в брой на
ищцата на дата 31.12.2018 г, съгласно приложения на л. 28 РКО (също неоспорен
от ищцата).
От страна на ищцата са ангажирани свидетелските
показания на св. К.Т.Б.. Същият е посочен от ДП „Български пощи“, като
пощальонът връчил съобщение изпратено чрез услугата „Телепоща" на ДП
„Български пощи", получено на 04.02.2019г. С показанията си свидетелят
потвърждава връчването на писменото изявление на ищцата по смисъла на чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ за едностранното прекратяване на договора на лице – пазач, който
го е приел с обещание да предаде същото на адресата.
С искане за даване на обяснение за неявяване на
работа от 28 до 31 януари 2019г., както и в дните след това до 18.03.2019г. с
изх. № 036/18.03.2019г, получено от ищцата на 20.03.2019г. ѝ е даден 3
дневен срок да даде обяснения за причините на констатирана самоотлъчка – л. 32
и 33.
С уведомление чрез услугата „Телепоща", получено
от ответника на 23.03.2019г., работодателят е уведомен че ищцата е прекратила
едностранно трудовото си правоотношение с ответника, на основание чл. 327,
ал.1, т. 2 КТ, и кани ответното дружество да й заплати заработеното трудово
възнаграждение за месеците декември 2018г. и януари 2019г. – л.34.
Въз
основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1
във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ иска се
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Същият е допустим, не
се спори, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение,
прекратено с атакуваната заповед за уволнение, предявен е от лице, имащо правен
интерес, и в законовите срокове по чл. 358
от Кодекса на труда, срещу лице което има качеството на работодател по
смисъла на § 1 от ДР КТ, местно и родово подсъден е на ВРС.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят
забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по
общественото осигуряване, а съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването на
трудовото правоотношение настъпва от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на трудовия договор. Това означава, че за да може
работникът да прекрати трудовото си правоотношение едностранно и без
предизвестие следва да са налице следните предпоставки: 1. Забава на
работодателя за изпълнение на задължение към работника/служителя за заплащане
на трудово възнаграждение или на обезщетение по КТ или на такова по
общественото осигуряване; 2. Отправено от работника/служителя писмено изявление
до работодателя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие и 3.
Получаване на изявлението за едностранно прекратяване от работодателя
Изследвайки посочените предпоставки съдът намира за неоснователно
възражението на ищцата, че е прекратила трудовото си правоотношение с
работодателя, чрез едностранно изявление по смисъла на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ,
получено от работодателя чрез телепоща на 04.02.2018 г.
Дори и да се приеме, че това изявление е достигнало до работодателя, към
04.02.2019 г. ищцата не е имала право да прекрати трудовото си правоотношение с
работодателя на основание 327, ал.1, т. 2 КТ, по причина на неплащане на
заплатата за месец декември 2018 г. Съгласно т. 5 от трудовия договор (л.19)
трудовото възнаграждение се изплаща до края на месеца, следващ отработения. В
разглеждания случай работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на
декемврийската заплата още на 31.12.2018 г., което обстоятелство бе установено
от представения разходен касов ордер за сумата от 440.00 лева и в който
надлежно е отбелязано че плащането касае заплата за м. 12.2018 г. Това
означава, че трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г. дори да не бе
изплатено на 31.12.2018 г, би било дължимо от работодателя от 31 число на месец
януари 2019 г. при което към 28 до 31 януари 2019г. (датите на твърдяната от
ответника самоотлъчка) работодателят все още не е бил в забава относно декемврийското
възнаграждение. Така по отношение на ищцата не е била налице предпоставката
посочена в чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, а именно работодателят да е бил в забава за
изплащане на трудовото възнаграждение, поради което не може да се приеме, че
към датата на заповедта за уволнение трудовия договор е бил прекратен на
основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.
Неоснователни са и възраженията за липса на самоотлъчка и за неспазване
на процедурата по чл. 195 от КТ от страна на работодателя, като не са били
поискани писмени обяснения от ищцата.
Установи се безспорно по делото, че след 28-ми януари 2019 година ищцата
е престанала да се явява на работа без да уведоми работодателя за причините за
отсъствието си и за намеренията си. Недоказани останаха твърденията изложени в
исковата молба, че същата е била в отпуск поради нетрудоспособност. Съгласно
чл. 190, ал. 1 т. 2 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни. Работодателят е изискал
писмени обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ, като искането с изх. №
036/18.03.2019г. е получено от К.Ф. на 20.03.2019г. От страна на ищцата не се
твърди, че се е явявала при работодателя да бъде изслушана от него по повод
искането за обяснения. По делото също така липсват данни, а и не се твърди
същата да е депозирала такива писмени обяснения. С уведомление по телепоща от 23.03.2019г.
ищцата само уведомява своя работодател, че вече е прекратила едностранно
трудовото си правоотношение с ответника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
и кани ответното дружество да й заплати заработеното трудово възнаграждение за
месеците декември 2018г. и януари 2019г. На 27.03.2019г. била съставена и изпратена
на ищцата заповед за дисциплинарно уволнение № 002/27.03.2019г. за неявяване на
работа от 28.01.2019г. до 31.01.2019г. Заповедта била получена от ищцата на
28.03.2019г, от която дата трудовото правоотношение следва да се счита за
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 187, т. 1 и чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ.
Поведението на ищцата, изразяващо се в неявяване на работа след 28-ми януари
2019 г. и неуведомяване на работодателя за причините за неявяване съдът счита
за недобросъвестно, а съгласно основния правов принцип, никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение. В този смисъл твърденията на
ищцата, че при издаване на заповедта за уволнение работодателят не е действал
добросъвестно по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ са неоснователни. Действията на
ищцата по прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ, при наличие на вече осъществена самоотлъчка сами по себе си
съставляват злоупотреба с право.
Предвид изхода на спора подлежи на разглеждане направеното искане от
ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК и приетите по делото писмени
доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Ф., ЕГН **********,*** срещу „С.Г.Х."
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** ИСК с правно основание
чл. 357, ал. 1, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението
извършено със Заповед № 02/27.03.2019 г. на управителя на ответното дружество за
незаконно и неговата отмяна, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.И.Ф., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г.Х." ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление *** сумата от 560,00 лева (петстотин
и шестдесет лева), представляваща реализирани пред настоящата инстанция
разноски за защита и съдействие от адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с въззивна жалба
в двуседмичен срок от 06.12.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: