Р Е Ш Е Н И Е
№ 995/23.07.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 342 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 477905-F-486939/12.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В., която поддържа жалбата. По делото са представени и писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. А., който оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
При проверка на дейността на дружеството на 25.04.2019 г., в 17:44 ч., в търговски обект - магазин 5116, в гр. ****************************, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка в 17:39 ч., на 25.04.2019 г., на заплащане на месечен абонамент за стационарен телефон на обща стойност от 9.98 лв., заплатена чрез безконтактна дебитна карта през ПОС терминал, не е била издадена фискална касова бележка, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. В обекта имало монтирано, въведено в експлоатация и работещо към момента на проверката ФУ – DATECS FP-2000KL, с инд. № DT432530, с номер на ФП 02432530. Плащането било регистрирано на ПОС терминала от служителя Тина Перникова. От отпечатаната контролна лента се установило, че няма записано копие на фискален бон с горепосочената сума във време на извършване на контролната покупка. Отпечатан бил пълен отчет за извършените плащания през ПОС терминал.
За извършената проверка е съставен протокол № 0343569/25.04.2019 г. /л. 28-32/.
При тази фактическа обстановка на 16.05.2019 г. бил издаден АУАН, а на 12.11.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Показанията на св. Г.П., който е извършил проверката, са последователни и логични и се подкрепят от приложения по делото протокол за извършена проверка, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Съдът не
възприема възраженията, че нарушението е продиктувано от технически проблем,
свързан с издаването на касовия бон. Осъществяването на деянието от обективна
страна (осъществена продажба и неиздаване на касова бележка) е достатъчно за
ангажиране на отговорността на търговеца, защото в случая се касае за обективна
и безвиновна отговорност, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. При проблем с техническото устройство и невъзможност да се издаде касов
бон, е следвало да бъде издадена касова бележка от кочан, което също не е
сторено.
С оглед на изложеното, административнонаказващият орган законосъобразно е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, съгласно която, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Санкцията е в минимален размер от 500 лв. и следва да се потвърди.
Не са налице и основанията за прилагане на института на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 НК – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая се касае за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. От данните по делото не се установиха никакви обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичната за обикновените нарушения на тази разпоредба.
Наложеното наказание на жалбоподателя е в съответствие със санкционната разпоредба и като законосъобразно издадено обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 477905-F486939/12.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза ЦУ на НАП – гр. София, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС