Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 13.01.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова-
Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 729 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН, във връзка с чл. 416 от КТ.
С наказателно постановление № 16-002645/10.10.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. П., на „М.т.“ ЕООД, *********
в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Т.М., на основание чл.
414 ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.
Недоволен от наказателното
постановление е останал представляващият дружеството жалбоподател и е депозирал
жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на
наказателното постановление, алтернативно за изменение на същото с прилагане на
минималнопредвидената за нарушението имуществена санкция. В съдебно заседание,
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. П. моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя Б.Д. и
приложените и приети писмени такива – декларация на основание чл. 402 ал. 1 т.
3, чл. 402 ал. 2 от КТ, договор № 34 от 30.04.2019г., обяснение, известие за
доставяне, Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”, гр. С.,
АУАН № 16-002645/24.09.2019г., съдът установи
следното:
На 24.09.2019 г. свидетелят Д. е
съставил акт за установяване на административно нарушение № 16-002645 срещу „М.Т.”
ЕООД, в качеството на работодател, в който е отразил, че при извършената
проверка на 12.09.2019г. на сечище в обект 1938 „С“ отдел 2186 „а“ в землището
на с. С., община К., където добива дървесина „М.Т.“ ЕООД, съгласно договор № 34
от 30.04.2019г. с Териториално поделение Държавно горско стопанство К., е
установено, че работи като извозвач Т.Р.П.с установено работно време от 8 часа
до 16 часа, уговорено трудово възнаграждение в размер на 14 лв. на кубик и
работно място сечището, обект на проверката. Посочените обстоятелства П. е
декларирал в разговор и писмено в декларация по чл.402 от Кодекса на труда. От
извършената проверка на сечището и от представени на 24.09.2019г. от управителя
на „М.т.“ ЕООД документи, а именно договор № 34 от 30.04.2019г. и писмени
обяснения, е установено, че работодателят „М.Т.“ ЕООД е приел да работи Т.Р.П.при
съществуващи елементи на трудово правоотношение - работно време, трудово
възнаграждение и работно място, сечище в обект 1938 „С“ отдел 2186 „а“, без да е сключен с него трудов договор в
писмена форма, с което нарушен чл. 62
ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.
Въз основа на така съставения акт,
компетентният за това орган съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ и Заповед № З-0058/11.02.2014
г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, гр. С., е издал обжалваното наказателно
постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият
съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН
реквизити, съставен е в присъствието на свидетели на съставянето му, посочени в него и е връчен на нарушителя с разяснени
му права на възражения в 3 –дневен срок.
Обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 416 ал.1 от КТ, редовно
съставените актове по КТ имат доказателствена сила до оборване на изложеното в
тях. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН .
След преценка на събраните доказателства, по фактите
съдът прие следното:
На 12.09.2019г. на сечище в обект 1938 „С“ отдел 2186
„а“ в землището на с. С., община К., където добивало дървесина „М.Т.“ ЕООД по
договор от 30.04.2019г. с Териториално поделение Държавно горско стопанство К.,
била извършена проверка от служители към ДИТ- П., сред които актосъставителят,
които констатирали, че на сечището работят шест лица, участващи в дърводобива,
едно от които секач, а останалите извозвачи. Един от извозвачите било лицето Т.Р.П..
При проведения разговор между проверяващите и работещите, последните обяснили,
че управителят на дружеството ги е наел на работа и всички те нямат сключен
трудов договор. П. попълнил и декларация на основание чл. 402 ал. 1 т. 3, чл.
402 ал. 2 от КТ, в която посочил длъжността си, работното време, почивните дни
и уговореното трудово възнаграждение, както и че няма сключен трудов договор.
При така установените факти, от правна страна се прие
следното:
Дружеството
жалбоподател е санкционирано в
качеството на работодател, каквото безспорно има съгласно § 1 т.1 от КТ. На датата на проверката П. е
полагал труд на сечището. В случая е налице нарушение на правилата, установени в
състава на чл. 62 ал.1 от КТ. Т.Р.П.заедно с останалите лица е бил на сечището
и е полагал труд от две години, при уговорено възнаграждение 14 лв. на кубик и
последно получено възнаграждение от 300лв., почивни дни – събота и неделя, уведомил е проверяващите, че няма сключен договор,
попълнил е декларация по чл. 402 КТ. Съобразно АУАН, който е редовно съставен и
има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 416 ал.1 от КТ
и доказателствата по делото, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението,
за което е санкциониран. Доказателствата не опровергават доказателствената сила
на АУАН, а и извършването на нарушението не се оспорва. Контролните органи
лично са се убедили, че Т.Р.П.престира работна сила, обяснил е, че работи там
като извозвач, попълнил е предоставената му декларация, в която е посочил от
колко време работи там, работно време, почивни дни, както и следващото се
трудово възнаграждение и последното получено такова. Съдът ползва показанията
на актосъставителя като вътрешнонепротиворечиви и пряко относими към предмета
на доказване по делото. Показанията му не са повлияни от някакви отношения с дружеството
жалбоподател, които да повлияват безпристрастността му. Подкрепени са и от
писмените доказателства по делото.
При
така изложеното съдът намира, че административното нарушение е надлежно
установено. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на датата
на проверката Т.Р.П.е престирал работна
сила при наличие всички елементи на трудовото правоотношение, за което е нямало
сключен писмен трудов договор. Съгласно нормата на чл. 1 ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения и е недопустимо същите да се
уреждат без трудов договор. При това положение дружеството – жалбоподател
правилно е санкционирано за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.
Правилно нарушението е съотнесено и към санкционната норма на чл. 414 ал. 3 от КТ. Законосъобразно административно-
наказващият орган е наложил имуществена санкция, съобразно вида на нарушителя -
юридическо лице. Тъй като обаче до настоящия момент дружеството- жалбоподател
не е наказвано за неспазване на трудовото законодателство и нарушението за него
се явява първо, както и липсват данни за настъпили съществени вредни последици
за работника от това нарушение, съдът счита, че следва да намали размера на
наложената имуществена санкция до минималната предвидена 1500.00лв. и в този
смисъл следва да измени наказателното постановление.
Съдът не счита, че
се касае за маловажен случай, тъй като се установи, че се касае за
нарушение, извършено по отношение на повече работници, както и периодът на
засягане на съответните обществени отношения не е бил незначителен, което сочи
на поведение на работодателя, неглижиращо нормите на трудовото законодателство.
Не може да се счете при това положение, че липсват каквито и да било настъпили
вредни последици за работника и за приложение на нормата на чл. 415в от КТ,
която е и неприложима за това нарушение по силата на ал. 2 от нея.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-002645/10.10.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. П., с което на „М.т.“
ЕООД, ********* в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Б.Т.М., на
основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр.
чл. 1 ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500.00
лева на 1500.00 (хиляда и петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Т.