Р Е Ш Е Н И Е
№193
гр. Хасково, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на девети април през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №469/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба от С.Е.А., с
посочен адрес ***, против Заповед № 53 от 10.01.2020г., издадена от кмета на
Община Хасково, за одобряване на проект за подробен устройствен план – план за
застрояване и специализирана план-схема за електрозахранване на поземлен имот с
идентификатор 77195.424.16, м.“И.“, гр. Х., като за поземлен имот с
идентификатор 77195.424.16, м. „И.“ по КК на гр. Хасково се определя конкретно
предназначение „за мобилен бетонов възел и склад за строителни материали“ при
следните градоустройствени показатели за имота: етажност – до 3 етажа височина
до 10.00 м.; плътност на застрояване (Пзастр.) до 80 %; коефициент на
интензивност (Кинт.) 2.5; минимална озеленена площ (Позел.) 20 %; начин на
застрояване – свободно (е).
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед била незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Цитира се разпоредбата на
чл.59 ал.1 от ЗУТ и се сочи, че същата допускала застрояване извън границите на
урбанизираните територии при спазване на кумулативно дадените предпоставки:
предвиждания на действащ общ устройствен план, ако такъв е изработен и въз
основа на действащ подробен устройствен план за застрояване на поземлен имот
или на група поземлени имоти, или на парцеларен план за елементите на
техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по специален закон. Липсата на действащ общ устройствен план
била пречка за изработването на подробен устройствен план за имот, който е
извън регулация. Това следвало и от разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗУТ. С оглед
на това, наличието на общ устройствен план, респ. наличието на одобрен подробен
устройствен план за тази територия или за част от нея били предпоставки за
изработването на подробни устройствени планове за поземления имот, предмет на
обжалваната заповед. В случая не били налице и изключенията на чл.109, ал.3 от ЗУТ. Видно било, че съоръжението, което се предвижда да се изгради в поземления
имот, предмет на обжалваната заповед – строеж на мобилен бетонов възел и склад
за строителни материали, не попада в нито една от законовите хипотези. На второ
място се сочи, че видно от графичната част на обжалваната заповед, в същата
била предвидена улична регулация за обслужване на новообособения ПУП, без да са
спазени изискванията на чл.46-50 от Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и
съдържанието на устройствените планове. Предвид разпоредбата на чл.46, ал.3 от
горепосочената наредба, в случаите, когато ПРЗ изпълнява функциите на ОУП, ако
се приеме, че е налице такава хипотеза, той се изработва за цялата урбанизирана
територия или за цялото землище и съдържа устройствени зони и територии с
устройствен режим, както и елементи, специфични за ОУП, определени със
заданието, а с одобрения ПУП се предвиждала улична регулация само за обслужване
новосъздадения УПИ, преминаващ през частни имоти, без уличната регулация да е
одобрена по предвидения от закона ред и засегнатите имоти да са отчуждени от
собствениците им срещу обезщетение. При това положение достъпът до поземления
имот, предмет на одобрения подробен устройствен план можело да се извърши само
през съществуващ път – поземлен имот 77195.424.117, Област Х., Община Х., гр. Х.,
м. „Б. Б.“, вид собств. Общинска публична, вид територия – земеделска, НТП за
селскостопански, горски, ведомствен път. Същият обаче не бил с предвидения
нормативен габарит за бетоновози и не можело да служи с такова предназначение.
Липсвало и съгласуване с ОПУ – гр. Хасково, което било задължително изискване,
поради което обжалваната заповед била издадена и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. На следващо място, съгласувателните
процедури с РИОСВ – гр. Х., Басейнова Дирекция – гр. Пловдив и др. били
извършени в нарушение на законовите разпоредби. Горното било вследствие и на
некоректно подаваната информация от заявителя, който пред различните институции
заявил инвестиционно намерение с различно наименование, което довело до
заобикаляне на задължителни процедури по Закона за опазване на околната среда, Закона
за биологичното разнообразие и Закона за водите. Наред с това, обжалваната
заповед била издадена и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – нарушена била предвидената в ЗУТ
процедура по изработване, обявяване и одобряване на подробния устройствен план
– план за застрояване и специализирана план-схема за електрозахранване.
По подробно изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане
на направените разноски в настоящото производство.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител моли да бъде потвърдена заповедта. Прави възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения. В допълнително представена писмена защита излага подробни
съображения, с оглед на които моли да бъде отхвърлена подадената жалба, като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Заинтересованата страна Д.И.Д., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Заинтересованата страна Д.И.Н., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Заинтересованата страна С.С.С., не се
явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна Е.М.Ю., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Заинтересованата страна П.Г.Н., не се
явява и не взема становище по жалата.
Заинтересованата страна Я.Н.Д., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Заинтересованата страна Т.Н.Д., не се
явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна Л.М.Н., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Заинтересованата страна Я.Г.Д., не се
явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна Б.А.Г., не се
явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна П.И.И., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Заинтересованата страна Я.Т.М. не се
явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна „С. И.“ ЕООД,
не се явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна „А.“ ЕООД, не
се явява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна М.А.Д., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Заинтересованата страна Г.А.Д., чрез
процесуален представител моли за отмяна на процесната заповед на кмета на
Община Хасково.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №151, том III, рег. №7734, дело №511 от 2016г., Б.А.Г.
е собственик на поземлен имот с идентификатор №77195.424.16, находящ се в гр. Х.,
общ. Х., обл. Х., по кадастрална карта, одобрена със Заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК, с адрес на поземлен
имот: гр. Х., п.к. 6300, местност И., с площ от 8499 кв. м., с трайно предназначение:
Земеделска и начин на трайно ползване: Друг вид нива, със стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 424016 и посочени съседни ПИ, съгласно скица
№15-566060-18.11.2016г. на СГКК Хасково.
Съгласно
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №314, том II, рег. №2920, дело №284 от 2008г., С.Е.А.
е собственик на поземлен имот с идентификатор №77195.424.48 по кадастралната
карта на гр. Х., одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния
Директор на Агенцията по кадастър – София, находящ се в местността „И.“, с площ
1401 кв. м., с трайно предназначение – земеделска, с начин на трайно ползване –
друг вид нива и със стар идентификационен номер – имот №424048, при посочени
съседи; имотът не съдържа сгради.
Със Заявление рег.
индекс 94 Б-1230-1/29.01.2019г., Б.А.Г. *** с искане да бъде издадена заповед
по чл.124а от ЗУТ за одобряване на задание и разрешение за изработване на
проект за ПУП – ПЗ в имот/и (ПИ) 77195.424.16, местност „И.“, в землище гр.
Хасково. Отбелязано е, че се прилагат документи.
Представена е докладна
записка от кмета на Община Хасково до Общински съвет – Хасково, относно:
Решение на Общински съвет за издаване на разрешение за изработване на проект за
подробен устройствен план – план за застрояване за поземлен имот №77195.424.16,
м.“И.“, землище гр. Х..
С
Решение №857 от 22.02.2019г. (Протокол №43 от заседание на Общинския съвет,
проведено на 22.02.2019г.), на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА във връзка
с чл.124а, ал.1 и чл.124б, ал.1 от ЗУТ, Общински съвет – Хасково одобрява
задание и разрешава да се изработи проект за подробен устройствен план – план
за застрояване и план-схема за техническата инфраструктура за поземлен имот
№77195.424.16, м. „И.“, землище гр. Х. с цел промяна предназначението на земята
от земеделска в урбанизирана територия с предназначение „За мобилен бетонов
възел и склад за строителни материали“.
Видно
от служебна бележка от 07.03.2019г., гл. специалисти в отдел „АГК“, Дирекция
„АГСИ“ към Община Хасково са поставили съобщение по реда на §4 от ДР на ЗУТ за
издадено Решение №857/22.02.2019г. на Общински съвет – Хасково – за одобряване
на задание за изработване на проект за подробен устройствен план – план за
застрояване, план-схема за техническата инфраструктура за поземлен имот
№77195.424.16, м. „И.“, землище на гр. Х., Община Х., на таблото на Община Х. в
сградата на Архитектура, ул. „М.М.“ №. и на кметството на с.К., общ. Х..
Със Заявление рег.
индекс 94 Б-1230-3/28.08.2019г., Б.А.Г. *** с искане да бъдат съгласувани и
одобрени проекти за ПУП – ПЗ за имот/и (ПИ) 77195.424.16, местност „И.“, в
землище гр. Х.. Отбелязано е, че се прилагат документи.
Със съобщение на
Община Хасково, на основание чл.128, ал.3 от ЗУТ е съобщено на заинтересуваните
лица, че е изработен проект за Подробен устройствен план – план за застрояване
и план-схема за техническата инфраструктура за поземлен имот с идентификатор
№77195.424.16, м. „И.“, землище гр. Х. с цел промяна предназначението на земята
от земеделска в урбанизирана територия с предназначение „За мобилен бетонов
възел и склад за строителни материали“.
Видно от представения
по делото Констативен протокол от 27.11.2019г., след съобщаването на проекта на
всички заинтересувани лица по чл.131 от ЗУТ и след изтичане на 14-дневен срок
от датата на съобщаване, няма постъпили възражения.
Съгласно представения
препис-извлечение от Протокол №18 от проведено на 10.12.2019г. заседание на
Експертен съвет по устройство на територията при Община Хасково, по т.19 –
Проект за подробен устройствен план – план за застрояване и специализирана
план-схема за електрозахранаване за поземлен имот с идентификатор 77195.424.16
по кадастралната карта на гр. Х. (м.“И.“) (Заявление №94Б-1230-3/28.08.2019г.),
възложител: Б.А.Г., е отразено, че видно от приложените документи по
съобщаване, проектът е съобщен на заинтересованите лица и не са постъпили
възражения в законоустановения срок. Предвид гореизложеното, ЕСУТ е решил
следното: на основание чл.109, ал.1, т.3, ал.2 и чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ
приема Проект за подробен устройствен план – план за застрояване и
специализирана план-схема за електрозахранване за поземлен имот с идентификатор
77195.424.16 по кадастралната карта на гр. Х. (м. „И.“). Планът на застрояване
предвижда свободно застрояване с височина до 10 м. Градоустройствените
показатели за поземлен имот 77195.424.16 по КК на гр. Хасково (м.“И.“) са
следните: плътност на застрояване (Пзастр.) – до 80 %, коефициент на
интензивност (Кинт.) – 2,5, минимална озеленена площ (Позел.) – 20 %,
предназначение на зоната – Пч.
На 10.01.2020г. е издадена оспорената
в настоящото производство Заповед №53/10.01.2020г. от Кмет на Община Хасково, с
която на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 от ЗУТ, вр. с
чл.109, ал.1, т.3 и чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ, се одобрява проект за подробен
устройствен план – план за застрояване и специализирана план-схема за
електрозахранване на поземлен имот с идентификатор 77195.424.16, м.“И.“, гр.
Хасково, като за поземлен имот с идентификатор 77195.424.16, м. „И.“ по КК на
гр. Х. се определя конкретно предназначение „за мобилен бетонов възел и склад
за строителни материали“ при следните градоустройствени показатели за имота:
етажност – до 3 етажа височина до 10.00 м.; плътност на застрояване (Пзастр.)
до 80 %; коефициент на интензивност (Кинт.) 2.5; минимална озеленена площ
(Позел.) 20 %; начин на застрояване – свободно (е). Посочено е, че линиите на
застрояване и разположението на мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура с техните сервитутни ивици са съгласно графичната част на
проекта. Посочено е също, че предвидената с плана за застрояване устройствена
зона и стойностите на показателите за застрояване отговарят на изискванията на
глава IV
от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони.
Изпратени са съобщения за издадената
заповед на заинтересуваните лица, като съобщение изх. №94 Б-1230-3/03.02.20г.,
адресирано до С.Е.А. е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена (л.64).
С Обявление рег. индекс: 94 Б-1230-3#6/02.03.2020г. Община Хасково, на
основание чл.129 ал.2 от ЗУТ, обявява на посочените в обявлението
заинтересувани лица (сред които и С.Е.А., като собственик на поземлен имот с
идентификатор 77195.424.48, гр. Х.), че със Заповед №53/10.01.2020г. на Кмета
на Община Хасково, е одобрен проект за подробен устройствен план – план за
застрояване и специализирана план-схема за електрозахранване на поземлен имот с
идентификатор 77195.424.16, м.“И.“, гр. Хасково. Направено е отбелязване, че
обявлението е качено на сайта и таблото на Община Хасково на 05.03.2020г.
Видно от представения
по делото Констативен протокол от 24.03.2020г., след обявяването на заповедта
на всички заинтересувани лица по чл.131 от ЗУТ и след изтичане на 14-дневен
срок от датата на съобщаване, няма постъпили възражения.
Представен е и констативен протокол
от 27.03.2020г., в който е отбелязано, че след като е извършена проверка
относно обявяване на Заповед №53/10.01.2020г. за Проект за подробен устройствен
план – план за застрояване и специализирана план-схема за електрозахранване на
поземлен имот с идентификатор 77195.424.16, м.“И.“, гр. Хасково, се констатирало,
че не са постъпили възражения в законоопределения срок, като е записано, че
заповедта влиза в сила от 20.03.2020г.
По делото е назначена
съдебно-екологическа експертиза. По въпрос 1 вещото лице сочи, че подробният
устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) не е съгласуван с РЗИ – Хасково
по реда на Глава V
от Закона за защита от шума в околната среда, защото такъв не е внесен в РИОСВ
– Хасково. Сочи също, че след като се запознал с одобрения със Заповед
№53/10.01.2020г. на кмета на Община Хасково ПУП-ПЗ, констатирал, че на него
няма печат на РЗИ – Хасково или приложено към него здравно заключение. Поради
това направил официално запитване до РЗИ – Хасково, на което те му отговорили,
че ПУП-ПЗ е съгласуван от тях със здравно заключение изх. №40/02.11.2020г.,
издадено въз основа на чл.35 от Закона за здравето, чл.18, ал.3 от Наредба за
условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, чл.121, ал.2 и
чл.128, ал.6 от Закон за устройство на територията. В заключението е посочено,
че това съгласуване е извършено значително по-късно от одобряване на ПУП – ПЗ
от Община Хасково. Вещото лице коментира, че е направил официално запитване до
РИОСВ – Хасково, с молба да му представят внесения графичен материал при
провеждане на процедурата за преценяване на необходимостта от извършване на
ОВОС. От представената му информация констатирал, че в РИОСВ – Хасково,
респективно в РЗИ – Хасково, възложителят не е внесъл ситуация, отразяваща
наличието на граничещи с неговия имот имоти, отредени за жилищно строителство,
каквато е приложена в ПУП –ПЗ. Внесени са скици на имота от кадастралната карта
в М 1:3000 и М 1:1000, от които това не е видно. Освен това в подадената от
него информация до РИОСВ – Хасково, описваща местоположението на имота на ИП се
казвало, че той граничи с черни пътища и земеделски земи и че най-близката къща
е на 500 м от него. Вещото лице сочи, че при посещение на място установил, че
непосредствено до южната граница, на процесния имот, в съседния ПИ
№17195.424.17 има изградена в груб строеж сграда, която не би могло да не бъде
забелязана (в заключението е посочено, че се прилага снимков материал).
Следователно подадената информация до РИОСВ – Хасково, респективно РЗИ –
Хасково, при провеждане на процедурата за оценка на въздействието върху
околната среда, била неточна. В заключението се коментира отбелязаното в края
на издаденото от РИОСВ – Хасково Решение №ХА-17ПР/2019г., като вещото лице
сочи, че възложителят е следвало да уведоми РИОСВ – Хасково за променените
обстоятелства, касаещи местоположението на имота, което би следвало да е
разбрал в процеса на изготвянето на ПУП-ПЗ от приложената в него скица извадка
в М 1:1000. По отношение на втората част от въпроса, касаеща определянето
силата на шума в съседните имоти, вещото лице е изложил подробни съображения,
въз основа на които е посочил, че поради всичко гореизложено на този етап не
може да даде отговор на въпроса „Каква ще е силата на шума в съседните имоти“.
По въпрос 2 вещото лице е посочило,
че РИОСВ – Хасково стриктно е спазил изискванията на Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за
ОВОС), приета с ПМС №59 от 07.03.2003г.,
при вземане на решение да не се извършва ОВОС, за така представеното от
възложителя инвестиционно предложение. Това е видно от представените и описани
в хронологичен ред в началото на заключението документи. Поради факта, че при
изготвянето на ПУП-ПЗ за промяна предназначението на имота са се появили факти
и обстоятелства, които не са описани в ИП и не са били предмет на оценка при
вземането на решение от РИОСВ – Хасково, респективно РЗИ – Хасково, вещото лице
счита, че то следва да се преразгледа, като се стартира нова процедура по
преценка необходимостта от извършване на ОВОС.
По въпрос 3 вещото лице сочи, че при
съвременните бетоновъзли вече задължително се монтира рециклираща машина, което
е едно съществено екологично решение за оползотворяване на отпадъчните води и
инертни материали от остатъчен бетон и от измиване на бетонобъркачката,
бетоновозите (миксери) и бетонпомпи. В заключението се правят подробни
разяснения и се коментира, че записаното в т.5 от Решение №ХА-17ПР/2019г. на
РИОСВ – Хасково „Не се очаква генериране на отпадни води, тъй като след
преминаване на остатъчния бетон през рециклиращата машина, водата се връща
отново за производство на бетон“ е вярно, но се отнася само за производствените
отпадъчни води от бетоновия център, а на площадката на обекта се формират и
дъждовни отпадъчни води, които са замърсени.
По въпрос 4 в заключението е
посочено, че както е отбелязано в отговора на предходния въпрос 3, цялото
количество отпадъчна вода след рециклиращата машина се влага в производството
на бетон. Така че не се формират производствени отпадъчни води, които е
необходимо да бъдат зауствани след необходимото им пречистване. Но на
площадката на бетоновия център се формират замърсени дъждовни отпадъчни води,
за които не е дадено решение за тяхното събиране, пречистване и последващо
заустване. Предвижда се по пътя на товарните коли да се изгради
каломаслоуловител (КМУ), без да е дадено решение къде ще се отвеждат
отпадъчните води след него. Те не могат да бъдат зауствани в изгребни ями,
поради големият им обем. В писмото на „ВиК“ ЕООД – Х. с №322/13.02.2018г. се
има предвид заустването в изгребни ями на битово-фекалните отпадъчни води от
обекта. Съгласно нормативните документи, само дъждовните води от покривите на
сградите са условно чисти и за тях не е необходимо пречистване. В писмото на
БДУВ „ИБР“ – Пловдив с изх. №ПУ-07-16/27.03.2018г. относно исканото от
възложителя становище за изготвянето на ПУП-ПРЗ е поставено условие: „да се
предвиди подходящо пречиствателно съоръжение за формиралия се поток отпадъчни
води, преди заустването им в повърхностен воден обект“. Самото заустване на
отпадъчни води в повърхностен воден обект подлежи на разрешителен режим,
съгласно чл.46 от ЗВ и Наредба №2 за издаване на разрешителни за заустване. При
изпълнението на това условие няма да се замърсят съществуващите в близост
кладенци за добив на вода от подземното водно тяло с код BG3G00000NQ009 „Порови води в Неоген – Кватернер –
Хасково“ както и самото подземно водно тяло.
По делото е назначена и изслушана
също и съдебно-техническа експертиза. По въпрос 1 вещото лице сочи, че
независимо, че към момента няма действащ ОУП-Хасково, извършените промени на
НТП на земеделски земи са установили устройствени режими и допустими дейности в
територията в съответствие с постановките на Наредба №7 на ПНУОВТУЗ.
По въпрос 2 вещото лице излага
подробни съображения и коментира, че в обяснителната записка на ПУП-ПЗ се
посочва, че обслужването ще става от улица на изток, което не е вярно, защото
от изток ПИ №77195.424.16 граничи не с улица, а с полски път, който е
единственото транспортно обслужване. От всичко изложено следвало, че няма
промяна в габарита на полски път, обслужващ транспортно процесния имот и няма
предвидени отчуждителни процедури, с цел разширение на път и не са проведени
такива. Посочено е също, че ПУП-ПЗ е одобрен със Заповед №53/10.01.2020г.
Текстът гласял, че се одобрява: …“Проект за ПУП-ПЗ и специализирана план-схема
на електрозахранване на ПИ №77195.424.16“. Други специализирани план-схеми не
са изработени и не са одобрени със Заповед №53/2020г. В нея се посочват
конкретното предназначение на ПИ въз основа на ПУП, устройствените показатели. Пропуснато
било упоменаването на устройствената зона „Пч“ – тази, утвърдена със Заповед
№857/2019г. на ОбС Хасково и същата, цитирана в устройствената матрица на
графичната част на ПУП-ПЗ.
По въпрос 3 в заключението е
посочено, че няма в процесния ПУП-ПЗ изработена част „План за регулация“. По
тази причина не можем да говорим въобще за улична регулация. В скица-извадка в
М 1:1000, както и в самия ПУП (лист 141 и лист 142 от кориците на делото) се
виждало, че в ПИ №77195.424.93, …424.120, ….424.117 е отразен изградения
магистрален газопровод, захранващ гр. Хасково. По направено запитване до
„Ситигаз – Хасково“ АД отговорили, че процесния ПУП не засяга изграденото по
общински път. Вещото лице сочи, че прилага отговора на Ситигаз Хасково АД с
посочени сервитути от двете страни на съоръжението.
По въпрос 4 вещото лице сочи, че пред
лицето на ПИ №…424.16 преминава път – общинска публична собственост, вид
територия – земеделска, НТП – селскостопански път. През ПИ №77195.424.117 се
осъществява достъпа до процесния имот. Габаритът на пътя пред лицето на
процесния имот не се променя, остава 5,0 м., така, както е по земеразделителен
план и кадастрална карта. Тъй като няма част „Пътна“ към процесния ПУП,
проектът не предвижда промяна на настилката на пътя, нито габаритът му. Нито
има организация на движение и други необходими елементи на проекта по част
„ПТС“. В урбанизираните територии не се различава вида на настилката според
това дали обслужваните от пътя УПИ са за жилищни, обществени, производствени и
др. нужди. Настилките и изграждането на пътя, които имат отношение към
носимоспособността му са обвързани с други характеристики, като клас на пътя и
др., включително специални нужди, към които не спада терени с устройствена зона
„Пч“. Процесния ПУП – ПЗ няма изискуемата част „Комуникационна“. Обслужващия
процесния ПИ транспортно път е от вида земеделски „черен път“, без настилки.
Габарита на пътя не отговаря на изискванията на чл.80 на ЗУТ и Наредба
№РД-02-2-20/2017г. за ППКТСУТ.
По въпрос 5 вещото лице сочи, че няма
съгласуване на ПУП-ПЗ за ПИ №77195.424.16 с ОПУ – Хасково. Няма съгласуван
подход до имота, предмет на плана.
По въпрос 6 вещото лице сочи, че в
процесния ПУП-ПЗ е изработен в териториална устройствена среда, за която
по-рано вече е извършена промяна предназначение на НТП (начин на трайно
ползване) на ЗЗ (земеделска земя): съседните на ПИ №77195.424.48 и ПИ
№77195.424.50 са с НТП за други неземеделски нужди, а именно, за жилищни нужди,
а ПИ №77195.424.17 е с НТП за смесени жилищни нужди и обществено обслужване.
Вещото лице цитира и обсъжда разпоредби от Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, от ЗУТ и сочи, че не е допустимо съгласно постановките на Наредба №7, в
жилищни територии да се урегулират поземлени имоти с предназначение за бетонови
възли и варови центрове. Тази дейност е допустима в зона „Пч“, която не може да
се вгради в територия с вече установена от предходни ПУП устройствени правила
по Наредба №7, чл.17, а именно устройствена зона, отнасяща се за жилищни нужди
и обслужващи дейности. Същото е съотносимо като недопустимо и към зона „Смф“ –
да се изграждат обекти и да се включва за отделни поземлени имоти устройствена
зона „Пч“, поради недопустимост на съвместяване на вредни производства с
жилищни и обслужващи функции. Видовете дейности били описани, като допустими в
чл.17-26 вкл. Наредба №7 за ПНУОВТУЗ указвала какви са съвместимите дейности в
различните устройствени зони. Процесният имот предвиждал устройствена зона „Пч“,
която не можело да бъде установена в териториалните граници на устройствена
зона „Жм“ и „Смф“. Устройването на производствените територии било описано в
глава V
на Наредба №7. В жилищни територии било недопустимо устройването на обекти,
които попадат в устройствена зона „Пч“. Независимо, че в случая имало смесване и
съседство на терени с вече установени устройствени зони, поради проведени
процедури по промяна на НТП, а други съседни територии са останали с НТП –
земеделски, липсата на ОУП не била основание за предвиждане на промяна
предназначение на ЗЗ за чисто производствени нужди, защото преобладаващото
предназначение на съседните терени вече установило устройствени зони, които не
допускат в пряко съседство предложената с процесния ПУП - устройствена зона. В
този случай от водещо значение било становището на РЗИ за смесване на различни
видове дейности и тяхната допустимост. Липсата на съгласуване и изказано
становище по процесния ПУП-ПЗ, означавало, че ХЕИ не се произнесло по процесния
ПУП. Уведомлението за инвестиционно намерение, което било направено за преценка
необходимостта от ОВОС към РИОСВ – Хасково описвало инвестиционното намерение и
не съдържало картен материал, обозначаващ местонахождението на съответните
терени с вече установени устройствени зони. Изразеното становище по тема ОВОС
не третирало съвместимостта на дейностите и на устройствените зони в аспекта на
ЗУТ, а единствено в аспект на ЗООС.
По въпрос 7 вещото лице сочи, че
разполагането на дейности в устройствена зона „Пч“ трябва да са съвместими с
дейностите, описани и допустими за устройствени зони „Жм“ и „Смф“. Посочено е
също, че нормата за изисквания относно хигиенните условия на жизнената среда се
определят чрез предписанията на отговарящите за това ведомства чрез съгласуване
на инвестиционното намерение от РИОСВ и съгласуване на самия подробен
устройствен план от РЗИ, а в Наредба №7 са определени съвместимите дейности в
различните видове територии и устройствени зони. Вещото лице сочи, че в
отговорите на предишните въпроси изяснило, че дейност от вида на бетонов възел
била несъвместима с вече установените от предходни ПУП жилищни и обслужващи
дейности, които се отнасят към жилищни и смесени устройствени зони, в които
зони не се допуска вредни производства, а като такова вредно производство се
определя дейността бетонов възел, съгласно чл.26 от Наредба №7. Посочено е, че
внесения за одобряване ПУП-ПЗ няма съгласуване с КАТ, част „Пътна“ въобще не е
разработена. Няма съгласувателно становище на РЗИ, както се изисква по чл.18,
ал.3 от Наредба №36. От представения протокол №18 от 10.12.2019г. не става ясно
дали в ОЕСУТ са присъствали представители на експлоатационните дружества и
ведомства и дали по този начин са изпълнени постановките на чл.128, ал.6 във
вр. с чл.127, ал.2 от ЗУТ. Цитираното по-горе в заключението здравно заключение
на РЗИ не се отнася към датата на разглеждане от ОЕСУТ на процесния ПУП, нито
към датата на заповедта, на която се одобрява и влиза в сила процесния ПУП.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от лице с
правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден
от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ.
В производството при
издаването му обаче са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. С разпоредбата на чл.129, ал.2, изр. трето от ЗУТ се предвижда
заповедите на кмета на общината да се издават в 14-дневен срок след приемането
на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет.
В настоящия случай този срок не е спазен – с решение по т.19 по Протокол №18 от
проведено на 10.12.2019г. заседание на ЕСУТ при Община Хасково, на основание
чл.109, ал.1, т.3, ал.2 и чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ се приема Проект за подробен
устройствен план – план за застрояване и специализирана план-схема за
електрозахранване за поземлен имот с идентификатор 77195.424.16 по
кадастралната карта на гр. Х. (м.“И.“), със съответните подробно описани
показатели, а оспорената заповед е издадена на 10.01.2020г.
Наред с горното, от
събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица се установява,
че при издаване на заповедта не са съобразени всички законово изискуеми правила
и процедури, както и материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно назначената съдебно-техническа
експертиза, за град Хасково, в това число и за местност „И.“, няма действащ Общ
устройствен план, изработен в условията на ЗУТ. Процесният терен като вид
територия е „земеделска земя“, по НТП е „друг вид нива“; граничи със земеделски
земи, за които от по-рано е проведена процедура за промяна предназначение на
НТП и са вече въведени, влезнали в сила устройствени зони с устройствени
показатели по Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, както е подробно описано в заключението. Независимо,
че към момента няма действащ ОУП-Хасково, извършените промени на НТП на
земеделски земи са установили устройствени режими и допустими дейности в
територията в съответствие с разпоредбите на Наредба №7 на ПНУОВТУЗ. Установява
се по делото, че за процесния имот за нуждите на процедура по промяна на НТП на
ЗЗ е изработен само в част „План за застрояване“, липсва необходимия „План за
регулация“.
Според чл.59, ал.1 от ЗУТ (в
приложимата редакция), извън границите на урбанизираните територии застрояване
се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за
територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за
застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план
за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите
по чл.109, ал.2 и 3.
В чл.60, ал.1 от ЗУТ е посочено, че
разположението на строежите в случаите по чл.58 и 59 се определя с оглед на
бъдещо урегулиране, като не се допуска застрояване в близост до чупки или
ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти, и като се оставя
свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици.
Строежите край водни площи (реки, канали, езера и други) се разполагат с оглед
на вероятното им бъдещо коригиране. В ал.2 се регламентира, че застрояването се
разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване,
както и транспортен достъп.
В чл.80, ал.1 от ЗУТ е посочено, че
широчината на обслужващите улици в населените места се определя с подробния
устройствен план и в зависимост от необходимостта от изграждане на
инфраструктура, гарантираща нормалното функциониране на територията.
Съгласно чл.59, ал.1 от Наредба №8 от
14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, плановете за
застрояване се изработват в съответствие с действащи планове за регулация на
улици и поземлени имоти и планове за регулация на улици и поземлени имоти за
обекти - публична собственост и въз основа на задание, изработено съгласно
чл.125 ЗУТ. В ал.2 е предвидено, че плановете по ал.1 се изработват съгласно
изискванията на чл.46-50, като включват частите, отнасящи се до ПЗ.
От доказателствата по делото и
най-вече от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
в процесния ПУП няма приложена схема (в съответния мащаб), от която да е видно,
какъв е транспортния достъп до процесния имот, установен с подробен устройствен
план. Вещото лице сочи, че в обяснителната записка на ПУП-ПЗ се казва, че
обслужването ще става от улица от изток, което не е вярно, защото от изток ПИ
№77195.424.16 граничи не с улица, а с полски път, който е единственото
транспортно обслужване.
В случая, с допускането да се
изработи ПУП само в част План за застрояване, са нарушени коментираните
разпоредби, тъй като от същите е видно, че не може да има само План за
застрояване, преди да има План за регулация и или най-малко тези два плана,
когато територията тепърва се устройва чрез Плана не могат да бъдат разделени,
а се изработват заедно. Липсата на План за регулация на улици и поземлени
имоти, в конкретния случай е довело и до нарушения и недостатъци на
разглеждания ПУП, в това число недопустим габарит на път, пред лицето на ПИ
77195.424.16, който е останал с размера, определен със земеразделителен план –
5 метра. Споделя се извода на вещото лице (в отговора на въпрос 5), че
промяната на НТП на ЗЗ за неземеделски нужди чрез указване на друг начин на
трайно ползване е урбанизация, без да бъде територията включена в
регулационните граници на населеното място. Тази урбанизация изисква освен
застрояване и техническо обслужване, в т. ч. и развитие на елементите на
транспортното обслужване, такива, каквито са посочени в ЗУТ и Наредба
№РД-2-20-2 от 2017г.
В настоящия случай, както е посочено
от вещото лице, няма съгласуване на ПУП-ПЗ за ПИ №77195.424.16 с ОПУ – Хасково.
Няма съгласуван подход до имота, предмет на плана.
Наред с горното, видно от посоченото
в Заповед №53/10.01.2020г., със същата се одобрява: „Проект за подробен
устройствен план – план за застрояване и специализирана план-схема за
електрозахранване на поземлен имот с идентификатор №77195.424.16 …“. Други
специализирани план-схеми не са изработени и не са одобрени със Заповед №53/10.01.2020г.
В нея се посочват конкретното предназначение на ПИ въз основа на ПУП,
устройствените показатели. Пропуснато е упоменаването на предназначение на
зоната – „Пч“ – тази, посочена в решение по т.19 от Протокол №18/10.12.2019г.
на ЕСУТ при Община Хасково.
От заключението на вещото лице се
установява, че в процесния ПУП-ПЗ е изработен в териториална устройствена
среда, за която по-рано вече е извършена промяна предназначение на НТП (начин
на трайно ползване) на ЗЗ (земеделска земя): съседните на ПИ №77195.424.48 и ПИ
№77195.424.50 са с НТП за други неземеделски нужди, а именно, за жилищни нужди,
а ПИ №77195.424.17 е с НТП за смесени жилищни нужди и обществено обслужване. Вещото
лице изрично сочи, че не е допустимо съгласно постановките на Наредба №7, в
жилищни територии да се урегулират поземлени имоти с предназначение за бетонови
възли и варови центрове. Тази дейност е допустима в зона „Пч“, която не може да
се вгради в територия с вече установена от предходни ПУП устройствени правила
по Наредба №7, чл.17, а именно устройствена зона, отнасяща се за жилищни нужди
и обслужващи дейности. Същото е съотносимо като недопустимо и към зона „Смф“ –
да се изграждат обекти и да се включва за отделни поземлени имоти устройствена
зона „Пч“, поради недопустимост на съвместяване на вредни производства с
жилищни и обслужващи функции. Видовете дейности били описани, като допустими в
чл.17-26 вкл. Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. Процесният имот предвиждал устройствена
зона „Пч“, която не можело да бъде установена в териториалните граници на
устройствена зона „Жм“ и „Смф“.
В обобщение, според констатациите на вещото
лице, дейност от вида на бетонов възел е несъвместима с вече установените от
предходни ПУП жилищни и обслужващи дейности, които се отнасят към жилищни и
смесени устройствени зони, в които зони не се допускат вредни производства, а
като такова вредно производство се определя дейността бетонов възел, съгласно
чл.25 от Наредба №7. Внесеният за одобряване ПУП-ПЗ няма съгласуване с КАТ,
част „Пътна“ въобще не е разработена. Няма съгласувателно становище на РЗИ,
както се изисква по чл.18, ал.3 от Наредба №36 от 21.07.2009г. за условията и
реда за упражняване на държавен здравен контрол. От представения протокол №18
от 10.12.2019г. не става ясно дали в ОЕСУТ са присъствали представители на
експлоатационните дружества и ведомства и дали по този начин са изпълнени
изискванията на чл.128, ал.6 във вр. с чл.127, ал.2 от ЗУТ. Цитираното в
заключението здравно заключение на РЗИ не е било издадено към датата на
разглеждане от ОЕСУТ на процесния ПУП, нито към датата на заповедта, на която
се одобрява и влиза в сила процесния ПУП.
Съдът изцяло кредитира
така представеното по делото заключение на вещо лице и счита, че като не е
съобразил тези изисквания, административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно
приложение на материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразност на
процесната заповед.
По тези съображения,
жалбата се явява основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена,
като незаконосъобразна.
При този изход на процеса,
основателно е своевременно направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски, платими от бюджета на ответника. Съдът
намира за основателно направеното възражение от процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и
правна сложност на делото, поради което, съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените и
доказани разноски в общ размер от 4654.40 лева, от които 10 лв. заплатена
държавна такса, 900 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение редуцирано,
съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, 2500 лв. депозит за
назначаване на особен представител на заинтересовани страни, призовани по реда
на чл.137, ал.5 от АПК и сумата от 1244.40 лв. общо внесен депозит за вещи лица.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 53 от 10.01.2020г.,
издадена от Кмет на Община Хасково, за одобряване на проект за подробен
устройствен план – план за застрояване и специализирана план-схема за
електрозахранване на поземлен имот с идентификатор 77195.424.16, м.“И.“, гр.
Хасково, като за поземлен имот с идентификатор 77195.424.16, м. „И.“ по КК на
гр. Х. се определя конкретно предназначение „за мобилен бетонов възел и склад
за строителни материали“ при следните градоустройствени показатели за имота:
етажност – до 3 етажа височина до 10.00 м.; плътност на застрояване (Пзастр.)
до 80 %; коефициент на интензивност (Кинт.) 2.5; минимална озеленена площ
(Позел.) 20 %; начин на застрояване – свободно (е).
ОСЪЖДА
Община Хасково да
заплати на С.Е.А. ЕГН ********** ***, сумата от 4654.40(четири хиляди
шестстотин петдесет и четири лева и 40 стотинки) лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: