Р Е
Ш Е Н
И Е Р Е Ш
Е Н И Е
№ 459 29.07.2014
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря П.М.
и с участието на прокурор Недялка М.
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 405
по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция
– гр. София против Решение № 74 от 23.04.2014г., постановено по АНД № 49/ 2014г.
по описа на Радневския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 11011031/ 03.09.2013г., издадено от Директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона
- касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. С доводи основани на нормативно предвидената
възможност за носене на лична административнонаказателна отговорност от членовете
на помощния орган по чл. 34 от ЗОП, жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от въззивния съд извод, че незаконосъобразно на З.Т., в качеството й на член на
комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка по реда на ЗОП, е
наложено административно наказание на основание чл.128г от ЗОП за допуснато
нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП. Поддържа че неправилно съдът е приел, че
не е установено и доказано осъществено от санкционираното лице в качеството му
на член на Комисията по чл.34 от ЗОП съставомерно от субективна страна деяние
по повдигнатото административно обвинение. С подробно изложени съображения по
наведеното касационно основание моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №
11011031/ 03.09.2013г. на Директора на АДФИ – София, като правилно и
законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – З.А.Т., чрез
пълномощника си по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при
правилно приложение на закона Радневският районен съд е отменил наказателното
постановление като е приел, че е недопустимо за прието решение от Комисията по
чл.34 от ЗОП като колективен орган, да се носи персонална административно наказателна
отговорност от лице – член на комисията, при липса на обосновано и доказано
виновно поведение на това лице в качеството му на член на колективния орган, за
което излага подробни съображения.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение
за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че съдебното решение като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред Радневския районен съд се е развило по жалба на З.А.Т. ***, против Наказателно
постановление №
11011031/ 03.09.2013г., издадено от Директора на АДФИ – София, с което, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11011031 от 06.06.2013г., на
основание чл. 128г от ЗОП, на З.Т. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500лв., за нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че З.Т., в качеството й на член
на комисията, назначена със Заповед № 1453/ 08.11.2011г. на Изпълнителния
директор на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД – с. Ковачево, със задача да разгледа,
оцени и класира, офертите, подадени за участие в открита процедура с предмет „Доставка
на лагери”, на 18.01.2012г., подписвайки протокола от заседанията на комисията,
е предложила неоснователно да бъде отстранен от участие в процедурата
участникът „Добикар” ООД – гр. Добрич с мотив, че същият е представил оферта,
която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя, без за
това да е бил уведомен участникът и да му е предоставена възможност да отстрани
нередовността съгласно чл.68, ал.7 и ал.8 от ЗОП.
Радневският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност.
Въззивният съд е приел, че от една страна не е налице предвидена в закона
възможност за реализиране и ангажиране на лична, индивидуална
административнонаказателна отговорност на отделните членове на Комисията по
чл.34 от ЗОП, а от друга – че при липсата на установено и доказано виновно
извършено деяние от санкционираното лице, в качеството му на член на комисия за
провеждане на процедура за обществена поръчка, З.Т. не може да носи лична
административнонаказателна отговорност за прието от комисията като колективен
орган решение в нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП.
Решението
на Радневския районен съд като краен резултат е постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона.
Между
страните по делото няма спор относно описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка. Не е спорно, че със Заповед № 1453/
08.11.2011г. на Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД – с.
Ковачево, З.Т. е била определена за член
и е участвала в работата на комисия за разглеждане, оценяване и класиране на
офертите на кандидатите в открита процедура за възлагане на обществена поръчка по
реда ЗОП с предмет „Доставка на лагери”. От фактическа страна ответникът по
касация не оспорва и констатациите на контролните органи, направени в хода на извършената
финансова инспекция. Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали З.Т., в
качеството си на член на комисията за провеждане на процедура за обществена
поръчка по реда на ЗОП, може да носи лична административно наказателна
отговорност за това, че в нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП „подписвайки
протокола от заседанията на комисията, е предложила неоснователно да бъде
отстранен от участие в процедурата участникът „Добикар” ООД – гр. Добрич с
мотив, че същият е представил оферта, която не отговаря на предварително
обявените условия на възложителя, без за това да е бил уведомен участникът и да
му е предоставена възможност да отстрани нередовността съгласно чл.68, ал.7 и
ал.8 от ЗОП”, каквото нарушение й е вменено съгласно съдържащата се в АУАН и в
НП фактическа и правна обосновка на административнонаказателното обвинение.
Неправилно Радневският районен съд е приел, че законът не регламентира възможност за реализиране на лична, индивидуална административнонаказателна отговорност на отделен член на Комисията по чл.34 от ЗОП. Нормата на чл.128г от ЗОП предвижда налагане на административно наказание глоба на член на комисията за провеждане на обществена поръчка, който наруши определени разпоредби от ЗОП, като сред посочените разпоредби е и тази на чл.69, ал.1 от ЗОП. Последната регламентира основанията и хипотезите, при наличието на които Комисията предлага за отстраняване от процедурата на участник в т.ч. отстраняването на участник който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя /чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП/.
Комисията
по чл.34 от ЗОП за провеждане на процедура за обществена поръчка, е колективен
орган, като решенията се вземат с мнозинство от нейните членове /чл.36, ал.1 от
ЗОП/. Волеизявленията на Комисията се обективират под формата на решения, след
гласуване при наличие на необходимото мнозинство. Приетото решение е акт на
колективния орган като цяло, а не на мнозинството или на отделни негови
членове. В случая от приложената административнонаказателна преписка безспорно
се установява, че назначената комисия за провеждане на процедура за обществена
поръчка с предмет „Доставка на лагери” /член на която комисия е и санкционираното
лице З.Т./, след отваряне на офертите и разглеждане на документите в плик № 1,
е констатирала, че участникът „Добикар” ООД – гр. Добрич е представил оферта,
която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя и е приела
решение, с което на основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП, е предложила за
отстраняване от процедурата на посочения участник.
Както вече беше посочено, в нормата на чл.128г
от ЗОП е предвидена персонална административнонаказателна отговорност за
член на комисията за провеждане на обществена поръчка, който наруши чл. 69,
ал.1 от ЗОП /в т.ч. чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП/. Доколкото обаче съгласно
разпоредбата на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП Комисията
предлага за отстраняване от процедурата участник, който е представил
оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя т.е
задължението /правомощието/ по чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП е на комисията като
колективен орган, обоснован и в съответствие със закона е изводът на въззивния
съд, че за реализирането на отговорността по чл. 128г във вр. с чл. 69, ал.1,
т.3 от ЗОП, е необходимо да се установи и докаже конкретно поведение на отделния
член на колективния орган, станало причина за приемане на решение от Комисията
по чл.34 от ЗОП в нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП и съотв. наличието елементите
от субективна страна на административното нарушение. Противното би означавало
да се нарушат едни от основните принципи на административнонаказателния процес
по чл. 6 и чл.24, ал.1 от ЗАНН за личния характер на отговорността за виновно
извършено деяние, като се допусне ангажирането на отговорността на всеки член
на колективен орган за допуснато от този орган нарушение, независимо от това виновното
поведение на кой член от комисията е довело до приемане на решение от
колективния орган с предложение за отстраняване на участник в нарушение на
чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП. Следователно при предвидената в чл.128г от ЗОП
възможност за реализиране на индивидуална административнонаказателна отговорност
на член на колективния орган за извършено от този орган нарушение, налагане на административно
наказание на основание чл.128г от ЗОП на едно лице – член на комисията, е
допустимо само когато нарушението е правна последица от виновно извършено деяние
/действие или бездействие/ на това лице.
В случая в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП, липсва фактически и доказателствено
обосновано обвинение за конкретно виновно деяние на З.Т., което да е довело до приемането
на решение от комисията като колективен орган в нарушение на чл.69, ал.1, т.3
от ЗОП. Доказателства, установяващи вината на санкционираното лице, не са
представени и пред въззивната инстанция от страната, в чиято тежест е да докаже
както признаците от обективна страна на състава на извършеното според нея
административно нарушение, така и отнасящите се до субективната страна на деянието.
От факта, че протоколът от заседанията на комисията е бил подписан от всички
нейни членове без особени мнения в т.ч. и от З.Т., не може да се изведе вината
на Т., защото това би означавало последната да почива на предположение, което е
недопустимо. Недопустимо е и единствено поради обстоятелството, че З.Т. е била член
на Комисията по чл.34 от ЗОП, приела решение за отстраняване от процедурата на участника
„Добикар” ООД – гр. Добрич на основание чл. 69, ал.1, т.3 от ЗОП, да се
презюмира виновно извършено от Т. нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП и
съставомерно от субективна страна деяние по чл.124г от ЗОП, като основание за
налагане на административна санкция. На следващо място административнонаказателното обвинение е
за това, че З.Т. „е предложила” неоснователно да бъде отстранен от участие в
процедурата участникът „Добикар” ООД – гр. Добрич, в нарушение на чл.69, ал.1,
т.3 от ЗОП. Но както вече беше посочено, по аргумент от разпоредбата на чл.69,
ал.1 от ЗОП, предложението за отстраняване на участник от процедура по ЗОП законът
регламентира като правомощие на Комисията по чл.34 от ЗОП като колективния
орган, а не на отделен член на комисията. Член на комисията не може
самостоятелно да предлага отстраняването от процедурата на участник представил
оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя, тъй
като по аргумент от чл.69, ал.1, т.3 във вр. с чл.36, ал.1 от ЗОП, само
колективното волеизявление има правно значение. След като правомощието по чл.69,
ал.1, т.3 от ЗОП е регламентирано като такова на колективен орган и съотв. член
на комисията не би могъл самостоятелно да изпълни условието за вземане на
колективно решение по чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП и доколкото не е установено извършено
от З.Т. съставомерно от субективна страна деяние в качеството й на член на
комисията, приела решение на основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП за
отстраняването от участие в процедурата на участника „Добикар” ООД – гр.
Добрич, липсва основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на З.Т. по чл.128г от ЗОП.
Ето защо правилно Радневският районен
съд е приел, че наказателното постановление, с което по така фактически и
правно обоснованото административно наказателно обвинение е ангажирана
отговорността на З.Т., е материално незаконосъобразно и е постановил неговата
отмяна.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо и като краен резултат
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 23.04.2014г.,
постановено по АНД № 49/ 2014г. по описа на Радневския районен съд, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11011031/
03.09.2013г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция
- София.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.