№ 13410
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110129618 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования при него автомобил- л.а. „Мерцедес“, мод.
„ЦЛС 350 БЛУТЕК 4МАТИК“ с рег. № ****** , управляван от Г. В.. Поддържа, че щетите
са на стойност 194,39 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след
което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че причина за ПТП е
попадането на автомобила на 25.09.2020г. в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно при движение на автомобила от с. Драгичево в посока автомагистрала
„Струма“, на изхода на с. Драгичево. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил
ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира републиканските
пътища. Ето защо претендира изплащането на обезщетението в пълен размер от 209,36лева
от ответника Агенция „****“ , заедно със законна лихва от датата на исковата молба. При
условията на евентуалност, при установяване, че пътният участък е част от общинската
мрежа, предявява евентуален иск срещу ответника Община Перник за заплащане на
процесната сума.
Ответникът Агенция „****” с писмено становище по делото , депозирано след
срока за отговор на исковата молба, и в съдебно заседание, чрез процесуален представител,
оспорва иска по основание и размер. Счита, че ПТП не е настъпило при описания
механизъм. Оспорва размера на платеното обезщетение с оглед стойността на
действителните вреди. Оспорва и че пътят , на който е настъпило произшествието , се
1
стопанисва от ответника Агенция „****“.
Ответникът по евентуалния иск оспорва претенцията, като счита същата за
неоснователна и недоказана. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на републикански или общински пътища) да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че на 25.09.2020г. посоченият в исковата молба автомобил, застрахован при ищеца по
описаната в исковата молба имуществена застраховка „Каско“, е участвал в ПТП, че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 194,39лева за вредите,
настъпили от твърдяното ПТП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства посредством показанията
на свидетеля Г. В. се установява, че на 25.09.2020 г. е било реализирано ПТП,
представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Събитието е настъпило
на път Драгичево- Перник , на изхода на с. Драгичево, в посока АМ „Струма“ , като
водачът е попаднал със застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка
на платното за движение. Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на
САТЕ , уводомление за щета , показанията на разпитания по делото свидетел. Съгласно
заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, отразените в
уведомлението на застрахования до застрахователя по щета № 44010112026647 , по полица
№440119213130943 щети на застрахования при ищеца автомобил, съответстват на описания
механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да
се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в исковата молба начин.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция „****”
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, като извън населените места служби за контрол, определени от администрацията,
управляваща пътя (ответното предприятие), контролират изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и пътната маркировка –
арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа
обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на междуградски път от републиканската пътна
мрежа (видно от Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища), съществуването на която се дължи на противоправното и
виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД)
бездействие на служител на ответника Агенция „****“, който в нарушение на
горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи. Горното се установява и от приложена по делото
справка от АПИ с изх. № 11-00-931/29.03.23г., в която е посочено, че участъкът при изхода
на с. Драгичево в посока автомагистрала „Струма“ е част от републикански път I-1 ок.п.
София-Даскалово- о.п.Дупница /л.104 от делото/. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер. По делото не се доказва
наведеното възражение за съпричиняване, доколкото липсват данни водачът на МПС да се е
движил с превишена скорост, а от друга страна, вещото лице изяснява, че описаните щети
могат да бъдат получени и при преминаване на автомобила през дупка със стандартна
дълбочина и при скорост на движение 40-50км./ч. , тъй като гумата на автомобила е била
нископрофилна.
От представените по делото писмени доказателства (уведомление-декларация по
щета, опис на претенция, фактура) се установява, че при описаното застрахователно събитие
са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил – на предна дясна гума, които
съгласно експертните изводи са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на настъпване на
процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са
били необходими 232,02 лв.
С оглед на заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно ,
безпристрастно и пълно, съдът намира, че извършеното от ищеца застрахователно плащане
размер по-нисък от този по заключението на вещото лице, съответства на стойността на
ремонта на автомобила (който към датата на ПТП е на под 5години , 10 месеца и 27 дни от
датата на първоначалната му регистрация).
Ето защо възражението на ответника за прекомерно завишен размер на платеното
обезщетение е неоснователно.
3
Следователно исковата претенция на ищеца следва да се уважи за пълния предявен
размер.
Доколкото съдът намира, че следва да уважи главния иск, то евентуалният не
подлежи на разглеждане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 568лева , за които е представен
списък, за платени държавна такса, възнаграждение за вещо лице , възнаграждение за един
адвокат и депозит за свидетел .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „****”, адрес гр. АДРЕС, да заплати на „ ФИРМА“ ЕАД ,
ЕИК ******* , по иск с правно основание чл.410, АЛ.1 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 209,39 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 44010112026647 , за ПТП, настъпило
на 25.09.2020 г. в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител
на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
републикански пътища, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 568лв., разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4