Определение по дело №1415/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2976
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Мария Бойчева
Дело: 20221100901415
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2976
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901415 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по предявени от В. Л. Д., действащ чрез
неговата майка и законен представител Г. А. Т., против “С.Д.И” ЕООД, ЕИК
****, иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ за
признаване за установено, че са несъществуващи вписаните обстоятелства с
вписване № 20220719121125, извършено по партидата в Търговския регистър
на “С.Д.И” ЕООД – вписване на Л. Г.а Д.а като едноличен собственик на
капитала и като управител, и при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 29, ал. 1, предл. първо от ЗТРРЮЛНЦ – че същите са нищожни.
В исковата молба и уточнителните молби ищецът твърди, че е
наследник на дядо си С.Л. Д., починал на 13.03.2022 г., който е бил управител
и едноличен собственик на капитала на ответното дружество “С.Д.И” ЕООД.
Твърди, че наследството е прието от малолетния наследник под опис на
основание чл. 61 от ЗН, като в същото са включени и дружествените дялове
от ответното дружество. Твърди, че с оспорваното вписване като едноличен
собственик на капитала и като управител е вписан наследникът Л. Г.а Д.а.
Сочи, че със смъртта на едноличния собственик на капитала в патримониума
на неговите законни наследници преминават имуществените права по
наследените дялове, като всеки от наследниците придобива по наследство
идеални части от имуществените права по наследените дялове. Сочи, че
наследниците биха могли да сключат договор за доброволна делба относно
притежавания от техния наследодател дружествен дял или друг договор за
прехвърляне на придобитите идеални части от имуществените права по
наследените дялове, съгласно чл. 129, ал. 2 от ТЗ. Твърди, че поради това не
може да се установи, че Л. Г.а Д.а е придобила всички наследени дялове и с
оглед капиталовия характер на дружеството, наследникът не може да
продължи дейността на дружеството, без да притежава изцяло наследените
дялове. Сочи, че не се установява останалите наследници да са направили
отказ от наследство по съответния ред. Сочи, че за наследниците възниква
правото да получат част от имуществото на дружеството, съответна на дела
на техния наследодател от капитала и съобразно баланса към момента на
прекратяване на членството. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1
т. 1 от ТЗ изменението и допълнението на дружествения договор е от
1
компетентността на общото събрание на съдружниците, като това решение се
взима с мнозинство повече от 3/4 от капитала, а такова мнозинство не е
налице в случая, тъй като не са присъствали всички наследници на самото
събрание. Сочи, че пред длъжностното лице по регистрация не са представени
документи, които да удостоверяват прекратяване на възникналата между
наследниците съсобственост или прехвърляне на дяловете изцяло в полза на
Л. Г.а Д.а, за да може последната да бъде вписана като едноличен собственик
на капитала. Сочи, че с вписването й като управител и едноличен собственик
на капитала се дава възможност същата има възможност да отчуждава активи
на дружеството и да се разпорежда с цялото му имущество, както намери за
добре, което пряко уврежда наследствените права на ищеца, а и на останалите
наследници, тъй като тези действия намаляват стойността на ликвидационния
дял. Сочи, че вписването на същата като едноличен собственик на капитала и
управител я обогатява за сметка на останалите наследници, което, освен до
намаляване на ликвидационния дял в дружеството, ще доведе до намаляване
стойността и на наследствения дял на всеки наследник.

Съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗТР, всяко лице, което има правен
интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на
вписано обстоятелство.
Съгласно мотивите на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2002 г. от
06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожно е вписването на неподлежащо на
вписване обстоятелство, както и допускане на вписване с акт, който не
отговаря на изискванията за валидност; недопустимо е вписване, което е
постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице
или вписване, по което регистърният орган се е произнесъл, без да е бил
сезиран; вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е
вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, като възможните
хипотези са две: когато е допуснато вписване на липсващо обстоятелство
(невзето решение), което не е съществувало към датата на удостоверяването,
или когато е вписано съществуващо обстоятелство, чиято нищожност е
установена по-късно. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че при
иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или
несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се
простира по отношение законосъобразността на самото вписано
обстоятелство (решение на общо събрание, на управителен или надзорен
орган на дружеството). Аргумент за изключване проверката на самото
обстоятелство е това, че искът за установяване нищожност или
недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното
обстоятелство може да бъде предявен освен от член на дружеството, още и от
всяко трето заинтересовано лице. Ако искът е предявен от трето лице, то това
би му дало възможност за ревизия на решение на орган на дружеството, което
е недопустимо. Освен недопустима, такава намеса е и неоправдана, тъй като
за третото лице решенията на органите на дружеството не са задължителни.
Правният интерес се преценява във всеки конкретен случай и наличието
му е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по
всяко време на производството. Липсата на правен интерес обуславя
недопустимост на предявения иск. Относно наличието у третото лице на
2
правен интерес от предявяване на установителните искове по чл. 29 от
ЗТРРЮЛНЦ в Решение № 234/23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. по описа на
ВКС, Т.К., I Т.О., е прието, че активно легитимирано е това трето лице, чието
правно положение е засегнато от вписаното обстоятелства и би се променило
вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна
ва охранителното производство, т.е. трето за регистърното производство, като
преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги
конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи
реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността
като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното
изменение в съществуващото правно положение на ищеца.
В случая от твърденията в исковата молба не се обосновава наличие на
правен интерес у ищеца. Вписаните обстоятелства (нов едноличен собственик
на капитала и управител на ответното дружество), които се атакуват по реда
на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, не засягат и не променят правното му положение
касателно притежаваните от него по силата на закона имуществени права.
Ищецът е наследник на починалия едноличен собственик на капитала, но не
отговаря на императивното изискване за дееспособност по чл. 65, ал. 1 от ТЗ.
Малолетният наследник не може да поиска продължаване на дейността на
ответното дружество, дори и чрез неговата майка и законен представител,
нито да придобие качеството на съдружник в ответното дружество по
аргумент на противното от чл. 65, ал. 1 от ТЗ. Независимо дали наследява сам
или с други лица малолетният наследник на починал едноличен собственик на
капитала на ЕООД има само имуществени права спрямо дружеството.
Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на
малолетния наследник да получи равностойността на припадащата му се
идеална част от дружествения дял въз основа на счетоводния баланс към края
на месеца, през който е настъпила смъртта на наследодателя С.Л. Д..
Оспорваните вписани обстоятелства не рефлектират върху тези права на
ищеца, тъй като последните са уредени в ТЗ и ЗН. Те не са пречка ищеца да
получи равностойността на припадащата му се идеална част от дружествения
дял на наследодателя, а ако дружеството не изпълни това задължение
доброволно, то ищецът разполага с осъдителен иск за равностойността на
дружествения дял. Интересът на ищеца като наследник на починалия
едноличен собственик на капитала не може да бъде защитен по реда на чл. 29,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ чрез оспорване като несъществуващи или нищожни на
вписаните обстоятелства относно продължаване на дейността на ответното
дружество. Дори хипотетично да се приеме, че са налице твърдените пороци
на вписването и същото да бъде заличено по реда на чл. 30, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ, действието на съдебното решение е занапред и то няма да
доведе до реализация на единственото признато от закона на този наследник
право по отношение на дяловете на наследодателя от капитала на ответното
дружество. С оглед на горното съдът намира, че липсва правен интерес за
ищеца от исковете по чл. 29, ал. 1, предл. трето и предл. първо от
ЗТРРЮЛНЦ, предявени от него против ответника “С.Д.И” ЕООД, и същите
се явяват недопустими (така в Решение № 60117/28.10.2021 г. по т.д. №
1588/2020 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че
въведените от ищеца твърдения за нищожност на вписаните обстоятелства не
могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 29, ал. 1, предл. първо от
ЗТРРЮЛНЦ. Не се сочат никакви фактически твърдения, че вписването на
3
нов едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество,
страда от порок, водещ до неговата нищожност. Не се обосновава от ищеца
да е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство или да е налице
вписване с акт в регистърното производство, който не отговаря на
изискванията за валидност. С предявения иск по чл. 29, ал. 1, предл. първо от
ЗТРРЮЛНЦ не може да се брани интереса на ищеца В. Л. Д. като наследник
на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество -
С.Л. Д., както е посочено по-горе.
По изложените съображения и на основание чл. 130, изр. първо от ГПК
съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото - прекратено.

Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 48275/29.07.2022 г., подадена от В. Л. Д.,
действащ чрез неговата майка и законен представител Г. А. Т., против
“С.Д.И” ЕООД, ЕИК ****, ведно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 1415/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4