Определение по дело №350/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 484
Дата: 24 юли 2020 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20201700500350
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 48423.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500350 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ДИНАСТИЯ МГМ“ ООД, представлявана от управителя
М. Д. Д. срещу Определение № 1395 на Пернишкия районен съд, IX - ти състав от
11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 8479/2019 г., с което е върната предявената от
"ДИНАСТИЯ МГМ“ ООД искова молба срещу М. Д. Д. и е прекратено производството по
образуваното пред съда гражданско дело.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Поддържа, че неправилно съдът не го е уведомил за удължаването
на срока за изпълнение на дадените му указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба, което обстоятелство е причина за неизпълнение на същите. Отделно от това,
релевира довод за неоказано съдействие от страна на районния съд, изразяващо се в
неиздаване на поискани съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с данъчна
оценка и скица, въпреки заплатената от него такса за издаването им. Отправеното до съда
искане е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на друг състав на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за издаване на
поисканите от жалбоподателя удостоверения.
В производството няма конституирана ответна страна.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против
определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, предявена от
"ДИНАСТИЯ МГМ“ ООД, представлявано от управителя М. Д. Д. , срещу М. Д. Д. с искане
до съда на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД да обяви за окончателен сключения на *** г. между
страните предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот - земя в Р,
с пл. № *** от 1976 г., кв. **, УПИ парцел *, одобрен през 1976 г., ведно с находящата се в
нея сграда на един етаж на груб строеж за сумата от 3450 лева. Към исковата молба е
приложено удостоверение за данъчна оценка от ***г. на обект, представляващ жилище,
находящо се върху описаното дворно място.
С разпореждане от 06.01.2020г. Пернишкият районен съд е констатирал, че исковата молба
не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и е указал на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи удостоверение за данъчна оценка на
спорния УПИ, да представи доказателства за внесена държавна такса в определяем размер и
да впише исковата молба, като са му указани неблагоприятните последици от неизпълнение
на указанията в срок, а именно, че производството ще бъде прекратено. Препис от това
разпореждане е връчен на ищеца, чрез неговия представител на 27.01.2020 г. На 05.02.2020
г. /п. кл. 03.02.2020г./ ищецът е депозирал в съда молба във връзка с дадените указания,
съдържаща искане за издаване на удостоверения от съда, по силата на които да се снабди с
данъчна оценка на целия имот със сградата от Данъчната служба в гр. П., както и със скица
на имота. Направено е искане за удължаване на срока за изпълнение на указанията с 45 дни.
Към молбата е приложена разписка за платена по сметка на РС-Перник държавна такса в
размер на 10,00 лева за издаване на 2 броя съдебни удостоверения.
С разпореждане от 06.02.2020г. районният съд на основание чл. 63 ГПК е продължил срока
за изпълнение на указанията с един месец, считано от изтичане на първоначалния срок. По
делото се съдържат 2 броя удостоверения, издадени на 06.02.2020г., по силата на които
ищецът да се снабди с данъчна оценка и скица на процесния имот, подробно
индивидуализиран.
С обжалваното определение №1395/11.03.2020г. на основание чл. 129, ал.3 ГПК исковата
молба е върната, а производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е
констатирал, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба в
продължения му срок, който е изтекъл на 04.03.2020г.
Атакуваното определение е правилно.
Изискване за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК е ищецът да посочи
цената на иска, когато той е оценяем. В случая предявеният иск с правна квалификация чл.
19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на имот за
окончателен е оценяем и неговата цена съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2
ГПК е данъчната оценка на имота, а ако няма такава пазарната цена на вещното право.
Цената на иска е от значение за определяне на родовата подсъдност, поради което правилни
са указанията на съда за представяне на данъчна оценка за всеки от обектите. Към исковата
молба е приложена такава за сградата, но не и за поземления имот, в който се намира
същата. Исковата молба не отговаря и на изискванията на чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК- към нея
не е приложен документ за внесена държавна такса. Районният съд е дал правилни указания
в тази насока, като е посочил как следва да се определи същата съобразно данъчната оценка
на имота. Съгласно чл. 114, б. „б“ ЗС исковите молби за постановяване на решение за
сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху
недвижим имот, подлежат на вписване. Независимо че вписването на исковата молба не
представлява изискване за редовност на същата по смисъла на чл. 127 ГПК, неизпълнението
на изрично указание на съда в тази насока е основание за връщане на исковата молба на
основание чл. 129, ал.3 ГПК / в този смисъл е ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид изложеното дадените от районния съд указания са правилни.
Първото възражение на жалбоподателя относно липсата на уведомяване от страна на съда
за продължаването на срока за изпълнение на дадените указания, препятствала го да
изпълни своевременно указанията, е неоснователно. Съдът няма задължение да съобщава на
страната акта си за продължаването на срока по реда и на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК.
Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е
отхвърлено. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на
срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната, по арг. от чл. 7,
ал.2 ГПК. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е
уважено и с колко време, а при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда,
за нея съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. /в този смисъл е
Определение № 147 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2010 г., III г. о., ГК/. Ако
искането за продължаването на срока е уважено, страната може да извърши съответното
процесуално действие след изтичането на първоначално определения срок до изтичането на
продължения срок. В конкретния случай разпореждането с дадените указания на съда е
връчено на ищеца на 27.01.2020 г., като първоначално определеният едноседмичен срок е
изтекъл на 03.02.2020 г. С разпореждане от 06.02.2020 г. районният съд на основание чл. 63
ГПК е продължил срока за изпълнение на указанията с един месец, считано от изтичане на
първоначалния срок, а именно до 04.03.2020 г. /арг. от чл. 60, ал.6 ГПК/. До този момент
ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, поради което
правилно същата е върната от районния съд на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Не намира опора в данните по делото и следващото оплакване на жалбоподателя, че съдът
не му е оказал съдействие, чрез издаване на удостоверения, тъй като в кориците на делото се
съдържат 2 броя удостоверения, удовлетворяващи исканията на ищеца, които са издадени на
06.02.2020г. – ден след постъпване на искането му в съда.
С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение
за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1395 на Пернишкия районен съд, IX - ти състав от
11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 8479/2019 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________