№ 174
гр. Ямбол, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. С. Щ. от с.***, Община ***, Област ***,
подадена от пълномощника му адв. И. С. от АК-Ямбол, против Решение №409/22.07.2024г.
на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№322/2024г. по описа на този съд в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на А. Б. Б. - Ч. от гр.****, дължима наемна цена за
стопанската 2020/2021г. по договор за наем на земеделска земя № 6 от 01.07.2020г., за
разликата над сумата 213.42лв. до размера на сумата 244,13лв., както и в частта на
разноските.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивникът изтъква, че в противоречие със собствените си заключения, според които
съобразно постигнатото в договора съгласие, че наемната цена се определя от реализирания
среден добив и използвания в тази насока от вещото лице метод на изчисление на дължимия
наем, решаващият състав на районния съд е определил размера на дължимия по договора
наем на база статистическите данни за средните добиви от ОД „Земеделие – Ямбол“, на база
оперативна информация, предоставена от ОСЗ „Тунджа – Ямбол“ и данни на НСИ за
средните пазарни цени. В обжалваното решение не били изложени никакви аргументи защо
съдът е приложил този подход при определяне на наемното възнаграждение, на база
статистически данни. Поради това въззивникът счита, че неправилно ЯРС е приел, че
размерът на наема по договора за стопанската 2020/2021г. възлиза на 49.92лв/дка или общо
294.41лв за цялата площ. Според експертното заключение определената дължима наемна
цена е 44,71лв./дка или общо 263,70лв. за цялата площ, от която сума според въззивника
следва да се приспадне платената от него в хода на процеса сума в размер на 50,28лв. и
предявеният иск следва да се уважи до размера на 213,42лв., а за разликата над тази сума, до
предявения размер от 324,39лв., искът следва да се отхвърли. По направените оплаквания са
изложени аргументи.
1
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение на
ЯРС в обжалваната му част, включително съразмерно в частта на разноските, като се
постанови друго решение от въззивната инстанция, с което искът бъде отхвърлен за
разликата над сумата 213,42лв., с присъждане на направените пред въззивната инстанция
съдебни разноски.
Въззиваемата А. Б. Б. – Ч. от гр.****, чрез пълномощника си адвокат Б.З. от АК-
Ямбол, е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна.
Изложени са съображения, според които първоинстанционният съд е постановил правилно и
обосновано решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната
съвкупност и цялост. Моли ЯОС да остави без уважение жалбата, с присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА.
В о.с.з. въззивникът се представлява от пълномощника адв.С., който пледира за
уважаване на жалбата и за отмяна на решението на ЯРС в оспорената му част като
неправилно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Адв.С. представя и
писмени бележки в доразвитие на оплакванията в жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата – адв.Б.З. не се явява в о.с.з., а
депозира писмена молба, с която оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваното решение, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция за
адв.възнаграждение на адв.З. при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на А. Б. Б. –
Ч. от гр.****, с която срещу М. С. Щ. от с.***, обл.***, е предявен иск по чл.232, ал.2 ЗЗД
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 324,39лв., представляваща
дължима наемна цена за стопанската 2020/2021г. по договор за наем на земеделска земя
№6/01.07.2020г., която цена е изчислена в размер на 20% от продукцията или 55лв./дка.
Ответникът М.Щ. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска с
възражението, че между майката и бащата на ищцата, от една страна и ответника и неговия
син, от друга страна, има сключени и други наемни договори, по които е извършено общо
плащане в полза на ищцата, при което по процесния договор плащане не се дължи.
Ответникът е оспорил иска и по размер с възражението, че договореният наем в размер на
20% от продукцията неправилно е изчислен при 55лв./дка, вместо 35лв./дка, тъй като през
стопанската година, за която се дължи наемът по процесния договор, наемателят е
реализирал добив от пшеница от имота в размер на 500кг/дка с пазарна цена от 350лв./тон
или 0,35лв./кг.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция,
същата не е спорна между страните и е непроменена пред настоящата инстанция, като на
основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към фактическите констатации на районния
съд.
Установено е с представения нот.акт за покупко–продажба на недвижим имот
№22/19.09.2007г. на нотариус №453 в НотК, че ищцата А.Ч. е собственик на нива с площ от
5 898 кв.м. в местността „Калъч дере“ в землището на гр.****, съставляваща ПИ с
идентификатор 87374.50.1 по КК на гр. Ямбол. С договор за наем на земеделска земя №6 от
01.07.2020г., сключен с ответника М.Щ., А. Б.- Ч. е отдала за временно възмездно ползване
на ответника нивата от 5 898 кв.м. в местността „Калъч дере“ в землището на гр.****.
Договорът за наем е сключен за срок от една стопанска година – 2020/2021г., като в чл.3 от
договора съконтрагентите са постигнали съгласие възнаграждението на наемодателя да е в
размер на 20% от продукцията и плащането да се извършва от наемателя на наемодателя
след изтичането на стопанската година след реализация на продукцията, но не по-късно от
три месеца от края на стопанската година.
2
На 13.11.2023г. на ответника М.Щ. е връчена изпратената му от ищцата А.Б.-Ч.
нотариална покана, с която наемателят е поканен да заплати договореното възнаграждение
по процесния договор за наем в размер на 20% от продукцията, възлизащо на 55лв./дка, или
общо в размер на сумата от 324, 39лв.
Не е имало спор, че след нотариалната покана и до подаването на настоящата
искова молба ответникът не е извършил плащане в полза на ищцата в изпълнение на
договорното си задължение по процесния договор за наем. Родителите на ищцата и
ответникът, както и синът му, са били обвързани от други облигационни договори,
плащанията по които не са в предмета на делото. Представени са пред първата инстанция
две платежни нареждания, с които в полза на ищцата ответникът е заплатил суми като рента
за 2020/20221г. и с основание „нот.покана от Богдан Богданов“, като не е установено с тези
плащания да е изпълнено задължението на наемателя-ответника по договора за наем с
ищцата №6 от 01.07.2020г.
В хода на настоящия процес ответникът е извършил плащане с платежно
нареждане от 10.07.2024г., с което в полза на ищцата на А. Б. Ч. е заплатил сумата от 201,12
лв. Посоченото основание за превода е „допл. по договори за наем 2020/2021г., по договори
6, 19, 10, 5 от 01.07.2020г. Щ.и“, като районният съд е приел и пред настоящата инстанция
не е спорно между страните, че от тази обща сума в размер на 201,12лв. припадащото се
плащане по процесния договор е в размер на 50,28лв.
По делото е изслушано заключението на вещото лице-икономист С.Д.,
извършило назначената от първата инстанция икономическа експертиза. След проверка в
счетоводството на ответника като земеделски производител, вещото лице е установило, че
през стопанската 2020/2021г. М.Щ. е обработвал общо 1 269,955дка земи, от които е
реализирал добиви от пшеница от 465,137дка, добиви от слънчоглед от 549, 137дка, от
ечемик от 200дка и от рапица от 55,818дка ( т.1.1 от заключението). Вещото лице е
установило и посочило, че добивът на ответника от пшеница е в размер на 608,430 кг/дка,
като средната цена, на която ответникът е реализирал пшеницата е 0,38лв./кг. Експертът е
дал заключение и за добива на ответника от останалите култури – слънчоглед, ечемик и
рапица, както и за средната цена за килограм, реализирана за тези култури. Със
заключението (т.4.1) вещото лице е установило, че ответникът и синът му Евгени Щ., също
земеделски производител, са обработвали общо 1 692,955дка площи, от които са получили
добиви от пшеница, слънчоглед, ечемик и рапица. Вещото лице е изчислило и средният
добив от всички тези четири култури (пшеница 469,84кг./дка; слънчоглед 300,62 кг./дка;
ечемик 286,70кг./дка и рапица 307,09кг.), както и средната цена за килограм от всяка култура
– 0,37лв/кг за пшеница, 1,06лв/кг за слънчоглед, 0,33лв/кг за ечемик и 1,00 лв/кг за рапица.
При тези данни експертът е дал вариант на заключението (т.4.1), според който 20% от
продукцията от тези четири култури, произведени от ответника М.Щ. и синът му Е.Щ.,
възлиза в размер на 263,70лв., при цена от 44,71лв./дка и това е средният размер на
дължимия на ищцата наем ( 44,71лв./дка х 5,898дка = 263,70лв.). Във втори вариант от
заключението (т.4.2), по данни от ОСЗ „Тунджа- Ямбол“ за средния добив за стопанската
2020/2021г. от четирите култури (пшеница, слънчоглед, ечемик и рапица) в Община Тунджа
и Община Ямбол и на база официално публикуваните данни на НСИ за средните пазарни
цени на тези култури, вещото лице е определило размера на наема за процесния имот от
5,898 дка за стопанската 2020/2021 г. - в размер на 294,41лв., при цена 49, 92 лв./дка.
При горната фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е
уважил предявения иск по чл.232, ал.2 ЗЗД до размера на сумата 244,13лв., ведно със
законната лихва, а над този размер, до предявения размер от 324,39лв. е отхвърлил иска,
като в отхвърлителната част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да
постанови този резултат ЯРС е приел, че ответникът не е изпълнил договорното си
задължение на наемател по процесния договор за наем за заплащане на наемната цена.
Относно наемната цена съдът е формирал извод, че тя е точно определена – в размер на 20%
от продукцията, което включва добива на засетите с културите площи за съответната
стопанска година, като възприемайки варианта по т.4.2 на експертното заключение за
определяне на наемната цена на база статистическите данни за средните добиви и средните
3
пазарни цени за 2020/2021г., е определил дължимия наем в размер на сумата 294,41лв., по
49,92лв./дка. От тази сума съдът е приспаднал сумата 50,28лв., която ответникът е платил
след предявяване на иска в хода на висящия процес и е присъдил дължимата разлика в
размер на сумата 244,13лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правомощия като въззивна инстанция, ЯОС намира решението
на ЯРС в обжалваната му част за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията са следните:
Безспорно е възникналото между страните облигационно правоотношение, чийто
източник е сключеният договор за наем на земеделска земя №6 от 01.07.2020г. за срок от
една година Установено е по безспорен начин и неизпълнението на задължението на
наемателя-ответника на договорното му задължение да заплати в уговорения в договора
срок дължимия по договора наем на ищцата–наемодател, при което е налице основанието на
чл.232, ал.1 ЗЗД за уважаване на предявения иск.
Единственият спорен пред въззивната инстанция въпрос е за размера на
дължимата уговорена в договора наемна цена.
В чл. 3 от договора страните са изявили общата си воля, като са уговорили наема,
определен като възнаграждение на наемодателя, да е платим, да е в размер на 20 % от
продукцията и да се дължи след изтичането на стопанската година и след реализацията на
продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската година. Така приетото от
страните сочи, че размерът на наема е определяем, че наемната цена е дължима в пари, а не
в натура, като плащането на наемната цена се определя от цената на получената
земеделската продукция, която е и реализирана от наемателя, без обаче да се посочат
условията, при които ще се определи тази цена. Поради това, въззивният съд намира, че
неяснотата на волеизявленията на съконтрагентите налага тълкуването на договорната
клауза съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, която изрично определя критериите, по които
се осъществява тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е
изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в
съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на дейността по тълкуване
винаги следва да се търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения
текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите
договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и
добросъвестността.
В случая възприемането на трите изречения на чл.3 от наемния договор дава
основание на съда при тълкуването да приеме, че страните са фиксирали размер на наема от
20 % от произведената от наемателя продукция, която е добита от него от наетия имот, като
наемодателят ще изчака фактическата реализация на продукцията от страна на наемателя,
едва след което ще може да се остойности средна реализационна цена, от която наемодателят
ще получи гарантираните 20% от продукцията. Съдът намира, че след като в договора не е
предвидено наемът да е обвързан от продукцията, която наемателят ще реализира от всички
обработвани от него имоти, не подлежи на изследване колко общо като площ са ползваните
и обработвани от ответника имоти и продукция от какви култури е произвел и добил от
всички имоти. Тези въпроси са извън договорното съдържание и няма логично обяснение за
изследването им, при положение, че при сключване на договора за наемодателя е без правно
значение по колко други договори ответникът е страна и има облигационни задължения,
колко е общо ползваната от него земеделска площ и какви добиви реализира от тази общо
обработвана земеделска площ. По същите съображения без значение е и колко общо
земеделски площи са обработвали ответникът и синът му и каква е добитата от тях
продукция, тъй като синът на ответника е трето лице за правоотношението на страните.
4
Поради това, за определяне размера на дължимия от ответника наем по процесния договор е
неприложим сочения от въззивника вариант (т.4.1) на заключението на вещото лице за наем
в размер на 44,71лв./дка или 263,70лв., изготвен въз основа на данните за общо ползваните
площи от ответника и неговия син, и реализираната от двамата продукция по вид, среден
добив и средна цена. Неприложим е и вторият вариант на експертното заключение (т.4.2) за
наем в размер на 294,41лв., изготвен по данните от ОСЗ „Тунджа- Ямбол“ за средния добив
за стопанската 2020/2021г. от пшеница, слънчоглед, ечемик и рапица в Община Тунджа и
Община Ямбол и на база официално публикуваните данни на НСИ за средните пазарни
цени на тези култури, тъй като страните не са обвързали наемното плащане със средните
добиви на култури в региона и средните пазарни цени, и в предмета на делото не е иск за
заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорното задължение на наемателя-
ответника, а иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за пряко изпълнение на задължението му. След като е
приел, че дължимата от ответника наемна цена се определя от реализирания от него среден
добив от засетите земеделски култури върху наетите площи, необосновано районният съд е
възприел втория вариант на заключението и е присъдил дължимия наем по пазарни цени и
средните добиви от пшеница, слънчоглед, ечемик и рапица в Община Тунджа и Община
Ямбол.
Както се посочи по-горе, релевантни за определяне на дължимата от ответника
на ищцата наемна цена по процесния договор са обстоятелствата - каква продукция е
реализирал наемателя от наетия имот, какъв е средния добив и каква е цената, на която е
реализирал този добив. По делото с подадения писмен отговор на исковата молба
ответникът е поддържал, че за стопанската 2020/2021г. е добил от наетия имот продукция от
пшеница. Този факт не е оспорен от ищцата и същата не е установила собствения й имот,
който тя е предоставила на ответника за временно възмездно ползване през стопанската
2020/2021г., да е бил засят с друга култура, различна от пшеница, т.е. ответникът да е добил
друга продукция, различна от пшеница. Поради това съдът приема, че добитата от ответника
продукция от наетия имот е от културата пшеница. Със заключението на вещото лице-
икономист (т.1.1) е установено, че през стопанската 2020/2021г. от засетите с пшеница
площи, в т.ч. процесната нива, ответникът е реализирал среден добив на пшеница от
608,430кг/дка. на средна цена в размер на 0,38лв./кг. При тези установени от експертизата
факти, съдът намира, че от наетия имот на ищцата с площ от 5,898дка, ответникът е
реализирал продукция от общо 3 588,52 кг. пшеница на стойност общо 1 363,64лв. (5,898дка
х 608,430кг/дка.= 3 588,52 кг.; 3 588,52 кг. х 0,38лв. = 1 363,64лв.) От тази обща стойност на
реализираната от ответника продукция в размер на 1 363,64лв., 20% възлизат в размер на
сумата 272,73лв. и това е дължимата от ответника на ищцата наемна цена по процесния
наемен договор. От този размер на дължимия наем следва да се приспадне сумата 50,28лв.,
която ответникът е заплатил в хода на делото, при което непогасеният размер на
задължението му към ищцата възлиза в размер на сумата 222,45лв. До този размер – сумата
222,45лв., искът за присъждане на дължимия по наемния договор наем е основателен и
доказан и следва да се уважи, а за разликата над сумата 222,45лв. до предявения размер
искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е уважил иска в размер на сумата
244,13лв., ЯРС е постановил необосновано решение, което е в нарушение и на материалния
закон, поради което следва да се отмени в частта на уважения иск за разликата над сумата
222,45лв. до размера на сумата 244,13лв. и искът за тази разлика следва да се отхвърли.
Решението на първата инстанция в частта, с която искът е уважен до размера на 222,45лв. е
правилно, като в тази й част въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, решението на районния съд
следва да се отмени и в частта на присъдените на ищцата разноски пред първата инстанция
за разликата над сумата 630,56лв., тъй като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с
уважената част от иска ищцата има право на разноски в размер на посочената сума от
630,56лв. (ДТ, адв.възнаграждение и депозит за вещо лице), при отчитане, че сумата
50,28лв. е платена от ответника в хода на процеса, т.е. с поведението си ответникът е станал
причина за делото, в чийто предмет е задължението на наемателя изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ пред въззивната инстанция:
Обжалваемият интерес е от общо 30,71лв., като жалбата е частично основателна за
5
сумата 21,68лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата-ищцата дължи в полза на въззивника
направените разноски, съразмерно с уважената част от жалбата. Общо въззивникът е
заплатил 425лв. разноски ( 400лв. адв. хонорар и 25. платена д.т.) и от тях, съразмерно с
уважената част от жалбата, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на
300,03лв. На основание чл.78, ал. 3 ГПК въззивникът също дължи в полза на въззиваемата
направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно с отхвърлената част от
жалбата. Разноски въззиваемата не е сторила, като на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр.
чл.38, ал. 2 ЗА, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б.З., предоставила на
въззиваемата безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т.3 ЗА, минимално
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата. След постановяване на
решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 и като
съобрази формираната след решението на СЕС практика на ВКС, ЯОС приема, че Наредба
№1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, като посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
адвокатските възнаграждения, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. При съобразяване ниската фактическа и правна сложност на
делото и извършеното от адв.З. по подаване на писмен отговор на въззивната жалба и
писмено становище преди о.с.з., ЯОС определя на адвоката сумата 400лв. като разноски за
въззивната инстанция, които са съответни и на сторените от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение пред тази инстанция. Съразмерно с отхвърлената част от
жалбата, на адв.З. следва да се присъдят разноски в размер на 117, 62лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №409/22.07.2024г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д.№322/2024г. по описа на този съд в частта, с която М. С. Щ. от с.*** е осъден да
заплати на А. Б. Б. - Ч. от гр.****, дължима наемна цена за стопанската 2020/2021г. по
договор за наем на земеделска земя № 6 от 01.07.2020г., за разликата над сумата 222,45лв.
до размера на сумата 244,13лв., както и в частта, с която М. С. Щ. от с.*** е осъден да
заплати на А. Б. Б. - Ч. от гр.**** разноски за разликата над над сумата 630,56лв. И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. Б. Б.- Ч. от гр.****, с
посочени по делото данни, против М. С. Щ. от с.***, с посочени по делото данни, иск по
чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на дължима наемна цена за стопанската 2020/2021г. по договор
за наем на земеделска земя № 6 от 01.07.2020г., за разликата над сумата 222,45лв. до
размера на сумата 244,13лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №409/22.07.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№322/2024г. по описа на този съд в частта, с която М. С. Щ. от с.*** е
осъден да заплати на А. Б. Б. - Ч. от гр.****, дължима наемна цена за стопанската
2020/2021г. по договор за наем на земеделска земя № 6 от 01.07.2020г, за разликата над
сумата 213,42лв. до размера на сумата 222,45лв.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ Решение №409/22.07.2024г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д.№322/2024г. по описа на този съд, като необжалвано, е влязло в
сила.
ОСЪЖДА А. Б. Б.- Ч. от гр.****, с посочени по делото данни, да заплати на М. С.
Щ. от с.***, с посочени по делото данни, разноски пред въззивната инстанция в размер на
300,03лв.
ОСЪЖДА М. С. Щ. от с.***, с посочени по делото данни, да заплати на адв.Б. З. с
адрес :гр.****, ул.****, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.3 ГПК адвокатско
6
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 117, 62лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7