РЕШЕНИЕ
№ 317 дата 01 март 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 18 февруари 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 91 по описа за 2021 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на РДНСК - Бургас против Решение № 260523/02.12.2020г.,
постановено по НАХД № 2937/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № Б-37 от 06.07.2020г. на Началника на
РДНСК – Бургас, с което, на
основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ, на Д.Г.П. *** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 23 ал.2
т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г., вр. с чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и
чл.43 ал.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
Съдебно решение се обжалва като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът възразява, че нарушението е било установено на заседанието на ДПК
на 17.03.2020г., когато е било констатирано неспазването на изискванията за
пожарна безопасност. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания, представя подробни писмени бележки, претендира
възнаграждение.
Ответникът по
касация също се представлява от пълномощник, който в подадения писмен отговор е
развил подробно доводите си за недоказаност на нарушението, поради което се
иска оставяне в сила на съдебния акт.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността
и съответствието на решението с материалния закон.
Ответникът
по касация Д.П. е санкциониран за това, че във функциите
си на специалист
по част „Пожарна безопасност“ е подписал окончателен
доклад на 22.10.2019г. за установяване на годността на строеж: „Конферентен и
бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с местонахождение: поземлен
имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр.Бургас, УПИ 1-2006, 2007, който
доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, тъй като на заседание на
17.03.2020г. на назначената ДПК е било
констатирано, че две зали за бизнес срещи, намиращи се на първия етаж на
строежа, са изпълнени с врати на изходите, отварящи се обратно на посоката на
евакуация, с което не са спазени изискванията към строежите по чл.169, ал.1,
т.2 от ЗУТ в нарушение на чл.23, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, във вр. с чл.43, ал.2 от Наредба 1з 1971 от
29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, поради което и на основание чл.233 от ЗУТ е ангажирана
отговорността на лицето.
Районният
съд не е установил съществени процесуални нарушения. По същество е преценил, че
нарушението не е доказано от обективна страна, тъй
като не се доказва несъответствието на изпълнения строеж да е било налице към
момента на подписване на окончателния доклад, като е посочил, че констатацията
за несъответствие е направена близо пет месеца след доклада, поради което не
може да се установи безспорно, че несъответствието е било налице и към
предходния момент на подписване на окончателния доклад, с оглед на което е отменил наказателното
постановление.
Решението е правилно.
Въззивният съд е формирал съответна на данните
по делото фактическа обстановка и въз основа на нея правилно е обосновал извод
за недоказаност на констатираното нарушение, като
решаващите мотиви се споделят и от този съдебен състав.
Нормата на чл.43, ал.1 от Наредба 1з -
1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване
на безопасност при пожар предвижда вратите на евакуационните изходи се
проектират така, че да се отворят по посоката на движение при евакуация.
Нормата касае проектирането, но се предполага, че одобрените проекти предвиждат
именно този начин на изпълнение. При подписване на окончателния доклад на
22.10.2019г. специалистът по част Пожарна безопасност е удостоверил
съответствието на изпълнението. По-късно, на 17.03.2020г., назначената за
приемане на строежа ДПК е констатирала несъответствие на изпълнението, като на
място е било установено, че вратите на две от помещенията се отварят обратно на
посоката на евакуация. Дали това фактическо състояние е съществувало и към
момента на подписване от специалиста на окончателния доклад
административнонаказващият орган не е установил. Той само презюмира, че след
като нарушението е налично към 17.03.2020г., то то е било налично и към
22.10.2019г. – на датата, на която е подписан доклада за съответствие. Вярно е,
че наказващият орган може да установи нарушението впоследствие когато се
извършва огледа от ДПК, но нарушението всъщност не се извършва на тази дата, а
на предходна – 22.10.2019г., поради което органът следва да докаже, че на тази
предходна дата монтажът на вратите е бил именно такъв – обратно на посоката на
евакуация и въпреки това специалистът по Пожарна безопасност е подписал доклад,
който сочи съответствие на изпълнението. В този смисъл настоящият съд също
счете, че от една страна нарушението не е безспорно установено към датата на
извършването му, а от друга страна, в резултат на това, отговорността на лицето
е била ангажирана в резултат на предположение.
На основание изложените мотиви и
поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва
се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХIIІ-ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260523/02.12.2020г., постановено по НАХД № 2937/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: