РЕШЕНИЕ
№ 27
гр.
Враца 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 13.01.2022
г. /тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела
Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното
от съдия Василева адм. дело № 505 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на Л.Б.Д. и И.Б.Д.,***, против Заповед № 1107/26.07.2021 г. на Кмета на Община
Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. ***, ж.к. *** пред бл. **.
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
постановяването ѝ в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че ответникът
неправилно е възприел процесния гараж като
строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал
характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена,
възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място, със
същото или подобно предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези на
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и допълнително се
посочват двустранни документи, подписани от Директора на ОП „П. и г. и
жалбоподателите, съгласно които последните заплащали обезщетение на общината в
размер на месечна наемна цена за ползваната площ за преместваемия обект –
гаражна клетка. Иска се отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, с
присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят Л.Б.Д.,
редовно призован не се явява в с. з. и не се представлява. Жалбоподателят И.Б.Д.
не се явява и не се предстявлява в с.з. От двамата е депозирано писмено становище,
с искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и с изложени бележки по
хода на делото и съществото на спора.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не
ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспорения с
нея административен акт, намира за законосъобразен, тъй като освен направените
в Констативния акт установявания, гаражите представляват строежи от допълващото
застрояване и когато са изградени в нарушение на чл. 148 от ЗУТ следва да бъдат
премахнати.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Във връзка с
възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на паркирани
МПС в зелени площи и законосъобразното поставяне на гаражни клетки, на
07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав: * Д. „С.
и и.“, ** „К. по с.“ и ** в Д. „С. и и.“ извършили проверка на строеж „Гараж“,
намиращ се в гр. *** административен адрес: *** , УПИ I-55,
кв. 27 по плана на гр. *** и
идентификационен № 12259.1010.55 по кадастралната карта на гр. ***. Имотът е
собственост на Община Враца, съгласно Акт № **** за частна общинска собственост
от 09.07.20** г., вписан в Служба по вписванията Акт № ***, том **, рег. № ****,
дело № **** от 13.08.20** г. В хода на проверката е установено, че строежът е
изпълнен от неизвестен строител, с неизвестен възложител, но по служебна информация
от О. п. „П. и г.“ ползватели на обекта са жалбоподателите Л.Б.Д. и И.Б.Д..
Констатирано е, че строежът е V категория и
представлява гараж, изграден от метална конструкция с покрив и ограждащи стени
от LT ламарина, разположен върху част от описания по-горе
урегулиран поземлен имот, отреден за „К. о. о.“ в прилежащото предблоково
пространство пред бл. ** в ж.к. *** , с обща площ от 40 кв. м, захранен с ел.
енергия, въздушно чрез кабел от бл. ** и завършен в периода 2012 г. – 2021 г.
При проверката не са представени одобрен проект, в това число съгласувани и
одобрени части на проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за
строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на
строителна линия и заповедна книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд
УПИ, без правно основание и без да е разрешен по реда на ЗУТ, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт
№ 3/07.05.2021 г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от
15.06.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в
сградата на Община Враца. В административната преписка е представен и
Констативен протокол от 14.07.2021 г. /л. 36 от делото/, от който е видно, че
след извършена справка в деловодството на регистъра на входяща поща в Община
Враца и документите по административната преписка по съставения Констативен акт
няма постъпили възражения в
законоустановения срок.
Приемайки
констатациите в представения по делото констативен акт, ответникът е издал оспорената заповед, с която е разпоредил
премахването на строежа като незаконен. В заповедта е посочено, че подлежащият на
премахване строеж попада под правната квалификация на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лица с правен интерес от обжалването, в качеството им на адресати на акт, с
който се засягат техни права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед на което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Заповедта
е издадена от
Кмета на Община Враца в съответствие с предоставените му с чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и
териториална компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма, като преди
издаването ѝ са извършени действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ,
поради което не е допуснато и нарушение
на процедурата за установяване на незаконно строителство, каквито доводи
са изложени в жалбата. При издаване на заповедта правилно е приложен и материалният
закон. На премахване по реда на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в §5 т.38
от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че
в констативния акт не са установени възложител, строител или строителен надзор,
по делото няма спор относно собствеността и ползването на гаража и това са
именно жалбоподателите. Освен това, самите те потвърждават този факт,
предоставяйки двустранно подписаните документи за ползването на общинска земя,
поставяйки гаражната клетка, за което всеки по отделно е заплащал месечна
наемна цена в размер на 16,20, което обстоятелство по делото се установява от
представените приходни касови ордери и фискални бонове.
Спорен е въпросът дали това е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ или
преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито твърдения са изложени в
жалбата. Цитираната разпоредба действително регламентира преместваемите обекти,
които според предназначението си са разделени на четири основни групи с
изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г.,
т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на цитираната
разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение,
но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на
кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности.
Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски,
административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на
обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в тази насока. Гаражите,
както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са обекти на допълващо
застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от
вида и материалът, от който са изработени, в това число и гаражните клетки,
служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват
личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това без значение дали съществува
възможност да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти
по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя
начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната
преписка Констативен акт, който не е оспорен, нито по време на проверката, нито
след това от оспорващите са представени някакви строителни книжа - разрешение
за строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен
по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – 2012
г. – 2021 г. не са налице и условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР
на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот, го прави и
неузаконяем.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена, се явява неоснователна. От страна на
ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Б.Д. и И.Б.Д.,***, против
Заповед № 1107/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв.27
по плана на гр. ***, ж.к. *** пред бл. **.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: