Решение по дело №505/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 27
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700505
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 27

 

гр. Враца 27.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА  трети състав, в публично заседание на 13.01.2022 г. /тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 505 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс  /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от  Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Л.Б.Д. и И.Б.Д.,***, против Заповед № 1107/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен  строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. ***, ж.к. *** пред бл. **.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването ѝ в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че ответникът неправилно е възприел  процесния гараж като строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена, възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място, със същото или подобно предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и допълнително се посочват двустранни документи, подписани от Директора на ОП „П. и г. и жалбоподателите, съгласно които последните заплащали обезщетение на общината в размер на месечна наемна цена за ползваната площ за преместваемия обект – гаражна клетка. Иска се отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят Л.Б.Д., редовно призован не се явява в с. з. и не се представлява. Жалбоподателят И.Б.Д. не се явява и не се предстявлява в с.з. От двамата е депозирано писмено становище, с искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и с изложени бележки по хода на делото и съществото на спора.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не ангажира становище по жалбата.  

Прокурорът от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспорения с нея административен акт, намира за законосъобразен, тъй като освен направените в Констативния акт установявания, гаражите представляват строежи от допълващото застрояване и когато са изградени в нарушение на чл. 148 от ЗУТ следва да бъдат премахнати.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на паркирани МПС в зелени площи и законосъобразното поставяне на гаражни клетки, на 07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав: * Д. „С. и и.“, ** „К. по с.“ и ** в Д. „С. и и.“ извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в гр. *** административен адрес: *** , УПИ I-55, кв. 27 по плана на гр. ***  и идентификационен № 12259.1010.55 по кадастралната карта на гр. ***. Имотът е собственост на Община Враца, съгласно Акт № **** за частна общинска собственост от 09.07.20** г., вписан в Служба по вписванията Акт № ***, том **, рег. № ****, дело № **** от 13.08.20** г. В хода на проверката е установено, че строежът е изпълнен от неизвестен строител, с неизвестен възложител, но по служебна информация от О. п. „П. и г.“ ползватели на обекта са жалбоподателите Л.Б.Д. и И.Б.Д.. Констатирано е, че строежът е V категория и представлява гараж, изграден от метална конструкция с покрив и ограждащи стени от LT ламарина, разположен върху част от описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „К. о. о.“ в прилежащото предблоково пространство пред бл. ** в ж.к. *** , с обща площ от 40 кв. м, захранен с ел. енергия, въздушно чрез кабел от бл. ** и завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При проверката не са представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и без да е разрешен по реда на ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 3/07.05.2021 г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца. В административната преписка е представен и Констативен протокол от 14.07.2021 г. /л. 36 от делото/, от който е видно, че след извършена справка в деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и документите по административната преписка по съставения Констативен акт няма  постъпили възражения в законоустановения срок.

Приемайки констатациите в представения по делото констативен акт, ответникът е издал  оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на  строежа  като незаконен.  В заповедта е посочено, че подлежащият на премахване строеж  попада  под правната квалификация на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без  разрешение за строеж.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лица с правен интерес от обжалването, в качеството им на адресати на акт, с който се засягат техни права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Заповедта  е  издадена  от  Кмета на Община Враца в съответствие с предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и нарушение  на процедурата за установяване на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата. При издаване на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на чл. 225а,  ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не са установени възложител, строител или строителен надзор, по делото няма спор относно собствеността и ползването на гаража и това са именно жалбоподателите. Освен това, самите те потвърждават този факт, предоставяйки двустранно подписаните документи за ползването на общинска земя, поставяйки гаражната клетка, за което всеки по отделно е заплащал месечна наемна цена в размер на 16,20, което обстоятелство по делото се установява от представените приходни касови ордери и фискални бонове.

Спорен е въпросът дали това е строеж  по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито твърдения са изложени в жалбата. Цитираната разпоредба действително регламентира преместваемите обекти, които според предназначението си са разделени на четири основни групи с изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на  страната -  ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в тази насока. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от вида и материалът, от който са изработени, в това число и гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства.  Поради това без значение дали съществува възможност да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се  променя  начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната преписка Констативен акт, който не е оспорен, нито по време на проверката, нито след това от оспорващите са представени някакви строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – 2012 г. – 2021 г. не са налице и условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот, го прави и неузаконяем.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена, се явява неоснователна. От страна на ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2  от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Б.Д. и И.Б.Д.,***, против Заповед № 1107/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен  строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. ***, ж.к. *** пред бл. **.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

АДМ.СЪДИЯ: